Решение № 46 от 15.02.2022, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Перник, 15.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ

Членове:

МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20211700500165 по описа за 2021 година

Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. Б., действаща като пълномощник на Н. И. К., против решение №139/31.10.2019 г., постановено по гр. дело № 380/2015 г. на РС Брезник, в ЧАСТТА МУ, в която на основание чл. 353 ГПК на жалбоподателя е разпределен в дял - дял 1 включващ: помещение № 1, помещение № 4 и помещение № 5/баня с предверие/ по предоставена схема на вещото лице А., намираща се на стр. 22 по делото, намиращи се на подземния етаж от масивната триетажна жилищна сграда с идентификатор ***, изградена в парцел *** в кв. ** по регулационния план на ***, а на К. И.

К. е разпределен в дял – дял 2 включващ: помещение № 2, помещение № 3 и лоджия, намиращи се в същия приземен етаж, както и в ЧАСТТА, в която е отхвърлена предявената от жалбоподателя против Н. И. К. претенция по чл. 346 ГПК.

В жалбата се посочва от една страна, че жалбоподателят е съгласен с извършеното разпределение на съсобствените имоти чрез способа, предвиден в чл. 353 ГПК, но същевременно изразява недоволство, че първоинстанционният съд е извършил делбата без да съобрази обстоятелството, че за приземния етаж /сутерена/ „има един вход откъм жилищната сграда и този вход минава през помещенията на сутерена под формата на коридор, който не е включен в делбата“ и че при това положение „дяловете не са напълно обособени като самостоятелни дялове“, доколкото входа е един и същ и това не било посочено в решението. Според жалбоподателя, извършвайки делбата на сутеренния етаж по 1 реда на чл. 353 ГПК, районният съд не се е съобразил с обстоятелството, че в сутеренния етаж е налице стълбищна клетка и коридор, чрез който се осъществява достъп до разпределените помещения и не ги е определил за общо ползване на двата дяла. Счита се, че извършвайки делбата условно, всъщност районния съд е извършил разпределение на ползването като при разпределението на помещенията в отделни дялове, не са обособени самостоятелни входове и части от коридора към тях, каквато възможност има. Алтернативно се прави искане за допълване на първоинстанционното решение, като се включи и общо ползване коридора на сградата и стълбищната клетка за двата дяла разпределени по реда на чл. 353 ГПК. По отношение решението на районния съд в частта по иска по чл. 346 ГПК е формулирано искане за неговата отмяна и постановяване на ново за неговото уважаване.

Въззиваемият К. И. К. е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага съображения за нейната неоснователност. С отговора е направено искане за присъждане на сторените във въззивното производство разноски, за което е представен списък по чл. 80 ГПК и надлежни доказателства.

Окръжен съд - Перник, след като обсъди доводите на страните, намира следното:

При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Въззивната жалба е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

С решение №30 от 26.05.2017 г. по гр. д. №380/2015 г. на Брезнишкия районен съд се допуска извършването па съдебна делба между Н. И. К. и К. И. К. на намиращите се в приземния етаж 4 бр. пометения - зимници, групирани за ползване две по две от масивна триетажна сграда с идентификатор *** 188.1, изградена в парцел *** в кв. *** по регулационния план па ***, при делбени дялове за Н. И. К. - 1/2 идеални части и за К. И. К. 1/2 идеални части. С решение № 139/31.10.2019 г. са разпределени в два дяла помещения с №№ 1, 2, 3, 4, 5 и лоджия, изходящи се в приземния етаж па жилищна сграда с идентификатор *** 188.1 но кадастралната карта и кадастралните регистри па ***, одобрени със заповед №*** г. С цитираното решение от 31.10.2019 г. районният съд е отхвърлил като погасена по давност претенцията по чл. 346 ГПК за осъждане на К. И. К. да заплати сумата от 1 413.70 лв., представляваща половината от стойността на извършените подобрения в имоти, предмет на делбата.

Между страните не се спори, а от приложените по делото доказателства, включително от приетата в хода на въззивното производство съдебно техническа експертиза с вх. №5527 от 30.11.2021 г., се установява, че процесните помещения с №№ 1, 2, 3, 4, 5 и лоджия, изходящи се в приземния етаж па жилищна сграда с идентификатор *** 188.1, са с обслужващо предназначение, проектирани са като складови помещения на двуетажна жилищна страда. Ето защо същите нямат жилищен характер, поради което са напълно 2 незаконосъобразни претенциите на въззивника Н. И. К. за обединяването им в два отделни обекти и за оформянето на отделни входове за тях. Напълно несъстоятелни са оплакванията, че районният съд не се е произнесъл за ползването на коридора, който осигурява общ достъп до тях. Напълно правилно съдът не е допуснал до делба коридора и не го е предоставял за ползване. Общите входове за достъп до отделните етажи от жилищната сграда, стълбищните площадки и коридорите са общите части по смисъла на чл. 39, ал. 1 и ал. 2 ЗС, които не подлежат на делба съгласно чл. 39, ал. 2, изр. последно от ЗС. В тази насока са напълно безпочвени и претенциите на въззивника за разпределяне на ползването от съда на коридора на приземния етаж и стълбищната клетка. Съдът няма правомощия в производството по съдебна делба въобще да разглежда и пререшава въпросите, свързани с ползването на общите части, каквито са безспорно коридора на приземния етаж и стълбищната клетка.

Напълно неоснователни са и исканията на съделителя Н. И. К. да се обособят два самостоятелни дяла от сутерена па сградата, всеки от които да е със самостоятелен вход, като се изгради преградна стена в коридора на сградата и се отвори нов вход от двора. На първо място, както вече беше посочено по-горе, коридорът на сутеренния етаж представлява обща част, поради което в нея са напълно недопустими изменения без съгласието на останалите съсобственици. На второ място, при евентуално изпълнение на преградна степа в коридора на приземния стаж на сградата, разделяйки го на две части (северна п южна), достъпът до помещенията ще е неравностоен, за помещение № 2, № 3 и лоджията ще се осъществява от двора, а за помещение № 1, № 4 и № 5 достъпът ще се осъществява от стълбищната клетка. Освен това обособяването на два отделни входа е свързано с преустройства, за които се изисква съгласието на съсобствениците, каквото липсва. Съдът няма правомощия и не следва да задължава страните да осъществяват такива преустройства.

Изложените съображения са напълно достатъчни и показателни за несъстоятелността на оплаквания срещу извършената делбата на сутеренния етаж по реда на чл. 353 ГПК от районния съд.

Обосновано районният съд е заключил, че претенциите на въззивника Н. И. К. за подобрения са догасени по давност. Безспорно се установява, че в действителност в част от помещенията на сутеренния етаж са осъществени от него подобрения през 2013 г. От този момент същият обаче е бездействал, като едва на 16.01.2019 г. с нарочна писмена молба предявява своите претенции по реда на чл. 346 ГПК. От 2013 г. до 16.01.2019 г. Н. И. К. е разполагал с надлежната възможност да предяви отделна и самостоятелна искова претенция за изплащане на съответната част срещу другия съсобственик. Предявяването по реда на чл.

346 ГПК на претенции за подобрения в делбените имоти е само една процесуална възможност. Разпоредбата на чл. 346 ГПК по никакъв начин не предполага изчакването на започването и развитието на съдебна делба, за да бъдат предявени претенции по сметки между съсобствениците, които са напълно самостоятелни и независими от иска за делба.

Напълно безпочвени са твърденията във въззивната жалба, че с предявяване на иска за делба се прекъсва погасителната давност за претенциите за подобрения, извършени в делбените имоти от някой от съделителите. В чл. чл. 116 ЗЗД ясно са предвидени хипотезите, които са основание за прекъсване на погасителната давност. Хипотезата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД 3 предполага предявяването на иска да касае точно съответната претенция, в разглеждания случай за подобрения, а не друга такава, каквато е тази за делба.

За по-голяма яснота следва да се отбележи, че процените подобрения са извършени в обекти от сутеренния етаж, които са възложени именно в собственост на въззивника Н. И.

К.. Ето защо в разглеждания случай, освен че претенцията за заплащане на подобрения е погасена давност, тя е и неоснователна. В основата на претенцията за извършени подобрения в съсобствен имот стои забраната за неоснователно обогатяване на едни съсобственици за сметка на други. В разглеждания случай помещенията, в които са извършени подобренията са възложени в собственост на съделителя, който е извършил подобрения, поради което другият съделител няма как да се е обогатил и да дължи съответната сума съобразно идеалната част, която притежава от съсобствеността.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции, съдебният акт на районния съд в обжалваните части следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на правния спор на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК, въззивникът следва да заплати разноските за предоставената адвокатска защита на въззиваемия – адвокатско възнаграждение в минимален размер от 200 лв.

Мотивиран от изложеното, Окръжен съд - Перник

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №139/31.10.2019 г., постановено по гр. дело № 380/2015 г. по описа на РС – Брезник, в обжалваните части.

ОСЪЖДА Н. И. К. с ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на К. И. К. с ЕГН:********** сумата от 200 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

Решението на въззивната инстанция може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с касационна жалба в 1-месечен срок от получаването на препис, при обосноваване на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4