Определение № 656 от 28.11.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 656 гр. Варна, 28.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно частно търговско дело № 20253001000498 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК във вр. с чл. 130 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищците С. П. С. и М. П. С., чрез адв.

Б. от АК-Шумен , срещу определение № 89/29.07.2025 г. по т. д. № 22/2025 г. на Шуменския окръжен съд, с което е постановено прекратяване на производството поради недопустимост на исковата молба с предявени искове по чл. 71 ТЗ и чл. 74 ТЗ, на основание чл. 130 ГПК.

Жалбоподателите поддържат оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Обосновава се наличие на правен интерес от предявяване на процесните искове. С оглед характера на предявените искове, твърдението за взети решения на общо събрание на дружеството, които накърняват права от членствени правоотношение, считат за достатъчни за обосноваване правния интерес от водене на исковете. На следващо място се смята, че ищците имат качеството съдружници и са надлежно активно процесуално легитимирани за провеждане на исковете. Позовавайки се на чл.

26 от дружествения договор, ищците намират, че са станали съдружници по силата на наследствено правоприемство. Ищците са подали изявление за това до дружеството и като достигнало до знанието на последното се е осъществил ФС, необходим за да придобият качеството на съдружници. Твърдят, че клаузата на чл. 26 от дружествения договор, на която се позовават, не е в противоречие с императивни разпоредби на закона. По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна - ответникът „ПМ 96“ ООД, представлявано от управител и законен представител В.К.Р., чрез адв. С.

Н. от АК-Бургас, е депозирала писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното определение като правилно и законосъобразно. претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

1

За да се произнесе по спора, настоящата инстанция приема за установено следното :

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, при наличие на правен интерес от обжалването. Частната жалба е надлежно администрирана, в т.ч. е внесена дължимата държавна такса. Предмет на обжалване е съдебен акт, временно преграждащ развитието на исковото производство (чл.274, ал.1, т.1 ГПК). При тези данни жалбата се приема за процесуално допустима.

Съдът съобразява следната фактическа обстановка : Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на С. П. С. и М.

П. С. срещу „ПМ-96“ ООД, с която са предявени кумулативно съединени искове, намиращи своето правно основание в чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.71 ТЗ и чл.74 ТЗ. Ищците твърдят, че са наследници на П.С.В., който приживе е бил съдружник в дружеството-ответник. Наследодателят им притежавал 250 дружествени дяла, всеки на стойност 10 лева, с обща стойност 2 500 лева, представляващи 50 % от капитала на дружеството. Ищците са приели наследството, факт за който ответникът се смята уведомен посредством съобщение, изпратено до В.К.Р., която е съдружник в дружеството с дялово участие в размер на останалите 250 дружествени дяла от капитала на юридическото лице. От факта на приемане на наследството на починалия съдружник, ищците смятат, че са придобили членствени права в дружеството и са легитимирани да водят предявените искове. Позовават се на действието на чл. 26 от дружествения договор, според който твърдяно стават съдружници автоматично /по право/, без да е необходимо решение на ОС на съдружниците по чл.22 от договора. Твърдят, че членственото правоотношение между наследниците и дружеството, съответно качеството на съдружници, е възникнало с достигане на изявленията им до юридическото лице. По силата на изложените съображения предявяват иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК във вр. с чл. 71 ТЗ, по силата на който да се приеме спрямо ответното дружество, че е възникнало членствено правоотношение между тях и „ ПМ-96 „ ООД.

Предявен при условията на обективно кумулативно съединен иск е и исковата претенция с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на всички взети решения от ответното дружество на общото събрание, провело се на 2.04.2025г.

Липсва спор, че ищците се легитимират като наследници на съдружник в ООД. Твърденията им са, че са активно процесуално легитимирани да водят процесните искове с оглед на твърдяните от тях директно придобити по силата на наследственото правоприемство членствени права в дружеството.

Няма спор и по отношение на изразената от ищците пред другия съдружник и управител воля и желание да поемат дяловете на техния наследодател - починалия съдружник П.С.В. – техния наследодател.

Посоченото обстоятелство се удостоверява от представеното и приложено по делото тяхно заявление за встъпване в писмен вид. Изложени са твърдения, че въпреки изразената на 24.03.2025г. воля на наследниците-ищци, достигнала до знанието на адресата В.Р. на 25.03.2025г., не е прието решение за приемането им за съдружници от другия съдружник и управител на ответното дружество В.Р. и те не са били вписани като такива. Не се спори и по обстоятелството, че на 02.04.2025 г. е проведено общо събрание на ответното дружество, на което е взето изрично решение за неприемането на наследниците-ищци за 2 съдружници, наред с останалите решения от оспореното процесно общо събрание - за прекратяване участието на починалия съдружник и заличаването му като управител; по чл. 125, ал. 3 ТЗ; за поемане дяловете от другия съдружник; за промяна на управлението и за приемане на нов учредителен акт. Безспорно също така е, че на 03.04.2025г. е инициирано регистърно производство пред АВп чрез подаване на заявление образец А4 с искане да се извърши вписване на съответните промени по партидата на ответното дружество въз основа на взетите на 02.04.2025г. решения от ОС на дружеството, представлявано от съдружника В.Р..

Първоинстанционният съд е прекратил производството по делото след като е приел, че предявените искове са недопустими по реда на чл. 130 ГПК, тъй като процесуалната предпоставка за допустимостта на предявените искове по 124 ГПК, вр. чл. 71 ТЗ и чл. 74 ТЗ е качеството съдружник в ответното дружество „ПМ – 96“ ООД. Позовал се е на константната практика, че активно легитимиран по исковете с правно основание чл.71 ТЗ и чл.74 ТЗ е съдружник или акционер в дружеството. Посочено е в обжалваното определение, че при упражняването на правото по конститутивния иск по чл. 74 ТЗ, качеството съдружник, от което зависи активната легитимация на ищеца, следва да е налице към момента на провеждане на заседанието на общото събрание, взело оспорваните решения. Първоинстанционният съд е приел, че поради липсата на посоченото качество, ищците не са надлежна страна в производството и не притежават легитимацията да водят иск по чл. 124, ал.1 ГПК във вр. с чл. 71 ТЗ, респ.чл. 74 ТЗ и е оставил без разглеждане предявените искове с оглед на тяхната недопустимост, съответно прекратил производството по тях.

Настоящата съдебна инстанция, след като разгледа събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, с оглед приложимите норми и относимата съдебна практика, приема за установено следното :

Пред първоинстанционния съд са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване на искове две искови претенции с правно основание съответно чл. 71 ТЗ и чл. 74 ТЗ. До това се достига в резултат на заявени от ищците за съвместно разглеждане няколко иска с различен предмет с обща искова молба. Предпоставките за обективно съединяване на искове са следните: исковете да са подведомствени на съдилищата, да са подсъдни на един и същ съд и да подлежат на разглеждане по един и същ съдопроизводствен ред. Всички те съществуват в конкретния казус. Във всяко положение, всеки един от съединените искове осигурява самостоятелна защита на накърненото от правния спор материално субективно право и съдът я дължи в пределите, очертани с основанието и петитума на така предявените искове, като го признава или отрича. Ищците изрично и недвусмислено са посочили, номерирайки предявените искове, поредността, в която те следва да бъдат разгледани, независимо, че тази последователност е логична и съответства на естеството на търсената защита с всеки един от тях. Предмет на исковете по чл. 71 ТЗ и чл. 74 ТЗ са решения на различни органи на ТД.

Допустимо е кумулативното им съединяване / т.5 от ТР № 1 / 2002 по ТД № 1 / 2002, ТК, ВКС /.

По иска с правно основание чл. 71 ТЗ.

Правото на всеки съдружник в търговско дружество да предяви иск пред съда, за да защити правото си на членство и отделните членствени права, когато те са нарушени от органи на дружеството, е признато изрично от закона - чл. 71 от ТЗ. Той допустимо може да бъде предявен като установителен с 3 предмет съдебно установяване на действителните членствени права, оспорени или нарушени от дружествени органи, различни от общото събрание.

Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска е наличието на правен интерес, а такъв съществува винаги, когато органите на дружеството нарушават с действията си законово регламентирани членствени права на конкретния съдружник или изобщо отричат правото му на членство.

Изложените в исковата молба обстоятелства обосновават извод за наличие на правен интерес за ищците от търсената с предявения установителен иск по чл. 71 ТЗ съдебна защита. Твърденията сочат на извършени от управителните органи на ответното дружество действия, с които е отречено правото им на членство в ответното дружество. Отричането на членството, съпроводено с последващите действия на дружеството поражда интерес от защита на твърдяните като засегнати членствени права. Защитата може и следва да бъде осъществена именно чрез иск по чл. 124, ал.1 ГПК във вр. с чл. 71 от ТЗ, който е единственият правен способ за установяване на действителните членствени права на ищците спрямо ответното дружество.

В конкретния случай ищците имат правен интерес да установят със сила на пресъдено нещо правото си на членство в ответното дружество като съдебното установяване е възможно само при успешно провеждане на иска по чл. 124, ал.1 ГПК във вр. с чл. 71 от ТЗ. „Той може да има за предмет установяването на действителните членствени права, оспорени или нарушени по един или друг начин от органи на дружеството-управител, съвет на директорите, управителен съвет, надзорен съвет и пр. Искът не е насочен към промяна на членствени правоотношения, а само към съобразяването им с действителните права на съдружника (акционера) от страна на органите на дружеството.“ / т.4 от ТР № 1/2002г. по ТД№ 1 / 2002г. на ТК на ВКС/.

По иска с правно основание чл. 74 ТЗ.

Няма спор в практиката и доктрината, че активно процесуално легитимиран по иска с правно основание чл. 74 ТЗ е ищецът, предявил този конститутивен иск, да е притежавал качеството съдружник в дружеството с ограничена отговорност. В посоченото производство на служебна проверка, като абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск подлежи именно наличието на активната легитимация за ищеца, изразяваща се в притежаване на качеството съдружник или акционер на дружеството, чиито решения на Общото събрание се атакуват с иска за отмяна. - р. № 172 / 2.07.2025г. на ВКС по т.д.№ 1641 / 24г., I т.о., определение № 711/ 28.10.2024г. по в.ч.т.д. № 788/24г. на АпС – София, недопуснато до касационно обжалване с определение № 1925 / 23.06.2025г. по ч.к.т.д. № 230 / 25г., II т.о., ВКС и мн.др.

Нещо повече. В решение № 128 от 19.11.2009 г. по т. д. № 269/2009 г. на ВКС, ТК, І т. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се приема, че в производството по чл. 74 от ТЗ на служебна проверка, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за правото на иск, подлежи не правният интерес, който принципно съществува при законодателно уредените конститутивни искове, а наличието на активна легитимация за ищеца, изразяваща се в притежаване на качеството на съдружник в дружеството, решенията на ОС на което се атакуват с иска за отмяна. Това качество следва да е налице към момента провеждане на заседанието на общото събрание, взело оспорваните решения.