Решение № 219 от 13.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. София, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калин Калпакчиев

Членове:

Весислава И.а

Величка Цанова при участието на секретаря Мария Ив. КР.а в присъствието на прокурора В. Г. В. В. М. В. Ив. М. В. М. като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000600132 по описа за 2023 година

Атакувана е присъда № 22 от 27.10.2022 г. по н.о.х.д. № 46/2022 г. по описа на ОС Кюстендил, НО, с която подсъдимият М. З. М. e признат за виновен в това, че на 7.04.2020 г. в местността „Дренски рид“, в землището на гр. Дупница (в района на „Св.Спас“), умишлено умъртвил В. П. Д., на 82 години, от гр. Дупница, като смъртта настъпила на 16.04.2020 г., поради което и на основание чл. 115 НК, вр. с чл. 54 НК е осъден на 12 години лишаване от свобода, като на основание чл. 304 НПК е оправдан по първоначалното обвинение за извършено престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 1, пр. 1, вр. с чл. 198, ал. 1 НК.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗИНЗС съдът е определил първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието, а на основание чл. 59, ал. 1 НК съдът е приспаднал от така определеното наказание времето, през което подсъдимият М. е бил задържан под стража, считано от 22.04.2020 г.

С присъдата съдът е осъдил подсъдимия М. да заплати 40 000 лева на Ц. П. – неимуществени вреди от престъплението, заедно със законната лихва от 16.04.2020 г. до окончателното плащане, както и да заплати на Д. П. 30 000 лева – неимуществени вреди от престъплението, заедно със законната лихва от 16.04.2020 г. до окончателното плащане.

С присъдата подсъдимият е осъден да заплати разноските по делото, както следва: 1 750.30 лева в полза на бюджетната сметка на ОД на МВР Кюстендил – разноски от досъдебното производство, в полза на бюджетната сметка на ВСС по сметка на ОС Кюстендил сумата от 1

665 лева – разноски от съдебното производство, както и 2 800 лева държавна такса върху уважените части на граждански искове.

Настоящата въззивна проверка на присъдата на ОС Кюстендил от 27.10.2022 г. следва да обсъди доводите на прокурора, отразени в протеста и допълнението към него, както и възраженията на защитника на подсъдимия М., залегнали във въззивната жалба и допълнението към нея.

В протеста и допълнението към него се поддържа, че присъдата на Окръжния съд е необоснована и незаконосъобразна в частта, в която е прието, че подсъдимият не е извършил престъплението по чл. 199, ал. 2, т. 1, пр. 1 вр с чл. 198, ал. 1 НК, тъй като този правен извод на съда е в противоречие с доказателствата по делото. Според прокурора правилно съдът е приел за установено авторството на деянието, но незаконосъобразно го е квалифицирал по чл. 115 НК вместо по първоначалното обвинение; погрешно първият съд е дал вяра на обясненията на подсъдимия, които следва да се възприемат за защитна теза; твърденията на М., че е ударил починалия с тояга се опровергават от заключението на съдебномедицинската експертиза, което установява, че ударът е причинен с циментов кол; съдът не е обсъдил противоречията в обясненията на подсъдимия относно отнемането на фактическата власт, осъществявана от починалия върху инкриминирания телефон; подсъдимият е проявил намерение за своене на мобилния телефон като го е предлагал безуспешно за продажба и накрая го е дал за ползване на свидетеля Д.; налице са всички обективни и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 199, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 198, ал. 1 НК, тъй като употребената от подсъдимия сила е била насочена към отнемане владението на починалия върху мобилния му телефон. В протеста се излагат съображения и за несправедливост на наказанието – представителят на държавното обвинение счита, че наказанието е занижено; че е налице завишена степен на обществена опасност на деянието и на дееца; че направените самопризнания от подсъдимия не следва да се отчитат като смекчаващо обстоятелство, защото той бил принуден от развитието на разследването да го направи при вече доказано обвинение; че М. не е оказал съдействие за намиране на мобилния телефон; че съдът не е отчел многобройните осъждания и лошите характеристични данни за подсъдимия при определяне на наказанието; че не са събрани доказателства за полаган от подсъдимия труд и грижи за децата му; че наказанието неправилно е определено като съдът е надценил смекчаващите и е подценил отегчаващите отговорността обстоятелства. С протеста се отправя искане за отмяна на присъдата и за постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по първоначалното обвинение, като му се наложи наказанието искано от представителя на ОП Кюстендил пред първия съд – 20 години лишаване от свобода.

В жалбата на защитника и допълнението към нея се развиват доводи за необоснованост и незаконосъобразност на постановената от ОС Кюстендил присъда. Според защитника правилно съдът е приел, че в случая се касае за ексцес на проявената от подсъдимия агресия, която била провокирана от починалия с обидни думи и вероятно с действия; че употребената от М. сила не е била насочена към отнемане на мобилния телефон на Д. или 2 пък за запазване на владението върху вещта; че подсъдимият не е имал намерения за умъртвяване на починалия, смятал е, че той ще оживее и след като се свести от ударите ще се обади в полицията, поради което му е взел телефона; че последващото поведение на подсъдимия, изразяващо се в предлагане на телефона за продажба, не може да обоснова умисъл за грабеж, придружен с нанасяне на тежка телесна повреда, от която да е последвала смърт; че неправилно съдът е отказал да назначи тройна съдебно-психиатрична експертиза на подсъдимия, която се налагала поради неправилност на приетата от първия съд единична съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от д-р П.; че подсъдимият е действал при условия на патологичен афект, което обаче не било разкрито от вещото лице д-р П.; че правната квалификация на извършеното следва да бъде по чл. 124 НК, доколкото подсъдимият е нанесъл умишлена тежка телесна повреда, в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на В. Д.. С жалбата се отправя искане за отмяна на присъдата, за оправдаването на М. да е извършил престъпление по чл. 115 НК и за преквалификация на деянието по чл. 124 НК, както и за отхвърляне на гражданските искове или намаляване на уважения им размер.

В съдебно заседание на въззивния съд представителят на САП поддържа депозирания срещу присъдата протест. Прокурорът счита, че подсъдимият е автор на престъплението по чл.

199, ал. 2, т. 1, пр. 1 вр с чл. 198, ал. 1 НК, защото са налице всички обективни и субективни признаци от състава на престъплението – деецът е отнел чуждата движима вещ, като е употребил затова сила, причинявайки на жертвата телесна повреда; че твърдението на подсъдимия, че е отнел движимата вещ, за да предотврати обаждане от жертвата, следва да се приеме за негова защитна версия; че правилно съдът е приел евентуален умисъл за извършеното убийство, но наказанието следва да бъде определено до горната граница с оглед съдимостта на подсъдимия, естеството и характера на двете престъпни деяния; че деянието не следва да се квалифицира по чл. 124 НК, както иска защитата, защото ударите, нанесени от подсъдимия са били насочени към жизненоважни части от тялото на жертвата, което навежда на умисъл за убийство, а не на умисъл за причиняване телесна повреда.

Прокурорът от САП отправя искане за изменение на първоинстанционната присъда като се признае подсъдимият за виновен и по двете обвинения и му се наложи справедливо наказание.

Служебно назначеният защитник на подсъдимия М. адвокат Р. поддържа депозираната срещу присъдата жалба и представеното допълнение към нея. Според защитника съдебният акт на Окръжен съд Кюстендил е законосъобразен в частта, в която подзащитният му е оправдан по обвинението по чл. 199, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 198, ал. 1 НК, защото от действията на М. се установявало, че той не е имал умисъл за извършване на грабеж; доколкото подсъдимият никога не е имал намерение да причини смърт на починалия, то преквалификацията по чл. 115 НК е незаконосъобразна; подсъдимият е имал възможност да причини смъртта на жертвата, но не го е направил, тъй като не е целял този резултат; М. е оставил починалия жив, макар и в тежко състояние; доколкото ударите са били няколко на брой, но не смъртоносни, правилната квалификация е по чл. 124 НК – причинена тежка 3 телесна повреда, от която е настъпила смъртта на жертвата.

В правото си на лична защита и в последната си дума подсъдимият заявява, че поддържа казаното от защитника си, моли за уважаване на жалбата, като се има предвид, че има три малки деца, които страдат заедно с него.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното:

Жалбата на защитника на подсъдимия е частично основателна, а протестът на прокурор от ОП – Кюстендил е неоснователен.

I. По фактите

1. Досежно значимите за правилното решаване на делото обстоятелства – факта на извършване на деянието, авторството, мястото, механизма и конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е било извършено – фактическата обстановка е изяснена от първоинстанционния съдебен състав в необходимия обем и пълнота. Тези факти са установени по категоричен начин, поради което въззивната инстанция ги приема за напълно доказани. Фактическите констатации на ОС Кюстендил в тази насока са направени след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства:

- обясненията на подсъдимия М. М. – частично от съдебното производство – л. 131 – л. 133 от съдебното дело по н.о.х.д. № 46/2022 г. на ОС Кюстендил, както и приобщените на основание чл. 279, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 4 НПК обяснения от досъдебното производство – л. 3 от том 2 на досъдебното производство, както и на основание чл. 279, ал. 1, т. 3НПК обясненията дадени пред съдия на досъдебното производство – т. 4, л. 32 – л. 33 от досъдебното производство;

- показанията на свидетелите: А. В. – л. 69 – л. 70 от съдебното следствие; Г. Ц. – л. 70 – л. 70 гръб от съдебното следствие, както и приобщените на основания чл. 281, ал. 4, вр с ал.

1, т. 2, пр. 2 НПК негови показания от досъдебното производство – л. 46 от том 4 на досъдебното производство; В. М. – л. 70 гръб от съдебното следствие; Б. Г. – л. 70 гръб – л.

71 от съдебното следствие, както и приобщените на основания чл. 281, ал. 4, вр с ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК негови показания от досъдебното производство – л. 25 – л. 26 от т. 2 на досъдебното производство; В. С. – л. 71 – л. 71 гръб от съдебното следствие; Д. С. – л. 71 гръб от съдебното следствие; В. П. – л. 99 – л. 99 гръб от съдебното следствие както и приобщените на основания чл. 281, ал. 4, вр с ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК негови показания от досъдебното производство – л. 27 от т. 2 на досъдебното производство; Д. П. – л. 99 гръб – л.

100 гръб от съдебното следствие както и приобщените на основания чл. 281, ал. 4, вр с ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК нейни показания от досъдебното производство – л. 10 от т. 2 и л. 59 – 62 от 4 том 4 на досъдебното производство; Ц. П. – л. 100 гръб – л. 101 гръб от съдебното следствие; Д. Д. – л. 101 гръб от съдебното следствие; М. М. – л. 101 - л. 102 гръб от съдебното следствие; К. О. – л. 102 – л. 102 гръб от съдебното следствие, както и приобщените на основания чл. 281, ал. 4, вр с ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК негови показания от досъдебното производство – л. 51 от том 4 на досъдебното производство; Л. С. – л. 103 от съдебното следствие, както и приобщените на основания чл. 281, ал. 4, вр с ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК нейни показания от досъдебното производство – л. 74 от том 4 на досъдебното производство; Й. С. – л. 103 – л. 103 гръб от съдебното следствие; М. К. – л. 103 гръб от съдебното следствие; Х. К. – л. 104 – л. 104 гръб от съдебното следствие; П. К. – л. 52 от том 4 на досъдебното производство, прочетени на основание чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 5 НПК; Е. Г. – л. 115 гръб – л. 116 от съдебното следствие; В. Т. – л. 130 – л. 130 гръб от съдебното следствие, както и приобщените на основания чл. 281, ал. 4, вр с ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК негови показания от досъдебното производство – л. 50 от том 4 на досъдебното производство; Г. М. – л. 185 гръб от съдебното следствие;