Определение № 34220 от 21.09.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34220 гр. София, 21.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110117633 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на Глава XIII ГПК

Производството е образувано по искова молба с вх. №

198287/22.06.2026 г., от от Р. Е. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.

„На* срещу „Е*" ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление гр.

София, п.к. 1766, р-н М*, представлявано от Р*, с която е предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.117, ал.2 ЗЗД, вр. чл.439 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че Р. Е. П., ЕГН ********** не дължи по отношение на ответника „Е*” ЕООД, с ЕИК:

* сумата в общ размер на 8 683,38 евро, от които 3 204,53 евро главници, 4 032,34 евро лихви към главниците, 153,39 евро разноски по изпълнителното дело и 1 293,12 евро такси по ТТРЗЧСИ, обект на принудително събиране по изп.дело № 112/2025г., по описа па ЧСИ М*, per. № 788, район на действие СГС, поради погасяването им по давност, като погасени по давност.

В исковата молба са изложени твърдения, че срещу ищеца има образувано изпълнително дело изпълнително дело № 112/2025 при ЧСИ М*, per. № 788 от Камарата на ЧСИ, въз основа на изпълнителен лист от 15.10.2010 г. по ч. гр. д. № 42238/2010 г. по описа на СРС. Твърди, че било образувано по-рано изп. дело № 20107880400643 по описа на ЧСИ М*, per. № 864, като същото е било прекратено на основание чл. 433, ад. 1, т. 8 от ГПК.

Твърди се, че изпълнителното производство е образувано след изтичане на петгодишния давностен срок. Поддържа се, че вземанията по изпълнителния лист са погасени с изтичането на петгодишен давностен срок, който е изтекъл към сезиране на съда.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли за неприсъствено решение и делото да се гледа в негово отсъствия.

1

Моли съда да постанови спиране на изпълнително дело № 112/2025 г. по описа на ЧСИ М*, рег.. № 788 на КЧСИ, до решаване на настоящото дело с влязло в сила решение.

Моли, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, да бъде освободен от заплащането на такси и разноски по делото.

Моли съда да изиска заверен препис от изпълнително дело № 112/2025 и изп. д. № 20107880400643 по негов опис.

Представя и моли да бъдат приети следните доказателства и доказателствени средства: : Изпълнителен лист, издаден на 15.10.2010г. от СРС В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Твърди, че искът е недопустим за сумите от 153.39 евро, тъй като е разноска по изпълнителото дело и 1 293.12 евро по ТТРЗЧСИ, като допустими са суми по ИЛ, но не и тези по изпълнителното производство. Твърди, че вземането е възникнало въз основа на изпълнително основание по дело по описа на СРС. Сочи, че това е конституиран като взискател, въз основа на договор за цесия. Излага прави съображения за прекъсване и спиране на давността. Твърди, че по изп. дела 643/2010 и 112/2025 г. по описа на ЧСИ М* с извършвани множество действия, които прекъсват давността.

Моли съда да отхвърли иска. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК, защото било прекомерно. Моли делото да се гледа в негово отсъствие.

Моли съда да изиска изпълнителното дело.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищецът се представлява от адв. Ч. П., със съдебен адрес: гр. София, ж.к.

„Л* - за адв. Ч. П., с надлежно учредена представителна власт за всички инстанции (л. ... от делото).

Ответникът се представлява от адв. юрисконсулти, на основание чл. 30 вр. чл.32, т.3 ГПК.

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 25.56 евро ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 25.56 евро, интересът трябва да е 639.11 евро.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 639.11 евро, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 25.56 евро, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 639.11 евро, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 25.56 евро. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 639.11 евро. В този 2 смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

Материалният интерес по иска е 8 683.38 евро, поради което държавната такса е в размер на 347.34 евро.

Представен е документ по чл.128, т.2 ГПК с молба с вх. № 214840/03.07.2026 г., както и документ по чл.102з, ал.3 ГПК (л.148-149 от делото).

По редовността на исковата молба и доклада

На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна. Съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. Ето защо следва да бъде изготвен проект за доклад по чл.146 ГПК.

По отношение на допустимостта и основателността, съдът ще се произнесе след приключване на съдебното дирене.

По доказателствата

Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени доказателства и доказателствени средства.

Следва служебно да се изиска за послужване ч. гр. д. № 42238/2010 г. по описа на СРС, 30. състав.

Искането да се изиска изпълнителното дело е основателно. Следва да се уважи.

Предварителни въпроси

Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно по отношение на предявените искове – признаване на иска, неприсъствено решение, чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена.

Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, 3 като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0.05 евро за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.04 евро, на основание чл.23 ТДТССГПК.

Делото следва да бъде насрочено за първата свободна дата, за която дата и час да се призоват страните като им се връчи препис от настоящото определение.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

СЪОБЩАВА, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния проект за доклад на делото:

Страни, предмет и правна квалификация, чл.146, ал.1, т.1 ГПК – Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Производството е образувано по искова молба с вх. № 198287/22.06.2026 г., от от Р. Е.

П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „На* срещу „Е*" ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1766, р-н М*, представлявано от Р*, с която е предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.117, ал.2 ЗЗД, вр. чл.439 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че Р. Е. П., ЕГН ********** не дължи по отношение на ответника „Е*” ЕООД, с ЕИК: * сумата в общ размер на 8 683,38 евро, от които 3 204,53 евро главници, 4 032,34 евро лихви към главниците, 153,39 евро разноски по изпълнителното дело и 1 293,12 евро такси по ТТРЗЧСИ, обект на принудително събиране по изп.дело № 112/2025г., по описа па ЧСИ М*, per. № 788, район на действие СГС, поради погасяването им по давност, като погасени по давност.

В исковата молба са изложени твърдения, че срещу ищеца има образувано изпълнително дело изпълнително дело № 112/2025 при ЧСИ М*, per. № 788 от Камарата на ЧСИ, въз основа на изпълнителен лист от 15.10.2010 г. по ч. гр. д. № 42238/2010 г. по описа на СРС. Твърди, че било образувано по-рано изп. дело № 20107880400643 по описа на ЧСИ М*, per. № 864, като същото е било прекратено на основание чл. 433, ад. 1, т. 8 от ГПК.

Твърди се, че изпълнителното производство е образувано след изтичане на петгодишния давностен срок. Поддържа се, че вземанията по изпълнителния лист са погасени с изтичането на петгодишен давностен срок, който е изтекъл към сезиране на съда.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли за неприсъствено решение и делото да се гледа в негово отсъствия.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Твърди, че искът е недопустим за сумите от 153.39 евро, тъй като е разноска по изпълнителото дело и 1 293.12 евро по ТТРЗЧСИ, като допустими са суми по ИЛ, но не и тези по изпълнителното производство.

4

Твърди, че вземането е възникнало въз основа на изпълнително основание по дело по описа на СРС. Сочи, че това е конституиран като взискател, въз основа на договор за цесия. Излага прави съображения за прекъсване и спиране на давността. Твърди, че по изп. дела 643/2010 и 112/2025 г. по описа на ЧСИ М* с извършвани множество действия, които прекъсват давността.

Моли съда да отхвърли иска. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК, защото било прекомерно. Моли делото да се гледа в негово отсъствие. чл.146, ал.1, т.2 ГПК – Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника:

Отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.117, ал.2 ЗЗД, вр. чл.439 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че Р. Е. П., ЕГН ********** не дължи по отношение на ответника „Е*” ЕООД, с ЕИК: * сумата в общ размер на 8 683,38 евро, от които 3 204,53 евро главници, 4 032,34 евро лихви към главниците, 153,39 евро разноски по изпълнителното дело и 1 293,12 евро такси по ТТРЗЧСИ, обект на принудително събиране по изп.дело № 112/2025г., по описа па ЧСИ М*, per. № 788, район на действие - СГС, поради погасяването им по давност, като погасени по давност.

Възражения на ответника:

Правоизключващо: Искът е недопустим – предявен е за суми, извън изпълнителното основание. Цената на иска не е вземането по ИД, а само посоченото в ИЛ. Недопустим е за сумите от 153.39 евро, тъй като е разноска по изпълнителото дело и 1 293.12 евро по ТТРЗЧСИ.