Определение № 110 от 28.01.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 110 гр. София, 28.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Магдалена Лазарова

Илияна Стоилова като разгледа докладваното от Магдалена Лазарова Въззивно частно наказателно дело № 20251000600110 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава ХХII от НПК, чл. 341 ал.2 вр.чл.249 ал.3 вр. чл.248 ал.1 т.6 НПК.

Образувано е по подадена частна жалба от адв.М. М. – служебен защитник на подс.Р. К. О. против определение, произнесено в разпоредително заседание на 15.01.2025г. по нохд № 4169/2024г. по описа на СГС, 26 състав, в частта в която е изменена изпълняваната спрямо него мярка за неотклонение „подписка“ в „задържане под стража“, като неправилно и незаконосъобразно. Изразява се несъгласие с изложената аргументация, като се твърди, че подсъдимият не е бил уведомен за датата на нито едно съдебно заседание, за да се преценява процесуалното му поведение, като има „множество заболявания, наркозависим е и не особено адекватен“.

Същевременно е с установена самоличност и когато е бил редовно уведомен се е явявал в съдебните заседания по делото, като спрямо него не е била взета никаква мярка за неотклонение преди постановяване на обжалваното определение. Защитникът счита, че следва да се изискат подробни справки, вкл. и от ГРАО / актове за гражданско състояние/, част от които не са постъпили по делото, информация дали е напускал пределите на

Р.България, намира ли се в затворите и арестите на страната, данни за документи за самоличност, за мобилни телефони и месторабота, като законът предвижда в подобни казуси производството да протече по реда на чл.269 НПК, с участието на защитник. Акцентира се, че О. е бил задържан под стража в досъдебната фаза на процеса за максималния срок, допустим по НПК, който „арест би се признал, при една евентуално осъдителна присъда, но при оправдателна такава съществува друг ред, нежелателен за никоя от страните, каквато ще е и една нова мярка за процесуална принуда - мярка за неотклонение „задържане под стража“. Настоява се да бъдат изискани 1 необходимите справки и информация, като съответно се направят усилия подсъдимият да бъде призован редовно. Сочи се, че делото се връща на СГП за втори път, не по негова вина, а поради допуснати процесуални нарушения от органите на досъдебното производство и неизпълнение на указанията на съда. В заключение се моли за отмяна на атакувания съдебен акт.

САС, след като обсъди изложените в частната жалба доводи и се запозна с атакуваното определение и материалите по делото, намери същата за допустима, като подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.

При разглеждането й по същество намира следното:

Производството пред СГС по нохд № 4169/2024г. е образувано на 08.07.2024г. по внесен обвинителен акт срещу Р. К. О. и М. Д. Н., като обвинението на О. касае извършени престъпления по чл.321 ал.3 пр.2 вр. ал.2 НК и по чл.354а ал.2 изр.2 пр.3, т.1 пр.2 и т.4 вр. ал.1 изр.1 пр.5 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.18 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. „ а“ НК.

На 15.01.2024г. е било проведено разпоредително заседание, като е бил даден ход на делото при условията на чл.269 ал.3 т.2 НПК за подс.О.. Съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото за втори път на прокурора, поради допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, като се произнесъл и по въпроса по чл.248 ал.1 т.6 НПК, като в частност за Р. О. е изменил мярката за неотклонение от „подписка“ в „задържане под стража“, вземайки предвид, че демонстрираното от него процесуално поведение в хода на наказателния процес е станало причина за няколкократно отлагане на съдебните заседания по нохд № 4169/2024г. и нохд № 6065/2023г. и е създало пречки за разглеждане на делото в разумен срок, което наред с обремененото му съдебно минало и вменените му престъпления по настоящото дело, описаната в обвинителния акт конкретика за деятелността му, е преценил като даващи основание да се направи извод за завишена степен на обществената му опасност, налагаща изменение на прилаганата мярка за неотклонение в най-тежката по степен.

От прегледа на материалите по делото САС установи, че това е второ поред внасяне на делото за разглеждане в съда с обвинителен акт, като предходно образуваното нохд № 6065/2023г. по описа на СГС също е било прекратено и делото е било върнато на прокурора поради допуснати съществени поцесуални нарушения, които обаче не са били надлежно отстранени, което е станало причина за повторното му връщане по реда на чл.249 ал.1 вр. чл.248 ал.1 т.3 НПК.

В съдебна фаза, във всички насрочени заседания (четири по нохд № 6065/2023г. и пет по нохд № 4169/2024г.) подсъдимият не се е явявал поради нередовно призоваване, неоткриване на известните по делото адреси, като СГС е взел всички необходими мерки за преодоляване на този процесуален проблем – изискал е множество справки: за актуален адрес, за задгранични пътувания, за регистрирани мобилни номера и трудови договори, вкл. и информация за евентуално задържане на лицето в следствените арести и затворите на територията на страната, които обаче не са дали желания 2 резултат. Подсъдимият е бил обявен за ОДИ с бюлетин № 319/15.11.2024г. на СДВР за установяване на адрес и телеграма № 29048/14.11.2024г. на ГДНП.

Налице са данни, че същият няма регистрирани трудови договори и е с прекъснати здравноосигурителни права, не пребивава в следствените арести и затвори, поради което упреците в частната жалба към първоинстанционния съд за непопълване на делото с тази информация са некоректни и не отговарят на обективната действителност.

Няма спор, че именно неявяването на подс.О. , след внасяне на делото с обвинителен акт в съда, е станало причина за отлагане провеждането на насроченото разпоредително заседание няколкократно и в двете последователно образувани съдебни производства. Действително след провеждането му на 15.01.2025г. (по реда на чл.269 НПК по отношение на този подсъдим), съдебното производство е било прекратено и делото е било върнато за втори път на прокурора, което обаче няма отношение към дължимото процесуално поведение на О. и в никакъв случай не извинява констатираните отклонения от него, които с оглед разпоредбата на чл.66 ал.1 НПК, СГС е решил, че следва да бъдат санкционирани с най-тежката по вид мярка за неотклонение. Същевременно обаче от материалите по делото не се установява изпълнявана ли е била и каква по вид мярка за неотклонение по отношение на О. към момента на това съдебно произнасяне. В хода на досъдебното производство спрямо него е била прилагана мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 08.12.2022г., посочена като действаща в приложението към заключителното мнение на водещия разследването от 09.06.2023г. Същевременно в справката към внесения обвинителен акт не фигурира подобна информация, а от съдържанието на на съдебните протоколи се установява, че подсъдимия не се е явил в нито едно съдебно заседание поради нередовното му призоваване т.е. към този момент „задържането под стража“ е било изменено в по-лека по вид мярка за неотклонение или е било отменено от прокурора, което обаче е останало неизяснено от първоинстанционния съд.

От изисканата от САС за нуждите на настоящото въззивно произнасяне допълнителна информация от СГП се установява, че с протоколно определение от 28.07.2023г. по нчд № 4208/2023г. по описа на СГС, НО , 2 състав, потвърдено от САС с определение от 03.08.2023г. по внчд № 938/2023г. мярката за неотклонение на О. е била изменена от „задържане под стража“ в „гаранция в пари“ в размер на 1000 лева, която обаче не е била внесена, като с постановление от 08.08.2023г. на СГП на основание чл.63 ал.5 вр. ал.4 НПК същият е бил освободен незабавно от следствения арест поради изтичане на максимално допустимия осеммесечен срок за задържане под стража в досъдебното производство.

С оглед гореизложеното, настоящият въззивен състав намира произнасянето на първоинстанционния съд по реда на чл.248 ал.1 т.6 НПК, в обжалваната част за незаконосъобразно. На първо място действащата по отношение на О. мярка за неотклонение към този момент е била различна от посочената от СГС „подписка“. На следващо място с прекратяването на съдебното производство на основание чл.249 ал.1 вр. чл.248 ал.1 т.3 НПК 3 делото отново се връща в предходната досъдебна фаза като продължаването на задържането му под стража над предвидения от закона максимален срок от осем месеца, се явява недопустимо. Предвид разпоредбата на чл.62 ал.7 НПК не е възможно и санкционирането на поведението на подсъдимия с изменение на „паричната гаранция“ в следващата по тежест мярка за неотклонение „домашен арест“, още повече и с оглед обстоятелството, че местонахождението му понастоящем е неизвестно, както и е обективно невъзможно прилагането на разпоредбата на чл.66 ал.2 НПК, предвиждаща отнемане в полза на държавата на размера й , тъй като същият не е бил внесен.

Водим от горното САС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение, произнесено в разпоредително заседание на 15.01.2024г. по нохд № 4169/2024г. по описа на СГС, 26 състав, с което е изменена мярката за неотклонение на Р. К. О. от „подписка“ в „задържане под стража“ като вместо това ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 1000 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4