Решение № 936 от 07.07.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 936 гр. София, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско дело № 20231000500006 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 3241 от 15.11.2022 г. по гр. д. № 63165/2022 г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от Д. Д. Т. срещу ЗД “Бул инс” АД иск за заплащане на обезщетение от 40000 лева за допълнителни неимуществени вреди от травматично увреждане, получено при ПТП.

Първоинстанционното решение е обжалвано от ищеца с оплакване за незаконосъобразност и необоснованост. Оспорва извода за пълно обезщетяване на вредите, включително и от последните две операции, при определяне на обезщетението по гр.д. № 9739/2018 г. на СГС.

Ответникът по въззивната жалба я оспорва.

Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Първоинстанционното производство е имало за предмет предявен от Д. Д. Т. срещу ЗД “Бул инс”АД иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ отм. за заплащане на обезщетение за претърпени допълнителни неимуществени вреди в размер на 40000 лева, ведно със законната лихва от 17.09.2019 г. В исковата молба се сочи, че ищецът пострадал при ПТП на 27.02.2016 г.; за неимуществените вреди от телесните увреждания получил обезщетение по гр.д. № 9739/2018 г. на СГС, след приключване на което настъпили усложнения, наложили извършването на две нови операции, от които претърпял допълнителни вреди. Направените две нови операции за възстановяване стабилността на дясното коляно, доказали, че към момента на определяне обезщетението в предходното производство лечението не е било приключило. За болките и страданията от допълнителните неимуществени вреди, които не били предвидени и компенсирани в предходното производство, претендира 1

40000 лева със законната лихва от 17.09.2019 г.

Ответникът е направил възражения, че претендираните вреди са били обезщетени в предходното производство. Прави възражение за съпричиняване вредоносния резултат от страна на ищеца, както и за погасяване по давност на претенцията.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение и обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства съобразно посочените от жалбоподателя основания за неправилност на първоинстанционния акт, прие следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Пред настоящата инстанция се спори дали посочените в исковата молба страдания – болки от извършените на 17.09.2019 г. и 26.06.2021 г. операции и представляват здравословно състояние, което не е било предвидено и обезщетено.

По възражението на ответника за обезщетяване на предвидените в предходното производство вреди от предстоящата операция съдът намира следното: В исковата молба, с която е инициирано производството за първоначално обезщетение на неимуществените вреди от ПТП, настъпило на 27.02.2016 г., ищецът е твърдял, че в резултат на удара получил наред с другите увреждания счупване на дясната бедрена кост и тежко навяхване на дясната колянна става. Извършени били четири операции за външна и вътрешна фиксация на фрактурата на бедренат кост с поставяне на остеосинтезен материал, както и външен фиксатор; фиксация на коляното с шина и отстраняване на мастно тяло. Твърдял е, че не е настъпило пълно възстановяване.

Претендирал е обезщетение за неимуществените вреди, понесени от него вследствие тези болки. Безспорно операцията от 26.06.2021 г. е извършена след приключване на производството по гр.д. № 9739/2018 г. на СГС, следователно вредите от нея не са били предмет на предходния спор. По отношение на операцията от 17.09.2019 г. – тя е извършена след приключване на устните състезания пред първата инстанция, но не е била посочена във въззивната жалба на ищеца. Независимо от това, необходимостта от извършването е била предвидена от вещото лице и при постановяване на въззивното решение, с което е определено обезщетение в размер на 250000 лева, са били предвидени болките, които ищецът ще понесе от нея.

С решение № 2484 от 23.04.2020 г. по гр.д. № 9739/2018 г. на СГС и решение № 217 от 11.03.2021 г. по гр.д. № 3479/2020 г. на ищеца е присъдено обезщетение за болките и страданията от получените при ПТП увреждания, съставляващи “открито счупване на дясната бедрена кост; навяхване, разкъсване на хрущялите и нестабилност на дясната колянна става“. Съобразени са извършените две операции на бедрената кост – за обездвижване чрез външен фиксатор и за поставяне на интрамедуларен пирон, както и две операции на колянната става; продължителността на възстановителния период, който не е приключил, липсата на пълно възстановяване, остатъчните.

Предвидено е, че за възстановяване скъсаните лигаменти на колянната става предстои нова артроскопска операция на ищеца.

Обстоятелствата, на които се основава исковата молба в настоящото производство, са извършена на 17.09.2019 г. операция за стабилизиране на колянната става чрез фиксиране на сухожилията, както и на извършената на 21.06.2021 г. артроскопска операция, от които ищецът търпял допълнителни вреди.

Относно болките от операцията на 17.09.2019 г. съдът приема, че вредите от нея 2 са обезщетени с присъденото в предходното производство обезщетение, доколкото ищецът е претендирал обезщетение за всички вреди от ПТП и е бил длъжен да изчерпи всички обстоятелства, на които основава иска си. Той не може да търси в ново производство вреди от състояние, което е съществувало към датата на устните състезания пред въззивната инстанция, която като съд по същество събира и цени доказателства за настъпили обстоятелства след постановяване на първоинстанционното решение. Заедно с това при определяне на обезщетението е било предвидено извършването на предстояща артроскопска операция за възстановяване на скъсаните лигаменти (ставни връзки).

При сравнение на съобразените в предходното производство операции с установените чрез заключението на вещото лице манипулации при извършената на 21.06.2021 г. операция съдът приема, че първоначалното обезщетение, присъдено на ищеца, не покрива болките от тази операция, тъй като тя не е била предвидени при определяне на обезщетението. Несъмнено болките и страданията от операцията от 21.06.2021 г. са в пряко причинна връзка с травмата, получена при ПТП – извършена е за стабилизиране на дясната колянна става, увредена при ПТП на 27.02.2016 г., както и за лечение на последващите усложнения. Тези болки не са били предвидени при първоначалното обезщетяване, операцията не е обсъждана от съдебно-медицинската експертиза и не е посочена в мотивите на съдебното решение.

Ищецът е претърпял болки и страдания при извършената след обезщетяването операция. Коляното и било обездвижено, придвижвал се с патерици за 4 седмици.

Провел рехабилитация. Възстановителният период от операцията е около два месеца, интензивни болки е търпял около тридесет дни след операцията, а след този период периодично при рязка промяна на времето. При извършения личен преглед е констатирано подобрение на мускулите на бедрото, макар и все още с хипотрофия.

Колянната става е леко отточна и деформирана, но с подобрена стабилност. Ищецът се придвижва самостоятелно с леко накуцваща походка поради остатъчния дефицит на движения на колянната става – 5 градуса при свиване, 10 градуса при разпъване.

Болките от последната операция са търпян след присъденото обезщетение за неимуществени вреди, в което не са били включени. Операцията е във връзка с увреждането, получено при ПТП и е целяла подобряване на състоянието на пострадалия. Вредите от нея подлежат на обезщетяване като последващи неимуществени вреди от деликта. Както е посочено в решение № 161/17.01.2013г. по т. д. № 1040/2011г. на ВКС, ТК, І т. о., обезщетяването на последващи вреди от деликта, ако такива са налице, но не могат да бъдат квалифицирани като влошаване на здравословното състояние на пострадалия в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, не е в противоречие с т. 10 на ППВС № 4/1975 г., ако тези вреди са пряка и непосредствена последица от деликта и за тях не е присъдено обезщетение. Такъв е настоящият случай.

Допълнителното лечение е продължило 2 месеца и възстановяването е приключило. Посоченото обуславя извод за частична основателност на предявения иск за обезщетяване на болките и страданията от допълнително търпените болки след приключване на предходното производство, в което настоящите вреди на се предвидени. Като отчете продължителността на страданията, техния интензитет и характер, съдът намира, че сумата 20000 лева е справедливо обезщетение за търпените от ищеца вреди.

По възражението за съпричиняване – влязлото в сила решение по гр.д. № 9739/2018 г. на СГС, с което е прието съпричиняване в размер на 20%, обвързва 3 страните и съда при разглеждане на иска за допълнителни вреди от същото ПТП.

Възражението е основателно, а при прилагане разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД така определеното обезщетение следва да се намали с 20% и на ищеца да се присъди сумата 16000 лева.

Поради частично несъвпадане между изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът е отхвърлен за сумата 16000 лева и вместо това да се постанови друго, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за допълнителните неимуществени вреди от операцията на 21.06.2021 г. в размер на 16000 лева, със законната лихва от 21.06.2021 г. В останалата отхвърлителна част то следва да бъде потвърдено. На отмяна подлежи и решението в частта, с която ищецът е осъден да заплати разноски над 1380 лева. На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати държавна такса в размер на 960 лева, а на основание чл.38, ал.2 от ЗА – възнаграждение на адв.К. Н. в размер 692 лева за първата и 1540 лева за въззивната инстанция, общо 2232 лева за защита на ищеца пред двете инстанции.

Ответникът е направил разноски в размер 4620 лева. Възражението за прекомерност е неоснователно, доколкото платеното адвокатско възнаграждение не надвишава минималния размер, върху който е начислен ДДС, предвид регистрацията на адв.Гочев по ЗДДС. Съразмерно на отхвърлената част от иска се дължат разноски в размер на 2772 лева.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ № 3241 от 15.11.2022 г. по гр. д. № 63165/2022 г. на Софийски градски съд в частта, с която искът на Д. Д. Т. срещу ЗД “Бул инс”АД за заплащане на обезщетение за допълнителни неимуществени вреди, настъпили след влизане в сила на решението по гр.д. № 9739/2018 г. на СГС, е отхвърлен за сумата 16000 лева, и в частта, с която Д. Д. Т. е осъдена да заплати на ЗД “Бул инс” АД разноски над 1380 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗД “Бул инс”АД, гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87, ЕИК 831830482 да заплати на Д. Д. Т., гр.***, ул.“***“ № ***, ЕГН ********** сумата 16000 (шестнадесет хиляди) лева – обезщетение за допълнителни неимуществени вреди при операция на 21.06.2021 г. за възстановяване от травматично увреждане, получено при ПТП на 27.02.2016 г., със законната лихва върху сумата от 21.06.2021 г. до окончателното изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА ЗД “Бул инс”АД, гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87, ЕИК 831830482 да заплати на адвокат К. Н.а сумата 2232 (две хиляди двеста тридесет и два) лева за защита на ищеца пред двете инстанции, на основание чл.38, ал.2 от ЗА.

ОСЪЖДА ЗД “Бул инс”АД, гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87, ЕИК 831830482 да заплати държавна такса в размер на 960 (деветстотин и шестдесет) лева.

ОСЪЖДА Д. Д. Т., гр.***, ул.“***“ № ***, ЕГН ********** да заплати на ЗД “Бул инс”АД, гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87, ЕИК 831830482 разноски пред въззивната инстанция в размер 2772 (две хиляди седемстотин седемдесет и два) лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД в 4 едномесечен срок от връчването му.