Решение № 2317 от 10.05.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2317 гр. София, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Ваня Н. И.

Георги Стоев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20211100507602 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следв.ГПК.

С решение № 20084501 от 01.04.2021 г. по гр.д.№ 42009 по описа за 2016 г. на СРС, Първо ГО, 124-ти състав се: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. М. М. и С. П. Д. срещу Ю. Б. В. и С. С. К., отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Ю. Б. В. и С. С.

К. не са собственици на апартамент (гарсониера), находящ се на първи (надпартерен) етаж от жилищната сграда с адрес: гр.София, бул. „****, в западната част, граничещ от запад със сградата на бул. ****, от юг с бул.

„****“, от изток с тристайния апартамент на същия етаж, от север с дворното място, представляващо УПИ X.-528 от кв. 127 по плана на гр.София, отдолу с магазин на партерен етаж, и отгоре с двустаен апартамент в същата сграда, и притежаващ актуален кадастрален идентификатор ***, който апартамент е идентичен с имота, предмет на нотариален акт № 76 от 01.02.2007 г., том I, рег. № 860, дело № 12/2007 г. за покупко-продажба на 1 недвижим имот на нотариус В.А., рег. № 262 при НК.

В тежест на ответниците са възложени разноските по делото.

Срещу така постановеното решение са постъпили въззивни жалби, както следва:

1-въззивна жалба на Ю. Б. В., ответник в производството пред СРС.

Излагат се доводи за недопустимост на така постановеното решение с твърдение за произнасяне от съда по отношение на недвижим имот, различен от този посочен в исковата молба. Предмет на делото бил обект на първия партерен етаж от жилищната сграда в гр.София, бул.“****, със застроена площ от 22 кв.м. при съседи: от изток –магазин, а от юг бул.“****“. В хода на делото ищците сочели като недвижим имот, предмет на спора такъв с идентификатор ***. СРС се бил произнесъл относно недвижим имот с идентификатор ***, който имот съдът бил приел за идентичен с този в нот.акт за собественост. Имотът по отношение на който се бил произнесъл първоинстанционния съд бил на друг етаж, с друга квадратура и други съседи. Затова решението следвало да бъде обезсилено.

Решението било недопустимо и тъй като липсва правен интерес за водене на спора. Това било така, защото процесния обект не бил поставян в дял на наследодателя на ищците В.Х.М., а в дял на К.Х.М.. Освен това извода на СРС в диспозитива на съдебното решение относно идентичността на имота с нот.акт за собственост бил необоснован. От нот.актове на ответниците се установявало, че съсед от изток на процесния обект не е тристаен апартамент, а магазин. Неправилен бил извода на СРС, че апартамента на втория етаж е обекта, описан в нот.актове на ответниците. В тези нот.актове имота бил отразен с етажа на който се намира, а именно: първи /партерен/ етаж. СРС не бил обсъдил събраните по делото писмени доказателства, вкл. тези от „Г.м.“ ООД от м.10.2016 г., от които се установявал етажа и съседите на обекта по нот.акт. Твърди се, че самата кадастрална карта била изцяло объркана.

Излагат се и доводи за допуснати процесуални нарушения във връзка с призоваването й. В писмена защита в указан от съда срок се развиват и подробни доводи за неправилност на така постановеното от СРС, решение.

Иска се от настоящата инстанция да обезсили първоинстанционното решение като недопустимо или да го отмени и постанови друго с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират се разноски.

2

По въззивната жалба е постъпил отговор от ищците пред СРС- М.

М. М. и С. П. Д., в който отговор се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното решение, излагат се подробни доводи защо считат, че решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и събраните по делото доказателства. Не били допуснати сочените от въззивницата нарушения на процесуалните правила по призоваването й. Считат, че решението на СРС не е недопустимо.

Действително, СРС бил посочил, че процесния недвижим имот се намира на първия етаж, а не на партерния. Това било без значение, тъй като законът сочел, че първия етаж е именно партерния. Твърди се, че въззивницата никога не била придобивала собствеността върху обект, който да граничи от юг с бул.“****“. В оспорения от ищците нот.акт № 076 от 01.02.2007 г. границите от юг и изток били погрешно посочени. Налице бил правен интерес за ищците да се бранят с така предявеният иск, тъй като те били съсобственици на магазина на първия /партерен/ етаж. В случая чрез предяваване на иска, ищците бранели границите от юг – бул.“****“ и изток- ул.“Васил Друмев“.

Не било вярно, че ищците твърдят права само върху ъгловия югоизточен магазин. Магазинът на първия /партерен/ етаж на сградата бил един и с площ от 105 кв.м. От запад този магазин граничел със съседната сграда, а от север – с ап.на ответницата В.. Това било служебно известно на съда с оглед представеното по делото решение в производство по делба по гр.д.№ 40239 по описа за 2016 г. на СРС, Второ ГО, 57-ми състав. С това съдебно решение била допусната делбата между съсобствениците на общия магазин с площ от 105 кв.м. Сочат, че делбата извършена през 1976 г. с решение от 29.07.1976 г. на СРС, 37-ми състав била нищожна поради нарушение на закона и добрите нрави; нарушен бил принципа на еквивалентност и справедливост.

Продаденият на ответницата ап. с площ от 22 кв.м. попадал в ъгловия магазин на който ищците били съсобственици. Ответницата била продала на ответника ап. на първия етаж с площ от 22 кв.м. След закупуването ответникът заградил магазина от западната част макар да бил закупил жилище. Сочат, че възражението на ответниците за придобиване по давност било неоснователно, защото не били установени елементите от фактическия състав. Претендират се разноски.

По въззивната жалба не е постъпил отговор от С. С. К., ответник в производството пред СРС.

3

2-въззивна жалба на С. С. К., ответник в производството пред СРС.

Излагат се доводи за недопустимост на така постановеното от СРС, решение аналогични с тези във въззивната жалба на Ю. Б. В.. Сочи, че от изслушаните пред СРС, съдебно-технически експертизи се установило, че действащата кадастрална карта не съответства нито на чертежите от 1929 г., нито на действителния брой и разположение на обектите на място в сградата“, т.е., че кадастралната карта е объркана.

Наред с това се сочи, че СРС се бил произнесъл и по недопустима искова молба. Сочи, че в хода на делото ищците били променили тезата си като започнали да твърдят, че магазина на партера бил само един. Тази теза била опровергана от събраните по делото доказателства. Същинският предмет на делото бил западният самостоятелен обект на първи /партерен/ етаж, а ищците твърдяли права върху ъгловия югоизточен магазин. По същество се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение, които са идентични с тези във въззивната жалба от другата ответница, пред СРС. Излагат се и доводи за допуснати процесуални нарушения във връзка с обсъждането на доказателствата; твърди, че бил конституиран впоследствие и не могъл да вземе становище по доклада, изготвен от СРС. Освен това въззивникът бил добросъвестен, тъй като бил придобил имота преди вписването на исковата молба. Затова бил легитимен собственик на процесния недвижим имот. Обстоятелства, които не били обсъдени от СРС.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ищците пред СРС- М.

М. М. и С. П. Д., в който отговор се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното решение, излагат се подробни доводи защо считат, че решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и събраните по делото доказателства.

Сочат, че безспорно по делото било, че както процесния ап., продаден на въззивника К. от ответницата В., така и съсобствения на ищците магазин, се намират на първия /партерен/ етаж от сградата в гр.София, бул.“****. Сочат, че на партерния етаж не съществува законно обособен западен обект с граници от юг: бул.“****“, а от изток: магазин. В действителност ответницата В. била притежавала ап. с площ от 22 кв.м. на партерния етаж /респ. първия етаж от 3-етажната жилищна сграда/. Този ап. бил на нивото на магазините.

4

Апартаментът имал самостоятелен вход от към двора на сградата. Затова само този обект могла да продаде на ответника К.. В схемата на КККР жилището на ответника К. бил нанесен с идентификатор *** на ниво 1 от сградата. Съсед от изток на придобития от ответника К. апартамент не бил магазина, а стълбищна клетка към жилищните /надпартерни/ етажи на сградата, от юг-магазин, а не бул.“****“. В този смисъл описаните в нот.акт за покупко-продажба граници били неверни. Магазинът на партерния етаж бил един и с площ от 105 кв.м., същият не бил разделян на части. Ответницата не била влядала каквато и да е част от магазина, нито била притежавала идеални части от магазина. Считат, че съдът не следва да обсъжда довода на въззивника за добросъвестност, тъй като не било ясно какви права извличал въззивника от този довод. Възражението за придобиване по давност било неоснователно. Обособена част до 2017 г. не било имало. Не било доказано и упражняване на фактическа власт. Представените декларации представлявали писмени свидетелски показания, които не били годно доказателствено средство.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ответницата Ю. В., въззиваема по тази въззивна жалба в който се излага становище за нейната основателност. Сочи, че с молба от 01.04.2019 г. ищците ясно били посочили, че процесния имот се намира на партерния /първи етаж/. Всички твърдения на страните и събраните доказателства касаели обект в западната част на първия /партерен етаж/. СРС се бил произнесъл за друг обект /повтарят се доводите във въззивната жалба за недопустимост на първоинстанционното решение/.

По допустимостта на въззивната жалба: подадена от Ю. Б. В..

За обжалваното решение въззивницата е била уведомена на 13.04.2021 г., обстоятелство, което се установява от съдържащата се по делото /пред СРС/ призовка.

Въззивната жалба е подадена на 22. 04.2021 г.

С първоинстанционното решение, което се обжалва, предявеният срещу въззивника /ответник/ иск по чл.124, ал.1 ГПК е уважен, затова съдът счита, че въззивната жалба е допустима; налице е правен интерес от обжалване.

2-подадена от С. С. К..

5

За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 12.04.2021 г., обстоятелство, което се установява от съдържащата се по делото /пред СРС/ призовка.

Въззивната жалба е подадена на 22. 04.2021 г.

С първоинстанционното решение, което се обжалва, предявеният срещу въззивника /ответник/ иск по чл.124, ал.1 ГПК е уважен, затова съдът счита, че въззивната жалба е допустима налице е правен интерес от обжалване.

По основателността на въззивните жалби:

С обжалваното в настоящето производство съдебно решение СРС е признал за установено по предявения от М. М. М. и С. П. Д. срещу Ю. Б. В. и С. С. К., отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Ю. Б. В. и С. С. К. не са собственици на апартамент (гарсониера), находящ се на първи (надпартерен) етаж от жилищната сграда с адрес: гр.София, бул. „****, в западната част, граничещ от запад със сградата на бул. ****, от юг с бул. „****“, от изток с тристайния апартамент на същия етаж, от север с дворното място, представляващо УПИ XII-528 от кв. 127 по плана на гр.София, отдолу с магазин на партерен етаж, и отгоре с двустаен апартамент в същата сграда, и притежаващ актуален кадастрален идентификатор ***, който апартамент е идентичен с имота, предмет на нотариален акт № 76 от 01.02.2007 г., том I, рег. № 860, дело № 12/2007 г. за покупко-продажба на недвижим имот на нотариус В.А., рег. № 262 при НК.

За да достигне до този извод, СРС е приел, че с решението по делбата от 29.07.1976 г. по гр.д.№ 1918/1975 на СРС, 37-ми състав, л.17-20 по делото пред СРС, апартамент с тези граници /макар и с известни неточности според заключението на съдебно-техническата експертиза/ е поставен в дял на К.Н.