Определение № 531 от 31.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 531 гр. Благоевград, 31.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело № 20251200501186 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Р. К. Ч., ЕГН **********, адрес гр. ***, чрез адвокат Е. П. от САК, обжалва решение № 176 от 01.06.2025 г., постановено по гражданско дело № 808 от 2023 г. на Районен съд Разлог и поправено с решение № 297 от 19.09.2025 г. В жалбата се твърди, че въпросният съдебен акт е неправилен и необоснован. Нарушен бил материалният закон. Допуснати били съществени нарушения на процесуалните правила. Районният съд неправилно определил имотите, подлежащи на делба, и лицата, между които такава следва да бъде извършена. Видно от приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба от 24.06.2004 г., родителите на И. Г. Ч. прехвърлили на В. Г. Ч. ½ ид. ч. от първия етаж и целия втори етаж на двуетажната масивна жилищна сграда, изградена в УПИ III, пл. № 1158, кв. 61 по ПУП на гр.

***. След тяхната смърт, И. и В. Ч.и наследили общо ½ ид. ч. от първия етаж и целия трети етаж, като частта на В. Ч. била придобита в режим на СИО със съпругата му Р. Ч.. Изводът на първоинстанционния съд, че И. Ч. не притежава ид. ч. от сградата, понеже се касае за новоизградена такава и той е загубил качеството си на съсобственик в сградата и УПИ, бил неправилен и се опровергавал от събрания доказателствен материал. От представените и приети по делото строителни книжа, включително разрешението за строеж, ставало ясно, че не се касае за изграждане на нова сграда, а за пристрояване и надстрояване на вече 1 съществуващата сграда. В съдебната практика било прието, че независимо на чие име са издадени строителните документи, то пристройките и надстройките се придобиват от всички съсобственици, включително от наследници и съпрузи. Така И. Ч. всъщност придобил и право на собственост върху ид. ч. от пристроените и надстроени обекти /механата и третия етаж от жилищната сграда/. Последните не представлявали нови обекти. Доказателства за това били и представените преписи от оценителните експертизи, извършени от оценители, назначени от ЧСИ ***. От тях било видно, че се касае за „жилищна сграда, построена върху УПИ III, пл. № 1158, кв. 61 по плана на гр. ***, изградена около 1983 г.“. С разрешение за строеж № 139 от 06.07.2005 г. на Община *** била изградена едноетажна пристройка от североизток и северозапад на жилищната сграда, с предназначение „магазин за сувенири и жилищни нужди“. В периода 2007-2008 г. било извършено преустройство и смяна на предназначението на магазина за сувенири за част от механа и зала за механа. Районният съдът неправилно приел, че се касае за новоизградена сграда на мястото на сънаследствената стара такава. Той не съобразил, че става въпрос за сграда, която е вертикален близнак. Когато собствениците на другата част започнали преустройството й, същите, без разрешение от В. и Р. Ч.и и без предупреждение, бутнали цялата тяхна част от къщата-близнак, което довело до това, че къщата на В. и Р. Ч.и, заснета с идентификатор *** по КККР на гр. ***, се наклонила до степен, която я правела опасна за живеене. Тогава се наложило да се направи допълване на разрешението за строеж с нова жилищна сграда на мястото на съществуващата, но основите на къщата останали същите, което водело до обоснован извод, че И. Ч. е придобил собственост в сградата. Районният съд неправилно определил и квадратурата на обектите, предмет на делба. Видно от приложените по делото скици, архитектурни проекти и строителни книжа, площта на двата апартамента не била 78 кв. м., а 88,20 кв. м. Районният съд нарушил материалния закон, като допуснал извършването на съдебна делба между Р. К. Ч. и В. Т. В. на поземления имот с идентификатор ***. Видно от събрания доказателствен материал и установената фактическа обстановка по делото, в процесния имот имало построена сграда в етажна собственост, като различни лица притежавали индивидуално право на собственост върху обособени обекти в същата. Съгласно нормата на чл. 38 от ЗС, при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежали на различни съсобственици, общи на всички съсобственици били земята и дворното място. В случая общите части нямали самостоятелно юридическо съществуване, поради което не можели да бъдат предмет на делба.

2

Дори и да се приемело, че самото дворно място отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 1 и 4 от ЗУТ за лице и площ за образуването на два самостоятелни УПИ, то самата сграда щяла да попадне и в двата УПИ и не отговаряла на условията за допускане на делбата. Процесното дворно място представлявало обща част по предназначението си и същото обслужвало сградата, поради което и делбата му била недопустима. В този смисъл била и константната практика на ВКС.

Районният съд не обосновал как и въз основа на какви критерии и доказателства е стигнал до извода, че процесното УПИ е делимо и следва да бъде допуснато до делба. Моли се за отмяна на обжалваното решение, изключване на поземления имот от делбената маса и допускане на делба на механата и двата апартамента между И. Г. Ч., В. Г. Ч., Р. К. Ч. и В. Т. В., при установените в закона квоти за всеки съсобственик.

В. Т. В., ЕГН **********, адрес с. ***, чрез адвокат Н. А., е подал отговор на жалбата и оспорва същата, като твърди, че тя е недопустима, а при условията на евентуалност - неоснователна и недоказана. Липсвал правен интерес на Р. Ч. за атакуване на първоинстанционното решение. Нарушена била забраната на чл. 26, ал. 2 от ГПК. Моли се за прекратяване на производството по делото и присъждане на направените разноски. Оценителните експертизи по изпълнително дело № 1193 от 2012 г. на ЧСИ *** нямали доказателствено значение за решаващия съд, тъй като били събрани в друго производство. По делото липсвали всякакви доказателства, че били запазени основите на старата жилищна сграда, но дори и това да било така, то не влечало като последица съсобственост върху новопостроената сграда между съсобствениците на старата сграда.

Съществуването на старите основи нямало никакво правно значение, което да влияе на съсобствеността на новопостроената сграда. Тя се определяла от принципа на приращението, а И. Ч. не бил съсобственик на дворното място, върху което е построена сградата. В. Ч. загубил своята съсобствена част от дворното място и сградите вследствие на публичните продажби по изпълнително дело № 1193 от 2012 г. на ЧСИ ***. Основите на сграда не били самостоятелен обект по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗКИР. Те не можели да бъдат обект на собственост, нито имали самостоятелно функционално предназначение. По делото било доказано, че старата жилищна сграда е погинала чрез нейното събаряне, което обстоятелство не било спорно между страните. Районният съд правилно определил квадратурите на имотите, допуснати до делба. Той се позовал на документите, удостоверяващи собствеността на всеки от имотите. Скиците, архитектурните проекти и строителните книжа не били документи за собственост на недвижими 3 имоти и съдържащите се в тях данни били ирелевантни. Дори да се допуснело, че има разлика в квадратурите на имотите, то тя можела да бъде отстранена по друг процесуален ред, а не по пътя на въззивното обжалване. Атакуваното първоинстанционно решение било правилно и законосъобразно. Не била налице съсобственост между В., И. Ч. и В. Ч. върху всички делени недвижими имоти. И. Ч. не наследил от родителите си нито процесния УПИ, нито втория етаж от жилищната сграда в имота. Тези два имота не били в патримониума на родителите му към момента на открИ.е на наследството им, тъй като били продадени на брат му В. Ч.. В. В. бил собственик на ½ ид. ч. от процесния УПИ, която купил на публична продан по изпълнително дело № 1193 от 2012 г. на ЧСИ ***. И. Ч. не бил съсобственик и на двата делени апартамента и механата. Те били част от новата сграда, построена в поземления имот, която била различна от тази, посочена в нотариалния акт от 2004 г. Последната била съборена и на нейно място се изградила новата жилищна сграда. Собствеността й се определяла по правилото на чл. 92 от ЗС. В разрешението за строеж от 06.07.2005 г. изрично било допълнено, че ще се строи нова жилищна сграда на мястото на съществуващата. В същия смисъл било и удостоВ.ието от 27.04.2007 г. за въвеждане на строежа в експлоатация. Фактът, че старата сграда от 2004 г. е разрушена, а съществуващата сграда е нова сграда, се установявал и от твърденията на В. Ч.. Той посочил това обстоятелство в свой сигнал от 02.12.2022 г., подаден до прокуратурата. Р. Ч. изрично признала същото обстоятелство в съдебно заседание пред Районен съд Разлог. И. Ч. изрично заявил по делото, че няма никакви претенции за собственост върху делените имоти. В. бил едноличен собственик на механата по силата на постановление за възлагане от 01.12.2021 г., издадено по изпълнително дело № 1193 от 2012 г. на ЧСИ ***. Той бил собственик на ½ ид. ч. от двата процесни апартамента, която също купил на публична продан по изпълнително дело № 1193 от 2012 г. на ЧСИ ***. Останалата ½ ид. ч. от тях била на Р. Ч., понеже публичната продан по изпълнителното дело била извършена по реда на чл. 503 и следв. от ГПК. Четирите постановления за възлагане били влезли в сила, видно от направените отбелязвания от ЧСИ *** върху тях. Те породили вещноправен ефект на преминаване на собствеността върху купувача. И. и В. Ч.и не били съсобственици на четирите процесни имота и районният съд правилно ги изключил от делбата им. Р. Ч. правилно била изключена от делбата на механата.

Моли се за съдебно решение, с което да се потвърди първоинстанционното такова и на въззиваемия да се присъдят направените разноски в производството в настоящата инстанция.

4

Другите двама съделители - И. Г. Ч., ЕГН **********, адрес гр. ***, и В. Г. Ч., ЕГН **********, адрес гр. *** - не са подали жалби и отговори.

Жалбата на Р. Ч. е редовна, но се оказа частично недопустима.

С решението, постановено от районния съд, е допусната делба между Р. Ч. и В. В. на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. ***, самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, отхвърлен е искът за делбата им по отношение на И. Ч. и В. Ч. и не е допусната делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.

Р. Ч. обжалва всички части на решението и поддържа тезата, че делбата на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** и самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** трябва да бъде допусната между нея, В. Ч., И.

Ч. и В. В..

Настоящият съдебен състав е на мнение, че жалбата на Р. Ч., в частта й, насочена против частите на първоинстанционното решение, с които се отхвърля претенцията за делба по отношение на И. Ч. и В. Ч. за всички делени имоти и обекти, се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като с нея се бранят чужди права. Когато решението засяга нейни права и законни интереси, всяка от страните по делото има самостоятелно право на жалба.

Процесуалният закон - чл. 26, ал. 2 от ГПК, не допуска да се предявяват чужди права пред съд, освен в предвидените в закон случаи, каквато хипотеза не е налице.

Съделителите И. Ч. и В. Ч. не са обжалвали частта от решението на районния съд, с която искът за делба е отхвърлен по отношение на тях, т. е. отречено е правото им на съсобственост в делените поземлен имот и самостоятелни обекти в него, и не са се присъединили към жалбата на Р. Ч.. Последната е заявила за защита пред въззивния съд техни права, без да е легитимирана за това, понеже не им е представител или субституент. Не е налице правен интерес за жалбоподателката да брани чужди права. Освен това, при липса на жалба от И. Ч. и В. Ч., евентуалното уважаване на жалбата на Р. Ч. на заявените в нея основания за неправилност на първоинстанционното решение ще влоши положението й, тъй като ще доведе до намаляване на правата й в съсобствеността, а съгласно чл. 271, ал. 1, изр. последно от ГПК, ако решението не е било обжалвано от другата страна, въззивният съд не може да постанови ново решение, което да влоши положението на жалбоподателя.