Решение № 203 от 25.05.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Плевен, 23.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско дело № 20224400500234 по описа за 2022 година Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение на Плевенски Районен съд ,VІІІ-ми гр.с.№167 от 10.02.

2022г.,постановено по гр.д.№4549/2021г.по описа на същия съд на основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД „Сити Кеш” ООД, ******,със седалище и адрес на управление гр. София, ******,представлявано от Н.П.П. е осъдено да заплати на Х. И. И.,ЕГН ********** от ****** сумата 684.02 лв., представляваща недължимо платени суми по договор за паричен заем № 445075 от 24.08.2020 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба -12.07.2021 г. до окончателното й изплащане. С решението на ПРС „Сити Кеш” ООД, ******, със седалище и адрес на управление гр.София, ******, представлявано от Н.П.П. е осъдено да заплати на Х. И. И., ЕГН **********, от ******, сумата от 250 лв., представляваща направени деловодни разноски.На основание чл.38 ал.2 ЗА „Сити Кеш”ООД гр.София е осъдено да заплати на адвокат Г.Ч. от САК адв.възнагрраждение в размер на 300лв.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от 1

”СИТИ КЕШ”ООД гр.София,представлявано от управителя Н.П. чрез юрисконсулт Я.П.,с която същото се обжалва като неправилно,постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.Изложени са доводи,че в противоречие с материалния закон въпреки, че съдът е приел,че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна на собствено основание ,поради противоречие с добрите нрави,то същата следва да е част от компонентите,които формират ГПР,като съдът е стигнал до погрешния извод,че клаузата,определяща ГПР е недействителна.Прогласяването на процесната клауза за неустойка по договора за паричен заем за нищожна,не води автоматично до противоречие на договора с изискванията на чл.11 ал.1,т.10 ГПК,като въззивникът се позовава на чл.26 ал.4 ЗЗД,съгласно която нищожността на отделни клаузи от договора не влече нищожност на целия договор,поради което счита,че прогласяване нищожността на неустоечната клауза не обосновава нищожност на целия договор.Твърди се,че неправилно съдът е приел,че размерът на ГПР в договора е недействителен,тъй като ако към него бъде включен размера на неустойката,размерът на ГПР ще надвиши значително размера,посочен в чл.19 ал.4 ЗПК.Посочено е,че формулата за изчисляване на ГПР е уредена в Приложение №1 към чл.19 ал.2 ЗПК,че процесният договор за заем изпълнява изискванията на чл.11 ал.1,т.10 ЗПК,като съгласно формулата,посочена в „Приложение №1 на ЗПК размерът на неустойката не е част от параметрите,които участват при формиране размера на ГПР и приемайки обратното съдът превратно е тълкувал както установените по делото фактически положения,така и разпоредбите на ЗПК.Изложени са доводи, че уговорената в чл.8 от договора неустойка се явява обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение,което обезщетение по дефиниция не попада в общите разходи и не може да се вземе предвид при изчисляване на ГПР, доколкото общите разходи по кредита за потребителя следва да включват всички разходи,вкл.лихва,комисионни,такси,заплащане за кредитни посредници и всички др.разходи,които потребителят следва да заплати във вр.с договора за кредит,с изключение на нот.такси.В жалбата се твърди,че ПРС е допуснал съществено противоречие на процесуалните правила,като не е разгледал възражението по чл.200 ал.2 ГПК и не е обсъдил всички направени в производството възражения.Твърди се,че ПРС е обосновал изводите за нищожност на договора за кредит,като се е позовал на приетата съдебно2 счетоводна експертиза,че с молба от 26.11.2022г.,изпратена чрез системата за сигурно електронно връчване е направено възражение срещу приемането на депозираното заключение ,направено е искане по чл.201 ГПК за назначаване на повторна експертиза,като съдът е допуснал съществено процесуално нарушение,тъй като не се е произнесъл по направеното оспорване на депозираното заключение.Изложени са доводи,че експертизата се основава на неверни за процесния случай обстоятелства,че посочените от ВЛ разходи не са уговорени в договора за паричен заем и погасителния план към него,в експертизата, на която съдът се е позовал,ВЛ не е дало отговор на последния поставен въпрос,поради което същата освен невярна е и непълна .На това основание въззивникът счита ,че процесното заключение не следва да бъде кредитирано,а доказателствената му сила следва да се прецени с оглед на всички събрани по делото доказателства.В тази насока е са посочени няколко решения на ВКС.С въззивната жалба е направено възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК на претендираното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение.В заключение въззивникът моли Окръжния съд да отмени решението на ПРС като неправилно ,постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила и вместо него да постанови друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен .Претендират се и направените по делото разноски.В съдебното заседание на 27.04.2022г. не се е явил представител на въззивника.

Въззиваемият Х. И. И. чрез своя пълномощник адвокат Г.Ч. от САК е депозирал писмен отговор в срока по чл. по чл.263 ал.1 ГПК,в който взема становище,че жалбата е неоснователна.Изложени са доводи,че ПРС правилно и обосновано е приел в мотивите на решението си,че Х.И. е погасил предсрочно изцяло сумата по процесния договор за потребителски кредит №445075 от 24.08.2020г.в общ размер на 1 284,02лв.,че сумата е изплатена единствено и само на „Сити Кеш”ООД.Правилно съдът в решението си е приел,че договорът за кредит е нищожен на основание чл.22 ЗПК вр.чл.26 ал.1 ЗЗД,тъй като противоречи на законоустановените императивни правила.Правилен е изводът на съда относно неравноправния характер по смисъла на чл.143 ал.1,т.10 от ЗЗП на клаузата за неустойка ,както и относно противоречието на същата с добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1, предл.3 от ЗЗД,като е счел,че тя е нищожна ,което води до неоснователно обогатяване на дружеството заемодател.Твърди се,че неправилно съдът е приел, че 3 нищожността на клаузата за неустойка не води до нищожност на целия договор за потребителски кредит.Твърди се,че в нарушение на императивните правила,в процесния договор ГПР е посочен единствено като процент ,без изрично да са описани основните данни,послужили за неговото изчисляване,а съгласно приетата експертиза ако се вземе предвид размерът на отпуснатия кредит и изплатените от Х.И. към „Сити Кеш”ООД суми ,а именно главница,договорна лихва и начислената неустойка,действителният размер на ГПР би бил над петкратния размер на законната лихва.В отговора са изложени подробни съображения за нищожност на клаузата за неустойка,дължима при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение –банкова гаранция или поръчител,като в тази насока се твърди,че неустойката накърнява добрите нрави,тъй като излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция и цели единствено постигане на неоснователно обогатяване ,като се позовава на т.3 от ТР№1/15.06.2010г.по т.д.№1/2009г.на ВКС.Въззиваемият счита,че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл.26ал.1,пр.2 ЗЗД,като чл.33 ал.1 ЗПК предвижда,че при забава на потребител,кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава.Твърди се,че с клаузата за неустойка в полза на кредитора е уговорено допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение-недадено обезпечение,от което не произтичат вреди.Подобна неустойка обезпечава вредите от това,че вземането няма да може да бъде събрано в срок ,но тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.33 ал.1 ЗПК,като подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо.Твърди се,че в нарушение на чл.19 ал.1 вр.чл.11ал.1,т.10 ЗПК, ”Сити Кеш”ООД не е включило в ГПР разходите за заплащане на неустойка в размер на 665,31лв.,която по своята същност представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата,която се плаща периодично и следва да е част от ГЛП и ГПР.Ако ГПР е бил законосъобразно описан,неговият действителен размер би бил над петкратния размер на законната лихва,съгласно заключението по приетата счетоводна експертиза и ГПР многократно би надвишил предвидения в закона размер от 50 % ,както и посочения в договора 49,40%.На това основание се твърди,че е налице нарушение на императивната разпоредба на чл.19 ал.4 ЗПК.Изложени са доводи,че с тези си действия „Сити Кеш” ООД е заобиколило изискванията на ЗПК за точно 4 посочване на финансовата тежест на кредита на длъжника,а съгласно чл.21 ал.1 ЗПК,всяка клауза в договор за потребителски кредит ,имаща за цел заобикаляне изискванията на закона е нищожна.Въззиваемият счита,че грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК и целият договор следва да бъде обявен за недействителен на основание чл.22 ЗПК.Посочено е,че първоинстанционният съд не е разгледал и не се е произнесъл по множеството други пороци на процесния договор,които също водят до пълна нищожност на основание чл.22 ЗПК във р.чл.26 ал.1 ЗЗД-нищожност на клаузата за възнаградителната лихва-ГЛП ,поради противоречие с добрите нрави;разлика между посочената в договора за кредит сума,подлежаща на връщане и тази,която въззиваемият реално е върнал на ответното дружество;Изложени са доводи за неоснователност на възраженията в жалбата за допуснати от съда процесуални нарушения. Посочено е,че „Сити Кеш”ООД е отпуснало на ищеца заем в размер на 600лв.,а Х.И. е погасил и върнал сумата в размер на 1 284,02лв., като съгласно чл.23 ЗПК при недействителност на договора за потребителски кредит,потребителят връща само чистата стойност на кредита,но не дължи лихви и др.разходи по кредита.На това основание въззиваемият счита,че предявеният иск за сумата 684,02лв., разликата между заплатената от ищеца на дружеството сума в размер на 1284,02лв.и получената от него сума от 600лв.е основателен.В заключение моли Окръжния съд да остави без уважение въззивната жалба на „Сити Кеш”ООД.Претендират се и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.Направено е възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение от проц.представител на въззивника.За съдебното заседание на 27.04.2022г.от Х.И. чрез пълномощника му адвокат Г.Ч. от САК е депозирана молба за разглеждане на делото в тяхно отсъствие,взето е становище по съществото на спора.С молбата се претендират разноски за настоящата инстанция за адв. възнаграждение на осн.чл.38 т.2 ЗА в размер на 300лв.,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Окръжният съд като прецени посочените във въззивната оплаквания,становищата на страните и представените по доказателства, приема за установено следното:

5 жалба делото

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал.1 ГПК,от надлежна страна,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск от Х.И. срещу „Сити Кеш”ООД гр.София с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД за връщане на недължимо платени суми по договор за паричен заем №445075, сключен на 24.08.2020г.,поради нищожност на сключения договор за потребителски кредит .С ИМ искът е предявен за сумата 25 лв., частичен иск от сумата в размер на 684,02лв.В производството пред ПРС ищецът е направил увеличение на така предявения иск по реда на чл.214 ал.1 ГПК,допуснато от съда, като искът се счита предявен за сумата 684,02лв.

Безспорно между страните е,че на 24.08.2020г.между „Сити Кеш”ООД гр.София като заемодател и Х. И. И. като заемател е сключен договор за паричен заем №445075 към искане № 0519988 ,по силата, на който дружеството-ответник е предоставило потребителски кредит на ищеца в размер на 600 лв.,който да бъде погасен на 21 двуседмични вноски ,от които 3 вноски по 9,35лв.и 18 вноски по 38,48лв.,с първа погасителна вноска на 07.09.2020г.и последна вноска на 14.06.2021г.Съгласно договора ГПР е 49,40 %.,а фиксираният годишен лихвен процент е в размер на 40,05 %. В чл.6 е уговорено договорът за заем да бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения-банкова гаранция или поръчител,отговарящ на изискванията на чл.9 ал.2 от Общите условия,а съгласно чл.8 ако заемателят в 3-дневен срок от сключване на договора не представи посоченото в чл.6 обезпечение дължи неустойка в размер на 665,31 лв.Неразделна част от сключения договор е подписания от страните погасителен план,както и Общите условия към договора,също двустранно подписани.Общата сума за плащане-главница и възнаградителна лихва по договора и погасителния план е в размер на 720,69лв., а с включената неустойка в размер на 665.31лв.общото задължение е в размер на 1 386лв.