Решение № 499 от 10.06.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 499 гр. Сливен, 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира Д. Кондова като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело № 20242230106515 по описа за 2024 година

Предявен е положителен установителен иск за установяване съществуване на вземане на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът депозирал възражение.

Ищцовото дружество твърди, че на 11.01.2020г. ответникът сключил договор за потребителски кредит № 387651 със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който получил сумата от 1000 лв., срещу задължение да върне 8 бр.вноски по 259 лв. в срок до 11.09.2020г., когато падежирала последната вноска, съгласно погасителен план, неразделна част към договора. Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и ГПР 48.63 %.

Твърди, че в чл. 31, ал. 3 от ОУ по договора страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В чл. 33, ал. 2 от ОУ било уговорено „Сити Кеш“ ООД да уведомява длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи, които ще се считали за получени, ако бъдат изпратени на e - m a i l адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени при подписването на договора за кредит.

Договорът бил сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил 1 сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон.

Твърди, че ответника не изпълнил в срок задълженията си по договора.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022г. „Сити Кеш“ ООД като цедент прехвърлил своите вземания от ответника на ищеца - индидуализирано на ред/стр. № 1530 от Приложение № към договора за цесия. Длъжникът бил уведомен за цесията. Ако съдът не приеме, че уведомяването на ответника на посочения от него имейл адрес не било извършено надлежно, то се иска да бъде прието, че това е сторено с исковата молба.

Твърди, че било образувано чгд № 5525/2024г. на СлРС, по което била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу която длъжникът депозирал възражение в срок.

Иска се от съда признаване на установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: 1 000 лв., главница по договор за потребителски кредит № 387651/11.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда 27.06.2024г. до окончателно изплащане на вземането и 166,51 лв., обезщетение за забава за периода от 11.09.2020г. до 11.06.2024г. Претендират се разноски в заповедното производство и в настоящия исков процес.

В срока по чл.131 ГПК отговор от ответника е депозиран.

Оспорва иска като неоснователен. Сочи, че в договора била предвидена клауза за предоставяне на обезпечение, а в случай на неизпълнение на това задължение се дължала неустойка в размер на 869.56 лв. По този начин, в действителност общата сума, която следвало да се върне не била описаната в договора сума в размер на 1,202.44 лв., а значително по-голяма 2,042.00 лв.

Счита, че неустойката по същество била скрита лихва - разход по кредита който следвало да бъде включен в ГПР, но не бил за да бъдат заобиколени разпоредбите на ЗПК, касателно максималният размер на ГПР. В тази връзка прави възражение за нищожност на договора съобразно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, доколкото не бил приложен действителния ГПР, както и на 2 клаузата за неустойка, като излага подробни аргументи.

Твърди, че платил по договора обща сума в размер на 958 лв., поради което голяма част от претенцията била неоснователна.

Иска се от съда отхвърляне на претенцията и претендира разноски на основание чл. 38, ал.1, т.3 ЗАдв.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и писмени доказателствени средства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 11.01.2020г. ответникът сключил с трето неучастващо по делото лице „Сити Кеш“ ООД гр.София договор за паричен заем Кредирект № 387651 за заемна сума в размер на 1000 лв., с погасяване на 8 бр. вноски, 3 бр. по 33,38 лв. и 5 бр. по 220,46 лв., с дата на последно плащане 11.09.2020г., общо сума за плащане 1 202,44 лв., ГПР по кредита 48,18 %, фиксиран годишен лихвен процент 40,05%. В чл.6.2 от договора страните са договорили заплащане на неустойка в размер на 869,56 лв. в случай, че заемателят не представи в тридневен срок от усвояването на заемната сума обезпечение по реда на чл.33, ал.1 от ОУ на заемодателя – поръчител или банкова гаранция. Тази неустойка била включена в погасителния план на договора, разпределена на пет вноски, но не била включена в ГПР по договора. Така месечната вноска по заема, заедно с неустойката възлизала на 259 лв.

Кредитът от 1000 лв. бил усвоен от ответника, чрез превод по Изипей № 2000000200939535 на 11.01.2020г.

На 13.01.2022г. между заемодателя на ответника и ищцовото дружество бил сключен договор за цедиране на вземания, между които и това от ответника. За цесията длъжникът ответник бил уведомен по електронна поща на 18.07.2022г.

Ответникът платил по кредита обща сума в размер на 958 лв., както следва: на 17.03.2020г. – 258 лв. в полза на заемодателя Сити Кеш; на 16.02.2023г. – 100 лв. в полза на ищеца; на 08.03.2023г.- 100 лв. на ищеца; на 04.04.2023г. – 100 лв. на ищеца; на 19.05.2023г.- 100 лв. на ищеца; на 26.06.2023г.- 100 лв. на ищеца; на 21.07.2023г. – 100 лв. на ищеца и на 21.08.2023г. – 100 лв. в полза на ищеца.

На 27.06.2024г. ищцовото дружество депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение против ответника. Било 3 образувано ч.гр.д. № 5525/2024г. на СлРС и издадена заповед за изпълнение против ответника за исковите суми. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника, който депозирал в срок възражение. Последното обусловило депозирането на искова молба, предмет на настоящо разглеждане.

В хода на процеса е изслушано и прието заключение на изготвена съдебно икономическа експертиза. Вещото лице установило, че ответникът платил по кредита 758 лв., които били отнесени по пера както следва: такса 10 лв.; неустойка -647,86 лв. и лихва 100,14 лв. При изслушването на вещото лице се установи, че сумата на плащанията е взета по справка на ищцовото дружество и експертът не е съобразил представените от ответника с отговора на исковата молба разписки за плащания в общ размер на 958 лв. Начислената по договора неустойка в размер на 869,56 лв. не била включена в ГПР и ако се включи той би се увеличил на 733% и би надвишил пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута определена с ПМС. В случай, че се дължи чистата стойност на заема при приспадане на платените от ответника суми в общ размер на 958 лв., то задължението възлизало на 42 лв.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на представените по делото писмени доказателства и писмени доказателствени средства, които съдът кредитира изцяло като неоспорени от страните.

Съдът кредитира заключението на изготвената съдебно икономическа експертиза по делото, без частта, в която експерта посочил, че платените суми по кредита от страна на ответника са в размер на 758 лв., доколкото се установи, че вещото лице не е взело предвид разписките, представени от ответника. Така съдът приема, че плащанията, сторени от ответника по процесния договор за кредит са в общ размер на 958 лв.

Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК е допустим – предявен е от страна, разполагаща с правен интерес от установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, против която е подадено своевременно възражение от страна на длъжника.

Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на 4 съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

По този иск ищецът следва да установи съществуването на вземането си спрямо ответника - длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже наличие на фактите, породили неговото вземане.

В случая, предмет на предявения иск е вземане, произтичащо от сключен договор за паричен заем. Безспорно се установи в процеса, че такъв договор бил сключен между трето неучастващо в делото лице и ответника. Доказа се също и осъществена цесия между заемодателя на ответника и настоящото ищцово дружество с предмет вземането от ответника. Установи се също така, че длъжникът е бил уведомен за цесията по електронна поща на 18.07.2022г.

За това свидетелстват и последващите тази дата плащания на ответника в полза на цесионера ищец в процеса.

По същество в конкретния случай приложение намират нормите на ЗПК. Заемодателят на ответника е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има право да отпуска кредити със средства, които не са набрани, чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Касае се за изначална недействителност при сключването на договора и заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвите и другите разходи. Възраженията на ответника за недействителност на договора са основателни. Действително от него не се търси сума за неустойка, но съдът не може да неглижира, че такава уговорка е имало.

Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал.4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер– пет пъти размера на законната лихва.

5

Съгласно §1, т.1 ДР ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От своя страна, „обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя– §1, т.2 ДР ЗПК. В случая неустойката и таксите не са включени в ГПР по договора, видно от съдържанието на чл.3 от него и по този начин е нарушена правната норма на чл.19 ал.4 ЗПК. Договорът за заем е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на ГПР и общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото е посочено единствено, че той е в размер от 48,18 %, а договорната лихва е 40,05 %. Не става ясно какво представлява разликата между тези проценти и кои разходи покрива.