Определение № 3422 от 04.03.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3422 гр. Варна, 04.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда М. Александрова като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20253110110219 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 10626/10.02.2026 г. от И. Г. Г., чрез адв. Г. Г., с която се моли да се допълни в частта за разноските постановеното по делото Определение № 1116/21.01.2026г., с което съдът прекратил производството по делото поради оттегляне на предявения от ищеца иск с правно основание чл.

30, ал. 1 от ЗН.

В предоставения срок за отговор, насрещната страна е депозирала отговор на молбата, с който се моли дължимото адв. възнаграждение, което следва да се присъди на молителя, да е под претендирания размер от 1500 лв. предвид етапа от производството – след отговор на искова молба и прекратяването му само след извършване на едно процесуално действие по подаване на отговора на исковата молба от процесуалния представител на ответника.

Съдът като се запозна с депозираната молба и материалите по делото, констатира следното:

В постановеното по делото прекратително определение съдът не е формирал нарочни мотиви за присъждане по реда на чл.78, ал.4 от ГПК на разноски в полза на ответната страна. Настоящият съдебен състав намира, че поради това са налице основания за произнасяне по искането за допълване на поставеното прекратително определение по делото, в частта за разноските.

Разгледано по същество искането на ответната страна за допълване на постановеното по делото Определение № 1116/21.01.2026г. по описа на ВРС, в частта за разноските, чрез присъждане на адв. хонорар за адвокатски услуги, се явява частично основателно.

Съгласно чл.78, ал.4 от ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Съгласно чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В 1 противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските.

В настоящият случай по делото поради постъпилата от ищеца молба за оттегляне на иск и предвид че при така направеното искане съгласие от ответната страна не се изисква, съдът е постановил прекратяване на производството без взимането на становището на ответника. Видно от представен по делото договор за правна защита и съдействие, между ответника и процесуалния му представител е договорена сумата в размер на 1500 лв. – адвокатско възнаграждение. От съдържанието му също така е видно, че адв. възнаграждение е уговорено платимо в брой. Воден от изложеното съдът намира, че са налице са предпоставките за присъждане на адв. възнаграждение в полза на процесуалния представител на ответника.

Относно претендирания размер в размер на 1500 лв. съдът намира следното:

Искът по чл. 30, ал. 1 ЗН е неоценяем. Правото на възстановяване на запазена част е имуществено, но паричното му изражение е предмет на доказване в хипотеза на извършени от наследодателя безвъзмездни разпореждания чрез завет или дарение, в които само случаи част от предмета на производството е установяване на паричния размер на наследствената маса, съответно на запазената и разполагаемата част. Установяването на този размер е необходимо само за преценка дали с безвъзмездното разпореждане или разпореждания наследодателят е накърнил запазената част, като възстановяването става по правилата на чл. 32 – 35 ЗН, а ако всички наследници със запазена част са поискали възстановяването или участват в производството – по правилата на чл. 36, ал. 1 или ал. 2 ЗН , които съдът прилага служебно. В случаите на универсално завещание в предмета на делото не се включва изследване стойността на наследствената маса. Именно с оглед на тези особености на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН, с който се защитава правото на наследник със запазена част да получи наследствено имущество на определена стойност, съответна на паричния размер на запазената част, а не право на собственост върху конкретен недвижим имот или имоти и при липса на определени в процесуалния закон правила за определяне на цената му, следва че същият е неоценяем – в този смисъл Определение № 67 от 19.03.2015 год. на ВКС по ч.гр.дело № 385/2015 год., II г. о., ГК.

Следователно, според приложимата в частност разпоредба на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа, минималното възнаграждение е в размер на 1000 лв. Заплатеният от ответника адв. хонорар в размер на 1500 лв. надвишава нормативно регламентирания в наредбата.

В конкретния случай реализираната от процесуалния представител на ответника правна защита и съдействие се е състояла единствено в подаването на отговор с изразяване на становище по недопустимост на така предявения иск, като други процесуални действия от адвоката, представляващ ответника, 2 не са извършвани. Производството е прекратено в един ранен етап от неговото развитие, като възраженията на ответника, с които съдът се е съобразил, касаят юридически въпрос, по който съдът се е произнесъл с така постановеното определение.

Следователно доколкото действията на адвоката на ответника не са в обем и интензитет, обуславящ присъждането на адв. възнаграждение над определения минимум по наредбата, то следва да се присъди сумата от 1000.00 лв., а в останалата част до размера от 1500 лв. искане следва да бъде отхвърлено.

Предвид изложеното и на основание чл.248, ал.3 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА на осн. чл. 248 ГПК Определение 1116/21.01.2026г., постановено по гр.д. № 10219/2025 г. в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА Д. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, район „******************“, ул. „************************“ № 20 ДА

ЗАПЛАТИ на

И. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.

„*********************“ № 17, ет. 1, ап. 3 сумата в размер на 511.29 евро /петстотин и единадесет евро и двадесет и девет цента/ - левовата равностойност на 1000 лв., представляваща сторени по гр.д. № 10219/2025г. по описа на Районен съд – Варна, 40-ти състав разноски за адв.възнаграждение, на осн.чл. 78, ал. 4 ГПК, като отхвърля искането на молителя за присъждане на адв. възнаграждение за горницата над присъдените 511.29 евро /1000 лв./ до претендираната сума от 766.94 евро /1500 лв./

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд, град Варна в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3