Решение № 368 от 12.07.2018, Районен съд - Кърджали
- Съд
- Районен съд - Кърджали
- Дело
- Административно наказателно дело 528/2018
- Вид
- Решение № 368
- Подписан
- 12.07.2018
- В сила
- 02.08.2018
- Състав
- ВЕРГИНИЯ СЪБЕВА ЕЛАНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.62 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.179, ал.1 или ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.179, ал.2, предл.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.182, ал.2, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.185 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.37, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343, ал.1, б."б" · Наказателен кодекс
- чл.212, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24, ал.1, т.9 · Наказателно-процесуален кодекс
Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
Година
12.07.2018
Град
Кърджали
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд състав
На
12.06.
Година
2018
В публично заседание и следния състав:
Председател
Вергиния Еланчева
Членове
Съдебни заседатели
Секретар
Марияна Динкова
Прокурор като разгледа докладваното от съдията
АН дело номер
528 по описа за
2018 година.
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 18-1300-000245 от 29.03.2018г., издадено от Началник на сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, с което на М.С.М. ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания: по т.1.- „глоба” в размер на 50 лв. на основание чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, по т.2- „глоба” в размер на 20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП, и по т.3- „глоба” в размер на 200 лв. на основание чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена от М.С.М., който го намира за неправилно и противоречащо на закона. Сочи, че при издаване на атакуваното постановление наказващият орган не съобразил разпоредбите на чл.54 от ЗАНН. Процедурата по установяване на нарушенията и налагане на административните наказания не била съобразена с изискванията на закона. Изпълнителните деяния на нарушенията, за които жалбоподателя бил наказан, не кореспондирали с настоящия случай и с поведението му като водач. Не бил извършил констатираните от органите на МВР административни нарушения. Обстоятелствата посочени в наказателното постановление не били подкрепени с писмени доказателства. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Излага подробни съображения за това, че жалбоподателя не бил извършил вменените му административни нарушения и моли за отмяна на атакуваното постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Депозирал е писмено становище, в което оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното постановление.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 22.09.2017г. през деня водачът И. Ч. управлявал л.а. „Фиат Пунто“ с рег.№ РВ 6148 РМ по главен път II-58, в посока от гр.Асеновград към гр.Кърджали. Пътното платно било сухо, видимостта нормална, а времето слънчево. След ляв завой по пътя, преди разклона за с.Йончево, водачът бил заслепен от слънцето. Поради заслепяването и скоростта си, той не успял да направи следващият десен завой по пътя. В последния момент водачът забелязал, че напред имало отбивка - тази към с.Йончево, и решил да продължи по нея и да спре. Поради това, управляваният от него автомобил се ударил в насрещно движещият се л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№ К 4183 ВА, управляван от жалбоподателя М.С.М.. При настъпилото ПТП пострадала пътничка в автомобила „Фиат Пунто“ с рег.№ РВ 4861 РМ, която получила телесно увреждане. Мястото, на което настъпило произшествието било посетено от разследващ орган, който извършил оглед на местопроизшествие по реда на чл.212, ал.2 от НПК. С това действие било образувано досъдебно производство № 571/2017г. по описа на РУ-Кърджали срещу водача И. Й. Ч. за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ вр. чл.342, ал.1 от НК. В хода на разследването пострадалата направила изявление, че желае наказателното производство да се прекрати. С Постановление на РП-Кърджали от 15.12.2017г. досъдебното производство било прекратено на основание чл.343, ал.2, т.2 вр. ал.1, б.“б“ от НК и чл.243, ал.1 вр. чл.24, ал.1, т.9 от НПК. Препис от постановлението, ведно с материалите по делото, били изпратени на ОД МВР-Кърджали за започване на процедура по ЗАНН за извършените нарушения от водачите И. Й. Ч. и М.С.М.. По този повод жалбоподателят бил призован в РУ-Кърджали и на 07.03.2018г. свидетелят Н.Д. съставил срещу него акт за установяване на административно нарушение по чл.21, ал.2 и чл.20, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал и получил акта с възражение. На 29.03.2018г. било издадено процесното наказателно постановление, в което наказващия орган описал, че на 22.09.2017г. в 09.50ч. в община Черноочене, на път II-58, км.19+600м., жалбоподателят като водач на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№ К 4183 ВА, на разклона за с.Йончево по посока на движение от гр.Кърджали за гр.Асеновград, при наличие на пътен знак В26 с ограничение на скоростта 30 км/ч. се движил с 43 км/ч., вследствие на което губи контрол над автомобила и с предната си част се блъска в неправилно завиващия наляво и отнемащия му предимството автомобил „Фиат Пунто“ с рег.№ РВ 4861 РМ, управляван от И. Ч., като настъпило ПТП. При тези факти на жалбоподателя били вменени нарушения на чл.21, ал.1, чл.20, ал.1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП.
От заключението на изготвената в хода на образуваното досъдебно производство съдебна автотехническа експертиза се установява, че и двата гореописани автомобила са се движили със скорост, по-висока от сигнализираната с пътен знак В26, тъй като в двете посоки имало ограничение от 30 км/ч. При това ограничение, водачът Ч. се е движел с 36,7 км/ч., а жалбоподателя М. - с 43 км/ч. Освен превишената скорост, Ч. допуснал нарушение и на друго правило, а именно на чл.37, ал.1 от ЗДвП - при завиване наляво за навлизане в друг път, като водач на завиващо нерелсово пътно превозно средство, не е пропуснал насрещно движещо се пътно превозно средство. Водачът Ч. е имал възможност да предотврати удара с маневра, защото ако не е бил навлязъл в насрещната пътна лента автомобилите щели да се разминат. М. не е имал техническа възможност да предотврати удара с аварийно спиране или маневра.
Горната фактическа обстановка съдът установи след анализ на гласните доказателства - показания на свидетелите Н.Д., И.Л. и С.М., както и на писмените такива - Акт за установяване на административно нарушение от 07.03.2018г., материалите по досъдебно производство № 571/2017г. по описа на РУ-Кърджали и Постановление на РП-Кърджали от 15.12.2017г. за прекратяване на наказателно производство.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.
По т.1 от наказателното постановление: Жалбоподателят е наказан за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, в който текст са посочени стойностите на скоростта, които водачите на пътни превозни средства не следва да превишават, в зависимост от вида на превозното средство, както и от това дали движението се осъществява в населено място, извън населено място или автомагистрала. От доказателствата по делото се установява, че на процесната дата жалбоподателят управлявайки л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№ К 4183 ВА е извършил нарушение, но то е следвало да бъде квалифицирано по чл.21, ал.2 от ЗДвП. Там е посочено, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в чл.21, ал.1 от ЗДвП, това се сигнализира с пътен знак. Процесният случай е именно такъв.
В участъка от пътя, в който е установено нарушението, с пътен знак В26 е било въведено ограничение на скоростта за движение от 30 км/ч., а жалбоподателя се е движил със скорост 43 км/ч. На описаната в акта и наказателното постановление фактическа обстановка съответства именно разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Същата правилно е била посочена като нарушена в АУАН, но в атакуваното постановление наказващият орган е дал различна квалификация на нарушението - по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Налице е несъответствие в наказателното постановление между фактическото описание на нарушението и неговата правна квалификация. Този пропуск не може да бъде преодолян в настоящото производство, тъй като съдът не разполага с правомощия да дава различна от посочената от наказващият орган правна квалификация на деянието. В случая не е спазено императивното изискване на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, според който в наказателното постановление следва да бъдат посочени законните разпоредби, които са нарушени виновно, а това е ограничило правото на защита на наказаното лице да узнае за какво административно нарушение е потърсена отговорността му и следва да изтърпи наказание. Така при правилно установена фактическа обстановка административнонаказващият орган е дал неправилна правна квалификация на извършеното деяние и по този начин е допуснал съществено процесуално нарушение. Посочения порок представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление в тази му част.
По т.2 от наказателното постановление: На жалбоподателя е вменено нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП, визиращ задължение за водача непрекъснато да контролира пътното превозно средство, което управлява.
Разпоредбата е приложима в случаите на изгубване контрол при управлението на МПС, поради заспиване на водача, отклоняване на вниманието му, разсейване и др., т.е. касае се за недопустимо бездействие на водача вследствие на различни външни или вътрешни фактори. В настоящата хипотеза такива обстоятелства не са установени. По делото не са налице доказателства, че жалбоподателя не е контролирал непрекъснато превозното средство, което е управлявал на процесната дата. От заключението на автотехническата експертиза става ясно, че М. не е имал техническа възможност да предотврати удара с аварийно спиране или маневра. Единственото нарушение от негова страна е било управлението на автомобила с превишена скорост. Затова неправилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя за неосъществен контрол върху управляваното от него МПС. Ето защо, наказателното постановление в частта, с която на М.М. е наложено наказание за административно нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
По т.3 от наказателното постановление: На жалбоподателя е вменено и нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, която разпоредба задължава водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Санкционната норма на чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП гласи, че този който поради движение с несъобразена скорост причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. За да е съставомерно деянието по този текст е необходимо от обективна страна да е допуснато конкретно нарушение на правилата за движение от тези визирани в чл.179, ал.1 или ал.2 от ЗДвП, а също така, това нарушение да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Поведение на жалбоподателя, което да кореспондира с тази правна квалификация на нарушението не е описано изобщо. Няма данни в обстоятелствената част на наказателното постановление какви са били атмосферните условия, релефа на местността, условията на видимост, интензивността на движението, по отношение на които жалбоподателя не е съобразил скоростта на движение. Текстът на чл.20, ал.2 от ЗДвП регламентира поведението на водачите на МПС по отношение на скоростта, когато тя поначало е в рамките на максимално допустимата, но се явява несъобразена с неблагоприятните за безопасността на движението фактори от конкретната пътна обстановка. Съобразяването с пътната обстановка е отчитане на известни, видими и съществуващи отпреди фактори, които представляват опасност за движението. Такива могат да бъдат студено време, мокър асфалт, заледяване и т.н. Твърдения и факти за подобни неблагоприятни фактори или релеф на местността не фигурират в наказателното постановление. Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН наказателното постановление следва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Видно от обстоятелствената част на атакуваното постановление, липсва каквото и да било фактическо описание на съставомерните признаци на нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП, изразяващо се в управление на МПС със скорост, несъобразена с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост. По този начин при издаване на наказателното постановление е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Ето защо атакуваното постановление и в тази част следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Разпечатката съдържа 42 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cda6a457-fa80-4ad0-9af2-c1410b6e1b28