Решение № 97 от 31.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Пловдив, 31.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Яв. Букова при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Гражданско дело № 20245300101193 по описа за 2024 година

Ищецът Ф. К. Д. с ЕГН *************, от гр. *********, ул. “*******“ № **, представляван от пълномощника му адвокат Р. Р., твърди, че на ****** г. - по време на брака му с Д. З. Р., прекратен с влязло в сила решение постановено по гр. д. № 20225450100239 по описа на Районен съд – ********* за 2022 г., придобили следните недвижими имоти

: самостоятелен обект в сграда с идентификатор

*** по КККР, одобрени със Заповед за одобрение на КККР № ******* г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. *****, област *****, община *****, район „*****“, п. к. *****, бул. „******“ № ***** - Д, вх. „*“, ет. *, aп.

*, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива: 1, с площ по документ 80.78 кв. м., при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: ***,

***, под обекта: ***, ***, над обекта:

***, ***, който самостоятелен обект се намира в сграда

№ 1, разположена в поземлен имот с идентификатор: ***, заедно с прилежащите към обекта 4,686 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото и прилежащия към апартамента склад *****, находящ се в сутерена на сградата, на кота -2.80 м. със застроена площ от 4.67 кв.м., при граници: от север: гараж №*, от изток: коридор и склад ***, от юг - гараж №**, от запад - склад *** и прилежащите към него 0.081% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, ведно с 0.587 % идеални части от поземлен имот 56784.510. по КККР, одобрени със Заповед за одобрение на КККР № ******* г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: област *****, община *****, гр. *****, район „*****“, бул. „******“ № *****-Д, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, с площ 3159 кв. м, с предходен идентификатор: ***, ***, ***, номер по предходен план: 510.142,510, квартал 69, парцел V- 510.925, за жил. и общ. обсл. застр., при граници и съседи: ***, ***, ***,

1

***, ***, както и 12/3159 ид. ч . от подробно описания по-горе поземлен имот ***, съставляващи 0.380 % идеални части от поземления имот, обозначени като външно паркомясто ***, находящо се в северната незастроена част на имота, с площ на паркомястото от 12 кв. м . , при граници на същото : от север - регулационна линия, от изток - външно паркомясто №**, от юг улица за маневриране, от запад - външно паркомясто №**, с разпределено право на ползване на паркомястото съгласно т. 7 от нотариалния акт, срещу продажна цена в общ размер на 72 665,32 лева, която сделка е сключена във формата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № *****, том *, рег. №****, н. д. № ***/****** г. на Нотариус М.С. - рег. №*** на НК, с район на действие - Районен съд *****, вписан в Служба по вписванията - ***** като Акт №**, том ** от **** г., както и че изключителен собственик на така описаните имоти е той, тъй като пълната продажна цена по договора е преведена от негова лична банкова сметка, разкрита в „БАНКА ДСК“ АД, с лични негови средства, които не са съпружеска имуществена общност, а освен това по време на брака му с ответницата той поемал издръжката на семейството и основно носил парите в семейството, полагал и грижите за децата и вършел домакинската работа, а ответницата получавал а минимални доходи, но не влагала нищо в „семейния бюджет“ и ги харчела за лични нейни удоволствия.

Въз основа на така очертаната фактическа обстановка ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че е изключителен собственик на гореописаните недвижими имоти поради пълна трансформация на лично имущество, а в случай на отхвърляне на така предявените искове, той моли съда да му определи по-голям дял – в размер на 99.9%, от общото имущество, състоящо се само от придобитите по време на брака му с ответницата недвижими имоти. Претендира присъждане на разноски.

Главни искове с правно основание чл. 23, ал. 2 Семеен кодекс, съединени с иск с правно основание чл. 29, ал. 3 СК при условията на евентуалност.

Ответницата Д. З. Р. с ЕГН **********, от гр. *********, ул. „******“ №*, ет.*, ап.**, представлявана от пълномощника й адвокат П. М., признава, че по време на брака си с ищеца, прекратен с влязло в сила на ***** г. решение, са придобили описаните в исковата молба недвижими имоти, както и че средствата за закупуването им са преведени от банковата сметка на ищеца на пет транша, подробно описани в исковата молба, но оспорва останалите наведени в последната фактически твърдения и предявените искове по следните съображения : още преди сключването на брака страните са заживели на семейни начала, като са имали общ бюджет и всеки е внасял в него по равно; ответницата започнала работа през ***** г. в *****, където работи и понастоящем, като на ***** г. се родил първият им син – Д., цялата грижа по отглеждането, възпитанието и задоволяване на нуждите му падала върху нея; на ***** г. се родил и вторият им син Я., поради което тя била в майчинство, което продължило до началото на месец ноември 2019 г., като по време на бременността й с него се наложило да прекъсне магистратура поради тежката й бременност; след сключването на брака цялата домакинска работа, поддържане на личните тоалети на децата и 2 възпитанието им, всичко свързано с нормалното съществуване на домакинството падало върху ответницата, а освен това върху нея паднала тежестта да превърне жилището им в гр. ********* в уютно място за живеене; тя закупувала не само хранителни продукти, но и домакински уреди, обувки за децата и др.; през цялото им съвместно живеене с ищеца тя била скромен, съобразителен, пестелив човек и изцяло отдадена на семейството; приносът в закупените на ****** г. имоти е равен, като цената за придобиването им е заплатена с общи семейни средства независимо, че е преведена от банковата смета на ищеца; последният не е вършил домакинска работа, като той за кратко време се виждал с децата; не ответницата, а ищецът харчел общите пари преди и по време на брака им за негови лични удоволствия; неверни са твърденията на ищеца, че вноските по закупуване на процесните имоти са направени с негови лична средства; всеки от дмата е допринесъл по равно и еднакво за придобиването на процесните недвижими имоти, като ищецът няма превес и не е допринесъл в значителна степен и в повече от ответницата, поради което нито е изключителен собственик на имотите, нито има право на по-голям дял от общото имущество, с оглед на което моли съда да ги отхвърли като неоснователни.

Претендира присъждане на разноски.

Съдът като обсъди твърденията на страните, признанията на ответницата и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :

Не е налице спор, а и се установява от представения с исковата молба заверен препис на решение №**/***** г., че Ф. Д. и Д. Д.а – понастоящем Р., са сключили граждански брак на ***** г., прекратен със съдебно решение постановено по гр. д. № 20225450100239 по описа на Районен съд – ********* за 2022 година, влязло в сила на ***** г. Тъй като бракът помежду им е сключен по време на действащия Семеен кодекс /обн., ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009 г./, то именно той е приложим при уреждане на спора – предмет на делото.

В неговата алинея 1 на член 18 са предвидени три режима на имуществени отношения между съпрузите - законов режим на общност, който според чл. 18, ал. 2 СК е приложим, когато встъпващите в брак не са избрали режим на имуществените си отношения, както и ако са непълнолетни или ограничено запретени; законов режим на разделност и договорен режим. Доколкото по делото липсват данни при сключване на брака страните да са направили избор на режим на имуществените отношения помежду им, то в съответствие с чл. 18, ал. 2 СК съдът приема, че в случая е приложим регламентираният в чл. 18, ал. 1, т. 1 СК законов режим на общност.

По-детайлна регламентация на последния се съдържа в Раздел ІІ, чл. 21 и следващите СК, според алинея първа на която разпоредба съпружеската имуществена общност съставлява бездялово съпритежание на вещни права върху недвижми имоти и 3 движими вещи, придобити независимо на чие име по време на брака, в резултат на съвместен принос, който на основание чл. 21, ал. 3 СК се предполага до доказване на противното, като съобразно чл. 22, ал. 1 СК извън обхвата на съпружеската имуществена общност остават : вещните права, придобити преди брака и тези, придобити по време на брака по наследство и по дарение; придобитите от единия съпруг по време на брака движимите вещи, които служат за обикновено лично ползване, за упражняване на професия или на занаят; вещните права, придобити от единия съпруг, когато кредитор е насочил изпълнение за личен дълг на другия съпруг по реда на глава четиридесет и четвърта от Гражданския процесуален кодекс върху вещни права, които са съпружеска имуществена общност. Или доколкото в действащия СК режимът на общност обхваща само придобитите по време на брака в резултат на съвместен принос вещни права и липсва изрично правило относно придобитите по време на брака паричните влогове, то може да се направи извод, че те са изключени от режима на съпружеската имуществена общност и се считат за лична собственост на съпруга, на чието име са придобити, независимо от обстоятелството дали са придобити по време на брака и в резултат на съвместен принос на двамата съпрузи, последица от което е възможността на притежателя им еднолично и свободно да се разпорежда с набраните по влоговете си средства.

Самостоятелно основание за възникване на лично притежание е и уредената в чл. 23 СК трансформация на лично имущество, за уважаването на който иск в тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК на претендиращия индивидуална собственост на целия недвижим имот или личен дял бивш съпруг е да докаже пълно и пряко следните правнорелевантни факти : придобивната стойност на имота съобразно вида на възмездната сделка; размера на вложените средства, които имат личен произход по смисъла на чл. 22 СК и са еквивалентни на придобивната стойност на спорния имот изцяло или отчасти; влагането им за придобиването на процесния имот, като с оглед на даденото задължително по силата на чл. 130, ал. 2 Закон за съдебната власт разрешение в постановеното след приключване на съдебното дирене по делото Тълкувателно решение № 2/2022 от 20.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 2/2022 г., ОСГК, разрешение, съобразно което, когато недвижим имот, придобит по време на брака при действието на Семейния кодекс от 2009 г., е заплатен със средства от влог на единия съпруг при приложим за имуществените отношения между съпрузите режим по чл. 18, ал. 1, т. 1 СК, счита се, че имотът е съпружеска имуществена общност, освен ако бъде установено, че е лично имущество, като при спор за собственост съпругът – титуляр на влога носи тежестта на доказване относно фактите, установяващи придобиване чрез трансформация на лично имущество по чл. 22, ал. 1 СК или фактите, оборващи презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК, както и на твърдението, че средствата за закупуването на процесните недвижими имоти са заплатени от лична банкова сметка на ищеца, то настоящият състав намира, че в тежест на последния бе да докаже и че 4 средствата по влога, с които са погасени част от вноските за закупуване на недвижимите имоти за времето след сключването на брака, имат произход от лично имущество по чл. 22, ал. 1 СК, евентуално да обори презумпцията за съвместен принос.

Що се отнася до частта от средствата за придобиването на имуществото, които се твърди да са платени преди сключването на брака, по време на фактическото съжителство на семейни начала, то по отношение на тях уредената в чл. 21, ал. 3 СК презумпция за съвместен принос не се прилага – подобно предвиждане в СК няма, а според трайната съдебна практика полагането на грижи по отглеждане на децата и работа в домакинството преди сключване на брака, през време на фактическото съжителство на семейни начала, не представлява принос по смисъла на чл. 21 СК и такъв извънбрачен принос не би могъл да бъде отчетен при предявен иск по чл. 23 СК, с оглед на което съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ответницата бе да установи твърдението си, че тя е участвала наполовина в плащането на тези суми.