Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 575 от 30.10.2024, Районен съд - Ямбол

Съд
Районен съд - Ямбол
Дело
Гражданско дело 1214/2024
Вид
Решение № 575
Подписан
30.10.2024
В сила
22.01.2025
Състав
Марина Христова Христова Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.310 т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 228 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.233, ал.1,предл.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 238 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 575 гр. Ямбол, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марина Хр. Христова И. при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова И. Гражданско дело № 20242330101214 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба с правно основание чл.233, ал.1,предл.1 от ЗЗД във вр. с чл.310 т.2 от ГПК на М. И. Г. и Г. Ж. Г. против Д.

Т. Р..

Ищците твърдят, че са собственици на недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. Я., подробно описан. Искът се основава на фактите, че между страните е бил сключен неформален договор за наем, като до м. юни 2023 год. ответницата е заплащала уговорения наем от 100 лева. Същата продължавала да ползва наетия недвижим имот, въпреки проведените многократни разговори за прекратяване на наемните правоотношения и отправената нотариална покана за опразването и освобождаването му.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата, с който същата не отрича, че между страните има сключен неформален договор за наем и че до м. юни 2023 год.е заплащала наемната цена от 100 лв. на месец на близък роднина на ищците. След този период не е имала контакт с този човек, тъй като се е намирал в чужбина и не е имала възможността заплаща наема. От септември 2023 год. до февруари 2024 год. ответницата е била в обективна невъзможност да освободи имота , тъй като е била с влошено здравословно състояние.

Желае да върне ключа и да се изнесе от жилището. Твърди , че от м.август 2023 год. до момента живее в собствено жилище и не ползва наетия имот от ищците. Счита, че не е налице виновно поведение от нейна страна, с което да е възпрепятствала достъпа до жилището.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуалния представител на ищците.

Ответницата чрез упълномощен адвокат оспорва претенцията и моли за 1 отхвърлянето й.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Ищците са съпрузи, сключили граждански брак на ***.1989 год., видно от приетото копие от Удостоверение за сключен граждански брак. Същите се легитимират като собственици на процесния недвижим имот по силата на НА ****/ 30.03.2001 год.

Приета е нотариална покана от 09.10.2023 год., с която са поканили ответницата да им заплати неизплатени наемни вноски, вкл. са отправили към същата едномесечно предизвестие за разваляне на сключения между тях неформален договор за наем. Поканата е получена от ответницата на 11.12.2023 год.

Представено е и писмо изх. № ********/27.08.2024 год. на Община Я..

В подкрепа на твърденията си ответницата е представила НА ****/18.08.2023 год., видно от който същата е придобила възмездно жилище – апартамент, находящо се в гр. Я..

Представени са и множество амбулаторни и болнични листи, за периода 09.2023 – 01.2024 год., видно от които през посочения период ответницата е била във влошено здравословно състояние.

По делото са събрани и гласни доказателства.

В показанията си св. И. – брат на ищцата Г. посочва, че познава ответницата от 15 години, по повод, че била наемател на жилище на сестра му, находящо се на *****“.Наемът , който заплащала бил в размер на 100 лв. Бил упълномощен от сестра си да получава наема и получавал такъв до месец май 2023 год. Оттогава няма никаква комуникация с ответницата. Оттогава сестра му си движели нещата. Искали да се срещнат, з ада освободи апартамента и да върне ключовете, но нямало резултат.Чувал зет си да говори с нея по телефона, тя обещавала, но не го направила.

Сменила патрона на бравата и само тя имала достъп. Тази година ищците също си били тук и получили писмо, че се наводнява долния апартамент, което означавало, че Д. още не се е изнесла от жилището. Някой плащал и сметките, но не били собствениците.

Св. Д. – дъщеря на ответницата посочва, че миналата година майка й си закупила апартамент и август – септември напуснала жилището на ***********, което ползвала под наем. Все още имала багаж а този апартамент, за който нямала и на кого да заплати наема, т.к. братът , който получава парите отказал да ги вземе. Доколкото знае плащала по 100 лв. Миналата година майка й имала сериозни здравословни проблеми, не можела да се движи и това била причината да не си изнесе багажа.

Свидетелката й помогнала с багажа доколкото успяла. Ключът за апартамента бил при нея. Ответницата казала, че ще го предаде, но не е казала точен срок. Свидетелката не е виждала и не познава собствениците., Доколкото знаел са се опитвали по доброволен начин да си уредят нещата.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.233, ал.1,предл.1 от ЗЗД във вр. с чл.310 т.2 от ГПК.

За уважаване на предявения иск за опразване на наето помещение, от доказателствата по делото следва да бъде установено наличието на валидно 2 облигационно правоотношение между страните, неговото прекратяване, както и неизпълнение на задължението на наемателя да предаде фактическата власт върху имота, съобразно уговорените начин и срок.

Съгласно чл. 228 ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена, като от тази дефиниция следва, че страните по договора за наем следва да постигнат съгласие по два въпроса - относно вещта, която се предоставя за временно ползване и относно цената, която се дължи срещу предоставеното ползване.

Това са съществените елементи на този вид облигационно правоотношение. Няма спор в съдебната практика, че договорът за наем е неформален, поради което той може да се сключи в писмена форма, в устна форма или с конклудентни действия.

В процесния случай страните не спорят, че са били обвързани от неформален договор за наем по отношение на процесния недвижим имот, вкл. че до месец май 2023 год. ответницата е заплащала наемна цена за ползването му в размер на 100 лв. месечно, която предавала на брата на ищцата.Безспорно е още, че на 11.12.2023 год. ответницата е получила нотариална покана, с която на същата е отправено едномесечно предизвестие, считано от получаването за разваляне на договора, поради неплащане на наемни вноски за посочен период. Ответницата не е оспорила и не е представила доказателства за извършена плащане на наемните вноски след май 2023 год., с оглед на което за ищеца е възникнало правото да развали договора поради виновно неизпълнение на задълженията на насрещната страна. До същата е достигнало ясното и недвусмислено изявление на ищците, че се противопоставят на по-нататъшно ползване на имота. Не без значение в случая е и, че договорът за наем е без определен срок, като по смисъла на чл. 238 от ЗЗД – всяка от страните по него може да се откаже, като предизвести другата един месец по-рано. Посоченото прави ирелевантно възражението на ответницата, че не заплаща наем , т.к. не среща съдействие от страна на кредитора и няма на кого да предаде наемните вноски. Както с посочи по-горе с връчената на 11.12.2023 год. нотариална покана ищците изрично са отправили на ответницата едномесечно предизвестие за прекратяване на договора.

С оглед на изложеното и т.к. до приключване на съдебното дирене ответницата не ангажира доказателства да е изпълнила задължението си да опразни и предаде на наемодателите наетия имот, напротив, от събраните гласни и писмени доказателства, вкл. от показанията на разпитаната по почин на ответната страна свидетелка се установява, че същата продължава да притежава ключ за имота и да ползва същия съхранявайки там свои вещи, то предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

По разноските:

Предвид уважаване на претенцията и на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК в полза на ищците следва да бъдат присъдени сторените от тях разноски в производството в размер на 1050 лв. – заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за правна защита и съдействие.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

3

ОСЪЖДА Д. Т. Р., ЕГН ********** да опразни и предаде на М. И. Г., ЕГН ********** и Г. Ж. Г., ЕГН ********** нает по силата на неформален договор за наем недвижим имот, а именно – жилище – апартамент, находящо се в гр. Я., ***********, **************, апартамент ***, състоящ се от една стая, кухня, коридор и сервизно помещение , с площ 41 кв.м., в едно с прилежащото му избено помещение ***, с площ 2, 30 кв.м., при граници на апартамента - ап. ***, ап.*** и коридор и за избеното помещение- мазе ***, коридор и коридор.

ОСЪЖДА Д. Т. Р., ЕГН ********** да заплати на М. И. Г., ЕГН ********** и Г. Ж. Г., ЕГН ********** сумата от 1050 лв. – разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от обявената в о.с.з. дата на постановяването му.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

4