Решение № 126 от 22.06.2026, Окръжен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Габрово, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Диян Д. Атанасов при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20264200500195 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл . от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С решение № 37 от 25.02.2026 г., постановено по гр. д. № 1050 по описа за 2025 г., Районен съд - Севлиево е отхвърлил предявеният от ищцата Н. Я. А., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Севлиево, ул. „*****, против М. А. М., с ЕГН:

********** с адрес: гр. Севлиево, ул. „*****, иск с правно основание чл. 29, ал. 1 СК, за определяне на по-голям дял на Н. Я. А. в размер на 2/3 идеални части от общото тяхно имущество след прекратяването на брака им с влязло в сила на 13.08.2024 г. решение №282 по гр.д.№ 843/2024 г. по описа на РС - Севлиево, като неоснователен. Ищцата Н. Я. А. е осъдена да заплати на ответника М. А. М., на осн. чл. 78, ал. 3 СК , сумата от 511,29 евро – сторени по делото разноски.

Ищцата Н. Я. А., въззивница в настоящото производство, е останала недоволна от първоинстанционното решение и го е обжалвала с въззивна жалба вх.

№1429/19.03.2026 г. по описа на РС – Севлиево. Изложила е доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, с твърдения за допуснати процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост. Счита, че в противоречие на практиката на ВКС първоинстанционният съд е възприел крайно ограничително и формално разбиране на понятието „особени затруднения“.

Твърди, че при постановяване на решението съдът не е взел предвид съществени релевантни обстоятелства, като нуждите на децата, съществуващия жилищен проблем за тях и майката, липсата на реално участие на бащата в отглеждането и възпитанието на децата, довело до тежест върху майката, която значително надхвърля обичайната, при наличие на съществено икономическо неравновесие между страните по делото. Сочи, че обжалваното решение почива на правни 1 фикции и е несъобразено с целта на закона, като съдът не е извършил анализ на правното положение на въззивницата и неправилно е приел, че наличието на друго жилище на ответника и водените срещу въззивницата дела са „неотносими“.

Изложени са доводи, че съдът не е изпълнил задължението си за служебно събиране на доказателства, с оглед вида на спора, което е довело до изводи, които не отговарят на действителното състояние на материалните правоотношения.

Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение като неправилно, незаконосъобразно, противоречащо на материалния и процесуалния закон и на основни правни принципи, и вместо него да постанови друго решение, с което да се уважи предявеният искове. Претендира присъждане на направените разноски по делото.

Въззивникът М. А. М., представляван от процесуалния си представител адв.

Н. Н. - Г., е депозирал становище, в което е изложил съображения за неоснователност и необоснованост на въззивната жалба. Счита, че правилно решаващият орган е приел, че по делото не е установено наличието на доказано особено затруднение на ищцата, която упражнява родителските права спрямо ненавършилите пълнолетие деца на страните. Заявява, че са основателни съображенията на съда, че в настоящото производство не са доказани нужди на децата от издръжка и грижи, надхвърлящи обичайните нужди от издръжка за деца на тяхната възраст. По делото не е установило грижата за децата да създава за ищцата затруднения, които не могат да се компенсират с плащане на издръжка от ответника. Оспорва като голословни и недоказани твърденията развити във въззивната жалба, че при разглеждане на делсто пред първа инстанция са нарушени съдопроизводствените правила. По изложените съображения моли въззивния съд да отхвърли въззивната жалба като неоснователна и да потвърди като правилно обжалваното решение.

В съдебно заседание пълномощниците на въззивницата и въззиваемата страна поддържат заявените становища. Претендират за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК , въззивният съд не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

След като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становищата и възраженията на страните, Окръжен съд - Габрово приема следното:

Районен съд – Севлиево е бил сезиран с предявен от Н. Я. А. срещу М. А. М. иск с правно основание чл. 29, ал. 1 ГПК за определяне на по-голям дял в размер на 2/3 ид. части от общото имущество, придобито от страните по време на на брака, сключен между тях на 11.10.2008 г. и прекратен с развод на 13.08.2024г., а именно: недвижим имот придобит в режим на СИО и представляващ: АПАРТАМЕНТ /самостоятелен обект в сграда/ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри , одобрени със Заповед № РД-1877/16.07.2008 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр. Севлиево, ул. „*****, намиращ се в сграда с идентификатор ***, с предназначение: Жилищна сграда - многофамилна. разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект:

Жилище, апартамент - в жилищна, или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, с площ от 71.54 кв. м„ състоящ се от две 2 стаи, кухня, черна кухня, баня - клозет, килер, две антрета и две тераси, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж обекти с идентификатори: *** и *** под обекта обекти с идентификатори: *** и над обекта обекти с идентификатори:

*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на АГКК, заедно с прилежащите части: Избено помещение със застроена площ от 7.50 кв. м.. таванско помещение сьс застроена площ от 4.00 кв.м., с прилежащите 6.48% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, на ищцата, поради факта, че на нея е предоставено упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, родени по време на брака - Д.М.

М., с ЕГН ********** и М.М. М., с ЕГН **********, и това създава за нея особени затруднения. Ищцата счита, че са налице елементите от фактическия състав на претендираното от нея преобразуващо субективно право по чл. 29, ал. 1 СК, тъй като тя няма друго жилище, в което да отглежда децата, същите са две, в трудна възраст и са момчета.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Счита, че предявеният иск е неоснователен, тъй като бащата плаща издръжка на децата и участва в тяхното отглеждане. Същевременно децата били на възраст, на която можели да се грижат сами за себе си – на 16 г. и на 8 г.

По делото не се спори, че сключеният на 11.10.2008 г. граждански брак между страните е прекратен по взаимно съгласие с решение № 282 от 13.08.2024 г. постановено по гр.д.№ 843/2024 г. по описа на РС – Севлиево, влязло в сила на 13.08.2024 г. От брака си страните имат родени две деца – Д.М. М., роден на **** г. и М.М. М., роден на **** г. По силата на постигнатото между страните споразумение родителските права са предоставени на майката – ищцата Н. Я. М.а, а на бащата е определен режим на лични отношения. Ответникът М. А. М. е осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 300 лв. за всяко едно от децата.

Страните не спорят, че придобитото по време на брака имущество, което е било в режим на съпружеска имуществена общност, е един недвижим имот апартамент №11, с кадастрален идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-1877/16.07.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК с административен адрес: гр.

Севлиево, ул. „*****, *****, със застроена площ 71,54 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, черна кухня, баня-клозет, килер, две антрета и две тераси, придобит с представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 13, том I, рег. № 251, дело № 13 от 04.03.2010 г. на нотариус с рег. № 594 на НК, с район на действие РС – Севлиево. Според договора за покупко-продажба цената от 44 000 лева е платена от съпрузите-купувачи по следния начин: 2 927,57 лв. – със собствени средства, а остатъкът от 41 072,43 лв. – с банков кредит.

С цитираното бракоразводно решение на СРС ползването на жилището е предоставено на Н. М.а, а видно от приложената нотариална покана от 15.08.2024 г. въззиваемият М. М. е заявил спрямо въззивницата претенция за заплащане на наем в размер от 250 лв. за ползването му. Наред с това е предявил срещу нея иск с правно основание чл. 57 СК, като е претендирал присъждане на сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за лишаване от правото да ползва апартамента, описан по-горе, за периода 16.09.2024 г. – 16.01.2025 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. За разглеждане на иска е образувано гр.д. №105/2025 г. по описа на РС Севлиево – видно от 3 приложеното определение № 553 от 31.07.2025 г. по посоченото дело.

Видно от приетото удостоверение за облагаеми имущества и декларирани данни по ЗМДТ, ищцата притежава ½ от горепосочения жилищен обект и лек автомобил. От приложената справка от Служба по вписванията се установява, че тя няма друг недвижим имот. Съгласно приложено удостоверение с изх. № 0083/20.02.2025 г. нетното трудово възнаграждение на ищцата за периода м. февруари 2024 г. – м. януари е в размер 17 373,69 лв.

Съгласно справка от Служба по вписванията за ответника по иска, М. А. М. притежава ½ от процесния апартамент, както и друг апартамент в гр. Севлиево, закупен на 26.08.2025 г. Съгласно представена служебна бележка, нетният му доход за периода м. март 2024 г. – м. февруари 2025 г. е в размер от 21 974,07 лв.

По делото е приложена покана за доброволно изпълнение до ищцата по изп. д. № 41 от 2025 г. с взискател ответника, за заплащане на сума в размер на 80 лв.

Приложено е и определение № 553 от 31.07.2025 г. постановено по гр.д. № 105 по описа на РС – Севлиево за 2025 г., с което по реда на чл. 140 ГПК е съставен проект за доклад по предявен от М. А. М. срещу Н. Я. А. иск по чл. 57 СК.

По делото са събрани гласни доказателства. При разпита си свидетелите Т.Х.Д. и В.Т.Т. /съседки на ищцата/ съобщават, че ищцата няма друго жилище.

Родителите й живеели в близко село. Н. А. полагала основните грижи за двете си деца, а бащата плащал издръжка. Контактувал с децата, но не участвал в ежедневното им отглеждане. Свидетелките посочват, че децата са в добро здравословно състояние. След развода ответникът си закупил друго жилище, а ищцата си закупила лек автомобил. Имала желание да закупи друго жилище, но й бил отказан банков кредит. Срещала трудности в задоволяването на всички нужди на децата и понякога вземала малки заеми от приятелки, които после връщала.

При тази фактическа обстановка, за да постанови решение в обжалвания смисъл Районен съд – Севлиево е приел, че по делото не са ангажирани доказателства за наличие на особени затруднения по смисъла на чл. 29, ал. 1 СК и ППВС №5 от 1972 г., извън обичайните такива, които да обуславят определяне на по-голям дял от общото имущество след прекратяването на брака, поради което е отхвърлил предявеният иск като неоснователен.

Спорът пред въззивната инстанция, определен от наведените с въззивната жалба оплаквания, е концентриран върху правилната оценка на събраните по делото доказателства от първоинстанционния съд и обосноваността на направения от същия извод за недоказаност на предпоставките за уважаване на предявения иск. За неоснователни въззивният съд приема оплакванията за неизпълнение на задължение от страна на РС - Севлиево да събира служебно доказателства, с оглед предмета на делото. Съгласно чл. 7 ГПК, съдът служебно извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните, като съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна.