Решение № 196 от 15.08.2022, Районен съд - Исперих

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Исперих, 15.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елица Д. Бояджиева Георгиева при участието на секретаря Анна В. Николова като разгледа докладваното от Елица Д. Бояджиева Георгиева Гражданско дело № 20213310100725 по описа за 2021 година

Производството е с правно основание чл.59, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Постъпила е искова молба вх.№ 1949/ 30.09.2021г. от Р. К., родена на ********** година от село Й., община И., област Р., чрез адвокат С.Д. от АК – Разград против К. С. К., ЕГН – ********** и ЕС. ЮКС. К., ЕГН – **********, двамата от град Разград, област Разградска, ул.”М” № .., с която моли съда да осъди ответниците да и заплатят сумата 1440.00лв. представляваща обезщетение за това, че през времето от началото на 2017г. до края на 2020г. е била лишена от възможността да ползва собствената си 1/ 2 ид.част от Поземлен недвижим имот находящ се в землището на село Й., община И., в местността „Ч.” с площ от 12002 кв.м., трета категория, съставляваща имот № ***, с начин на трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на ползване – друг вид трайно насаждение, при конкретно посочени граници и съседи. В исковата молба Р. К. разказва, че е била собственик на процесната нива заедно със своя брат Х. Т.. През 2013г. двамата поделили доброволно имота, като той бил поставен в дял на Т.. От този имот Х.н Т образувал три отделни имота. По силата на правна сделка – покупко-продажба брата на ищцата продал единият от тези имоти с площ 12.000дка на ответника К.К., по време на бракът му с втората ответница Е.К.. Това се случило през 2014 година. По силата на съдебно решение постановено през 2019 година е прието, че собственик на 1/ 2 ид.част от продаденият на ответниците имот е ищцата, като ответниците били осъдени да предадат собствеността и владението над тази идеална част. Впоследствие ищцата се разпоредила със своята идеална част в полза на трето лице.

1

Понастоящем Р. К. счита, че и се следва обезщетение за времето през което е била лишена от възможността да ползва идеалните си части в процесният имот, като определя обезщетението по 60.00лв. на декар, като го претендира за периода от началото на 2017г. до края на 2020г. т.е. за 4 години. Счита, че дължимото обезщетение следва да се определи на база пазарна наемна цена на декар. Ищцата представя писмени доказателства, които моли да бъдат приети. Моли служебно да се изискат и приложат гр.дело № 807/ 2018г. на РС – И. и вгрдело № 307/ 2019г. по описа на ОС – Р.. Заявява, че с оглед становището на насрещните страни ще ангажира и други доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК е постипил писмен отговор от ответниците К.К. и Е.К. чрез адвокат М. К.. На първо място считат искът за недопустим, като навеждат доводи, че са били съсобственици с ищцата по отношение на процесният имот и би следвало отношенията им да се уреждат по специалните процедури на чл.30 и чл.31 от Закона за собствеността. Молят производството да се прекрати. По същество считат претенцията за неоснователна. Твърдят, че не е налице имуществено разместване на блага – обедняване на ищеца и обогатяване на ответниците, което да е функционално свързано. Сочат, че са владели имота на валидно правно основание – въз основа на сделка в тяхна полза, сключена с брата на ищцата. В този смисъл до датата на предявяване на ревандикационният иск от ищцата владението е било добросъвестно. Твърдят, че владението е било недобросъвестно в периода 08.11.2018г. до 31.12.2019г. От 31.12.2019г. двамата ответници били държатели на имота. Оспорват предявеният иск по размер. Посочват, че са имали сключен договор за наем от 2014г. до 2020г., като наемната цена се е движила от 40.00лв./дка до 50.00лв./дка. Докато имота се е обработвал от ответниците в него е засадена орехова градина, посевите са третирани с препарати, извършени са подобрения за които ищцата не е заплатила нищо.

По изложените съображения ответниците молят искът да бъде отхвърлен.

Ответниците представят писмени доказателства, които молят да бъдат приети. Считат, че по делото следва да се приложат само крайните актове по гр.дело № 807/ 2018г. на РС – И. и вгрдело № 307/ 2019г. по описа на ОС – Р..

В съдебно заседание чрез депозирано писмено становище ищцата чрез своя процесуален представител адвокат С.Д. поддържа исковата претенция и моли същата да бъде уважена по същество.

В съдебно заседание ответниците чрез своя процесуален представител адвокат М.М. поддържат депозираният писмен отговор и молят по същество искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Не е спорно между страните, че процесният имот е бил част от по-голям имот № 019107, с площ от 24.001 дка, находящ се в местността „Ч.“, в землището на с.Й., който е бил съсобствен между ищцата и брат й Х. Х. Т., съгласно констативен НА № 163, том VІІ, нот.дело № 1769/1998г. по описа на РСИ.. С последващ Договор за доброволна делба от 16.12.2013г., рег.№ 13842 на Нотариус № 254 с район на действие РС-И., целият имот бил отреден в дял на брат й. Впоследствие той образувал от този имот три по-малки имота, сред които и процесният, тогава съставляващ имот № 019259, с площ 12.000 дка, с който имот се разпоредил, като го продал на ответниците съпрузи с Договор за покупко-продажба от 2

22.05.2014г. по НА № 9, том V, рег.№ 4974, нот.дело № 654/2014г. по описа на Нотариус № 254 с район на действие РС-И..

През 2018г., с искова молба вх.№ 3815/11.10.2018г., уточнена с молби вх.

№ 4199/09.11.2018г. и вх.№ 553/08.02.2019г., ищцата Р. К., сезирала съдебно производство по гр.д.№ 807/2018г. по описа на РС-И., срещу ответницитесъпрузи, като оспорила правото им на собственост върху процесния имот.

Първаначално исковите й претенции били отхвърлени с постановеното от РСИ. Решение № 253/29.08.2019г., но същото е отменено от въззивния Окръжен съд-Разград с влязлото в сила на 12.11.2020г. Решение № 239 от 31.12.2019г. по в.гр.д.№ 307/2019г. по описа на съда. С цитираното решение на Окръжен съд-Р, е прогласена недействителност на Договора за доброволна делба от 16.12.2013г., сключен между ищцата Р К (К) и брат й ХХ Т, участвал като съделител в личното си качество и като пълномощик на сестра си (същият и праводател на ответниците), вследствие на което Р К (К) е призната, на основание чл.108 от Закона за собствеността, по отношение на ответниците съпрузи

К. С. К. и ЕС. ЮКС. К., за собственик на 1/2 ид.част от процесния имот, който вече се е идентифицирал, като „Поземлен имот, находящ се в землището на с.Й., общ.И., в местността „Ч“, с площ от 12.002 дка, трета категория, съставляващ имот №....... по кадастралната карта и кадастралните регистри на селото, с начин на трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване – нива, при граници и съседи: имоти №№ ***, ***, *** и ***, като са осъдени да й предадат владението върху тази 1/2 ид.част от имота.

Ищцата твърди, че през 2021г. се разпоредила със собствеността си върху ревандикирания недвижим имот в полза на трето лице.

За периода от придобиването на процесния имот от ответниците до ревандикирането на 1/2 ид.част от него в полза на ищцата, ответниците са го отдавали под наем за ползване от лицето Е. Ю. К., с Договори за отдаване под наем на земеделска земя, както следва: - С Договор от 12.05.2014г. – за стопанската 2014/2015г., при уговорена годишна наемна цена от 40.00 лева на декар; - С Договори от 28.04.2015г. за стопанската за 2015/2016г., - С Договор от 20.06.2016г. – за стопанската 2016/2017г. , - С Договор от 18.04.2017г. – за стопанската 2017/2018г. и - С Договор от 20.03.2018г. – за стопанската 2018/2019г., при уговорена годишна наемна цена по последните четири договора от по 45.00 лева за декар, и - С Договор от 21.06.2019г. – за стопанската 2019/2020г., при уговорена годишна наемна цена от 50.00 лева на декар.

Според заключението вх.№ 1312/09.05.2022г. на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, размерът на средния пазарен наем (рента) за ползване на 1.000 дка земеделска земя в землището на с.Й., обл.Р., е: - за стопанската 2016-2017г. - 50.00 (петдесет) лева, годишно; - за стопанската 2017-2018г. - 51.00 (петдесет и един) лева, годишно; - за стопанската 20182019г. – 59.00 (петдесет и девет) лева, годишно и - за стопанската 2019-2020г.

– 61.00 (шестдесет и един) лева, годишно. В заключението си вещото лице е допуснало техническа грешка като е посочило една и съща стопанска година (2016-2017г), към която са отнесени обсъдените различни годишни наемни цени, но отнесено към задачата на експертизата става ясно, че отговорът на експертното заключение се отнася за процесните четири стопански години 2016-2017 година, 2017-2018 година, 2018-2019 година и 2019-2020 година, 3 които са предмет на исковата претенция. Заключението не е оспорено от страните и е прието от съда.

В производството по делото ищцовата страна е направила съдебни и деловодни разноски в общ размер на 607.60 лева, от които: 57.60 лева – заплатена ДТ при образуване на делото, 350.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие № 0000082614 (без посочена дата) и 200.00 лева – заплатено възнаграждение на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза. За същите разноски страната е представила Списък по чл.80 от ГПК.

Ответната страна е направила деловодни разноски в размер на 360.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие № 0000080232 от 19.11.2021г., за които също представя Списък по чл.80 от ГПК.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск за неоснователно обогатяване срещу ответниците е допустим, но разгледан по същество – неоснователен и недоказан. Успешното водене на такъв иск предполага да се докаже по безспорен начин фактическия състав по чл.59 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), а именно: обедняване на ищцата със сумата в посочения от нея исков размер; обогатяване на ответниците със същата сума и липсата на правно основание за обогатяването на последните, както и че обедняването на ищцата и обогатяването на ответниците произтичат от един общ факт, т.е. има връзка между тях. При това, разпоредбата на чл.59, ал.2 от ЗЗД предвижда, че правото да се иска връщане на даденото без правно основание възниква за обеднелия само тогава, когато няма друг иск, с който същият може да се защити. Преценката за това – относно липсата на друго средство за правна защита е по съществото на спора, тъй като изисква произнасяне на съда по отношение съществуването на самото материално право и юридическия факт, от който то е породено (в този смисъл Решение № 148 от 28.02.2006 г. на ВКС по т. д. № 703/2005 г., ТК, II о.).

Съдът приема, че обсъдените предпоставки не са безспорно установени в отношенията между страните по делото. Преди всичко съдът приема за безспорно установено, че за периода от придобиването на процесния имот от ответниците на 22.05.2014г. с Договора за покупко-продажба по НА № 9, том V, рег.№ 4974, нот.дело № 654/2014г. по описа на Нотариус № 254 с район на действие РС-И, до завеждането на съдебния спор по гр.д.№ 807/2018г. на РСИ., с исковата молба на Р. К. (К) от 11.10.2018г., съпрузите К. С. К. и Е. Ю. К. са били добросъвестни владелци на имота по смисъла на чл.70, ал.1 от Закона за собствеността (ЗС), като са го влядяли на правно основание, годно да ги направи собственици и без да знаят, че праводателят им не е собственик на 1/2 ид.част от процесния имот. Презумцията за тяхната добросъвестност по чл.70, ал.2 от ЗС не е оборена в хода на делото. По този начин и съгласно разпоредбата на чл.71 от ЗС, те се ползват от целия имот и получават добивите, дадени от него, до предявяването на иска за връщането му – 11.10.2018г., поради което исковата претенция за заплащане на обезщетение за ползването на 1/2 ид.част от този имот за първите две стопански години – 2016-2017 и 2017-2018г., е изцяло неоснователна. Ползването на имота от ответниците през този период не е било без основание. Вече въз основа на окончателния резултат от съдебния спор за собственост върху имота, въз 4 основа на който ищцата Р. К. (К.) е призната за собственик на 1/2 ид.част от процесния имот, то в отношенията й с двамата ответници-съпрузи се доказва възникнала съсобственост върху процесния имот, от която съпрузите притежават в съпружеска имуществена общност (СИО) останалата 1/2 ид.част от имота по силата на покупко-продажбата от 22.05.2014г., когато са я придобили и тази съсобственост между страните е просъществувала до 2021г., когато ищцата заявява, макар и без представени доказателства в тази насока, че се е разпоредила със своята съсобствена част в полза на трето лице.