Определение № 907 от 11.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 907 гр. Пловдив, 11.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20235300500716 по описа за 2023 година

Производство по чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК, образувано по частна жалба на ищцата по спора М. А. А., ЕГН – ********** срещу Определение № 2 672/06.03.2023 г., пост. по гр.д.

№ 457/2023 г. по описа на РС – Пловдив, с което поради неотстранени нередовности и на основание чл. 129 ал. 3 от ГПК е върната депозираната от А. искова молба и е прекратено производството по делото.

Поддържаните от частната жалбоподателка оплаквания са за неправилност на съдебния акт, искането – за неговата отмяна и връщане делото на районния съд за даване по нататъшен ход на производството по предявените искове.

Съдът установи следното:

Частната жалба е в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, на основание чл. 129 ал. 3, изречение последно от ГПК процедура по чл. 276 от ГПК не се изпълнява. Следователно е допустима и ще се разгледа по същество.

Районният съд е сезиран с предявени от М. А. А. чрез адвокат Н. И. Т. срещу Д.с Е. – гражданин на Нигерия, обективно съединени искове по чл. 49 от СК, по чл. 132 ал. 1 т. 2 от СК и по чл. 127а от СК.

С първоначалната искова молба ищцата твърди да е българска гражданска с регистриран постоянен адрес в страната / непосочен /, но да живее и работи във Великобритания. Във Великобритания сключили граждански брак с ответника на 27.10.2000 г., от брака имат дъщеря Е. А. Е., родена на 31.03.2009 г. във Великобритания, която е също българска гражданска с ЕГН **********, но живее заедно с майка си във Великобритания, където и учи. През м. октомври 2008 г. ищцата и ответникът се разделили, той се върнал в Нигерия. Оттогава и понастоящем не поддържа връзка с нея и с детето, ищцата не знае неговото настоящо местопребиваване и не може да посочи адрес за призоваване.

Към молбата са представени преписи от издадено от Община Пловдив, Отдел Грао Удостоверение за сключен между страните граждански брак - в което е посочено че бракът е сключен във Великобритания на 27.10.2000 г., и от издадено от Община Пловдив, район Източен Удостоверение за раждане на детото Е. А. Е. – също с посочване че е родено във 1

Великобритания,Л..

Районният съд е оставил делото без движение, като е задължил ищцата в 1 – седмичен срок да посочи има ли ответникът адрес в България, владее ли български език, да внесе ДТ от 25 лв. и до представи в оригинал удостоверението за сключен граждански брак – Разпореждане от 18.01.2023 г..

В срок, с писмена молба ищцата е посочила, че ответникът няма адрес в РБългария, като е напуснал страната през януари 1997 г. и не се е завръщал, че владее английски език, представила е отново препис от удостоверението за сключен граждански брак, както и документ за внесена ДТ в посочения й от съда размер.

С разпореждане от 24.01.2023 г. съдът е изискал отново удостоверението за граждански брак в оригинал.

С молба от 26.01.2023 г. страната е заявила, че не разполага с оригиналите на приложените удостоверения, поради трайното си отсъствие от страната не може да се снабди с такива, ето защо моли съда да изиска от Община Пловдив преписката по издаването им. Евентуално да се издаде на пълномощника адвокат Т. съдебно удостоверение, с което да поиска изпращането на преписката в съда и да се продължи дадения едноседмичния срок.

С разпореждане от 26. 01. 2023 г. срокът е продължен с 25 дни, издадено е съдебно удостоверение на адвоката да се снабди с преписката по издаването на удостоверението за сключен между страните граждански брак.

След изтичането на срока и поради непредставяне на удостоверението в оригинал е постановено обжалваното прекратително определение.

В частната жалба се поддържа то да е неправилно, тъй като 1/ съдът не е отговорил на искането на страната да изиска служебно преписката по издаване на удостоверението и 2/ защото представянето на документа в заверен от страната препис не е нередовност на исковата молба по чл. 127 ал. 1 и чл. 128 от ГПК, съставляващо основание за нейното връщане.

Частната жалба е основателна.

Съгласно чл. 129 ал. 2 от ГПК исковата молба се връща, когато не отговаря на изискванията на чл. 127 ал. 1 и чл. 128 от ГПК. Изискването за посочване на доказателства досежно фактите и обстоятелствата, на които се основава иска и представяне на писмените такива към исковата молба е визирано в ал. 2 на чл. 127 от ГПК. Следователно – както основателно се поддържа от частния жалбоподател, не е налице в случая хипотеза за връщане на исковата молба като нередовна на основание чл. 129 ал. 2 от ГПК. Още повече, че писмените доказателства и в частност удостоверението за сключен граждански брак е представено по делото в заверен от страната препис. Разбира се, при поискване тя е длъжна да го представи в оригинал или в заверен от неговия издател препис – чл. 183 от ГПК.

Съгласно чл. 186 изр. 2 от ГПК съдът може и сам да изиска официален документ и/или удостоверение от съответното учреждение или да снабди страната със съответно удостоверение, въз основа на което тя да се снабди с тях. В случая издаденото съдебно удостоверение е било евентуалното искане на страната, същата на първо място е поискала съда да го изиска служебно, ведно с документите, съдържащи се в преписката по неговото издаване, на което й искане съдът не е отговорил.

Ето защо обжалваното прекратително определение се отменя като неправилно.

Делото се връща на първоинстанционния съд и състав за по нататъшен ход на производството по предявените искове, като на първо място - с оглед твърденията на ищцата и данните по делото / в т.ч. и допълнително събрани такива в хода на производството /, съдът следва да прецени международната си компетентност си по всеки от 2 предявените искове.

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя Определение № 2 672/06.03.2023 г., пост. по гр.д. № 457/2023 г. по описа на РС – Пловдив, с което поради неотстранени нередовности и на основание чл. 129 ал. 3 от ГПК е върната депозираната от М. А. А., ЕГН - ********** искова молба вх. № 3 245/12.01.2023 г. и е прекратено производството по делото.

Връща делото на първоинстанционния съд и състав за по нататъшен ход на производството съгласно мотивната част на определението.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3