Решение № 379 от 02.12.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 379 гр. Б., 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Андонова

Членове:

П. Пандев

Вили Дацов при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20251200600650 по опИ. за 2025 година Производството е по реда на глава ХХI от НПК.

С Присъда № 4 от 05.02.2025 г. по н.ч.х.д. № 579/2023 г. по опИ. на Районен съд Разлог подсъдимият С. И. Д., ЕГН **********, е признат за виновен за това, че на 12.06.2023 г., около 14:30 ч., в гр. Б., обл. Б., в района на кръстовището, образувано от улиците „В. Т.“ и ул. „О.“ е разгласил позорни обстоятелства за М. Л. Д., ЕГН **********, като твърдял, че е употребил наркотични вещества по време на извършвана от същия полицейска проверка, която клевета е нанесена публично пред колегите на М. Л. Д., лично пред него като длъжностно лице - Полицейски инспектор към РУ на МВР - гр. Разлог, при изпълнение службата му и на тел. 112, с което е извършил престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т. 2 от НК, вр. чл. 147, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а от НК, съдът го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лв.

С постановената присъда подсъдимият С. И. Д. е осъден да заплати на тъжителя М. Л. Д. сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от престъплението по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т. 2 от НК, вр. чл. 147, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деянието 12.06.2023 г. до окончателното й изплащане, както и да заплати на тъжителя направените от него разноски по делото в размер на 1000 лв., като е отхвърлен предявения от М. Д. против подсъдимия С. Д. граждански иск, с който се претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтичащи от престъплението по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т. 2 от НК, вр. чл. 147, ал. 1 от НК над размера от 500 лв. до пълния размер от 10 000 лв., като неоснователен 1 и недоказан. По отношение на разноските първоинстанционният съд е осъдил подсъдимия С. Д. и да заплати по сметка на РС Разлог държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 50 лв.

Въззивното производство е образувано по две въззивни жалби, които са подадени срещу присъдата на първоинстанционния съд.

Въззивна жалба с вх. № 1406/07.02.2025 г. е подадена от адв. П. С., в качеството му на повереник на частния тъжител М. Д.. Защитникът изразява недоволство от присъдата в нейната гражданска част, както и от частта, с която подсъдимият е осъден да заплати на тъжителя разноски по делото в размер на 1000 лв. Счита, че присъдата е неправилна в тези нейни части.

Поддържа, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди не отговаря на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Моли присъдата да бъде отменена в нейната гражданска част.

Въззивна жалба с вх. № 1894/17.02.2025 г. е подадена от адв. А. Р., в качеството му на защитник на подсъдимия С. Д.. Защитникът счита, че присъдата е незаконосъобразна и че следва да се отмени. Поддържа, че от събраните доказателства се установява, че подсъдимият не е извършил престъплението, за което е признат за виновен с присъдата на районния съд.

Изразява се становище, че съдът не се е съобразил с чл. 304 НПК, понеже по делото не било доказано по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил състава на деянието, посочено в тъжбата. Навежда, че в хода на съдебното следствие са били допуснати множество нарушения на процесуалните правила, които са опорочили постановения съдебен акт. Моли да се отмени обжалваната присъда и да се постанови друг съдебен акт, с който подсъдимият да бъде признат за невинен. Моли и съдът да отмени частта от присъдата, с която е уважен гражданският иск и същият да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.

По реда на чл. 320, ал. 4 НПК е представена „допълнителна жалба“ с вх.

№ 14525/25.09.2025 г., имаща характер на допълнителнo писменo изложениe за допълване на доводите, посочени в жалбата на защитника адв. А. Р.. В него защитникът поддържа, че когато подсъдимият се е обадил на телефон 112, той е изразил съмнение, че един от полицейските служители е употребил наркотични вещества. Счита, че за да е осъществен състава на престъплението по чл. 147, ал. 1 НК клеветническите твърдения трябва да са свързани с конкретно лице. Позовава се на решение № 305 от 16.07.2009 г. по н. д. № 293/2009 г., Н. К., ІІ н. о. на ВКС, решение № 17 от 17.02.2011 г. по н. д. № 641/2010 г., Н. К., І н. о. на ВКС, решение № 159 от 19.06.2015 г. по н. д. № 300/2015 г., Н. К., І н. о. на ВКС. Навежда, че подсъдимият не е посочил конкретно тъжителя, докато е провеждал телефонния разговор. Счита, че не се установява, че подсъдимият е изрекъл изразите, които са посочени в тъжбата.

Поддържа, че поради изразяването на съмнение не е налице умисъл от субективна страна. Изразява становище, че инкриминираните фрази не попадат в обхвата на престъплението клевета, понеже чрез тях е реализирано правото на свободно изразяване на мнение. Позовава се на решение № 179 от 02.10.2017 г. по н. д. № 661/2017 г., Н. К., І н. о. на ВКС, решение № 194 от 28.11.2017 г. по н. д. № 1061/2017 г., Н. К., ІІІ н. о. на ВКС, решение № 53 от 16.07.2019 г. по н. д. № 69/2019 г., Н. К., ІІІ н. о. на ВКС. Счита, че е налице нарушение на процесуалните правила досежно конкретните фрази, за които е бил осъден подсъдимия. Защитникът навежда доводи за необоснованост на обжалвания съдебен акт. Счита, че съдът не е обсъдил обясненията на 2 подсъдимия, както и че не е обсъдил надлежно показанията на Н. Х..

В хода на съдебните прения пред ОС Б. повереникът адв. П. С. счита, че не е налице изразяване на съмнение, както се твърди от защитата. Навежда доводи за ненадлежното упражняване на субективни права. Поддържа, че поведението на подсъдимия е засегнало честта на частния тъжител. Счита, че е налице съдебна практика, според която поведението е съставомерно по НК, когато има целенасоченост и липсват обективни дадености, които да пораждат съмнение в адекватността на действията на проверяващите. Намира жалбата на подсъдимия за неоснователна, тъй като счита, че изпълнителното деяние е било извършено от него с умисъл и че от субективна страна то не представлява поведение на съзнателен гражданин, който е видял, че друго лице е употребило наркотични вещества. Относно жалбата на гражданския ищец счита, че присъденото обезщетение не отговаря на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД, поради което моли да се присъди обезщетение в по-голям размер. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Частният тъжител и граждански ищец М. Л. Д. – редовно призован, не се явява в съдебното заседание на въззивния съд.

Подсъдимият С. И. Д. – редовно призован, също не се явява пред въззивния съд.

Защитникът адв. А. Р. поддържа подадената от него жалба. Счита, че подсъдимият не е изричал изразите, които са посочени в частната тъжба.

Поддържа, че той се е обадил на телефон 112 и е поискал съдействие за извършването на проверка, понеже е имал съмнение, че единият от полицейските служители е употребил наркотични вещества. Счита, че при проведеното телефонно обаждане подсъдимият не е споменавал името на частния тъжител. Намира, че инкриминираното клеветническо твърдение не е достатъчно конкретно. Счита, че са били допуснати процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд, както и че е налице необоснованост на постановения от него съдебен акт, понеже намира, че не са били надлежно обсъдени обясненията на обвиняемия, както и показанията на Н. Х. и на Г. П.

Счита, че П. не е можел да знае, че отива да направи проверка конкретно на М.

Д.. Изразява становище, че в първоинстанционният съдебен акт липсват мотиви, които да обосновават наличието на умисъл при извършването на деянието, чрез което е било изразено съмнение. Счита, че подсъдимият е невинен, поради което моли решението да се отмени в частта, с която е уважен гражданския иск.

В реплика повереникът адв. С. заявява, че намира за неправилен анализа на защитника и изразява становище, че следва да се изследват мотивите на самия подсъдим, като счита, че в случая мотивът е бил отмъщение и избягване на санкция.

В дуплика защитникът адв. Р. сочи, че относно клеветническите изрази обвинението е формулирано в частната тъжба.

Окръжен съд Б., като взе предвид доводите и възраженията на страните, доказателствата по делото и като по реда на чл. 314 НПК извърши цялостна служебна проверка на атакуваната присъда, намери за установено следното:

Подсъдимият не може да бъде съден за престъпление, за което пострадалият не се е потъжил (виж Павлов, Стефан. Наказателен процес на Република България (обща част). София, Сиби, 1996, стр. 211 и решение № 1256 от 18.11.1959 г. по н. д. № 1186/1959 г., II н. о. на ВС). По делата от частен 3 характер пострадалият, в качеството му на частен тъжител, повдига и поддържа частно обвинение.

Обвинението е единство от факти и право (Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. по тълк. д. № 2/2016 г., ОСНК на ВКС). Според решение № 638 от 12.01.2009 г. по н. д. № 687/2008 г., І н. о. на ВКС обвинението представлява единство от две части: фактическа страна /релевантните факти, обуславящи състава на престъплението/ и юридическа страна /правната квалификация на деянието/.

Пострадалият от престъпление, което се преследва по негова тъжба, има задължението единствено да посочи в тъжбата си "обстоятелствата на престъплението" /чл. 81, ал. 1 НПК/, а правната квалификация на тези обстоятелства е задължение на съда както тогава, когато въобще липсва, така и тогава, когато дадената в тъжбата такава е неправилна (решение № 4 от 26.02.2009 г. по н. д. № 636/2008 г., Н. К., ІІІ н. о. на ВКС). Съдът, който разглежда делото, е задължен да определи правилната квалификация на основание изложените в тъжбата фактически обстоятелства и установеното по делото (решение № 849 от 20.06.1957 г. по н. д. № 1736/1957 г., II н. о. на ВС).

Квалификацията на престъплението следва въз основа на данните в тъжбата да бъде определена от съда и да намери място в разпореждането, въз основа на което подсъдимия узнава в какво е обвинен и въз основа на какви доказателства, за да организира защитата си (виж решение № 42 от 25.03.1997 г. по н. д. № 490/1996 г., III н. о. на ВКС).

Според решение № 160 от 28.10.2024 г. по ч. н. д. № 768/2024 г. на Окръжен съд - Русе в своето единство - частната тъжба и разпореждането за предаване на съд, определят предмета на доказване. При липсата на обвинителен акт, повдигането на обвинение по дела от частен характер, представлява фактически състав, който започва с подаване на тъжбата, но приключва с разпореждане на съдията-докладчик. В него на базата на твърденията в тъжбата, съдът определя фактическите и правните параметри на обвинението.

След като в разпореждането на съда се даде правна квалификация на фактите, посочени в тъжбата, частното обвинение получава завършеност като единство от фактическа и правна страна, като по този начин се очертават границите, в които ще се развива съдебното производство по делото (виж Чинова, М., Митов, Г., „Кратък лекционен курс по Наказателно-процесуално право“, Сиела, София, 2021, стр. 451). Надлежно формулираното от фактическа и правна страна частно обвинение следва да отговаря на изискванията на Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС (в този смисъл решение № 93 от 23.03.2010 г. по гр. д. № 751/2009 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС, решение от 07.02.2013 г. по вчнхд № 2718/2012 г. на Софийски градски съд, решение № 161 от 07.05.2024 г. по внчхд № 739/2024 г. на Окръжен съд - Пловдив). Затова липсата на посочване на всички факти, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, което води до ограничаване на процесуалните права на страните (решение № 346 от 15.05.2023 г. по внчхд № 4210/2021 г. на Софийски градски съд).