Протокол № 66 от 02.11.2020, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

Номер 66

30.10.2020 г.

Районен съд – Пазарджик

Град Пазарджик

VI Граждански състав

На 28.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Председател:

Десислава Буюклиева

Николинка Попова

Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Попова Гражданско дело № 20205220102467 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха: на второ поименно повикване в 10:32 часа се явиха:

Молителката Н. С. М. , редовно призована, чрез пълномощника си адв.

Николай Кобаков, се явява лично и с адв. Кобаков, редовно упълномощен, с пълномощно приложено по делото.

Ответникът С. В. Б. , редовно призован, не се явява. За него се явява адв. Мирослава Иванова, редовно упълномощена, с пълномощно днес представено по делото.

Явява се единият от допуснатите по делото двама свидетели, при режим на довеждане от молителката.

По свидетелите в депозирания писмен отговор съдът ще се произнесе след произнасянето му по хода на делото.

АДВ. КОБАКОВ: - Да се даде ход на делото.

АДВ. ИВАНОВА: - Да се даде ход по делото.

Съдът счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на 1 делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

АДВ. КОБАКОВ: - Поддържаме молбата, приложили сме жалбата, нямам представа дали са пристигнали другите документи от полицията, но жалбата е пусната.

МОЛИТЕЛКАТА (ЛИЧНО): - Миналата седмица ми се обадиха от полицията, извикаха ме, казаха, че трябва да отговоря на три въпроса, точно и конкретно, и че прокурорът ми ги задава тези въпроси – това е, аз не съм запозната.

АДВ. КОБАКОВ: - Да се приеме жалбата. Към настоящия момент няма да правим допълнителни доказателствени искания, достатъчна е жалбата, която сме представили и с която сме сезирали полицията. Ще изразим допълнително становище с оглед доказателствените искания на ответната страна. Доверителката ми ще посочи имената на свидетеля, който водим.

МОЛИТЕЛКАТА (ЛИЧНО): - Водим свидетелката С тефанка Запринова Г.

АДВ. КОБАКОВ: - За другия свидетел допълнително ще взема становище. Виждам, че тук има писмен отговор, аз нямам възможност да се запозная с него. Считам, че този отговор е твърде закъснял – в днешно съдебно заседание ли е, кога се депозира, нямам представа. Считам, че специално трудовият договор, заповедта тук която е, длъжностната характеристика, които са приложени, съдебно-медицинските удостоверения, 2 лист за преглед – нямат отношение, рентгеново изследване – нямат отношение към това дело, моля да оставите без уважение тези доказателствени искания. По отношение, виждам тук, че има доказателствено искане за допускане на трима свидетели, считам, че това е прекалено много, а освен това не е посочено за какви обстоятелства всеки един от тях ще се разпитва, и считам, че не е необходимо такова голямо количество свидетели да бъдат разпитвани. Относно въпросът поставен към доверителката ми – не оспорваме, моята доверителка има сключен граждански брак.

МОЛИТЕЛКАТА (ЛИЧНО): - Имам сключен граждански брак на 05.06.2004 г. Имената на съпруга ми са В. Т. М. .

АДВ. ИВАНОВА: - Госпожо съдия, поддържам писмения отговор, поддържам и доказателствените си искания направени в него, с изключение на това, което е формулирано в точка първа, предвид току-що казаното от молителката. Моля да приемете писмените доказателства представени, които представяме с отговора ни, тъй като същите са в подкрепа на обстоятелствата, които излагаме в отговора си. Моля да ни бъдат допуснати до разпит и тримата души свидетели, мога да посоча и имената им – С. И. С. е свидетелят, който искаме да бъде призован, а другите двама са Б*** И*** О***, и М*** Г*** Б***. Последната е днес пред сградата на съда, може да бъде разпитана, ако прецените да се допусне като свидетел, тя е майка на ответника.

МОЛИТЕЛКАТА (ЛИЧНО): – Тя от 20 години е в Г*** тази жена.

Съдът указва на молителката да не прекъсва адв. И***а, както и, че ще я информира, кога може да вземе становище.

АДВ. ИВАНОВА: - Искането в т. 4 е направено във връзка с 3 твърдението ни, че молителката е депозирала жалба против съпруга си Васил Маринов за времето, в което се е намирала в жилището на моя доверител, тъй като по същото време са били спукани гумите на личния й автомобил.

АДВ. КОБАКОВ: – По отношение на свидетелката, какво казвате Вие?

(адв. Кобаков се обръща към доверителката си)

МОЛИТЕЛКАТА (ЛИЧНО): – Не съм я виждала майката на ответника, тя от 20 години живее в Г***, просто аз като живеех два месеца с него не съм виждала никой – ами от 20 години не съм я виждала.

АДВ. КОБАКОВ: - Считаме, че след като живее в чужбина тя няма с какво да допринесе за изясняване на обективната истина на обстоятелствата по делото.

МОЛИТЕЛКАТА (ЛИЧНО): – Чух, че има някакви свидетели, тука, аз не съм имала контакт с тези хора. Аз не ги познавам. Единият мисля, че е комшия, но не съм контактувала.

АДВ. КОБАКОВ: - Желаем да се запознаем с писмения отговор и евентуално допълнително да изложим становище и доказателствени искания в тази връзка, защото в днешното съдебно заседание за първи път се запознавам с отговора.

Съдът на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК, ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗЛАГАНЕ НА ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО В СЛЕДНИЯ СМИСЪЛ:

Производството по делото е с правно основание чл. 4 от Закона за защита срещу домашното насилие /ЗЗДН/, във връзка с чл.18 ал.1 от Закона за 4 защита срещу домашното насилие /ЗЗДН/.

В подадената искова молба от Н. С. М. ЕГН ********** от гр.

Пазарджик, *** против С. В. Б. ЕГН ********** с адрес: гр.

Пазарджик, ***, ет. 1, се твърди, че двамата с ответника заживели на съпружески начала в неговия апартамент през месеците юли и август 2020 г., като молителката живеела там заедно с двете си деца. Твърди обаче, че от самото начало започнали проблемите между тях, тъй като ответникът обичал да пие алкохол и в нетрезво състояние да обижда молителката, а през месеците юли и август 2020 г. на два пъти й нанесъл побой, което се случило и пред двете й деца. Това мотивирало молителката да се изнесе от жилището на ответника през м. август, но от тогава последният не спирал да я преследва с автомобили, пешеходом и да пише от неговия профил в социалните мрежи различни обиди по неин адрес. В молбата се описват няколко случаи на упражнени актове на психическо насилие, като съставомерни в указания в закона 1- месечен срок преди подаване на молбата, са тези описани на дата 02.09.2020 г., когато били спукани четирите гуми на паркирания пред дома на молителката личен автомобил, на 07.09.2020 г., когато през нощта при придвижване към работното си място около 22:10 ч. била пресрещната от ответника и заплашвана от него, както и на 15.09.2020 г., когато отново извършил тормоз в социалната мрежа в профила на нейна бивша колежка, с текст който бил публикувал и друг път от неговия профил.

Молителката поддържа, че всичкия този тормоз я принудил да поиска помощ от полицията и да пусне жалба против него с вх. № 181800- 11994/10.09.2020 г. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да издаде заповед за незабавна защита против ответника , тъй като се чувствала така, че здравето, телесната неприкосновеност и живота й са непосредствено заплашени от поведението и словесните закани на ответника, отправени към нея и семейството й. Сочат се доказателства. Формулирани са доказателствени искания.

Съдът с Определение № 2009/24.09.2020 г., е задължил ответника да се въздържа от извършването на домашно насилие по отношение на молителката, до издаването на заповедта за защита или на отказа на съда и е забранил на ответника да се приближава до жилището, местоработата, местата за социални контакти и отдих на молителката до издаването на 5 заповедта за защита или на отказа на съда, въз основа на което определение, е разпоредил да се издаде заповед за незабавна защита. В тази връзка е издадена Заповед за незабавна защита № 30/24.09.2020 г.

Съдът, с Определение в закрито съдебно заседание по чл. 140 от ГПК с № 2013/25.09.2020 г. е приел представените към молбата писмени доказателства, както и се е произнесъл по доказателствените искания на страната на молителката, насрочил е делото за разглеждане в открито съдебно заседание. Съдът е указал на страните в настоящото производство, че всяка една от тях носи доказателствената тежест за установяване и доказване на твърдените от нея факти и обстоятелства, от които черпи претендираните си права, във връзка с което следва да сочи доказателства и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Към датата на днешното съдебно заседание от ответника С. В. Б. с ЕГН:

**********, чрез процесуалния му представител адв. Мирослава И***а, с адрес гр. Пазарджик, ***, по делото е постъпил писмен отговор, в който от името на доверителя си, адв. И***а заявява, че описаното в молбата за предоставяне на защита не отговаряло на истината. Твърди се, че Н*** Маринова не била живяла с ответника на семейни начала, а същата била пребивавала в дома му за кратко докато намерела квартира за нея и децата й, като подкрепа и помощ за това й била оказала майката на ответника - М*** Б***, която била уредила, с много усилия, преместването й в дома на С*** Батиков. Твърди се още, че М*** Б*** била кръстница на молителката, и за да й помогне била убедила сина си да подслони ищцата за известно време, като се твърди, че за времето, в което Маринова била живяла при Батиков, била изпращала пари на Маринова, тъй като последната обещавала, че с тях щяла да си намери квартира. Твърди се още, че Маринова и Батиков били спали в отделни стаи, и рядко се били засичали, поради работното време на единия и другия. На следващо място се твърди, че до м. май 2020 г. С. В. Б. бил живял и работил в гр. Пловдив, където в момента се намирала и неговата приятелка, с която имал връзка, считано от 2018 г. до настоящия момент, като след май месец се бил прибрал в гр. Пазарджик, за да започнел ремонт на жилището си. Твърди се, че считано от 16.07.2020 г. до края м. август, ответникът бил работил към фирма „Петекофлекс - Пеф“ ООД - отново в гр.

Пловдив. Изложени са твърдения, че описаните в молбата за защита 6 обстоятелства не кореспондирали с действителните факти, че единствената среща на ответника с молителката била, за да я покани да си вземе останалите в дома му вещи, а именно - кафе машина и няколко снимки на децата, както и, че нямало случай да я бил заплашвал и/или да й се заканвал. Ответникът категорично отрича за вярно обстоятелството, че той бил спукал гумите на автомобила на молителката. Твърди се, че докато била живяла при ответника, предните две гуми на автомобила на Маринова също са били пукани, и тогава същата била подала жалба в полицията, като подозренията й тогава били паднали върху съпруга й Васил Маринов. Твърди се, че последният многократно, дори още докато живеела при С*** Батиков, бил звънял на съпругата си и я бил заплашвал, че „ще й запали колата“. Твърди се още, че на 16.8.2020 г., ответникът бил претърпял инцидент, в който бил пострадал сериозно, като на входа на дома, в който живеел, няколко дни след като Надежа Маринова вече не живеела там, непознат мъж го бил нападнал с метална тръба, за което ответникът бил подал тъжба в съда, и по нея било образувано НЧХД № 1392/2020 г. по описа на Районен съд Пазарджик. твърди се, че лицето Атанас Атанасов било споменало имената на Н*** Маринова по време на извършеното от него нападение, и че бил нейн интимен приятел.

Твърди се, че в резултат на този инцидент на ответникът били причинени подробно описаните в съдебномедицинското удостоверение травматични увреждания. Моли се съдът да отхвърли като неоснователна молбата за защита и да присъди на ответника разноските. Оспорва се истинността на всички приложени към молбата за защита доказателства, включително приложените разпечатки от кореспонденция, извършена в социалната мрежа.

Формулирани са доказателствени искания. Сочат се доказателства.

Съдът на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, УКАЗВА на молителката, че носи доказателствената тежест за установяване и доказване на твърдените от нея факти и обстоятелства, обосноваващи изложените от нея факти за упражнено домашно насилие, респективно, ответната страна носи доказателствената тежест за установяване и доказване на нейните възражения обосновани в подадения по делото писмен отговор.