Решение № 1096 от 15.07.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1096 гр. Плевен, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Цецка С. Шутева като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20254430107164 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 37773/27.11.2025 г. на „Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: 114005624, срещу Б. Б. Б. и А. Б. Б., с искане всеки един от ответниците да бъдат осъден да заплати по 172.01 евро за доставена, консумирана, но не заплатена ТЕ за периода от 01.11.2022 .г до 30.04.2025 г., както и всеки от тях да заплати по 35,66 евро законна лихва за забава за периода от 04.1.2023 г. до 06.11.2025 г., ведно със законната лихва.

В исковата молба се твърди, че ответниците са клиенти на „Топлофикация Плевен“ АД и дължат суми за консумиране и незаплатена ТЕ за техен собствен топлоснабден имот, придобит по наследство от *** Б., починал на 09.07.2018г. и находящ се в ***. Ищцовото дружество формулира довод, че след като лицата имат качеството на собственици на топлоснабдения имот, то те са клиенти на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, като отговорността им е разделна. Ищецът твърди, че в случая и съгласно чл. 150 ЗЕ ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г. и с тях се регламентирали търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VІІ от ОУ от 2007 г.- „Заплащане на топлинна енергия“ сочи, че е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Задължението на клиентите за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Счита, че с изтичането на последния ден от месеца ответникът изпаднал в забава за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Ищецът твърди, че от приложеното извлечение от сметка за абонатен номер № 22655, се установявало, че ответниците са използвали доставяната топлинна енергия, но не са погасили задължениета си. От приложените към исковата молба приложения се установявало кои компоненти формират главницата, а именно: сума за отопление без ИРУ – 275,07 лева, за сградна инсталация – 374,27 лв. и дялово 1 разпределение – 23,52 лв.. До завеждане на исковата молба нямало постъпили плащания от клиента, поради което иска от съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

Посочва се и банкова сметка за заплащане на вземането при желание на ответника.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответниците.

В с.з. ищецът поддържа исковата молба и моли да бъде постановено решение по общия ред и при признание на иск.

В с.з. ответникът А. Б. се явява, не оспорва исковата молба и моли да се уважи.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и от представените писмени документи / удостоверение за наследници с изх. №ГР83-617/08.07.2019 г., споразумителен протокол №2/766, от 13.09.2016 г., договор 3145/13.09.2016 г., декларация от МДТ/, се установява, че обектът в ***, е бил собствен на наследодателят на ответниците – *** Б., който починал на 11.07.2018 г. Той изрично посочил в декларацията МДТ, че е единствен собственик и обектът се води на негово име в данъчната служба, както и че е присъединен към ТЕЦ. Тоест обектът е топлоснабден, респ. присъединен към топлопреносната мрежа, като по искане на ответника е открита партида на негово име. Не е спорно меджду страните и че монтираните средства за измерване отговарят на техническите изисквания, преминал е съответните държавни проверки и монтажът е извършен съгласно изискванията на производителя. Не е спорно още, че през исковия период до топлоснабдения имот на ответника е доставяна топлинна енергия и разпределението на топлинната енергия за имота е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба – Методика за разпределение на топлинна енергия в сгради, етажна собственост, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба за топлоснабдяване № 16-334 от 06.04.2007 г. и Наредба № Е-РД-04-01 от март 12 2020 г. за топлоснабдяване.

От препис извлечение от сметка се установява, че за периода от 01.11.2022 г. до 30.04.2025 г. за процесния обект се дължи главница в размер на 344,03 евро и мораторна лихва в размер на 71,31 евро за периода от 04.01.2023 г. до 06.11.2025 г.

Горната фактическа обстановка безспорно се установява от събраните по делото писмени доказателствени средства и признати от страните факти.

Съдът дава пълна вяра на събраните писмени доказателствени средства, тъй като същите са последователни и непротиворечиви по между си, и се ползват с придадената им по чл. 178 и чл. 179 от ГПК доказателствена сила.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, и чл. 86 от ЗЗД.

Основателността на главния иск по чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал.

1 ЗЗД, е предпоствавена от наличието на следните правнорелевантни факти: наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение с ответника по доставката на топлинна енергия през исковия период; че ответникът е потребител (собственик или ползвател) на услугите предоставени в топлоснабдения имот; че ищецът е изправна страна по договора, изискуемост на претендираните вземания и техния размер. Тези правнорелевантни факти е следвало да бъдат установени от ищеца в условията на пълно и главно доказване.

Следва да бъде посочено, че за да бъде постановено решение при признание на иска по реда на чл. 237 ГПК законодателят е регламентирал две кумулативни предпоставки – ответникът да признае иска и ищецът да поиска постановяване на решение при признание на иска. Първата предпоставка не е налице, тъй като ответникът не оспорва исковата молба, но не признава изрично предявените искове. Поради това следва да се постанови решение по общия ред и срещу двамата ответница.

Разглеждани по същество, предявените искове са основателни.

2

Безспорно е, че ищцовото дружество като енергийно предприятие- доставчик на топлинна енергия, има правото да търси възмездяване от потребителите в етажната собственост, за стойността на доставената, съответно разпределената топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост. Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ, общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. По делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите условия в един национален и един местен ежедневник преди процесния период- в. „Нощен труд“ и в. „Посоки“, поради което съдът намира, че е спазена изискуемата от закона процедура по приемането и публикуването на общите условия за продажба на топлинна енергия.

На следващо място, безспорно е по делото, че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение с предмет доставяне на топлинна енергия до имот, който собственост на ответника. Ответниците са титуляри на правото на собственост върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост по смсиъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, въз основа на универсално наследствено правоприемство при равни права съгласно чл.5,ал.1 ЗН.

Тези факти следва от представените декларация и удостоверение за наследници. Не е необходимо да е налице писмен договор, доколкото това облигационното правоотношение възникнва и с конклудентни действия. Съобразно задължителните разяснения, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГК, писменият договор, не е форма за действителност, а форма за доказване на облигаторното правоотношение. В случая има представено споразумение от което е видно, че имотите от ЕС са присъединени към топлопренсната мрежна на ищцовото дружество. Като страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди – чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ответниците имат качеството на клиент на топлинна енергия и дължат заплащане на цената на доставената и разпределена топлинна енергия за исковия период.

По отношение размера на предявените искове, съдът намира, че същите са безспорно установени от представените препис извлечение. Следователно за ответниците е възникнало задължението да заплатят по равно в условията на разделност цената на доставената до топлоснабдения имот и ползвана от него топлинна енергия, която в исковия период е в размер на 344,03 евро главница. Изискуемостта е настъпила в 30-дневен срок след изтичане на периода за заплащане на дължимите месечни суми съгласно раздел VII от Общите условия от 2007 г., поради което претендираните от ищцовото дружество суми са дължими.

Ето защо предявените главни осъдителни иск с правна квалификация чл.79 от ЗЗД вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, са основателни, тъй като са доказани по основание и размер.

С оглед горното, съдът намира за основателни и акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забавено плащане, тъй като ответниците не са заплатил дължимите месечни суми и са изпаднали в забава съгласно чл.

31, ал. 6 от ОУ, който регламентира, че с изтичане на последния ден от месеца абоната изпада в забава. Безспорно се установява и размера на дължимото обезщетение за забавено плащане за в исковия период за сумата от 71,31 евро, дължимо по равно от двамата ответника в условията на разделност. Ето защо акцесорните искове следва да бъдат изцяло уважени.

Допълнителен аргумент за дължимост на сумите е признанието на втория ответник, ценено съгласно чл. 175 ГПК, направено в о.с.з.

При този изход на спора, право на разноски има ищеца съгласно чл. 78, ал. 1 от ЗЗД, които са доказани по основание и размер, а именно 102,26 евро държавна такса, 02,56 евро държавна такса за съдебно удостоверение и 51,12 евро юрисконсултско възнаграждение.

3

Ръководен от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Б. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Топлофикация Плевен ЕАД ЕИК: 114005624, на осн.. чл.79 от ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, сумата от 172,01 евро, представляваща ½ от дължимата главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия в периода от 01.11.2022 г. до 30.04.2025 г. за обект в ***, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Б. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Топлофикация Плевен ЕАД ЕИК: 114005624, на осн. чл. 86 ЗЗД, сумата от 35,66 евро, представляваща ½ от дължимото обезщетение за забава върху главницата за периода от 04.1.2023 г. до 06.11.2025 г.

ОСЪЖДА А. Б. Б., ЕГН **********, с адрес по месторабота: ***, да заплати на Топлофикация Плевен ЕАД ЕИК: 114005624, на осн.. чл.79 от ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, сумата от 172,01 евро, представляваща ½ от дължимата главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия в периода от 01.11.2022 г. до 30.04.2025 г. за обект в ***, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.