Решение № 1205 от 17.06.2019, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№1205/17.6.2019г. 2019г.

Година 2019 Град Варна

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Варненският районен съд двадесет и седми състав

На единадесети юни

Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА като разгледа докладваното от съдията АНД № 2331 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Г.С.Я., ЕГН: **********, чрез процесуален представител адв. М.П. от АК - гр.

Шумен, против Наказателно постановление № 19-0819-000981/20.03.2019г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция" към ОД на МВР -гр. Варна, с което му е наложено : административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че издаденото НП е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Сочи се, че в хода на производството по установяване на административно нарушение и налагането на административното наказание е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване на правото на защита на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице. При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не били спазени разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В случая, в акта било посочено, че жалбоподателят отказва да бъде изпробван с техническо средство и му е издаден талон за медицинско изследване, а в наказателното постановление освен отказа му за изпробване с техническо средство било посочено, че той не е изпълнил предписанието в издадения му талон за медицинско изследване. Деянието му било квалифицирано и от контролния орган, и от административно- наказващия като такова по чл.174 ал.З от ЗДвП. Сочи се че административно-наказващия орган е приел и посочил, че жалбоподателя е извършил две административни нарушения, обаче е наложил наказание само за едно от тях, с което е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.18 от ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение било визирано едно нарушение - отказ да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, а в наказателното постановление са визирани две самостоятелни деяния и двете осъществени с виновно бездействие. Същевременно било наложено едно общо административно наказание, което било недопустимо и в пряко противоречие с императивната разпоредба на чл.18 от ЗАНН. По този начин административно-наказващият орган е нарушил основен принцип на административно-наказателния процес - за законоустановеност на административните наказания и недопустимостта на тяхното кумулиране, следващо от императива на посочената норма.

Оспорва се фактът, че към момента на проверката осъществена от органите на МВР, довела до издаване на наказателното постановление, Г.Я. е имал качеството на „водач на МПС", за което бил подаден сигнал в ОД на МВР-Варна. На следващо място оспорваното наказателно постановление почивало и на издаден медицински талон, при съставянето на който били допуснати редица закононарушения.

Била нарушена Наредба № 1 от 19.07.2017 г., тъй като изобщо не бил съставен протокол по Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от посочената наредба за установяване на употреба на наркотични вещества и техните аналози, в който да се отрази видимото поведение на Я., разширяване на зеници и др. релевантни белези, в който протокол е следвало да бъде вписан и неговия отказ да бъде изпробван с техническо средство, което също да бъде вписано, като такова в протокола.

Претендират се и съдебно-деловодните разноски, сторени за адвокатски хонорар, за което се прилага договор за правна защита и съдействие.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява и се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител –адв.П.. По съществото на делото адв. П. пледира да се уважи жалбата, и НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Г.С.Я. е правоспособен водач на МПС от месец септември 2018г..

На 28.02.2019 г. около 00:05 часа в гр.Варна, на бул.“Цар Освободител“, до бл.120 в посока ул.“Вяра“ въъззивникът управлявал собствения си л.а. „Тойота MP 2 1.8“ с peг. № В4932НН. В същото това време св.Х.Г. и св. Н.П., двамата служители на Сектор „СПС“ - ОД на МВР-Варна, осъществявали служебните си задължения. Те били позициониран със служебен автомобил на бул.“Цар Освободител“ срещу бл.120 и извършвали проверки на автомобили. Докато изпълнявали служебните си задължени, органите на реда забелязали, управляваният от въззивника автомобил и решили да извършат проверка на водача, тъй като същият се движел бързо. Служителите на реда подали сигнал със стоп палка, но щом ги видял, водачът намалил скоростта и завил в една от пресечките в дясно. Служителите на реда го последвали със служебния си автомобил, като не го изпускали от поглед. Видели въззивника да паркира автомобила в междублоково пространство и да излиза от него. Св.П. го последвал и му разпоредил да спре, като съобщил , че е полицай и му поискал документите за проверка . Възз.Я. казал, че документите са му в автомобила и отвел органите на реда до превозното средство. Междувременно възз.Я. се обадил на баща си-св.С.Я. и му съобщил, че го гонят полицаи. Св.Я. отишъл на мястото на проверката, а малко по-късно там пристигнала и майката на възз.-св.Ж.В.. Органите на реда обяснили на възз., че следва да бъде изпробван с тест за употреба на наркотични вещества в Сектор ПП-Варна. Последният се съгласил да бъде отведен до Сектор ПП-Варна. Там той бил заведен при св.Т.Т.- мл. автоконтрольор в Сектор ПП-Варна, като последният му обяснил по какъв начин се извършва теста за употреба на наркотични вещества и последиците от отказа да бъде тестван. Въпреки това, възз.Я. не се съгласил да бъде изпробван и отказал теста за употреба на наркотични вещества, като на заявения от него отказ освен св.Т., присъствали и свидетелите Г. и П.. На полицейските органи възз. заявил, че няма смисъл да бъде тестван, тъй като е пушил марихуана. Предвид отказа на водача, св.Т. издал на възз.талон за медицинско изследване №0022039, в което вписал, че той отказва да бъде тестван с Dreger Drug Test 5000 с фабричен №ARSM -0053, както и че трябва да се яви във ВМА-Варна. В талона било вписано още, че същият е връчен на възз. в 02.00ч. на 28.02.2019г., като не бил вписан час за явяване в лечебното заведение, а в графата за час за явяване св.Т. посочил – „придружен“.

При така установеното, още същата вечер св.Г. съставил срещу въззивника АУАН за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на въззивника, който го подписал с отбелязване , че няма възражение.

След съставяне на акта, органите на реда върнали възз. до дома му.

В хода на АНП била изискана справка от ВМА-МБАЛ –Варна, от която е видно, че през месец февруари 2019г., както и до 13.03.2019г. за въззивника не е постъпвала кръвна проба в Лабораторията по химико-токсикологични изследвания.

Впоследствие срещу въззивника било издадено и атакуваното НП, като АНО възприел, че фактическите и правните констатации на актосъставителя, както и обстоятелството, че възз. не е изпълнил предписанието за медицинско изследване с талон №0022039/28.02.2019г. НП било връчено лично на жалбоподателя на 08.05.2019г.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, талон за медицинско изследване и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията депозирани в с.з. от свидетелите Г., П. и Т.– първите двама очевидци на деянието и на отказа за тестване с техническото средство, а последния-очевидец на отказа за извършване на пробата с техническо средство. Техните показания по отношение на главния факт на доказване в настоящото производство – че възз. е бил водач на МПС и че е отказал тестване за наркотични вещества на датата посочена в АУАН и НП, са последователни, логични и взаимно допълващи се.

Известни незначителни противоречия в показанията на свидетелите, предвид факта, че същите са полицейски органи, които всеки ден се сблъскват с различни ситуации в хода на дейността си, не са от категорията да компрометират и дискредитират показанията на същите.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Ж.В. и С.Я. , като отчете подразбиращото се съмнение в тяхната безпристрастност като майка и баща на възз.

Въпреки горното кредитира същите, в частите имащи отношение към процесния случай, а именно досежно фактите, че в процесната вечер възз. е управлявал МПС, както и че му е била извършвана проверка от органите на полицията, че е бил отведе в Сектор ПП-Варна , за да бъде тестван на употреба на наркотични вещества, че е отказал теста /съгласно показанията на св.В./, както и че е бил върнат от органите на полицията до дома му. От показанията на св.С.Я. съдът не кредитира единствено заявеното от него, че полицейските органи са отвели възз.пеш , тъй като нямали служебен автомобил. Горното е в пълно противоречие не само с показанията на двамата органи на реда, но дори и с показанията на св.В., която е категорична, че органите на реда са докарали сина й до дома им.

За прецизност в случая следва да се отбележи, че редът по който е протекла проверката на водача / възз.Я. / и на автомобила му в рамките на полицейските правомощия по ЗМВР, фактите дали са му били поставяни помощни средства /белезници/, дали е била извършвана полицейска проверка на автомобила и вещите му, на междублоковото пространство и прочие, за които факти показания дадоха неговите родители са ирелевантни за конкретния казус, в който предмет на изследване за други факти и обстоятелства. По идентичен начин стои и въпросът с образуването на дисциплинарна проверка срещу органите на реда и съответно резултатите от нея. Резултатите от дисциплинарна проверка , включително и с данни за дисциплинарни нарушения от служителите не са в състояние да компрометират показанията на полицейските органите, не само защото същите са дадени пред съда под страх от наказателна отговорност, но и защото тези на св.Г. и св.П., кореспондират напълно с показанията на св.Т. по отношение на главния факт от предмета на делото- а именно, че въззивникът е отказал да бъде тестван с техническо средство- Dreger Drug Test 5000 с фабричен №ARSM -0053.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 14.05.2019г. видно от пощенското клеймо/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група в сектор „ПП“ - ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на свидетел.

Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и в него не фигурира ЕГН на последния. Формално е налице нарушение, но същото не е от естество да наруши правото на защита на санкционираното лице да научи в какво точно е обвинено.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от &nbsp ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които са извършени.