Решение № 7368 от 21.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7368 гр. София, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20251110107231 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

„Застрахователно еднолично акционерно дружество Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД е предявило иск по чл.410, ал.1, т.2 КЗ срещу Столична община за сумата от 9728,89 лева – регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за щети върху влекач „В** “ с рег. № ВР*, обект на сключен при ищеца договор за имуществено застраховане „Каско Стандарт“, обективиран в застрахователна полица № 4704230400000346, които щети са настъпили при ПТП от 15.02.2024 г., около 16:15 ч., в гр. Нови Искър, на ул. „К.“ около № 60, с посока от ул. „Н.“ към ул. „Искърско дефиле“, поради преминаване на автомобила на необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно – бетонно парче, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (06.02.2025г.) до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 15.02.2024г. при движение на територията на Столична община, в гр. Нови Искър, по ул. „К.“ от ул. „Н.“ към ул. „Искърско дефиле“ и в близост до № 60, водачът на влекач с марка и модел „В** “ с рег. № ВР* преминал през необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно – бетонно парче, в резултат на което възникнало ПТП и били причинени щети на влекача. Към датата на събитието влекачът бил обект на сключен при ищеца договор за имуществено застраховане, като по повод събитието била заведена щета и ищецът платил за имуществените вреди, причинени при събитието, застрахователно обезщетение в размер на 9728,89 лева. Поддържа, че процесното ПТП е настъпило на пътен участък, за поддържането на който в изправно състояние отговорност се носи от ответника. Ответникът като стопанин на пътя имал задължение да осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддръжката на пътя, да сигнализира за препятствия по него и да ги отстранява в най – кратък срок. Ответната община извършвала посочените дейности чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. При това поради бездействие на своите служители по неотстраняване, необезопасяване и необозначаване на препятствието на пътя било допуснато причиняване на процесните щети, за които ответникът следвало да отговаря спрямо ищеца по пътя на регреса.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който 1 оспорва иска. Навежда довод, че протоколът за ПТП не е надлежно доказателство за настъпване на ПТП при сочения механизъм. Оспорва твърдението, че причина за пътнотранспорното произшествие е наличието на твърдяното необезопасено и необозначено препятствие – бетонно парче, което да е попаднало на пътното платно по вина на ответника.

Евентуално попадането на такъв предмет на платното за движение било случайно събитие, поради което не можело да се ангажира отговорността на ответника. Възразява увреждането на процесния автомобил да представлява покрит застрахователен риск, като се позовава на клаузата по Глава Първа, т. 1 – 1, съгласно която за сключване на застраховка по отношение на влекач застраховка се сключва по „специални условия“. В тази връзка счита, че е изплатено застрахователно обезщетение без правно основание. Липсвала конкретизация на мястото на настъпване на процесното ПТП и на посоката на движение. В нарушение на правилата за движение водачът на процесното МПС се движил в посоката на насрещното движение. Освен това същият е имал видимост и своевременно е могъл да възприеме наличието на парче бетон на пътя, като при движение със съобразена скорост е могъл да избегне настъпването на произшествието. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване, като на това основание иска намаляване на размер на претенцията.

С отговора на исковата молба ответникът е направил искане за привличане като трети лица – помагачи на дружествата, включени в консорциум „Нови Искър 2021“ ДЗЗД, ЕИК 177546276, а именно: „ПроИнфра“ ООД, ЕИК 205478305, „СЕТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК 200079448, „ЗЕНИТ – ХИДРО“ ООД, ЕИК 115319371, „АВТОМАГИСТРАЛИ СОФИЯ“

ЕООД, ЕИК 103561146 и „ИНЖСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК 813103524, както и консорциум „София – Строителен надзор“ ДЗЗД, ЕИК 180727151, в който са включени дружествата „АРКА КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК 131317505 и „ЕРОУ“ ООД, ЕИК 130375847.

Ответникът обосновава искането си за привличане като трети лица – помагачи на посочените дружества с твърдения, че с „Нови Искър 2021“ ДЗЗД е сключил договор от 09.02.2022г. за проектиране и строителство на обект, находящ се на пътния участък, на който се твърди, че е възникнало процесното ПТП, а със „София – Строителен надзор“ ДЗЗД е сключил договор от 09.06.2022г. за осъществяване на строителен надзор във връзка с изпълнение на СМР на този обект. Изпълнителят по договора от 09.02.2022г. бил длъжен да спазва Наредба № 3 /16.08.2010г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците. В Наредбата било предвидено, че СМР, които създават затруднения и опасност на движението, вкл. и които рязко влошават състоянието на повърхността на пътната настилка, се сигнализират.

При това се извежда, че попадането на всякакви предмети на пътното платно, без своевременното им обозначаване и сигнализиране на пътя, представлява нарушение от страна на изпълнителя на нормативната уредба.

С определение от 02.09.2025г. на основание чл.219, ал.1 ГПК съдът е допуснал привличане на страната на ответника на следните трети лица - помагачи :

1 .

„ПроИнфра“ ООД, ЕИК 205478305, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Плиска“ № 56, партерен етаж;

2.

„СЕТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК 200079448, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хайдушка гора“ № 28, вх. Б, ап. 7;

3.

„ЗЕНИТ – ХИДРО“ ООД, ЕИК 115319371, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Раковски“ № 31, ет. 5, ап. 17;

4.

„АВТОМАГИСТРАЛИ СОФИЯ“ ЕООД, ЕИК 103561146, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 47, ет. 3;

5.

„ИНЖСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК 813103524, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Александър Дякович“ № 31;

6.

„АРКА КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК 131317505, със седалище и адрес на

2 управление: гр. София, бул. „България“ № 58, вх. А, ет. 3, ап. 11 и 7.

„ЕРОУ“ ООД, ЕИК 130375847, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Майор Първан Тошев“ № 26, ап. 12.

Третите лица – помагачи чрез явилите се в открито съдебно заседание процесуални представители оспорват предявения иск.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

В тежест на ищеца е да докаже, че в качеството си на застраховател по имуществена застраховка е платил застрахователно обезщетение в твърдения размер за вреди, които са причинени вследствие на преминаване на процесния автомобил на необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно (бетонно парче) на сочения в исковата молба пътен участък, който се стопанисва от ответника, както и че настъпилото събитие е покрит риск по застраховката по имуществено застраховане, сключена при ищеца.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че на 15.02.2024г. около 14:00 ч. в гр. Нови Искър водачът на влекач „В*“ с рег. № ВР *, в товарна композиция с полуремарке с рег. № ВР *, се е движил по ул. „К.“ с посока на движението от ул.“Н.“ към ул. „Искърско дефиле“. Движението се е осъществявало в светлата част на денонощието, при ясно време и суха асфалтова настилка, на прав хоризонтален пътен участък, предназначен за двупосочно движение. Достигайки района пред № 60 на ул. „К.“, водачът на влекача преминал през необезопасено и несигнализирано препятствие, находящо се на пътното платно – бетонно парче, което е станало причина за увреждане на левия резервоар на влекача.

За да направи горните изводи, съдът взема предвид приетия като доказателство по делото протокол за ПТП с материални щети № 1889114 от 15.02.2024г. (л.13), изготвен след посещение на полицейски орган (чл.2, ал.1, т.2 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г.). Макар този документ да не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила относно механизма на събитието, доколкото събитието не е пряко възприето от полицейския орган, то с обвързваща съда доказателствена сила се ползват непосредствено възприети от полицейския орган и отразени в протокола обстоятелства, които имат отношение към установяване на причините за инцидента, като такива са видимите щети върху автомобила, състояние на пътното платно и други фактори от пътната обстановка (арг. чл.179, ал.1 ГПК). В случая отразеният в протокола за ПТП механизъм, а именно че инцидентът е настъпил при преминаване на влекача през препятствие на пътното платно -бетонно блокче, разположено на платното за движение, се подкрепя от показанията на разпитания свидетел - водачът на влекача – А. А.. Той посочва, че при настъпване на процесния инцидент е управлявал автомобила със скорост около 15 – 20 км/час, като се е движил по път в гр. Нови Искър, който не е познавал. Инцидентът настъпил в светлата част от денонощието. Пътят, по който се движил, бил в ремонт. Преди инцидента не бил забелязал препятствието на платното за движение – бетонно блокче. Когато преминал през бетонното блокче, свидетелят чул остъргващ звук, който идвал под влекача, около предна лява гума. Свидетелят предполага, че гумата е застъпила бетонното парче, вследствие на което същото е изхвръкнало, ударило е резервоара, пробило е същия и в резултат на това е изтекла нафтата от резервоара. След настъпване на произшествието свидетелят е видял бетонното блокче, което се намирало под резервоара. То било с неправилна форма и с дължина от около 15- 20 см. За конкретното препятствие на платното за движение нямало обезопасяване или сигнализация. В началото на пътя имало табела, която указвала, че пътят е в ремонт и поради тази причина свидетелят се движил с посочената от него по – ниска скорост. Щетите върху управлявания от свидетеля влекач се изразявали в спукан резервоар за горИ.. За произшествието бил съставен протокол за ПТП, който бил попълнен от пристигналите на място полицейски служители.

Възприетият по – горе механизъм на ПТП се подкрепя и от заключението по съдебно 3

– автотехническата експертиза, което се кредитира от съда.

Неоснователен е доводът на ответника за липса на конкретизация относно място на настъпване на инцидента и посока на движение на превозното средство при настъпването на произшествието. В протокола за ПТП има подробно описание относно мястото на инцидента и посоката на движение, а именно отбелязано е, че произшествието е настъпило по ул. „К.“ около № 60, като посоката на движение е от ул. „Н.“ към ул. „Искърско дефиле“.

От приетите по делото писмени доказателства (застрахователна полица „каско стандарт“ № 4704230400000346 – л.17, сключена при условията на „пълно каско“, и Общи условия към застрахователния договор – л.40 и сл.) се установява, че към датата на произшествието влекачът „В*“ с рег. № ВР * е бил обект на сключен при ищеца договор за имуществено застраховане, както и че процесното събитие ПТП е покрит по застраховката риск (съгласно даденото в ОУ определение за „ПТП“ – събитие, възникнало в процеса на движението на ПТП и предизвикало повреда на ПТП, носи характеристиките на процесното събитие - глава Втора, част „Пълно каско“, вр. клауза „Пожар, природни бедствия и пътнотранспортни произшествия на МПС“).

Няма спор по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява, че по повод процесното събитие при ищеца е заведена щета № 470423242409900, по която ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на претендираната сума от 9728,89 лева.

Третото лице – помагач „Арка консулт“ ЕООД е направил възражение, че ищецът не е дължал изплащане на застрахователно обезщетение, позовавайки се на клауза IX, т.1.1.1. ОУ, обосновано с обстоятелството, че процесните повреди са вследствие на движение на МПС по затворен, забранен за движение и сигнализиран за това пътен участък. В тази връзка по делото са ангажирани доказателства за знаковото стопанство в района - писмо от Столична община – район „Нови Искър“ (л.283). В последното се сочи, че в участъка на общинската пътна мрежа по ул. „Х*.“, обслужваща вход / изход на кв. „К.“, гр. Нови Искър, район „Нови Искър“ – Столична община, вход / изход за квартала от ул. „Искърско дефиле“, чрез пресичане на ЖП прелез и Софийски околовръстен път „II – 18” e забранено влизането в кв.