Решение № 664 от 25.06.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 664 гр. Варна, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. А.

Деница Добрева при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Пламен Ат. А. Въззивно гражданско дело № 20253100501738 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. А. А., с ЕГН **********, с адрес: *********** и М. Н. С., с ЕГН **********, с адрес: ************ двамата действащи чрез адв.Б. Д., със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“София“ №24, ет.1, против Решение №1860 от 23.05.2025г. по гр.д.№20243110104882 по описа на Районен съд Варна, с което са уважени предявените от “Димоти“ ЕООД, с ЕИК 204883457, със седалище и адрес на управление: гр.Севлиево, ул.“Георги Бенковски“ №37, представлявано от Момчил Марианов Петров, чрез адв.В. Г., субективно и обективно, кумулативно съединение искове с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като всеки от въззивниците е осъден да заплати на въззиваемия сумата от 350лв., представляващи наем за м.октомври 2023г. дължим по Договор за наем от 20.06.2023г. и сумата от 52.49лв., представляващи мораторна лихва върху тази сума за периода от 06.10.2023г. до 22.04.2024г., както и сумата от 350лв., представляващи наем за м.ноември 2023г. и сумата 44.59лв., представляващи мораторна лихва върху тази сума за периода от 06.11.2023г. до 22.04.2024г., ведно със законна лихва върху главниците от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задълженията, както и е отхвърлено предявеното в условията на евентуалност от жалбоподателите съдебно възражение за прихващане /съдебна компенсация/ с правно основание чл.104, ал.2 вр. чл.103, ал.1, чл.20а, чл.79, ал.1 от ЗЗД и т.2.4 от Договора за наем от 20.06.2023г., с насрещни 1 вземания от дружеството в размер от 1400лв., представляващи платен от наемателите депозит.

В жалбата се излага, че атакуваното решението е постановено при неправилното приложение процесуалния и на материалния закон, и е необосновано. Оспорват се изводите на съда за неоснователност на възражението за прихващане с платения от ответницитенаематели и подлежащ на връщане от ищеца-наемодател депозит, с вземането за наем за м.ноември 2023г. до размера на по-малката сума, поради това, че ответниците не са посочили доказателства за изпълнение на всички свои задължения към наемателя. Твърди се, че в първото по делото открито съдебно заседание в първата инстанция в полза на ответниците е допуснато събиране на гласни доказателства за установяване на горните обстоятелства. Твърди се още, че за датата на насроченото последващо заседание, единият от допуснатите свидетели отсъствал от града по обективни причини, за което ответниците са депозирали молба по делото с искане същото да бъде отложено и да им се даде срок да представят доказателства за отсъствието на свидетеля. Поддържа се, че в нарушение на процесуалните правила, съдът не уважил молбата и въпреки, че събирането на гласни доказателства е от съществено значение, е обявил делото за решаване, като в резултат от допуснатото особено съществено процесуално нарушение, е постановил неправилен краен акт. На следващо място се поддържа, че неправилно съдът не е обсъдил факта, че приемопредавателния протокол не е подписан от М. С., а само от А. А., както и че М.С. не е получавала покана. Поддържа се въпросните два факта обосновават извода, че претенцията спрямо М. С. е недоказана, тъй като ищецът не е установил при условията на главно и пълно доказване предаване и ползване на имота от страна на ответницата. Поддържа се още, че доколкото М. С. не е получавала покана за доброволно изпълнение, то дори претенцията за неплатени наеми да е основателна, ответницата не дължи мораторната лихва за забава за периода от връчването на поканата до завеждането на ИМ. С оглед горното, се моли за отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърлят предявените искове, като неоснователни и недоказани, евентуално да се приеме, че претенцията е погасена изцяло поради извършено прихващане между дължимите наеми и платения при сключването на договора за наем депозит.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, с който се поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба. Оспорват се доводите на жалбоподателите за наличието на пороци на съдебния акт, явяващи се основание за неговата отмяна, като се поддържа, че исковата претенция е установена по основание и размер, а възражението за прихващане на ответниците е недоказано. Поддържа се още, че не са налице предпоставките чл.266, ал.3 от ГПК, тъй като ответниците не са положили дължимата грижа за осигуряването на допуснатите им първоинстанционният съд. Ето защо се моли за отхвърляне на искането на жалбоподателите за допускане на свидетели. В обобщение се поддържа, че решението на първоинстанционният съд е мотивирано задълбочено и всеобхватно, поради което се моли за потвърждаването му и за присъждане на деловодни разноски.

2

В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на въззивниците, поддържа жалбата, моли за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на претенциите, както и за присъждане на разноски.

Въззиваемият, чрез писмена молба от пълномощник поддържа отговора на въззивната жалба и моли за потвърждаване на атакувания съдебен акт, както и за присъждането на съдебно-деловодни разноски.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Въззивната жалба, инициирала настоящото производство е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е и допустимо, като постановено при наличието на положителните и отсъствие на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните от съда изводи. В случая оплакванията на въззивниците, се основават на доводи за неправилна преценка на доказателствата, която е довела до грешни изводи за основателност на иска, респективно за неоснователност на възражението за прихващане. Въпросните оплаквания не съставляват новонаведени възражения или фактически твърдения, поради което следва да бъде разгледани по същество.

Съдът е сезиран с предявени от “Димоти“ ЕООД, с ЕИК 204883457, субективно и обективно, кумулативно съединение искове против А. А. А., с ЕГН ********** и М. Н. С., с ЕГН **********, с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на всеки от ответниците да заплати на ищеца сумата от 350лв., представляващи наем за м.октомври 2023г., дължим по Договор за наем от 20.06.2023г. и сумата от 52.49лв., представляващи мораторна лихва върху главницата за периода от 06.10.2023г. до 22.04.2024г., както и сумата от 350лв., представляващи наем за м.ноември 2023г. и сумата 44.59лв., представляващи мораторна лихва върху тази сума за периода от 06.11.2023г. до 22.04.2024г., ведно със законна лихва върху главниците от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задълженията.

В исковата молба се твърди, че на 20.06.2023г. между ищеца, в качеството му на наемодател и ответниците, в качеството им на наематели е сключен Договор за наем на жилище-Апартамент №33, находящо се в гр.Варна, ж.к.“Владислав Варненчик“-II микрорайон, бл.249, ет.5 при месечна наемна цена от 700лв., платима до 5-то число на 3 месеца, за който се дължи. Сочи се, че с договора не е уговорена солидарна отговорност на ответниците. Излага се, че ответниците не са заплатили дължимия наем за месеците октомври и ноември 2023г. Твърди се, че въпреки многократните напомняния за плащане и обещания за това от страна на ответниците, до настоящия момент задължението не е погасено. Поддържа се, че наемодателят е изпратил два броя покани за доброволно изпълнение, които са били получени лично от наемателя-А. А., но плащане на задълженията не е извършено. Поддържа се още, че съгласно т.2.3. от процесният договор, наемателят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва, като същият изпада в забава с изтичане на срока по т.2.2. от договора, без да е необходима допълнителна покана.

С постъпилия от отговор на исковата молба, се поддържа становище за неоснователност на иска, като се оспорва наличието на непогасени задължение по процесният договор за наем. Оспорва се получаването на покани за доброволно изпълнение, както и че ответниците дължат на ищеца заплащане на претендираните суми, тъй като на основание т.2.4. от договора, при подписването му ответниците са предали на ищеца депозит в размер на два месечни наема или сумата от 1400лв. Поддържа се, посочената сума е подлежала на връщане в тридневен срок след прекратяване на договора, като при предаване на имота на наемодателя ответниците са заявили, че извършват прихващане на дължимите наеми за два месеци със сумата на платения депозит, с което наемодателят се съгласил.

С оглед изложените в отговора на ИМ твърдения, от ответниците е направено възражение за прихващане по чл.104, ал.2 вр. чл.103, ал.1 вр. чл.20а вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. т.2.4 от Договора за наем от 20.06.2023г. на претендираната от ищеца за главница в размер на два неплатени наема със сумата от 1400лв., представляваща депозит на два наема престирани на основание т.2.4 от договора.

С Определение №10321/13.09.2024г. по гр.д.№20243110104882 на РС Варна, съдът е приел за съвместно разглеждане релевираното от ответниците, в условията на евентуалност съдебно възражение за прихващане.

С постъпила в първото по делото о.с.з. писмена молба ищецът е оспорил основателността на релевираното от ответната страна възражение за прихващане с насрещните вземания на наемателите срещу ищеца в размер от 1400лв., представляваща платен депозит по договора за наем, сключен между страните. Излага се, че съгласно чл.3.5 от сключения между страните договор за наем, ако договорът бъде предсрочно прекратен по вина на наемателите, се дължи неустойка в размер на два месечни наема. Излага се още, че в случай даденият от наемателите депозит за наем, е усвоен /прихванат/ като неустойка по вина на същите за предсрочно прекратяване на договора. Ето защо се поддържа, че последващо прихващане на депозита с дължим наем не може да бъде извършено.

За да се произнесе съдът възприе от фактическа стана, следното:

Установява се от представения по делото в заверен препис от Договор за наем от 20.06.2023г., че на посочената дата между ищеца, в качеството му на наемодател и ответниците, в качеството им на наематели, е сключен договор по силата, на който 4 наемателите ще ползват Апартамент №33, находящ се в гр.Варна, ж.к.“Владислав Варненчик“-II микрорайон, бл.249, ет.5, за срок от 1 година, считано от 20.06.2023г. при месечна наемна цена от 700лв., платима до 5-то число на месеца, за който се дължи.

Уговорено е с договора, че при забава в плащането, наемателите дължат неустойка за забава в размер на законната лихва-т.2.3. от процесният договор. Уговорено е още в т.2.4 от договора, че при подписването му наемателите са предали на ищеца депозит в размер на два месечни наема в общ размер от 1400лв., която сумата подлежи на връщане на наемателите в тридневен срок след прекратяване на договора, ако същите са изправна страна или се задържа /прихваща/ от наемодателя за погасяване на съществуващи задължения на наемателите, в това число и за компенсиране на повреди по имуществото. В раздел III от договора за наем са визирани задълженията на страните във връзка със срока на действие на облигационната връзка и в частност в т.3.5 е предвидено, че наемателите нямат право да прекратяват договора преди изтичане на едногодишен срок, като в противен случай дължат неустойка в размер на два месечни наема, платима до седем дни от прекратяването. В т.3.6 от договора е предвидено аналогично задължение на наемодателя, ако същия предприеме прекратяване на наемното правоотношение преди изтичане на едногодишният срок.