Решение № 956 от 03.09.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1896/2023
- Вид
- Решение № 956
- Подписан
- 03.09.2024
- Състав
- Десислава Борисова Николова, Миглена Йовкова, Михаил Малчев
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 420, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 441, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.1, т.3 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 74, ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 956 гр. София, 03.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Д. Б. Н.а
Членове:
Миглена Йовкова
Михаил Малчев при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20231000501896 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца Е. Я. срещу решението по гр. д. № 2911/2021г. на СГС. Жалбата съдържа оплаквания, че съдът незаконосъобразно не е приел за доказани сочените нарушения по изпълнението от двамата ответници ЧСИ и не е съобразил събраните доказателства по иска за неимуществени вреди, поради което жалбоподателят заявява искане за отмяна на решението и вместо това уважаване на предявения от него иск в размер на 75 000лв, частичен от 210 311, 37лв.
Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по ВЖ Ч. П. е депозирал отговор на същата, в който поддържа, че е неоснователна. Излага обстойни доводи в подкрепа на тезата и иска обжалваното решение да бъде потвърдено и да му се присъдят разноски за въззивното производство.
Насрещната страна Ч. Н. е оспорил жалбата. Поддържа, че съдебният акт е правилен и обоснован, тъй като е постановен след обсъждане на всички доказателства в делото. Сочи, че възраженията на ищеца срещу него са общи и голословни и тълкуват превратно закона. Заедно с изложеното, в отговора по същество са преповторени и възраженията, направена пред първоинстанционния съд. Иска от съда да потвърди обжалваното решение.
Желае да му бъдат присъдени разноските за втората съдебна инстанция.
С. И. Н., конституиран в производството като трето лице-помагач, не е депозирал отговор на ВЖ.
1
Такъв е подаден от „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД - третото лице помагач на страната на ответника Ч. Н., в който са изложени съображения за неоснователност на същата и е направено искане за потвърждаване на съдебното решение.
Отговор на ВЖ е постъпил и от „ЗД ЕВРОИНС“АД - третото лице помагач на страната на ответника Ч. П.а, в който е застъпено, че същият е действал законосъобразно като е отменил постановлението си за прекратяване на изп. производство и от този акт не са настъпили вреди за ищеца. Ето защо искът е отхвърлен правилно. Претендира разноски за настоящата инстанция.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че предявените искове са неоснователни, тъй като по нито едно от изпълнителните дела не е налице процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. За този краен извод съдът е акцентирал на приетия за установен факт, че докато е било висящо производството по установителния иск по чл. 422 от ГПК не са извършвани изпълнителни действия, а такива са били предприети след приключването му с влязло в сила съдебно решение и то само от ЧСИ Н..
Въз основа на доказателствата, приети от първоинстанционния съд е изложена хронологично фактологията по делото, която сочи следното :
Видно е от представените писмени доказателства, че на 23.08.2010 г. по ч.гр.д.№39176/2010 г. по описа на Софийския районен съд (СРС), 62-ри състав са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за сумата от 100 000 лв., дължима от Е. С. Я. на заявителя С. И. Н., въз основа на издадения на 14.09.2007 г. запис на заповед, ведно със законната лихва, считано от 03.08.2010 г. до окончателното изплащане на сумата.
Срещу заповедта за незабавно изпълнение е подадено в срок възражение по чл. 414 ГПК от Е. С. Я. от 09.11.2010 г. Във връзка с възражението кредиторът С. И. Н. е предявил искове по реда на чл. 422 ГПК и е образувано гр.д.№ 14801/2010г. по описа на СГС, по което е постановено решение от 11.05.2015 г., влязло в сила на 03.11.2017 г. С последното е признато за установено, че Е. С. Я. дължи на С. И. Н. сумата от 100 000 лв. по запис на заповед, издаден на 14.09.2007 г. в гр. София, с падеж 14.09.2009 г., ведно със законната лихва, считано от 03.08.2010 г. до окончателното изплащане на сумата.
Преди депозиране на възражението от длъжника и по молба на взискателя С. И. Н. било образувано от Ч. К. П. изп. д. № 20108470400580 с длъжник Е. С. Я..
От образуването на изп. дело на 14.09.2010г. ЧСИ е започнал да изисква и проверява данни за доходи и имущество на длъжника, както и да изпраща запорни съобщения до действащи в страната банки, като към 13.01.2011г. е депозирано писмо от Частна предприемаческа банка “Тексим“ АД, че длъжникът няма открити сметки в лева и валута и не е бил клиент на банката.
От тази дата до депозирането на молба от 02.06.2014г. от пълномощник на длъжника Я. до Ч. П., взискателят не е искал извършването на изпълнителни действия, а и ЧСИ не е проявявал никаква активност по делото.
2
От представения по делото препис от изп. д. № 20108470400580 по описа на Ч. К. П., с район на действие - СГС, рег. № *** на КЧСИ се установява, че въз основа на искане в подадената на 11.06.2014 г. молба от Е.
С. Я., изпълнителното дело е прекратено с постановление от 13.06.2014 г. на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.
В молба от взискателя до ЧСИ с вх. №02518/26.06.2014 г. са изложени съображения, че образуваното изп.дело е спряно по силата на закона с факта на подаване на възражението по чл. 414 ГПК от длъжника, поради което не са налице предпоставките по чл. 433 ГПК за неговото прекратяване.
По повод на горната молба, ЧСИ П. е издал разпореждане от 26.06.2014 г., с което е отменил постановлението си за прекратяване на горепосоченото изп. дело, поради липсата на посочените в него предпоставки и с оглед на доказателствата към нея.
След горното разпореждане съдебният изпълнител е издал постановление от същата дата, с което е спрял производството по изп. дело, считано от 09.11.2010 г. до приключване на производството по гр.д.№ 14801/2010 г. по описа на СГС, с влязъл в сила съдебен акт.
С оглед на постъпилата молба от взискателя с вх.№04801/14.12.2017 г. е възобновено производството по изп.дело, реализирано с разпореждане от 14.12.2017 г. По искане на взискателя от 28.09.2018 г. изп.дело е прехвърлено на Ч. И. Н., с район на действие - Окръжен съд гр. Бургас, рег. № *** на КЧСИ, който е образувал изп.д. №538/2018г. по неговия опис.
По делото е приложена декларация от Р. И. Б. с вх. №9631/07.05.2019г., с която е заявила пред ЧСИ, че ще погаси доброволно дължимите суми по делото.
Видно е от представеното удостоверение с изх.№20122/18.08.2020 г., издадено по изп. д. №538/2018г., че ЧСИ е удостоверил, че Е. С. Я. няма непогасени задължения към взискателя.
От заключението на съдебно – финансова икономическата експертиза се установява, че към датата на образуване на изп.дело при Ч. П. – 14.09.2010г., размера на дълга на ищеца Я. е 100 000лв. главница; 2 300лв. разноски за заповедното производство и лихва за периода от 03.08.2010г. до 14.09.2010г. в размер на 1 214, 75лв.
Вещото лице заключава, че към датата на прекратяване на изп. производство от Ч. П. на 13.06.2014г., размера на дълга на ищеца Я. е 100 000лв. главница; 2 300лв. разноски за заповедното производство; 2 500лв. адвокатско възнаграждение в изп. производство; лихва за периода от 03.08.2010г. до 01.10.2010г. в размер на 1 695лв. и 6 365, 88лв. с ДДС такси по изп. дело.
Експертизата констатира от извлечение за движението на постъпили парични суми, че такива по изп.дело до окончателното му прекратяване са платени от Р. И. Б. за периода от 07.05.2019г. до 15.10.2019г. в размер на 207 461, 50лв.
При така установеното от фактическа страна, решаващият състав изведе 3 следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 441, ал.1 от ГПК, частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от ЗЗД за вредите, причинени от незаконосъобразно принудително изпълнение, а съгласно чл. 74, ал.1 от ЗЧСИ частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност. Безспорно е че тази отговорност за вреди е деликтна. За да възникне същата е необходимо да са налице предвидените в закона предпоставки, а именно: неправомерно виновно /вината се презюмира/ действие или бездействие на съдебния изпълнител, причинени вреди и причинна връзка между тези вреди и действието или бездействието. Елементите от този сложен фактически състав следва да са налице едновременно.
Действието на съдебния изпълнител ще бъде неправомерно, в случай когато то е предприето въпреки нормативната забрана за извършването му или въпреки това, че не са налице необходимите за извършването му предпоставки.
В казуса е установено, че изпълнителното производство е образувано въз основа на Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и издаден във връзка с нея ИЛ. Доказано е също, че длъжникът Я. е подал в срок възражение срещу нея. Съгласно разпоредбата на чл. 420, ал. 1 ГПК с подаване в двуседмичния срок от връчване на поканата за доброволно изпълнение на възражение принудителното изпълнението, когато заповедта за незабавно изпълнение е издадена въз основа на акт по т. 9 на чл. 417 ГПК, както е в конкретния случай, се спира ех lеgе (по силата на закона). Това означава, че изп.д. №580/2010г. на Ч. П. е било спряно по силата на закона на 01.11.2010г. т.е. към датата на депозиране на възражението срещу заповедта за изпълнение от Я..
Както беше посочено във фактическата обстановка по делото до изпращането на изп.д. №580/2010г. на Ч. П. на Ч. Н., първият не е извършвал същински изпълнителни действия, като налагане на запори и възбрани; извършване на опис и оценка; извършване на публична продан и др., а единствено е извършил проучване на имущественото състояние на длъжника и е правил справки. От изложеното процесуално поведение на ЧСИ Н. не могат да настъпят и не са настъпили вреди за длъжника Я. по изпълнението.
В казуса се поддържа от ищеца, че след като са били налице предпоставките на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК и ЧСИ Н.П. е прекратил, образуваното пред него изп.производство, същият не е имал правно основание и правомощие в този смисъл да отмени с разпореждане прекратяването и вместо това да спре изп. производство. Задължителната съдебна практика е установила разбирането, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, поради т. нар. "перемпция" по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Действително след 4 настъпването по силата на закона на последиците на перемпцията, всички извършени изпълнителни действия са незаконосъобразни, включително издадените в производството актове. В казуса такова се явява разпореждането от 26.06.2014 г. за отмяна на постановлението за прекратяване и последвалото постановление за спиране на изп. производство, поради депозирано възражение по чл. 414 от ГПК. Тези актове обаче, макар и незаконосъобразни не са довели до причиняване на твърдените от ищеца вреди, а именно увеличение на общия размер на задължението му, поради натрупване на лихви за времето, докато изп.дело при ЧСИ П. е било висящо, макар и спряно.
Самият ЧСИ не е предприемал никакви действия по изпълнението, поради което не е увредил ищеца. Изпълнителното производство е било спряно по силата на разпоредбата на чл. 420, ал. 1 от ГПК, независимо от това дали е издаден изричен акт на ЧСИ, които има само декларативно действие.
Дори и същия ЧСИ да не беше отменил постановлението си за прекратяване на изп. делото, върху главницата като лихвоносно задължение, продължава да се начислява лихва. Основната причина, поради което едно парично вземане се обременява с лихва е непогасяването му.
Заедно с това, след прехвърлянето на изп. производство при Ч. Н. на 04.10.2018г., е предприето извършването на изпълнителни действия, насочени върху недвижими имоти притежавани при равни ид.ч. от длъжника и бившата му съпруга Р. Б., в резултат на което се е стигнало до погасяване на задълженията изцяло, чрез превод на суми от последната по сметка на ЧСИ Н..
Разпечатката съдържа 46 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cd9ea6ba-4c0c-4885-9b42-598e5a401a39