Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 142 от 26.10.2023, Районен съд - Лом

Съд
Районен съд - Лом
Дело
Административно наказателно дело 97/2023
Вид
Решение № 142
Подписан
26.10.2023
В сила
18.12.2023
Състав
Борислава Славчева Борисова

Цитирани разпоредби

  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 165, ал. 1, т. 1 и 7 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 165, ал. 1, т. 1 и 7 · Закон за движението по пътищата
  • чл.174, ал.3, пр.2 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. гр. Лом, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следН. състав:

Председател: Б.а Сл. Борисова при участието на секретаря Любомира Б. Петрова като разгледа докладваното от Б.а Сл. Борисова Административно наказателно дело № 20231620200097 по описа за 2023 година Жалбоподателят Ц. Ц. Ц. с ЕГН ********** от гр.Лом, .............., чрез пълномощника си адв.П. М. Б. от АК гр.Враца обжалва издаденото от Началник сектор в ОД на МВР гр.Монтана, РУ гр.Лом, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на МВР ......... И. НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-0294-000069 от 27.01.2023г. с което на осн. чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП са му наложени административни наказаН. „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 24 /двадесет и четири / месеца“ и „ГЛОБА“ в размер на 2 000лв /две хиляди лева/.

В с.з. жалбоподателят редовно призован се явява лично и с пълномощника си адв.Б., поддържа жалбата и моли съда да отмени издаденото НП, като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемият редовно призован не се явява, не се представлява.

Доказателствата по делото са писмени и гласни доказателства.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното :

С Наказателно постановление № 23-0294-000069 от 27.01.2023г. издадено от Началник сектор в ОД на МВР гр.Монтана, РУ гр.Лом, упълномощен със 1

Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на МВР ......... И., на жалбоподателят Ц. Ц.

Ц. от гр.Лом, на осн. чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП са му наложени административни наказаН. „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца“ и „ГЛОБА“ в размер на 2 000лв /две хиляди лева/, за това, че на 17.01.2023г. в 17,40ч. в гр.Лом, на кръстовището на ул.“Раковска“ ул.“Цветко Павлов“, като водач на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег.№ ........, при покана да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Drager DrugTest 5000 , с инв.№ ARME-0022 водача отказва да бъде тестван. Издаден му е Талон за медицинско изследване с № 090013, като отказва да се подложи на медицинско изследване в лечебно заведение. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабр.№ АRNJ-0094, като уреда отчита 0 промила алкохол.

В с.з. пълномощника на жалбоподателят моли съда да постанови решение с което да отмени издаденото НП, като неправилно и незаконосъобразно, тъй като извършената проверка е била тенденциозна, без доверителят му да е имал някакви външни признаци, поведение или реакции които да обосновават извършването и, а това е довело и до нарушение на чл.5, ал.1 от Наредбата, което е довело до нарушаване процесуалните права на жалбоподателят. На следващо място намира, че начинът по който е описано мястото на нарушението в АУАН и НП не отговаря на изискваН.та на чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН, тъй като същото е съществен елемент от състава на нарушението, в случая липсва конкретизация дали автомобила се е движил и каква е посоката му на движение.

Въззиваемият редовно призован не се явява, не се представлява.

Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, обжалване.

По същество жалбата се явява неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по категоричен и безспорен начин следната фактическа обстановка :

На 17.01.2023г. около 17,40ч. свидетелите С. И. и Б. В., двамата полицейски служители в РУ гр.Лом били наряд и се движили с патрулН. автомобил по ул.“Цветан Тодоров“ в гр.Лом, когато в близост до кръстовището с ул.“Раковска“ пред тях преминал лек автомобил, марка 2

„Фолксваген“, модел „Голф“, който не спазил разпоредбите на пътен знак Б2, и не спрял на знак „Стоп“, поради което същият бил спряна за проверка. След спирането на водача, св.И. проверил документите му и установил, че това е жалбоподателят, тъй като същият бил превъзбуден и с разширени зеници на очите бил поканен да бъде тестван за употреба на наркотици. Бил придружен от органите на МВР до сградата на РУ гр.Лом където бил тестван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабр.№ АRNJ-0094, като уреда отчел наличие на 0 промила алкохол. Впоследствие бил поканен да бъде изпробван за употреба на наркотици, с намиращото се в сградата техническо средство Drager DrugTest 5000, но последН. отказал, тъй като заявил че бил пушил чай.

Св.И. в присъствието на св.......... и на жалбоподателят изготвил Протокол за извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози от 17.01.2023г., в който отразил отказа на лицето да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества.

Впоследствие св.И. издал на водача и Талон за медицинско изследване на кръвта № 090013 от 17.01.2023г. и лицето било съпроводено до МБАЛ гр.Лом където в присъствието на служители на ЦСМП Ц. отказал да даде кръвна проба.

На място мед. фелдшер при ФСМП гр.Лом ............... изготвила Протокол за медицинско изследва и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и /или употреба на наркотична вещества или техни аналози, в който отразила съобщената от Ц. употреба на „марихуана“ на 11.01.2023г. по повод участие в купон, както и че същата не е по лекарско предписание. В протокола бил изрично отразен и отказа на Ц. да даде кръв за изследване за употреба на наркотици и техни аналози, като протокола бил подписан от изготвилото го медицинско лице и жалбоподателят.

След направеН.т отказ от страна на Ц. Ц. да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Drager DrugTest 5000, и отразяването му в издадеН. Талон за медицинско изследване с № 090013, св.С. И. в присъствието на св.Б. В. и .......... и на нарушителя му съставил АУАН № 851811 от 17.01.2023г., в който описал установеното административно нарушение на чл.274, ал.3, пр.2 от ЗДвП. Актът бил връчен и подписан от нарушителя без възражеН..

3

Впоследствие възоснова на съставеН.т АУАН, АНО издал атакуваното НП, с което наложил на жалбоподателят на осн. чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП административни наказаН. „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца“ и „ГЛОБА“ в размер на 2 000лв /две хиляди лева/.

Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установеН.т ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с административно наказание налагано по административен ред.

Следователно деянието обявено за административно нарушение трябва да е извършено виновни –умишлено или непредпазливо, като законодателят е предвидил непредпазливите деяН. да се наказват само в предвидените от закона случай.

Съдът намира, че съставеН.т АУАН и издаденото възоснова на него НП са съставени в срок, съдържат реквизитите по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, нарушението е описано подробно, както и на обстоятелствата на извършването му, посочена е и правилната правна квалификация по Закон за здравето, поради което не са налице формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление.

Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП възоснова на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателят е административнонаказателна и материалноправна по своя характер норма, тъй като съдържа задължение за водачите в хипотезата си, която се извлича от нейната диспозиция – от описанието на двете форми на изпълнително деяние, които противоречат на изискуемото поведение, и санкция предвидените две кумулативни административни наказаН.. Правилото за поведение, което се съдържа само в нейната хипотеза, не и в друга материално правна разпоредба на ЗДвП е следното: водачите са длъжни да бъдат проверени за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Нарушението е формално, поради което е описано, чрез две алтернативни форми на изпълнително деяние, представляващо отклонение от дължимото поведение. Осъществяването на която и да е от двете алтернативни форми на изпълнителното деяние представлява основание за ангажиране на административно наказателната отговорност за нарушение на 4 чл.174 ал.3 от ЗДвП.

В настоящия случай от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установи, че жалбоподателят към момента на спирането му от контролните органи е управлявал МПС и е имал качеството на водач, както и че след като е поканен да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техните аналози е отказал да изпълни това свое задължение.

Водачите са длъжни да се подложат на проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества, а неизпълнението на указаН.та на контролните органи се приема за отказ да следват установеН. ред на държавно управление, който се наказва по административен ред с административно наказание.

Съгласно разпоредбата на чл.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози: При извършване на проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по Закона за движението по пътищата разпореждаН. и указаН., освен ако те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве.

Съдът намира за неоснователни възражеН.та на пълномощника, че извършената проверка е тенденциозна, и повод за същата са личностови отношеН. на полицейските служители към жалбоподателят, тъй като родителите на същия били бивши служители на РУ гр.Лом, които напуснали системата заради недобрите си отношеН. с колегите, които продължили и впоследствие. От показаН.та на разпитаната в с.з. св............. Ц.а се установи, че последната не се намира в никакви отношеН. със св.С. И., но по нейно мнение пререкаН.та които е имал бившият и съпруг със своите колеги рефлектират върху цялото им семейство. По отношение на вторият свидетел Б. В., св.Ц.а заяви, че не го познава. Други доказателства отностно твърдяната тенденциозност и личностови отношение не бяха представени.

На следващо място съдът намира, че цялостното поведение на жалбоподателят по време на проверката и неговия отказ да бъде изпробван за употреба на наркотици е породено от заявеното от самия него и отразено в 5 съставеН. от медицинското лице Протокол, че няколко дни преди проверката на 11.01.2023г. е употребил „марихуана“ по време на участие в купон, както и че същата не е по лекарско предписание.

Нелогично е и непосочването от Ц. на предписаните му от лекаря медикаменти с оглед влошеното му здравословно състояние, за което на 12.01.2023г. му била издадена здравна рецепта, и които лекарства по твърдение на св.Н. А. бил приемал непосредствено до деня на проверката.

Това обстоятелство се сочи едва след издаване на НП и обжалването му пред съда.

От изложеното в АУАН, който съобразно чл.189, ал.2 от ЗДП има съответната доказателствена сила, която не е опровергана в хода на въззивното производство е видно, че ответникът по касационната жалба е осъществил състава и второто нарушение, включено в нормата на чл.174, ал.3 от ЗДП. Същото е възпроизведено текстово както в АУАН, така и в НП отказал е да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотично вещества или техни аналози, както и не е изпълнил предписание за химико- токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества.

Съдът намира за неоснователно е и възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на проверката, поради липса на предпоставките по чл.

5, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Визираната разпоредба на Наредбата действително предвижда, че при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване. Според жалбоподателя не са били налице външни признаци или поведение, от което следвало, че той изобщо не е следвало да бъде тестван и затова проверката е извършена в нарушение на закона и е незаконосъобразна.