Решение № 648 от 01.06.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 648 гр. Бургас, 01.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Радостина П. Иванова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско дело № 20222100501175 по описа за 2022 година

Производството по делото е реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Oбразувано e първоначално по постъпила въззивна жалба от А. Д. Чохаджиев, с адрес: гр. С., ул. „П. Е.“ 54, в качеството му на управител Етажната собственост, представляваща сграда с идентификатор *** /къща номер 9/, находяща се във вилно селище „Каприз“, с адрес в с. Лозенец, общ. Царево, обл. Бургаска, подадена чрез назначения му на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен процесуален представител адв.

Христина Тодорова БАК против решение № 260054 от 20.08.2021 г., постановено по гр. дело № 346/2021 г. по описа на РС-Царево, с което е уважен предявения от ищеца Н. М.

П., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „Ю. п.“№ *, ет. *, ап. ** на основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС иск за отмяна всички решения на проведено на 28.08.2020г. съвместно Общо събрание по чл. 18 от ЗУЕС на представители на Етажни собствености в къщи, находящи се в горепосоченото вилно селище „Каприз“, построено в имот с идентификатор ПИ ***по КККР на с. Лозенец, общ. Царево, обл. Бургаска, както и в частта, с което представляваната от Чохаджиев етажна собственост на къша номер 5 е осъдена да заплати на ищеца Н. М. П. направените по делото разноски в размер на 240 лв.

В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като се твърди, че твърди, че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излагат се съображения, че искът е предявен с цел да се избегне плащането на дължими задължения от 1 страна на ищеца за поддръжка на комплекса, възлизащи в размер на 6470 лв., посочени в отговора по чл. 131 от ГПК на управителя на ЕС на къща номер 2, находяща се във вилното селище. Навеждат се доводи, че събранието редовно е свикано и проведено, тъй като е налице редовното разгласяване на поканата, изискуемия законов кворум, ведно със списъка на присъствалите лица и пълномощници, както и съобщение за изготвения протокол от събранието и съобщение за залепването му от 02.09.2020г. Изразява се несъгласие с решаващия извод на съда, че атакуваните решения са незаконосъобразни, тъй като режимът на управление на дворното място, върху което е построен комплекса следва да се осъщестявава не чрез ОС по реда на ЗУЕС, а по реда на ЗС, тъй като дворното място е съсобствено на етажните собственици на къщи от 2 до 9 вкл. в т.ч. и поради обстоятелството, че собственикът на къща 1 е само един, т.е. тази сграда не е в режим на ЕС.

Навеждат се доводи, че независимо, че сградата на къща номер 1 не е в режим на ЕС, атакуваните решения не са незаконосъобразни, тъй като досежно този собственик те имат само „обвързващ, уведомителен характер“ досежно задължението му като техен ползвател да участва в поддръжката на терена и съоръженията в него, независимо, че не е собственик.

Що се касае до останалите етажни собственици на къщи от 2 до 9, в жалбата се сочи, че те могат да проведат общо ОС по реда на чл. 18, ал. 1 от ЗУЕС, като се твърди, че поведението им сочи, че имат воля дворното място да бъде обща част на етажната собственост. По подробно изложените и доразвити в жалбата съображения се иска отмяната на обжалваното решение и постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен. В съдебно заседание въззивникът поддържав въззивната си жалба и моли съдът да я уважи. Представя писмени бележки.

В законния срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемия -ищец Н. М. П., чрез упълномощения си по делото процесуален представител адв. Роза Димитрова- БАК е депозирал писмен отговор, с който счита въззивната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъбразно. Заявява, че процесното събрание не е свикано редовно, тъй като присъствалите на него лица не са разполагали с представителна власт да участват в него, по съображения, че в сградите в режим на ЕС в комплекса от 2 до 9 не са провеждани общи събрания, на които да бъдат избрани техни представители, които да участват в атакуваното ОС по чл. 18, ал. 1 от ЗУЕС. Излага доводи, че правилно районният съд, съобразявайки относимата в случая съдебна практика е приел, че дворното място, върху което е построен комплекса е обща част по естеството си по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС, само при условие, че е налице пълна идентичност между етажните собственици и собствениците на земята, а в настоящия случай собственикът на къща 1, който е чужденец, не е собственик на земята, като отделно от това има и други етажни собственици, които като чужденци не могат да придобиват земя. По подробно изложените съображения в отговора по жалбата, въззиваемият моли за потвърждаване на решението на районния съд и присъждане на разноските по делото за въззивната инстанция. В съдебно заседание въззиваемия-ищец, чрез адвокатският си представител поддържа писмения си отговор по въззиваната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното решение.

2

Останалите въззиваеми, редовно уведомени в предоставените им срокове по чл. 263, ал. 1 от ГПК не са депозирали писмени отговори по въззивната жалба. По делото са постъпили становище от Красимир Ласков - управител на ЕС на къща номер 7 и писмени бележки от Аделин Атанасов –управител на ЕС на къща номер 2, чрез техните процесуални представители по делото, в която същите излагат становище за основателност на въззивната жалба.

Против решение № 260054 от 20.08.2021 г., постановено по гр. дело № 346/2021 г. по описа на РС-Царево, в частта за разноските са постъпили идентични по съдържание частни жалби от конституираните в хода на делото ответници С. Н. Т., подадена чрез назначения й на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител адв. Тереза ПавловскаБАК и М. Н. П., подадена чрез назначения й на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител адв. Мария Балева- БАК, в които се иска разноските да не бъдат присъждани в тежест на етажните собствености, а лично в тежест на представителите, действали без представителна власт и взели решения, за които собствениците не са гласували.

В срока по чл.276, ал. 1 от ГПК не са постъпили писмени отговор от насрещната страна по частните жалби.

В хода на въззивното производство по делото е конституиран новоизбрания управител на ЕС на къща 3 –Христо Гроздев Иванов.

Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство пред Районен съд – Царево е образувано по предявен от ищеца- етажен собственик Н. М. П. срещу ответниците Д. Ю. Ш.- в качеството му на едноличен собственик на къща № 1, Аделин Колев Атанасов, в качеството му на управител на ЕС на къща № 2, ОРФЕЙ МАЛЧЕВ ЦВЕТКОВ -в качеството му на управител на ЕС на къща № 3 /починал в хода на делото, като на негово място са конституирани собствениците на отделни самостоятелни обекти в къща №3 - С. Н. Т., М. Н. П., Н. Л. И., Ц.

С. М., Ц. О. М. и М. О. М., както и избрания впоследствие нов управител на ЕС на къща 3 Христо Гроздев Иванов /, Ф. Н. Косев- в качеството му на управител на ЕС на къща № 4, Ю.

Х. Илиева - в качеството й на управител на ЕС на къща № 5, Г. М. Методиева, в качеството й на управител на ЕС на къща № 6, К. Й. Ласков - в качеството му на управител на ЕС на къща № 7, П. Б. Виранев - в качеството му на управител на ЕС на къща № 8 и А. Д.

Чохаджиев - в качеството му на управител на ЕС на къща № 9, иск с правно основание чл.

40 от ЗУЕС за отмяна като незаконосъобразни на решенията, взети на ОС на ЕС, проведено на 28.08.2020 г. на основание чл. 18 от ЗУЕС на представителите на ЕС в къщи 1,2,3,4,5,6,7,8 и 9, находящи се във вилно селище Каприз, построено в имот с идентификатор ПИ *** по КККРна с. Лозенец, общ. Царево, обл. Бургаска.

Ищецът твърди, че е собственик на самостоятелни обекти в една от сградите – къща номер 6 в режим на ЕС в процесното вилно селище „Каприз“. Сочи, че е разбрал, че на 28.08.2020г. е проведено съвместно ОС на собствениците на отделните къщи, находящи се във вилното селище, като счита, че взетите на него решения за незаконосъобразни. На първо 3 място излага съображения, че по реда на чл. 18, ал. 1 от ЗУЕС не могат да се обсъждат въпроси и да се приемат решения за съвместно управление на различни етажни собствености и да бъде подписван договор за поддръжка на няколко етажни собственици.

Наред с това се сочи, че една от къщите в комплекса не е в режим на етажна собственост, тъй като е еднолична собственост на едно лице, а всяка от останалите сгради е в режим на ЕС. Позовава се на влязло в законна сила съдебно решение № 19 от 13.02.2015г. по гр.д.

80/2014г. по описа на ЦРС, с което е прието, че комплекс “Каприз“ е от затворен тип по смисъла на пар. 1, т. 3 от ДР на ЗУЕС и не може да има общо събрание на всички етажни собствености, тъй като е разположен в два УПИ, без да е налице и хоризонтрална ЕС. На следващо място се твърди, че взетите решения на проведеното на 28.08.2020г. ОС на отделните етажни собствености са извън компетентността, определена в закона, тъй като касае управлението на чужди за повечето етажни собственици имоти, които не съставляват обща част към нито една от ЕС. На второ място в исковата молба се излага, че не са проведени ОС на всяка отделна ЕС, които са излъчат представител и да делегират правомощия за гласуване на съвместното ОС. На трето място се сочи, че самият протокол не съдържа предвидените в закона задължителни реквизити- не е посочено кои са присъствалите лица, не са посочени ид.ч. от етажната собственост, които присъствалите лица, протокола не съдържа подписи на присъсвалите лица и в него не са отразени направените разисквания и обсъжданите въпроси. На четвърто място ищецът счита, че взетото по т. 2 от дневения ред решение е недопустимо, тъй като излиза извън правомощията на съвместното общо събрание. На пето място се сочи, че взетото по т. 4 решение също е недопустимо, доколкото е налице влязло в законна сила съдебно решение, с което е установено, че вилното селище не представлява субект, който да се управлява по реда на ЗУЕС, а и освен това се възразява, че решението е прието чрез включване на тази точка в дневния ред в нарушние на чл. 16, ал. 3 от ЗУЕС. По така изложените в исковата молба съображения се иска отмяна на всички решения на проведеното на 28.08.2020г. ОС на представителите на къщите, находящи се в процесното вилно селище.

В писмения си отговор по чл. 131 от ГПК ответникът Ш.- собственик на всички обекти в къща номер 1, чрез пълномощника му адв. Стоян Ставру заявява, че изцяло подкрепя предявения иск по съображенията, изложени в исковата молба, поради което моли за уважаването му.

В срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор е депозирал ответникът А. Атанасов – управител на къща номер 2 чрез пълномощника му адв. Свилен Николов излага съображения за неоснователността на предявения иск. Счита, че въпросите, по които се свиква съвместното ОС по реда на чл. 18, ал. 1 от ЗУЕС се преценят по целесъобразност, а не по законосъобразност, доколкото посочената норма не е императивна. Сочи,че се оглед възложените правомощия на управителя по чл. 34, т. 10 от ЗУЕС- СНЦ „За Вилно селище „Каприз“ съгласно сключения договор за поддръжка и управление, същите се отнасят именно до поддръжката и управлението на общи по предназначението си части на имота, върху който е построен комплекса, които са за общо ползване на всички собственици и 4 попадат в обхвата на чл. 38 от ЗС, поради което счита, че тези въпроси не могат да бъдат решавани по друг начин, освен по реда на чл. 18 от ЗУЕС. В подкрепа на становището си цитира съдебно решение по в.гр.д.№ 1408/2017г. по описа на БОС. Излага съображения за неоснователност на възраженията на ищеца, че за участие в събранието по чл. 18 от ЗУЕС всяка етажна собственост е следвало да излъчи свои нарочен представител, като сочи, че подобно изискване би било налице само сако управителят на отделната етжана собственост не може да вземе участие в съвместното ОС. Счита за лишено от нормативно основание възражението на ищеца, че в протокола не са посочени ид.ч. от отделните ЕС, като в тази връзка сочи, че съгласно нормата на чл. 18, ал. 3 от ЗУЕС решенията на съвместното ОС се приемат с мнозинство от 2/3 от присъстващите, т.е. в случая е определящ броя на присъстващите, на не определяне на кворум с оглед притежаваните от всеки етажен собственост ид.ч.