Решение № 75 от 29.04.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Варна, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20253000500570 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение на ОС-Варна № 753/07.07.2025г. по гр.д.№ 2337/2025г. , поправено с Решение № 928/10.09.2025г., Е

ОСЪДЕНА ОБЩИНА ВАРНА, представлявана от Кмета й, да заплати на К. Б. Ч. ЕГН:**********, сумата общо в размер на 30 000лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващо се в преживени болки и страдания в резултат счупване на лява патела /коляно капаче/ и трайно затруднение на движенията на долен ляв крайник, настъпили като пряка и непосредствена последица от травма настъпила на 30.04.2024 г. в гр. Варна поради неравност върху тротоарната настилка, на осн. чл.49 вр.чл.45 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на увреждането 30.04.2024г., до окончателното й изплащане, на осн.чл.86 ЗЗД, като Е ОТХВЪРЛЕН искът й за разликата над 30 000лв. до претендирания размер от 50 000лв.;

ОСЪДЕНА ОБЩИНА ВАРНА да заплати на К. Б. Ч. сумата от 627,80лв.

- обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направените разноски за изследвания, такси, операция, лекарства, престой в болнично заведение и възстановяване, настъпили като пряка и непосредствена последица от процесната травма, настъпила на 30.04.2024г. в гр.Варна поради неравност върху тротоарната настилка, на осн.чл.49 ЗЗД, ведно със законната лихва върху 627,80лв, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, на осн.чл.86 ЗЗД;

1

ОТХВЪРЛЕН е искът на К. Б. Ч. против ОБЩИНА ВАРНА за обезщетение за забава, представляващо законната лихва върху всеки разход от неговото извършване до окончателното й изплащане.

ОСЪДЕНА ОБЩИНА ВАРНА да заплати на К. Б. Ч. сторените от нея разноски по делото в размер на 3463,23лв., съразмерно на уважената част от иска, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪДЕНА ОБЩИНА ВАРНА да заплати на адв. С. В. В. - АК-Варна, л.н. **********, с ЕИК:********* и съдебен адрес гр.Варна „***. ***** *******“ № *, адв. възнаграждение в размер на 3 050лв. за оказаната безплатна правна помощ, на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв.

ОСЪДЕНА К. Б. Ч. да заплати на ОБЩИНА ВАРНА юриск. възнаграждение в размер на 410лв., определен по чл.25, ал.2 вр.ал.1 от НППП, на осн. чл.78, ал.8 ГПК.

1/ С в.ж. вх. № 20696/16.07.2025г. ОБЩИНА ВАРНА обжалва решението в частите му, с които е осъдена да заплати на ищцата сумата от 30 000лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху тази сума.

Счита решението в тази част за неправилно, тъй като претърпените неимуществени вреди не са доказани по размер, а на репариране подлежат само действителните вреди към датата на настъпване на инцидента. В тази връзка поддържа изложеното още в писмения отговор срещу подадената искова молба. Поради това моли за намаляването на размера на присъденото обезщетение.

В случай, че се претендират разноски за адв. хонорар за настоящата инстанция, по-големи от минималния според Наредба № 1/9.07.2004г., прави възражение за прекомерност и моли за намаляването му до предвидените в Наредбата стойности.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е подаден писмен отговор вх.№ 23146/12.08.2025г. от К. Б. Ч. чрез адв. Св. В., със становище за неоснователност на жалбата.

По делото било установено, че процесното увреждане е свързано с болки, както при получаване на травмата, така и по време на възстановителния процес, който е бил в рамките на около година. Направен е анализ на събрания доказателствен материал в подкрепа доводите на ищцата за доказаност на неимуществените вреди и тяхното парично възмездяване в размер над средния.

Излага, че и към настоящия момент, въпреки множеството извършени рехабилитационни процедури, травмираният крак бил със силно ограничение на движение в зоната коляното, имало силен отток, изпитвала силни и мъчителни болки. Визуалната промяна в походката й дала силно отражение и върху психичното й състояние.

Това налагало продължаване възстановителните процедури, за резултата на които терапевтите не давали особени надежди. Позовава се на съдебната практика, с която са определяни обезщетения за травми, сходни на процесната, получена през : м.юни 2018г.– 2

40 000лв. /Опр.№ 818/26.02.2024г. по гр.д.№ 3068/2023г. на ВКС, IV ГО/; м.август 2018г.–50 000лв. /Опр.№ 3833/30.11.2023г. по гр.д.№ 1083/2023г. на ВКС, III ГО/; м.окт.2019г.–50 000лв. /Опр.№ 50135/15.03.2023г. по т.д.№ 808/2022г. на ВКС, II ТО/. Към момента на претърпяване на травмата Ч. е била на 50 години и затова счита, че възрастта й също обуславя присъждане на обезщетение над средния размер. Поради изложеното моли за потвърждаване решението в тази част.

Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции съобразно представените доказателства.

2/ С в. жалба вх.№ 21624/25.07.2025г. К. Ч., чрез адв. Св. В., обжалва решението в неговите отхвърлителни части - за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 30 000лв. до пълния размер от 50 000лв.; както и за отхвърлената й претенция за обезщетение за забавено изпълнение във вида на законната лихва върху всяка претендирана сума – разход, считано от датата на неговото извършване до окончателното му изплащане.

Счита решението в тези части за незаконосъобразно, неправилен незаконосъобразен, постановен в противоречие с материалния и процесуалния закон и при неправилен анализ събрания по делото доказателствен материал.

Изложеното в жалбата, касаещо анализа на събрания доказателствен материал, преповтаря изложението от писмения й отговор срещу жалбата на отв. страна, вкл. и за състоянието на крака й към настоящия момент - въпреки множеството извършени рехабилитационни процедури, травмираният крак бил със силно ограничение на движението в зоната коляното, където се получавал силен отток и изпитва силни болки. Визуалната промяна в походката й също се отразява на психическото й състояние. Това налагало продължаване на възстановителните процедури, за резултата от които терапевтите не давали особени надежди. Затова счита, че неправилно ВОС е отхвърлил иска й за разликата над 30 000лв. до 50 000лв.

Неправилно е оставил без уважение и акцесорния й иск за обезщетение за забава във вид на законната лихва върху всеки разход от извършването му до окончателното и изплащане. Това е така, тъй като тя се дължала, без е необходимо да бъде отправена покана - чл.84, ал.3 ЗЗД, респ. началната дата е тази на деликта.

Моли за отмяната на решението в тези части и за постановяване на позитивно такова.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от Община Варна.

В исковата си молба К. Б. Ч., предявена срещу ОБЩИНА ВАРНА твърди, че на 30.04.2023г., около 16ч, докато вървяла по тротоара на ул.

„Козлодуй", в близост до заведение „Планет", в централна част на града, паднала вследствие спъване в счупен тротоарен елемент, който бил разместен и нездраво закрепен, от което получила травми. По това време валял пороен дъжд, тротоарните плочки в този участък били хлъзгави извън обичайното, а 3 на местата, където липсвали или били счупени плочките, били запълнени с дъждовна вода. Това нарушило стабилността и равновесието й и тя паднала на земята.

В резултат на падането, при първоначалния преглед в Спешно отделение на УМБАЛ „Св. Марина" ЕАД-Варна, според амб. лист № 17769/30.04.2024г., било установено наличието на травма на ляв крак. Незабавно била приета за оперативно лечение в УМБАЛ с диагноза „счупване на пателата, закрито" и на 2.05.2024г. била оперирана. От рентгенографията, извършена на 30.04.20204г. се установило разместена полифрагментна фрактура на пателата.

Въпреки множеството физиотерапевтични процедури, периодични прегледи и системно медикаментозно лечение, състоянието й не се подобрило.

Болките продължили, а движението на левия крак значително ограничено.

На 10.10.2024г. се е наложило отново да постъпи за оперативно лечение в Клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛ „Св. Марина" с цел екстракция на оперативно поставените игли и телен серклаж при оперативната интервенция на 2.05.2024г., описано в оперативен протокол № 11076/10.10.2024г.

От 23.10.2024г. до 30.10.2024г. й била правена физикална терапия в УМБАЛ „Св. Марина", но въпреки това продължавала да изпитва тежки и непосилни болки, със силно ограничение движенията на левия крак.

Твърди, че за лечението направила разноски за изследвания, операция, лекарства, такси за медицински услуги, престой в болнично заведение и възстановяване, както следва: медикаменти-75,20лв.

/4.05.2024г./; потребителска такса–2,90лв. /11.07.2024г./; такса за издаване на копие на КО образ-11лв. /23.08.2023г./; медикаменти-50,70лв. /8.05.2024г./; такса за рехабилитационна процедура-15лв. /28.10.2024г./; такса за рехабилитационна процедура-15лв. /31.10.2024г./; такса за рехабилитационна процедура-15лв.

/1.11.2024г./; такса за рехабилитационна процедура-15лв. /30.10.2024г./; такса за рехабилитационна процедура-15лв. /29.10.2024г./; болнична такса-17,40лв.

/30.10.2024г./; болнична такса-17,40лв. /13.10.2024г./; медикамент „Пр.“-300лв.

/10.10.2024г./; такса болничен престой-23,20лв. /4.05.2024г./, такса за платени медицински услуги-изд. на медиц. у-е-55лв. /31.10.2024г./.

След изписването от болничното заведение, по лекарско предписание, ищцата посещавала физио-терапевтични процедури повече от четири месеца с цел физическото му възстановяване.

Към настоящия момент имала изменения в походката си, драстично ограничение движението на левия крак и обостряна чувствителност и болки в травмираната зона, особено при застудяване и повишена влажност на въздуха.

Пасивните движения на ставата били ограничени, като се постигало свиване до около 1/10 от възможното при здрав крайник. Така, увреждането е станало причина за трайно затруднение движението на крака й.

Поради вида и естеството на травмите за ищцата настъпили усложнения за нормалното й придвижване, както и личното й самостоятелно обслужване, вкл. лична хигиена, хранене и др. Ищцата и към настоящия момент не можела 4 да се обслужва сама, нямало кой да полага необходимите за нея специфични грижи, вкл. и относно личната хигиена.

Ищца има семейство и е майка на две деца, а повече от седем месеца била в невъзможност да бъде полезна на семейството си поради физическото си състояние.

Процесните травми, последвалото лечение и възстановителен период в изолация, провокирали у нея посттравматичен стрес, изразяващ се в страх да се движи сама, натрапчиви мисли за невъзможност да се справя сама с ангажиментите в ежедневието си и безполезност, вкл. и по отношение на семейството й.

Тежко преживявала в емоционален аспект трайно загрозяващите белези от тежките операции, силното куцане, деформацията в коленната област.

Според чл.2, ал.1, т.2 ЗОбщС вр. с §7, т.4 от ПРЗ на ЗМСМА с влизане в сила на този закон преминават в собственост на общините и сл. държавни имоти: общинските пътища, улици, булеварди, площади, обществени паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване.

Съгл.чл.30, ал.4 ЗПътищата изграждането, ремонтът и поддържа нето на подземните съоръжения, тротоари, велосипедни алеи, паркинги, пешеходни подлези, осветление и крайпътно озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии, се организират от съответната община.

Според ищцата на ответната община е възложено поддържането на тротоарите, в т.ч. този, на който се случил инцидентът и затова същата носи отговорност на действията/бездействията на лицата, на които е възложила осъществяването на тази дейност.

Поради изложеното моли за осъждането на Община Варна да й заплати сумата от 50 000лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпените болки и страдания в резултат на счупване на лява патела /колянно капаче/ изразяващи се в трайно затруднение на движенията на левия й крак, болки и страдания, притеснения, емоционален и психически дискомфорт /депресия, емоционален срив, тревожност, страх, безсъние, чувство за безполезност/, ограничен жизнен капацитет, настъпили като пряка и непосредствена последица от процесната травма настъпила на 30.04.2024 год. в гр.Варна от падане поради неравност върху тротоарната настилка, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й изплащане;