Решение № 1521 от 26.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1521 гр. Пловдив, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И. Г. Калибацев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от И. Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20265330204269 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 26-1030-003024/10.06.2026г. на Началник Група в ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на С. Д. П., ЕГН: **********, от гр.**** на основание чл.183, ал.4, т.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 51,13 евро /100 лева/ за нарушение на чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР се отнемат общо 8 контролни точки.

Жалбоподателят, в жалбата си излага бланкетно становище с искане за отмяна на обжалваното Наказателно постановление /НП/ като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. В съдебно заседание, редовно уведомен, не се явява. Не се явява и процесуалния му представител.

Въззиваемата страна – Началник Група в ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не взима становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

1

Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 01.05.2026г. в гр.Пловдив свидетелите С. Р. С. и И. С. Г. – полицейски служители в сектор „ПП“ Пловдив при ОДМВР Пловдив, се движили със служебен автомобил по бул.“Източен“. На същата дата в 11:20 часа в близост до № 44 на бул.“Източен“ в посока бул.“Марица“ ги изпреварил лек автомобил „Форд Транзит“ с рег.№ РВ6103КЕ - бус. Свидетелите забелязали, че по време на управление на буса, неговият водач държал в дясната си ръка пред лицето мобилен телефон и провеждал разговор, без устройство, позволяващо използването му без участието на ръцете. Това било повод същият да бъде спрян за проверка, при която била установена самоличността на водача на буса – жалбоподателя С. П.. Поведението му по време на управление на МПС било квалифицирано от св.С. като нарушение на чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, за което бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 5157211/01.05.2026г. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал без възражения и получил екземпляр от него.

Въз основа на така съставения акт било издадено атакуваното НП, с което на жалбоподателя П. било наложено на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 51,13 евро /100 лева/ за нарушение на чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз2539 от 17.12.2012г. на МВР се отнемат общо 8 контролни точки.

В хода на съдебното производство в качеството на свидетели бяха разпитани актосъставителя С. Р. С. и И. С. Г., които с необходимата категоричност и непротиворечивост потвърждават установеното и описано в акта и НП нарушение на ЗДвП, а именно използван от жалбоподателя мобилен телефон по време на управление на превозното средство, без устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му.

Съдът даде вяра на показанията на свидетелите като последователни, обективни и кореспондиращи с приетите по делото писмени доказателства.

При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

В конкретния случай в хода на съдебното следствие се установява по 2 безспорен начин, че с действията си жалбоподателят П. е осъществил от субективна и обективна страна състава на вмененото му административно нарушение, квалифицирано като такова чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, която разпоредба предвижда санкция за водачите на МПС, които използват мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Безспорно се установи от показанията на актосъставителя и тези на св.Г., които изцяло потвърждават изложените в АУАН фактически констатации, че на процесните дата и място жалбоподателят е управлявал МПС именно използвайки мобилен телефон, който държал в дясната си ръка. Установява се при това положение наличието на фактическия състав на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на същия.

Този извод се потвърждава от приложения по делото АУАН, подкрепен от показанията на разпитаните свидетели. В случая приложение намира правилото на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съгласно което редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. От страна на жалбоподателя не бяха ангажирани доказателства, които да опровергават залегналите в АУАН и в НП констатации и в този смисъл същите имат обвързваща доказателствена сила за съда.

Правилно и законосъобразно за извършеното нарушение жалбоподателят е санкциониран на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП с предвиденото в нормата във фиксиран размер наказание – глоба от 51,13 евро /в левова равностойност - 100 лева/, която не подлежи на изменение от съда.

Не са налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН и квалифициране на извършеното от жалбоподателя деяние като маловажен случай на административно нарушение. По делото липсват данни за многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с други нарушения от същия вид, а такива не са и изтъкнати от жалбоподателя. В тази връзка съдът съобрази и приложената по преписката справка за нарушител/водач, видно от която жалбоподателят е бил санкциониран с влезли в сила двадесет наказателни постановление и с петдесет и един фиша за други нарушения на правилата за движение по пътищата, което е показателно за изключително високата степен на 3 обществена опасност на дееца. Ето защо Съдът намира, че случая не може да бъде квалифициран като маловажен с приложение на процедурата, предвидена в чл.28 от ЗАНН.

Относно отнетите общо 8 контролни точки, следва да се посочи, че отнемането на точките е последица, която възниква ex lege, след влизане в сила на наказателното постановление и няма самостоятелен санкционен характер, при което в посочената си част наказателните постановления изобщо не подлежат на съдебен контрол и произнасяне на съда по отношения на тях.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното постановление. При съставянето на АУАН и издаване на атакуваното НП не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на нарушителя така, че той да не може да упражни същото в пълен обем.

Както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП са издадени от оправомощени лица, видно от приложената по преписката заповед, съдържат законово определените реквизити, като са спазени компетентността и предвидените в закона срокове, относно тяхното съставяне, респективно издаване.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН въззиваемата страна има право на разноски, но доколкото такива не са поискани, не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Обжалвано е Наказателно постановление № 26-1030003024/10.06.2026г. на Началник Група в ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на С. Д. П., ЕГН: **********, от гр.**** на основание чл.183, ал.4, т.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 51,13 евро /100 4 лева/ за нарушение на чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР се отнемат общо 8 контролни точки.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5