Решение № 95 от 08.04.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Враца, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Н. Христов

Членове:

Катя Н. Гердова

Пламен К. Кучев при участието на секретаря Веселка Кр. Николова като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно гражданско дело № 20251400500074 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба вх. № 754/16.01.2025 г. подадена от Т. И. Д. с ЕГН ********** от ***, чрез пълномощника му адв. П. П., вписана в АК-Враца, с адрес на кантората: *** против Решение № 789/13.12.2024 г. постановено по гр.д № 2002/2024г. на РС-Враца, с което са отхвърлени предявените кумулативно обективно съединени искове:

1/иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 19059,01 лв. за настъпило събитие по застраховка „КАСКО НА МПС“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба -20.06.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, 2/иск с правно основание чл. 26, ал. 1 предл.първо от ЗЗД за прогласяване нищожност на клаузата по т. 10.11 от ОУ на застрахователя по застраховка „Каско на МПС“ поради противоречието й със закона, както и 3/ евентуалния иск с правно основание 146, ал. 1, вр. чл. 143 и 144 от ЗЗП за прогласяване нищожност на клаузата т. 10.11 от Общите условия на застрахователя по застраховка „Каско на МПС“ поради нейната неравноправност.

Жалбоподателя твърди, че решението на Районен съд – Враца е неправилно, постановено при неправилно прилагане на материалния закон при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Освен това е необосновано, тъй като не почива на събраните по делото доказателства, на установените с тях правнорелевантни факти и на закона, поради което следва да бъде отменено.

Счита, че първостепенния съд не е обсъдил в съвкупност всички събрани доказателства, а е коментирал същите едностранно, въз основа на доводите единствено на ответника. Приел, че в случая е налице груба небрежност от застрахования, която е основание за отказ за заплащане на застрахователното обезщетение. Не е обсъдил събраните в хода на процеса доказателства, включително и заключението на СТЕ, както и поясненията 1 на експерта дадени в съдебно заседание на 23.10.2024 г. относно липсата на поставени допълнителни знаци, които да ограничат движението в лявата лента, с поетапно поставени знаци за намаляване на скоростта, които да принудят водачите да минат в дясната лента.

Съдът не е приел, че критичната скорост за процесния участък е най-малко 140/150 км/ч, която скорост е по-голяма от установената скорост на водача от 92 км/ч/. Освен това ПТП-то е реализирано в извън населено място, като ограничението на скоростта е 90 км/ч, а критичната скорост 140-150 км/ч, съгласно разпоредбата на чл.21 от ЗДвП. В случая, предвид липсата на установени други предупредителни знаци - вертикални и хоризонтални, въззивника сочи, че не може да се приеме, че той като водач на автомобила съзнателно е предприел нарушаване правилото на чл.20, ал.1 от ЗдвП, поради което не е налице груба небрежност от негова страна.

На следващо място сочи, че съдът не бил кредитирал свидетелските показания на пътника, пътувал с процесния автомобил, поради това, че бил заинтересована страна. Излага правни съображения за приложимостта на чл.172 от ГПК и цитира съдебна практика на ВКС.

В жалбата се сочи, че основният спорен въпрос в исковото производство касае преценката дали осъщественото поведение на 31.03.2024 г. на ищеца-въззивник, като водач на МПС, представлява груба небрежност при управление на МПС, като тежестта на доказване относно наличие на изключен риск по смисъла на ОУ е на застрахователя.

Излага правни съображения за груба небрежност и цитира практика на ВКС в тази връзка.

Счита, че отказът на застрахователя да изплати застрахователното обезщетение може да се основе на нормата на чл.408 от ТЗ, но в случая не се твърди умишлено действие на застрахования, нито пък неизпълнение на друго задължение от него.

Навежда твърдения, че от събраните по делото гласни доказателства се установява, че на пътното платно се е появило куче, както и че пътника, който бил в автомобила се уплашил и развикал, което допълнително стресирало водача на процесния автомобил. От събраните писмени доказателства пък се установява, че пред него е имало и друг автомобил, което му отнема и от видимостта.

Сочи, че от заключението на експерта по СТЕ и поясненията дадени от него в с.з на 23.10.2024 г. се установило, че в конкретния случай не е имало правилна регулация на пътния участък, тъй като преди конфигурацията от преместваемите знаци, в която се е ударил ищеца, следва да се поставят допълнителни знаци преди тях, които да ограничат движението в лявата лента с поетапно поставени знаци за намаляване на скоростта, които да принудят водачите да минават в дясната лента, каквито в случая не е имало.

Въззивника навежда твърдения, че неговото поведение в случая не представлява груба небрежност и че движението на застрахования автомобил е било в условията на прекомерен и неоправдан риск, застрашаващ сериозно неговото увреждане. Цитира съдебна практика, включително и относно превишаване на скоростта.

Навежда доводи, че първостепенния съд неправилно е приел за неоснователно направеното възражение от ищеца, че не са приети ОУ. По делото са представени ОУ на застрахователното дружеството, но няма данни препис от същите да са подписани от застрахователя и предадени на потребителя. В настоящия случай застрахования е физическо лице и се явява потребител по смисъла на ЗЗП, като намират приложените правила на чл.

147а, ал. 5 от ЗЗП, съгласно която клаузата за съгласие с общите условия на договора и деклариране на получаването им от потребителя, включена в индивидуалните договори, не е доказателство за действителното приемане на ОУ и получаване на екземпляр от потребителя.Цитира съдебна практика.

Поради това изключените от отговорността на застрахователя рискове упоменати в ОУ, 2 не са приложими в настоящия казус и същите не обвързват ищеца.

Счита, че е налице неравноправна клауза на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 143, ал. 2, т. 10 и чл. 147а, ал. 5 от ЗЗП от договор за застраховка „Каско“ на МПС, с полица № 0306X0896261.

Неприлагането на разпоредбите по-горе от първоинстанционния съд, е довело до неблагоприятните последици от постановения съдебен акт.

Първоинстанционният съд е достигнал до други правни изводи и е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, поради което въззивника желае същото да бъде отменено и постановено ново решение по съществото на спора.

Моли въззивната инстанция да отмени изцяло Решение № 789/13.12.2024 г. постановено по гр.д № 2002/2024г. на РС-Враца, като неправилно и необосновано и да постанови решение по същество, с което да уважи предявените искове, като основателни и доказани.

Претендира разноски пред двете съдебни инстанции.

С въззивната жалба не се сочат доказателства и не правят доказателствени искания.

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна ЗАД „Армеец" АД, гр. София.

В проведеното открито съдебно заседание страните редовно призовани не се явяват и не се представляват. От процесуалните им представили са депозирани молби по хода и по същество на делото.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните пред районния съд доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното от фактическа страна:

Районен съд-Враца е сезиран и се произнесъл по предявени обективно кумулативно съединени искове от Т. И. Д., ЕГН ********** против „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК ***, както следва: 1/иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сума в размер на 19 059,01 лева, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени на собствения му л. а. „БМВ Х5“ с рег. № ВР***СМ, вследствие настъпило на 31.03.2024 г. ПТП, дължимо въз основа на договор за застраховка „Каско на МПС“ по застрахователна полица № 0306X0896261/27.03.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от депозирането на исковата молба -20.06.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, 2/иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД за прогласяване нищожност на клаузата по т. 10.11 от Общите условия на застрахователя по застраховка „Каско на МПС“, поради противоречието й със закона, а именно с нормите на чл. 408, ал. 1, т. 4, чл. 106, ал. 5 и чл. 386, ал. 2 КЗ и 3/ евентуален иск с правно основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143 и чл. 144 ЗЗП за прогласяване нищожност на клаузата т. 10.11 от Общите условия на застрахователя по застраховка „Каско на МПС“, поради нейната неравноправност.

В исковата молба ищеца Т. И. Д., чрез пълномощника си адв. П. П. твърди, че между него и ответното застрахователно дружество „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК *** гр.София е сключен застрахователен договор по застрахователна полица № 0306Х0896261 – автомобилна застраховка „Каско на МПС“, с покритие клауза „Пълно Каско“ със срок на действие от 00:00 часа на 31.03.2024 г. до 23:59 часа на 30.03.2025 г., за собствения на ищеца лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № ВР *** СМ, рама № WBAJU810409D32587.

Застрахователната сума по договора е в размер на 128 800 лева, а застрахователната премия била платена изцяло.

Ищецът твърди, че на 31.03.2024 г., около 15:00 часа управлявал автомобила си по път I-1 км 163+700 с посока на движение от гр. Ботевград към гр. Враца и непосредствено след 3 излизане от ляв завой, внезапно на пътното платно се появило животно, което той успял да заобиколи, чрез извършване на маневра – завиване наляво, вследствие на което се ударил в преносима конфигурация от пътни знаци Г-9, С4.1, С-16, които ограничават двупосочната лента в еднопосочна, и реализирал ПТП с материални щети. Съставен бил Констативен протокол за ПТП № 1492333/31.03.2024 г. от полицай при РУ – Мездра, а на ищеца е съставен АУАН № GA1183921/31.03.2024г. и му е издадено НП № 24-0300-000188/17.04.2024 г. за нарушение разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП.

Сочи, че уведомил застрахователя за настъпилото ПТП на 01.04.2024 г., за което е образувана щета № 725024030100011. Бил извършен оглед на автомобила на 10.04.2024 г.от експерти на застрахователя, които констатирали следните материални щети по МПС-то: капачка лява на огледало горна, капачка лява на огледало долна, мигач ляво на огледало, стъкло ляво на огледало, корпус ляво на огледало, камера ляво на огледало, стъкло врата предна лява, врата предна лява, лайсна врата предна лява, лайсна вертикална врата предна лява, лайсна вертикална предна врата задна лява, ел.инсталация ляво огледало, гума задна лява „Pirelli winter 265/50/19 Runflat“, гума предна лява „Pirelli winter 265/50R19“, вежда PVC предна лява калник, амортисьор преден ляв комплект, вилка амортисьор преден ляв, полуоска предна лява, маншон външно каре, държач PVC датчик, държач PVC датчик DSC, биалета предна лява.

Ищеца твърди, че съгласно оферта от оторизиран сервиз „Мкар Плевен“ ООД, съгласно поръчка № 71749-1/30.04.2024 г., необходимата за възстановяване на автомобила сума е в размер на 19 059,01 лева с ДДС, в която сума са включени труд и части.

С писмо изх. № Л-3018/19.04.2024 г. ответното дружество е уведомило ищеца, че съгласно т. 10.11 от Общите условия на дружеството, застрахователят не осигурява застрахователно покритие за щети, причинени в резултат на умишлени или с груба небрежност действия или бездействия на застрахования. Според застрахователя, причината за настъпване на ПТП е несъобразяване с конкретна пътна обстановка и поставени пътни знаци, несъобразена скорост, надвишаваща максимално допустимата за конкретния пътен участък, което поведение представлявало „груба небрежност“ и представлява изключен риск по смисъла на Общите условия.

Ищецът твърди, че клаузата на т. 10.11 от ОУ е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД - поради противоречието й с императивните правни норми на чл. 408, ал. 1, т. 4, чл. 106, ал. 5 КЗ и чл. 386, ал. 2 КЗ, както и нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, поради нейната неравноправност по смисъла на чл. 143 ЗЗП.