Определение № 12928 от 15.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12928 гр. София, 15.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова

Членове:

Милена Богданова

Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Райна Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20261100504106 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Ю. Г. А., ЕГН **********, c постоянен адрес: гр. София, кв. ***, чрез адв. М.Н. - САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. ****, срещу разпореждане от 01.10.2025 г. по ч.гр.д. № 64049/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 45 с-в, с което съдът е разпоредил да се издаде изпълнителен лист за разноските, присъдени със заповед № 35520 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 11.11.2024 г. в полза на заявителя „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980.

Жалбоподателката намира обжалваното разпореждане за неправилно.

Излага твърдения, че по ч.гр.д. № 64049/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 45 с-в, в полза на „А1 България” ЕАД е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, срещу която в срок е подала възражение. Поддържа, че извън законоустановения срок заявителят е изразил становище по заповедното производство, съгласно което цялата дължима сума по процесната заповед за изпълнение му е била заплатена и претендира само разноски по делото. Сочи, че неправилно заповедният съд е разпоредил издаване на изпълнителен лист за присъдените със заповедта за изпълнение разноски, вместо да прекрати производството поради неподаване на установителен иск по чл. 422 ГПК от „А1 България” ЕАД. Счита, че по този начин съставът на СРС е нарушил процесуалния закон. Намира, че на самостоятелно основание разпореждането е неправилно и поради това, че не е дала повод за завеждане на делото.

Моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен, да бъде обезсилен издаденият изпълнителен лист, както и да й се присъдят разноски за заповедното и настоящото съдебно производство.

В законоустновения срок е постъпил отговор от насрещната страна 1 „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980, с който заема становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че с молба с вх. № 5714/18.02.2025 г. е уведомило заповедния съд за извършено след завеждане на делото плащане на главницата по процесната заповед за изпълнение и че претендира направените по делото съдебни разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Намира, че след плащането, за него е отпаднал правният интерес от водене на дело за установяване на вземанията, поради което е поискал присъждане единствено на разноски. Счита, че такива са дължими, тъй като длъжникът е станал повод за завеждане на заповедното производство.

Моли обжалваното разпореждане да бъде потвърдено.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид от фактическа страна следното:

По заявление с вх. № 10704/12.09.2024 г., подадено от „А1 България” ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение срещу Ю. Г. А., ЕГН **********, е било образувано ч.гр.д. № 2214/2024 г. по описа на Районен съд – Видин. С определение от 19.09.2024 г. по същото дело съдът е прекратил производството и го е изпратил по подсъдност на Софийски районен съд, тъй като от служебно извършена справка е установил, че постоянният и настоящият адрес на длъжника са в гр. София.

След постъпване на делото в Софийски районен съд е било образувано ч.гр.д. № 64049/2024 г. по описа на СРС, 45 с-в, по което е издадена заповед № 35520 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 11.11.2024 г. за сума в размер на 63,44 лв., представляваща вземане за предоставени електронни съобщителни услуги по договор за електронни съобщителни услуги, за периода от 16.04.2024 г. до 30.06.2024 г., сума в размер на 200,00 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора, ведно със законната лихва върху двете главници, за периода от 12.09.2024 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 5,57 лева, представляваща мораторна лихва, за периода от 12.05.2024 г. до 11.09.2024 г., както и държавна такса в размер на 25,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева.

В законоустновения едномесечен срок, на 06.01.2024 г., е постъпило възражение от длъжника по делото Ю. Г. А., в което сочи, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, тъй като не са й предоставени услуги от „А1 България” ЕАД през процесния период (16.04.2024 г. – 30.06.2024 г.) и е върнала на заявителя всички електронни устройства на 16.04.2024 година.

С разпореждане от 17.01.2025 г. заповедният съд е дал указания на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си, тъй като срещу издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е 2 подадено в срок възражение от длъжника. Заявителят е предупреден за последиците, в случай че не предяви иск, а именно – обезсилване на издадената заповед за изпълнение на парично задължение. Разпореждането е получено от заявителя на 21.01.2025 година.

На 18.02.2025 г. по заповедното производство е постъпила молба от „А1 България” ЕАД, уточнена с молба от 27.06.2025 г., с която заявителят е уведомил съда за постъпило на 27.09.2024 г. плащане от страна на длъжника на присъдената с процесната заповед главница в размер на 63,44 лева, както и че на същата дата е върнато оборудването, за което е присъдена неустойка в размер на 200 лева, като е приложил доказателства.

От Ю. А. е постъпило становище с вх. № 117671/02.04.2025 г., с което длъжникът иска издадената заповед за изпълнение да бъде обезсилена изцяло, включително в частта за разноските, поради обстоятелство, че заявителят не е предявил установителен иск за съществуване на вземането.

С обжалваното разпореждане съставът на СРС е постановил да бъде издаден изпълнителен лист за разноските в заповедното производство, направени от „А1 България” ЕАД.

Съдът, като обсъди данните по делото и наведените доводи, намира следното от правна страна:

Частната жалба от Ю. Г. А. е допустима – подадена е в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

На основание чл. 414 ГПК длъжникът може да възрази срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея. Обосноваване на възражението не се изисква освен в случаите по чл. 414а. Възражението се прави в едномесечен срок от връчването на заповедта.

В случая длъжникът е депозирал възражение по реда на чл. 414 ГПК, като е оспорил вземането по заповедта изцяло, след като е изплатил на заявителя сумите по заповедта за изпълнение, издадена на 11.11.2024 г. на 27.09.2024 г. и е върнал устойствата, с изключение на разноските за държавна такса (25 лева) и юрисконсултско възнаграждение (150 лева). Посочил е, че не е станал повод за завеждане на делото и че поради непредявяването на иск за съществуване на вземането от заявителя, заповедта следва да се обезсили изцяло, вкл. по отношение на присъдените разноски.

Когато кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника, кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските, като се позове на извършеното от длъжника плащане.

Искането следва да бъде направено в срока по чл.415, ал.1 ГПК. /така т. 10в от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.

3 на ОСГТК на ВКС/. Следователно иск, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.

415, ал. 1 ГПК, за установяване съществуването на вземане за разноски в заповедното производство, е недопустим.

В настоящия случай заявителят е постъпил именно по тази начин - след като е получил плащане/изпълнение по дълга на 27.09.2024 г., т.е. в периода след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред Районен съд – Видин на 12.09.2024 г., е поискал издаване на изпълнителен лист за направените разноски, като молбата е депозирана в рамките на едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Не са ангажирани доказателства от длъжника за изпълнение преди подаване на заявлението за издаване на заповед.

При това положение, правилно първоинстанционният съд е постановил издаване на изпълнителен лист за направените разноски, тъй като за заявителя не е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за съществуването им.

Поради посочените обстоятелства, като правилно, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение частната жалба на Ю. Г. А., ЕГН **********, c постоянен адрес: гр. София, кв. ****, чрез адв. М.Н. - САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. ****, срещу разпореждане от 01.10.2025 г. по ч.гр.д. № 64049/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 45 с-в, с което съдът е разпоредил да се издаде изпълнителен лист за разноските, присъдени със заповед № 35520 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 11.11.2024 г. в полза на заявителя „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5