Решение № 426 от 14.11.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 426 гр. Русе, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна С. Кисева при участието на секретаря Наталия Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Биляна С. Кисева Административно наказателно дело № 20254520201083 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „Аладин Фуудс“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.София, против Наказателно постановление № 781155F772920/30.07.2024 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което за административно нарушение по чл.27 ал.1 т.2 от Наредба Н- 18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС, е наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на 1500 лева.

Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно поради неправилно приложение на закона и недоказаност на вмененото нарушение. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата счита същата за неоснователна. Претендират се разноски.

Русенска районна прокуратура не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

1

На 26.05.2024 г., около20.45 часа от служители на НАП- офис Русе, била извършена проверка на търговски обект- бърза закуска, намираща се в гр.Русе по бул.“Липник“ № 8, стопанисвана от дружеството жалбоподател. В хода на тази проверка св.Б. Ч. извършил контролна покупка на 1 бр. бокс телешко, 1 бр.бокс пилешко, 2 порции бонфиленца и 2 броя минерална вода, като заплатил общо 34.60 лева.Това плащане било отразено чрез издаване на фискална касова бележка, но в същата било отразено, че покупката е регистрирана в данъчна група „Г“- стоки и услуги, продажбата на които се облага с 9% ДДС. Проверяващите приели, че така е извършено административно нарушение по чл.27 ал.1 т.2 от Наредба Н- 18/13.12.2006 г. на МФ, тъй като закупеното следвало да бъде отразено в данъчна група „Б“ и съответно- обложено като стока с 20 % ДДС. Посочените фактически обстоятелства били отразени в Протокол за извършена проверка от 26.05.2024 г., съставен в присъствието на св.М.И.- работник кухня. Впоследствие, на 12.06.2024г. бил съставен АУАН № F772920, вменяващ на жалбоподателя цитираното по- горе административно нарушение. Актът бил предявен на представляващ дружеството и възразен в срока на закона. От страна на жалбоподателя се възразява с довод, че следва и спрямо стопанисвания обект по аналогия да се приеме извършването на ресторантьорска услуга и съответно- да се приложи облекченото данъчно облагане с по-ниска ставка.

Тези твърдения били направени с аргументи, черпени от „разяснения“ на зам.изпълнителен директор на НАП. Независимо от посоченото, спрямо жалбоподателя било издадено обжалваното наказателно постановление с наложеното административно наказание - имуществена санкция в размер на 1500 лева.

Изложената фактическа обстановка се установява от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- трудови договори, длъжностни характеристики, графици, протокол за извършена проверка, АУАН, възражения по акта, описи на касова наличност, декларации от лица, работещи по ТПО, обяснения за фискално устройство, копия от фискална памет, оправомощителна заповед, пълномощни, извлечение от регистър на обекти за обществено хранене, съгласие за ползване на тоалетни, протокол на анализ за извършени доставки на НАП, копие от меню, показанията на свидетелите М.И., Б. Ч. и И.А.. Съдът дава вяра изцяло на гласните доказателства, доколкото всяко от лицата разказва за лично възприети факти2 като работещо в обекта или проверяващ.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е не основателна.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са отразени датата и мястото на нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на същото. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Съгласно нормата на чл.27 ал.1 и ал.2 от Наредба № Н- 18/2006 г. на МФ, всички търговци, независимо дали са регистрирани или не по ЗДДС, задължително регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: в група „А“- за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0% ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС; група „Б“- за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% ДДС, група „В“- за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива; група „Г“- за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% ДДС.

В настоящото производство се спори, дали извършваните от жалбоподателя услуги са ресторантьорски, като от страна на „Аладин фуудс“ ООД се твърди, че се касае именно до такава хипотеза, поради което и претенцията продаваните стоки да бъдат облагани с ДДС над 9% е 3 неоснователна, заявена от НАП.

В § 15д, ал.1, т.2 от ПЗР на ЗДДС регламентира, че ставката на данъка по чл. 66а се прилага за следните доставки с място на изпълнение на територията на страната, при внос на стоки на територията на страната и при облагаеми вътреобщностни придобивания на стоки при доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна, включително състояща се в доставка на храна за вкъщи; това не се прилага за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на бира, вино и спиртни напитки, включително в случаите по чл. 128, до 31 декември 2024 г. включително

Разпоредбата на чл.66а от ЗДДС, озаглавена „Намалена ставка на данъка“, предвижда, че ставката на данъка е 9 на сто за доставката на стоките и услугите, изброени в т.1 – т.3 от същата норма.

В §1 т.61 от ЗДДС са дефинирани за целите на закона

„ресторантьорски и кетъринг услуги“: ресторантьорските услуги и кетъринг услугите по смисъла на чл. 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност.

Не е ресторантьорска или кетъринг услуга доставката на приготвена или неприготвена храна от супермаркети, магазини и други подобни.

Съответно, на основание чл.6 §1 от Регламент за изпълнение на Съвета от 15 март 2011 г., ресторантьорските услуги и кетъринг услугите са услуги, които се състоят в доставката на приготвени или неприготвени храни и напитки, или и на двете, за консумация от човека, придружени от достатъчно помощни услуги, за да могат да се консумират непосредствено.Съгласно §2 на същата разпоредба, доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки, или и на двете, независимо дали е включен превоз, но без каквито и да било други помощни услуги, не се смята за ресторантьорска услуга, нито кетъринг услуга по смисъла на § 1.

Установените фактически обстоятелства, включително и чрез разпита на всички свидетели, налагат извод, че провереният обект не може да се определи като такъв, предполагащ ресторантьорска услуга, тъй като няма персонал, който да оказва достатъчно помощни услуги, като например сервиране, отсервиране, консултация на клиенти при поръчка.На място били 4 установени само 5 броя седящи места /високи столове до бар/, без наличие на санитарен възел, като по твърдения на работещите в обекта се ползвали общите тоалетни в търговски център.

От изложеното следва, че закона разглежда ресторантьорските услуги като едно цяло, което обаче се състои от два обособени компонента – от самата доставка на храни и/или напитки и от достатъчно помощни услуги, чиято функция е да обслужват непосредствената им консумация и които помощни услуги следва да играят по-голяма роля спрямо доставката на храната и/или напитките. Акцентът върху значението на услугите в понятието „ресторантьорски и кетъринг услуги“ се извежда и при сравнително тълкуване на очертаната дефиниция с изключението, посочено в § 2 на чл. 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 - сама по себе си доставката на приготвени или неприготвени храни и/или напитки, но без тя да е придружена от каквито и да било помощни услуги, не се смята за ресторантьорска услуга.

Според на решението на СЕС по съединени дела C‑497/09, C‑499/09, C‑501/09 и C‑502/09, когато предоставените помощни услуги са свързани само с наличието на елементарно оборудване, а именно обикновен бар плот за консумация, без каквато и да било възможност за сядане, който позволява само на ограничен брой хора да консумират храната на място, на открито, то те не могат да променят доминиращия характер на основната доставка, а именно доставка на стоки. За квалифицирането на дадена облагаема сделка като „ресторантьорски и кетъринг услуги“ законодателят на Съюза е искал да отдаде решаващо значение не на начина на приготвяне на храните или на тяхното доставяне, а на осигуряването на помощни услуги, които придружават доставката на приготвените храни, които услуги трябва да са достатъчни, за да осигурят непосредствената консумация на тези храни и да играят по-голяма роля в сравнение с тяхната доставка. При тази преценка следва да бъдат взети предвид при тази преценка: присъствието на сервитьор, наличието на обслужване, което се състои по-конкретно в предаването на поръчки в кухнята, в допълнителното оформяне на ястията и в сервирането им на масата на клиентите, наличието на специално предназначени за консумацията на храната затворени и отоплени помещения, или наличието на гардероб и тоалетни, както и в осигуряването на съдове, мебели или прибори за хранене.

5

От разпитаните по делото свидетели се установи, че в търговски обект- бърза закуска, намираща се в гр.Русе по бул.“Липник“ № 8, в магазин „Кауфлан“, стопанисвана от на „Аладин фуудс“ ООД е налице само елементарно оборудване – кът в който са разположен голям плод и високи бар столове, които са в ограничен брой,но няма маси. Обслужването, т.е. поръчването, заплащането и вземането на храната става на ласа, а няма сервитьори, които да обслужват седнали по масите клиенти, т.е. тоза обект е на самообслужване. Храната се предлага в картонени опаковки и без прибори, а не в чинии. В помещението няма гардероб, а санитарния възел е общ за всички обекти находящи се в магазин „Кауфланд“. Предлаганите продукти „Менюто“ е поставено на светещи табла над касата. От показанията на свидетелите става ясно, че клиентите следва да избират дали да вземат поръчаната от тях храна за вкъщи или да я консумират на поставения плод, прави или седнали на високи бар столове, или доти да излязат пред магазина и да консумират на поставените там високи маси без столове, които неяма доказателства да са на търговския обект стопанисван от „Аладин фуудс“ ООД.

Предид талка установените факти съдът счита, че помощните услуги предлагане в търговския обект са свързани само с наличието на елементарно оборудване и не са достатъчни, за да за да осигурят непосредствената консумация на тези храни и да играят по-голяма роля в сравнение с тяхната доставка и се промени доминиращия характер на основната доставка, а именно доставка на стоки.