Решение № 351 от 10.08.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 351 гр. Перник, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристиан Д. Колев при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова като разгледа докладваното от Кристиан Д. Колев Административно наказателно дело № 20261720200986 по описа за 2026 година За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 26-1158-000637, без посочена дата на издаване, издадено от В.С.В. – началник сектор в ОДМВР – Перник, сектор „Пътна полиция“ – Перник, с което на основание чл. 53, ал. 1 ЗАНН и чл. 178д ЗДвП на Б. К. С., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 102,26 евро, равняващи се на 200 лева, за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП.

В депозираната жалба жалбоподателят оспорва законосъобразността на наказателното постановление. Поддържа, че автомобилът му е бил паркиран преди пътния знак Д21 и извън зоната на неговото действие, както и че мястото не е било обозначено с изискуемата синя пътна маркировка и международен символ за достъпност. Навежда възражения и за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на дата на издаване на НП и непълно описание на нарушението.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и се представлява от адв. Р.М., която поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено. Допълнително излага доводи, че автомобилът обслужва детето на жалбоподателя, което е с трайно увреждане, и претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител в съдебните заседания. С придружителното писмо, с което административнонаказателната преписка е изпратена на съда, моли 1 наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от надлежна страна и отговаря на изискванията на чл. 84 ЗАНН във връзка с чл. 320 НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Районен съд – Перник, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 28.02.2026 г. около 15:11 часа служителите на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник Р. П. Т. и Д. И. Ч. получили сигнал за неправилно паркиран автомобил на място, предназначено за превозни средства, обслужващи хора с трайни увреждания, в гр. Перник, на ул. „Св. св.

Кирил и Методий“, пред бл. 10.

При пристигането си на адреса служителите установили лек автомобил „Хюндай Соната“ с рег. № ***, собственост на жалбоподателя Б. К. С..

Водачът на автомобила не бил установен на място, а в автомобила не била поставена видима карта, удостоверяваща право на преференциално паркиране.

В близост до автомобила бил поставен пътен знак Д21 – „Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания“. Положението на автомобила и знака било заснето със служебен таблет.

От приобщения в съдебното производство цветен снимков материал се установява, че автомобилът е паркиран по посоката на движение преди пътния знак Д21, докато обозначеното със знака място се намира след него.

Под и около автомобила не се установява наличието на синя хоризонтална маркировка или международен символ за достъпност, които да обозначават заеманото от него място като предназначено за превозни средства, обслужващи хора с трайни увреждания.

За констатираното на място служителят Р. Т. съставил в отсъствието на водача фиш серия GT № 19385506/28.02.2026 г. срещу собственика на автомобила за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП. Срещу фиша жалбоподателят подал възражение с рег. № 115800-2749/05.03.2026 г., в което оспорил извършването на нарушението.

След подаденото възражение фишът бил анулиран и на 16.03.2026 г. Р.

П. Т. – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник, съставил срещу жалбоподателя АУАН серия GA № 4483514/16.03.2026 г. В акта било прието, че като собственик на автомобила Б.

С. го е паркирал на място, предназначено за превозни средства, обслужващи хора с трайни увреждания, без да има това право, като мястото било обозначено със знак Д21 и пътна маркировка. Деянието било квалифицирано като нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на жалбоподателя, който го подписал без да впише възражения при съставянето 2 му.

В срока по ЗАНН жалбоподателят подал писмено възражение с рег. № 115800-3416/20.03.2026 г., в което посочил, че автомобилът е бил паркиран извън зоната на действие на знак Д21 и че липсвала пътна маркировка, очертаваща място за хора с увреждания. Възражението било прието за неоснователно от контролните органи.

Въз основа на съставения

АУАН и материалите по административнонаказателната преписка административнонаказващият орган издал обжалваното Наказателно постановление № 26-1158-000637, в което не била посочена дата на издаване. С него били възприети констатациите в АУАН и на основание чл. 53, ал. 1 ЗАНН и чл. 178д ЗДвП на Б. К. С. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 102,26 евро, равняващи се на 200 лева, за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП.

В хода на съдебното производство били представени удостоверение за настоящ адрес, от което се установява, че от 21.03.2025 г. жалбоподателят живее в гр. Перник, на ул. „Св. св. Кирил и Методий“, бл. 10, удостоверение за раждане на детето Б. Б.ов С., родено на 27.01.2026 г., както и Експертно решение на ТЕЛК от 29.04.2026 г., с което на детето е определен вид и степен на увреждане 100% с чужда помощ, считано от раждането му. По делото не са представени доказателства към 28.02.2026 г. на жалбоподателя или на детето да е била издадена карта за паркиране по чл. 99а ЗДвП, нито че при конкретното паркиране автомобилът е превозвал или обслужвал детето.

Така изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства – административнонаказателната преписка, съдържаща фиш серия GT № 19385506/28.02.2026 г., възраженията на жалбоподателя, АУАН серия GA № 4483514/16.03.2026 г., докладните записки на полицейските служители, обжалваното наказателно постановление, снимковия материал и заповедта, удостоверяваща компетентността на контролните органи, както и от приобщените в съдебното производство оригинали на АУАН и НП, цветна снимка, удостоверение за настоящ адрес, удостоверение за раждане и Експертно решение на ТЕЛК.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Р. Т. и Д. Ч. в частта им относно получения сигнал, посещението на адреса, установяването на автомобила, отсъствието на водач и съставянето на фиша и АУАН, тъй като в тази част те са последователни и кореспондират с писмените доказателства.

Не следва да бъдат кредитирани показанията им, че под автомобила е имало видима синя маркировка и че той се е намирал върху обозначеното със знак Д21 място. Тези твърдения се опровергават от представената цветна снимка, на която под и около автомобила не се установява такава маркировка, а самият автомобил е разположен преди пътния знак по посоката на движение.

Показанията на свидетеля Ч. са и вътрешно непоследователни относно местоположението на знака. Първоначално свидетелят заявява, че знакът се намирал от дясната страна на автомобила между двете му врати, но след 3 предявяване на снимката уточнява, че той е бил по-напред от автомобила.

Същевременно свидетелят изрично посочва, че действието на знака започва от мястото на поставянето му напред, а не назад, което съответства на установимото от снимката положение на автомобила извън обозначеното със знака място.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При извършената служебна проверка съдът констатира, че в наказателното постановление не е посочена дата на издаването му. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗАНН датата на издаване е задължителен реквизит на наказателното постановление. Липсата представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като възпрепятства проверката за спазването на срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, за наличието на компетентност на издателя към момента на постановяване на акта и за приложимата редакция на материалния закон. Порокът не може да бъде отстранен чрез посочването на дата в придружителното писмо на административнонаказващия орган, доколкото задължителните реквизити следва да се съдържат в самото наказателно постановление. В случая и представеният по делото оригинал на НП е без дата на издаване, поради което допуснатото нарушение съставлява самостоятелно основание за неговата отмяна.

Независимо от горното, наказателното постановление се явява незаконосъобразно и поради недоказаност на вмененото нарушение. Съставът на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП изисква да бъде установено по несъмнен начин, че автомобилът е бил паркиран именно на място, определено за превозни средства, обслужващи хора с трайни увреждания, без лицето да има право да заема това място. В тежест на административнонаказващия орган е да докаже не само наличието на знак Д21 в близост, но и че конкретното място, заето от автомобила, попада в зоната на неговото действие.

От приобщената по делото цветна снимка се установява, че автомобилът е паркиран по посоката на движение преди пътния знак Д21, докато мястото, обозначено с този знак, се намира след него. Съгласно чл. 108 от Наредба № РД-02-21-1 от 23.11.2023 г. пътните знаци от група „Д“ се поставят непосредствено преди местата или участъците, за които се отнасят, а знак Д21 обозначава едно място за паркиране. Следователно действието на поставения знак започва след него по посоката на движение и не обхваща мястото, на което е бил паркиран автомобилът на жалбоподателя.

Същевременно от снимковия материал не се установява под или около автомобила да е налице синя хоризонтална маркировка или международен символ за достъпност, които по друг начин да индивидуализират заеманото от него място като предназначено за превозни средства, обслужващи хора с увреждания. Липсата на такава маркировка е в противоречие и с фактическото описание в АУАН и НП, в които изрично е посочено, че мястото било обозначено едновременно с пътен знак Д21 и пътна маркировка. Дори да се 4 приеме, че знак Д21 поначало може да има действие и без хоризонтална маркировка, в конкретния случай автомобилът се намира преди знака, а маркировка, която самостоятелно да обозначава заеманото от него място, изобщо липсва.

Показанията на свидетелите Р. Т. и Д. Ч. не обосновават различен извод.

Действително и двамата твърдят, че под автомобила имало стара и избледняла синя маркировка, но тези показания се опровергават от цветната снимка, на която такава маркировка не се установява. Свидетелят Т. първоначално обяснява липсата на видима маркировка с това, че приложената към преписката снимка е черно-бяла, но впоследствие представената цветна снимка също не потвърждава твърдението му.

Непоследователни са и показанията на свидетеля Ч. относно местоположението на знака. Първоначално той заявява, че знакът се намирал от дясната страна на автомобила между двете му врати, но след предявяване на снимката уточнява, че знакът е бил по-напред от автомобила. Наред с това свидетелят изрично посочва, че действието на знака започва от мястото на поставянето му напред, а не назад. Тези негови показания, преценени съвместно със снимковия материал, подкрепят извода, че автомобилът е бил паркиран извън зоната на действие на знак Д21. Свидетелят не е извършвал измервания и не е могъл да посочи върху каква площ била видима твърдяната маркировка.

Ето защо съдът не кредитира показанията на двамата свидетели в частта, в която твърдят, че автомобилът се е намирал върху обозначено със синя маркировка място за хора с увреждания. Тези твърдения не само не намират опора в обективния снимков материал, но частично се опровергават и от уточненията на свидетеля Ч. относно положението и посоката на действие на знака.