Решение № 368 от 29.04.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 368 гр. гр. Хасково, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Персиана Люб. Михова като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20255640102588 по описа за 2025 година

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение установителни искове с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 ГПК, вр. чл.79 ал.1 и чл.232 ал.2 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД от Община Минерални Бани, ЕИК по Булстат: 000903743, с адрес: с.Минерални Бани, община Минерални Бани, област Хасково, бул.“***** против М. С. Д., ЕГН **********, с адрес: с.Минерални Бани, община Минерални Бани, област Хасково, ул.“*****, съдебен адрес: гр.Хасково, ул.“***, адв. В.Л. от АК - Хасково. За претендираните суми е издадена заповед № 609 от 03.06.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 1446 по описа за 2025 г. на Районен съд – Хасково.

Ищецът твърди, че предявява иск за установяване съществуването на вземане, поради направено възражение срещу издадена заповед за изпълнение. На 02.06.2025 г. депозирал заявление по чл. 417 ГПК до РС Хасково с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника, за сумата от 3 997,62 лева, представляваща: 2117,00 лева – наемна цена по договори; 1656,16 лева - законна лихва за забавено плащане;

74,46 лева - платена държавна такса, както и 150,00 лева - юрисконсултско 1 възнаграждение. В тази връзка, съдът издал заповед № 609 по ч.гр.д. № 1446 по описа на Районен съд - Хасково за 2025 година, с която било разпоредено изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, като към заповедта е издаден и Изпълнителен лист № 863/11.06.2025 г.

Ответникът М. С. Д., чрез процесуалния си представител адв. Л. внесъл гаранция от 800 лв., която съгласно Определение № 2190 от 08.10.2025 г. по частно гражданско дело № 1446 по описа на Районен съд - Хасково е била представена като 20 % от вземането. Заявява, че съгласно чл. 420 ГПК, възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, ал. 1, т. 1- 9 ГПК, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите, когато длъжникът е потребител, обезпечението е в размер до една трета от вземането. Твърди, че в случая, внесената сума в размер на 800 лв., била много по-малка от предвидената по закон (в случая 1/3 от вземането - 1332,54 лв.). Според ищеца, издадената заповед за изпълнение няма сила на изпълнително основание поради възражението, но съгласно чл. 415, ал. 1 ГПК, ищецът имал право да предявя иск за установяване на вземането си, поради което и предявил настоящия иск, като моли съдът да признае, че вземането му спрямо ответника е съществуващо и изискуемо и иска съдът да постанови решение, с което да бъде установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3 997,62 лв.

В уточняваща молба с вх. рег. № 21075 от 24.11.2025 г. ищецът поддържа, че Община Минерални бани в качеството й на наемодател (собственик) е сключила 3 договора за наем с М. С. Д. (наемател), както следва:

Първият договор с рег. № 176-Н от 23.04.2014 година, бил сключен за отдаване наем на пасища и мери - общинска собственост за индивидуално ползване от лица, отглеждащи пасищни животни, като собственикът е предоставил общо 115,384 дка, находящи се в землището на село Брястово, Община Минерални бани. Договорът бил със срок от 5 години и с наемна цена в размер на 5,00 лв./дка или 576,92 лв. годишна такса.

По втория договор с рег. № 131- Н от 18.05.2015 година, който представлявал Допълнително споразумение към договор с рег. № 176-Н от 23.04.2014 година, страните са се споразумели на основание чл. 14 от договор 2 рег. № 176-Н от 23.04.2014 година да се прекрати договора в частта, отнасяща се до ПИ № 435001 с площ от 14,831 дка, находящ се в землището на село Брястово, Община Минерални бани, като по този начин собственикът е предоставил общо 100,553 дка. Дължимата цена също е била изменена като същата станала 5,00 лв./дка или 502,77 лв. годишна такса.

Третият договор с рег. № 132-Н от 18.05.2015 година бил договор за наем на мери и пасища - общинска собственост. Община Минерални бани на основание чл. 37и, ал. 12 ЗСПЗЗ и Протокол № 1/28.04.2015 година на Комисията по чл. 37и, ал. 6 ЗСПЗЗ, назначена със Заповед № 3-167/07.04.2015 година на кмета на Община Минерални бани предоставила на ответника М. С.

Д. в качеството му на собственик на пасищни селскостопански животни, регистрирани в ИИС на БАБХ- „***", рег. № ****, части от общински имоти, представляващи „мери и пасища" от ОПФ, находящи се в землището на село Брястово, Община Минерални бани за срок от 5 години с наемна цена в размер на 5,00 лв/дка или 212,40 лв. годишно.

Уточнява се от ищеца, че наемите и по трите договора се заплащат до 1 ви ноември на съответната година, за която се ползват поземлените имоти. На наемателя М. С. Д. били изпратени покани за доброволно изпълнение с Изх.

№ 1765/14.04.2025 година за задължения по договор № 132-Н от 18.05.2015 година, покана с Изх. № 1766/14.04.2025 година за задължения по договор № 176-Н от 23.04.2014 година. Изпратените покани били получени лично от наемателя съгласно приложеното към тях известие за доставяне.

Съгласно издадената от Община Минерални бани справка било установено, че М. С. Д. има следните изискуеми задължения към Общината, както следва:

1. Задължение за неплатена наемна цена в размер на 502,77 лева по Договор за отдаване за отдаване под наем на мери и пасища - публична общинска собственост за индивидуално ползване от лица, отглеждащи пасищни животни с рег. № 176-Н/23.04.2014 г., изменен с Допълнително споразумение към Договора с № 131-Н/18.05.2015 за периода от 01.11.2015 г. до 01.11.2016 г., ведно с обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата - 02.11.2016 г. до 02.06.2025 г. – 476,18 лева;

2. Задължение за неплатена наемна цена в размер на 502,77 лева по Договор за отдаване за отдаване под наем на мери и пасища - публична 3 общинска собственост за индивидуално ползване от лица, отглеждащи пасищни животни с рег. № 176-Н/23.04.2014 г., изменен с Допълнително споразумение към Договора с № 131-Н/18.05.2015 г. за периода от 01.11.2016 г. до 01.11.2017 г., ведно с обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата - 02.11.2017 г. до 02.06.2025 г. – 425,20 лева;

3. Задължение за неплатена наемна цена в размер на 502,77 лева по Договор за отдаване за отдаване под наем на мери и пасища - публична общинска собственост за индивидуално ползване от лица, отглеждащи пасищни животни с рег. № 176-Н/23.04.2014 г., изменен с Допълнително споразумение към Договора с № 131-Н/18.05.2015 г. за периода от 01.11.2017 г. до 01.11.2018 г., ведно с обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата - 02.11.2018 г. до 02.06.2025 г. – 374,22 лева;

4. Задължение за неплатена наемна цена в размер на 502,77 лева по Договор за отдаване за отдаване под наем на мери и пасища - публична общинска собственост за индивидуално ползване от лица, отглеждащи пасищни животни с рег. № 176-Н/23.04.2014 г., изменен с Допълнително споразумение към Договора с рег. № 131-Н/18.05.2015 г. за периода от 01.11.2018 г. до 01.11.2019 г., ведно с обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата - 02.11.2019 г. до 02.06.2025 г. – 323,24 лева;

5. Задължение за неплатена наемна цена в размер на 105,92 лева – частично неплатена сума от годишна наемна цена в размер на 212,40 лв. по Договор за отдаване за отдаване под наем на пасища и мери - общинска собственост с рег. № 132-Н/18.05.2015 г. за периода от 01.11.2019 г. до 01.11.2020 г., ведно с обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата - 02.11.2020 г. до 02.06.2025 г. – 57,32 лева;

Ищецът обобщава, че общият размер на задълженията за неплатени наемни цени по Договор за отдаване за отдаване под наем на мери и пасища публична общинска собственост за индивидуално ползване от лица, отглеждащи пасищни животни с рег. № 176-Н/23.04.2014 г., изменен с Допълнително споразумение към Договора с № 131-Н/18.05.2015 г. е 2011,08 лв.; че неплатената наемна цена по Договор за отдаване за отдаване под наем на пасища и мери -общинска собственост с рег. № 132-Н/18.05.2015 г. е 105,92 лв.

Общият размер на дължимите лихви за просрочие в плащането на 4 наемите по Договор за отдаване за отдаване под наем на мери и пасища публична общинска собственост за индивидуално ползване от лица, отглеждащи пасищни животни с рег. № 176- Н/23.04.2014 г. изменен с Допълнително споразумение към Договора с № 131-Н/18.05.2015 г. възлизал на сумата от 1598,84 лв., а общият размер на дължимите лихви за просрочие в плащането на наем по Договор за отдаване за отдаване под наем на пасища и мери - общинска собственост с рег. № 132-Н/18.05.2015г. бил 57,32 лв.

С оглед на гореизложените съображения се иска от съда да се произнесе с решение, с което на основание чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК, да се признае, че вземането на Община Минерални бани в размер на 3 997,62 лв., представляващо: 2117 лв. – наемна цена по договори, подробно описани по-горе; 1656,16 лв. - законна лихва за забавено плащане, подробно описани по-горе; 74,46 лв. - платена държавна такса и 150,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, е съществуващо и изискуемо, както и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на искова молба от ответника чрез надлежно властен процесуален представител, който оспорва иска като го счита за допустим, но неоснователен.

Посочено е в отговора, че претендираните суми не се дължат от ответника поради погасяването им по давност. Оспорва се, че сумата в размер на 3997,62 лева, се дължи на основание сключени два договора: Договор за отдаване за отдаване под наем на мери и пасища - публична общинска собственост за индивидуално ползване от лица, отглеждащи пасищни животни с рег. №176-Н/23.04.2014 г., изменен с Допълнително споразумение към договора с № 131-Н/18.05.2015 г. за периода от 01.11.2015 г. до 01.11.2016 г. и Договор за отдаване за отдаване под наем на пасища и мери - общинска собственост с рег. № 132-Н/18.05.2015 г.

Прави се изрично възражение за настъпила погасителна давност за сумата от 3997,62 лева. Ответникът не дължал сумите, за които е издадена Заповед № 609/03.06.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, по която било допуснато незабавно изпълнение на основание чл. 418, ал. 1 ГПК и бил издаден и ИЛ № 863/11.06.2025 г., по ч.гр.д. № 1446/2025 г. на РС - Хасково, поради изтекла погасителна давност в 5 полза на ответника М. С. Д. на основание чл. 111, б. „в" ЗЗД. Законодателят предвидил освен общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД и по-кратки специални давностни срокове, като по този начин се отчитали особеностите на различните облигационни отношения. В чл. 111 ЗЗД като изключение била установена тригодишна давност за три групи вземания, едната от които била за наем - какъвто бил и настоящият казус, за лихви и за други периодични плащания. Целта на определянето на специален, по кратък давностен срок за тези плащания, била да бъде защитен длъжникът относно онези негови плащания, които са предварително известни на страните по правоотношението. Кредиторът и длъжникът в тези случаи знаели изначално времето на изпълнение. По този начин с настъпването на всеки падеж на кредитора се напомняло за съществуващите задължения за периодични плащания и евентуално за наличието на неизплатени такива. Ето защо за тези вземания бил предвиден по-кратък давностен срок - в тази насока било Решение № 60158 от 14.07.2021 г. по гр.д. № 3409/2020 г. на ВКС, 3-то г.о. В случая кредиторът Община Минерални Бани бездействала.

В случая липсвал спор, че страните в съдебното производство са били участници в заповедно производство, по което била издадена Заповед № 609/03.06.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. 1446/2025 г. на РС - Хасково за сумите, обект на установителната претенция, предявена от заявителя Община Минерални бани, предвид представено възражение от М. С. Д. и по която е било образувано настоящето производство. Основанието за възникналите отношения между страните, посочено в заявлението по чл. 417 ГПК и в исковата молба по чл. 422 ГПК било два договора за отдаване за отдаване под наем на мери и пасища публична общинска собственост за индивидуално ползване от лица, отглеждащи пасищни животни: Договор с рег. № 176-Н/23.04.2014 г., изменен с Допълнително споразумение към договора с рег. № 131-Н/18.05.2015 г. за периода от 01.11.2015 г. до 01.11.2016 г. и Договор за отдаване за отдаване под наем на пасища и мери - общинска собственост с рег. № 132- Н/18.05.2015 г.