Решение № 497 от 27.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 497 гр. Пловдив, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Г. Костадинова като разгледа докладваното от Галя Г. Костадинова Търговско дело № 20245300900728 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.25 ал.4 от ЗТР.

„** – ЗДРАВЕ И КРАСОТА“ ЕООД ЕИК 115820546 гр. Пловдив иска отмяна на Отказ № 20241120115120-2 от 26.11.2024г. на АВ – ТР, постановен по Заявление вх. № 20241120115120 от 20.11.2024 г. за вписване на нов управител, заличаване на съдружника Е.Н.А. и поемане на дяловете му от другия съдружник И.Т.

Твърди, че отказът е незаконосъобразен. Мотивът на длъжностното лице, че въпреки дадените указания, не се представя документ за внесена по банков път сума в размер на поетите дялове, не отговаря на материалите към заявлението, защото още при сезирането е представено ПКО за внесени в брой, в касата на дружеството, на парични средства, отговарящи на поетия дял на починалия съдружник. Представеният ПКО е редовен от външна страна документ, с подпис на управителя, съдържа всички законови реквизити и удостоверява парична вноска в касата. Позоваването от длъжностното лице е на изискването на чл.21 ал.4 т.5 от Наредба№ 1 от 14.02.2017г. за представяне на документ за внесен в банка капитал, но това изискване не отговаря на ТЗ, защото нито в чл.119, нито в чл.148 от ТЗ се съдържат ограничение за начина на внасяне на сумите при набиране или увеличаване на капитала, поради което се позовава на противоречие на наредбата в тази част на нормативен акт от по 1

– висока степен, защото въвежда изискванията, каквито не съществуват в ТЗ.

Аргументира тезата си и с чл.120 ал.1 от ТЗ, според който начинът на изплащане или внасяне на дела от съдружник става по реда, посочен в дружествения договор. В този на жалбоподателя не се съдържат специални изисквания за начина на внасяне на дела от съдружника, поради което това е възможно да стане по всеки удобен начин. Позовава се на съдебна практика.

Обосновава се с обстоятелствата, че поетият дял е 30 % от капитала, поради което останалите 70 % са внесени и по този начин дружеството отговаря на чл.119 ал.1 т.5 от ТЗ и може да съществува със 70 % внесен капитал, ако не се даде вяра на представеното ПКО.

По дадени указания представя допълнителни писмени материали.

АВ – ТР в писмено становище намира жалбата за неоснователна и моли да се отхвърли по изложените в отказа мотиви. Претендира юристконсулско възнаграждение от 150лв.

Жалбата е допустима, защото изхожда от заявителя пред търговския регистър, по чието искане е постановен отказ. Отказът е от 26.11.2024г., жалбата е входирана на 28.11.2024г., поради което срокът от седем дена е спазен.

Разгледана по същество, жалбата е основателно.

Дружеството – жалбоподател е вписано в ТР с капитал от 5 000лв., разпределен между двама съдружници – Е.Н.А. с 1 500лв., вписана и за управител, и И.Т.с 3 500лв.

На 20.11.2024г. е подадено заявление обр. А4 вх. № 20241120115120 за заличаване на Е.Н.А. за управител и вписване на Д.П. за управител; за заличаване на Е.А. за съдружник с 1500лв. и вписване на И.Т.с дялове на стойност 5 000лв. поради поемане на дела на Е.А. от 1500лв.

Към заявлението са представени: Удостоверение изх. № 21 от 17.09.2024г. на Нотариус Мария Лазарова – Евтимова с рег. № 790 на НК за извършена справка в НБД Население по ЕГН за лицето Е.Н.А., констатираща, че лицето е починало на 11.08.2024г.; Решение на ОСС от 17.09.2024г., с нотариална заверка на подписа и съдържанието и с превод на текста от български на английски език от заклет преводач, на което e констатирано настъпило прекратяване на членственото правоотношение на съдружника Е.А.

2 поради смърт; липса на молби от наследниците на починалия съдружник за поемане на наследените дялове и приемането им за съдружници; оттеглено е овластяването на Е.А. като управител поради настъпила смърт; взето е решение другият съдружник И.Т.да поеме дяловете от капитала на Е.А.; избран е за управител Д.П.; приет е нов учредителен акт от ЕСК; приложен е новия Учредителен акт, включително със заличени данни; представено е ПКО № 1 от 17.09.2024г., издадено от „** – здраве и красота“ ЕООД, подписано от новоизбрания управител П., с вносител И.Т. за 1 500лв. с основание – Увеличение на капитала на дружеството, както и Декларация от И.Т.за това, че е внесъл сумата от 1500лв. за поетия дял от капитала изцяло; приложени са съгласие и образец от подписа на новоизбрания управител с нотариална заверка, както и декларации по чл.141 ал.8 и ал.6 и чл.142 от ТЗ, по чл.13 ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ и държавна такса за АВ – ТР.

На 21.11.2024г. длъжностното лице е констатирало, че за внасянето на капитала на поетите дялове е представена само декларация от И.Т. но според чл.21 а.4 т.5 от Наредба № 1 за прилагане на ЗТРРЮЛНЦ за това обстоятелство се представя документ от банка за внесен капитал, поради което е изискало депозиране на банков документ за внесения капитал. В дадения срок такъв не е приложен със заявление обр. Ж1.

С обжалвания отказ длъжностното лице е приело, че въпреки дадените указания, заявителят не представя документ от банка за внесения капитал, а само декларация за внасяне на поетите 1500лв., и се е позовало на изискването на чл.21 ал.4 т.5 от Наредба № 1 за доказване на вноската в капитала с документ от банка, което не е изпълнено.

Пред съда, при дадени указания, жалбоподателят прилага извлечения от търговските си книги: Дневник на сметка 101 с аналитични сметки с движение за месец Септември 2024г.; Дневник на сметка 101 с аналитични сметки с движение за месец Септември 2024г. за И.Т. Дневник на сметка 501 с аналитични сметки с движение за месец Септември 2024г., всички с подпис на съставител, на ръководител и печат на дружеството.

При тези данни жалбата е основателно.

Касае се за настъпило частно правоприемство на дружествени дялове на 3 съществуващо дружество при прекратено членствено правоотношение на един от съдружниците поради смърт и поемане на дяловете му от капитала от другия съдружник. Юридическото основание за това е настъпилата смърт, съгласно чл.125 ал.1 т.1 от ТЗ, и решението на ОСС от 17.09.2024г. за поемане на дяловете от другия съдружник. Дяловете от капитала на починалия съдружник следва да бъдат изплатени на наследниците му по закон и те представляват вземане, в резултат на което капиталът на дружеството от 5 000лв. ще намалее на 3 500лв. Поемане на дела от 1 500лв. от оставащия съдружник означава, че той трябва да внесе тази сума в дружеството като част от капитала му, за да се запази в размер на 5000лв.

Повдигнатият спор по делото е как могат да бъдат внесени в дружеството поетите дялове от капитала, в случая в размер на 1 500лв., от оставащия съдружник; как това се доказва за нуждите на регистърното производство; императивно ли е правилото на чл.21 ал.4 т.5 от Наредба № 1 за прилагане на ЗТРРЮЛНЦ за внасяне само по банков път или то е нищожно поради противоречие на нормативен акт от по – висока степен, с оглед възраженията в жалбата.

Материалният закон, уреждащ капитал и дялови вноски при ООД/ЕООД, е Търговският закон. Основателно жалбоподателят се позовава на правилото на чл.120 от ТЗ, според което всеки съдружник е длъжен да изплати или внесе дела си по реда, посочен в дружествения договор, и това е единствената позитивна норма, разписваща реда на внасяне на дяловите вноски в капитала.

Материалният закон не съдържа друго правило или изискване. В чл.119 т.4 от ТЗ за вписване на ООД/ЕООД при учредяването му се изисква да е внесен установения в закона минимум от капитала, но не е посочено как следва да е внесен този капитал, респективно как това се удостоверява пред ТР.

След като само чл.120 от ТЗ сочи, че редът за внасяне на вноските от капитала се урежда в дружествения договор, то се прилагат неговите правила.

Обявеният в ТР дружествен договор на жалбоподателя не урежда въпроса като не съдържа никакви правила как следва да се внесе вноска от капитала.

Чл.22 от дружествения договор констатира, че капиталът е внесен изцяло.

Това означава, че за неуредения въпрос се прилагат останалите нормативни актове и това са актовете, уреждащи способа за доказване на плащане на суми и актовете, уреждащи изготвянето и воденето на търговските книги на 4 дружествата – ЗСч.

Производството пред търговския регистър е вид охранително производство по смисъла на чл. 530 и сл. от ГПК, поради което в него се прилагат правилата на исковото производство, съгласно чл.540 от ГПК, включително тези за доказване на плащане на суми до и над 5 000лв., но доколкото производството се развИ. само въз основа на писмени документи, не и на гласни, плащане на каквито и да било суми следва да се удостовери с писмени документи. По правилата на ЗСч първични писмени документи, удостоверяващи за първи път извършена стопанска операция при търговците, са: фискален бон; приходен касов ордер за постъпили суми на Каса, когато не са получени в резултат на доставена продажба/услуга от дружеството; преводни нареждания; извлечения от банкови сметки за постъпили суми.

По силата на чл.540 от ГПК в охранителното производство, включително регистърното, годни писмени доказателства за постъпили/получени суми от едно юридическо лице са първичните счетоводни документи, изготвени по ЗСч, с които за първи път се регистрира дадена стопанска операция. В случая това следва да е документ, издаден от дружеството – жалбоподател, за получена в неговия патримониум сума от 1 500лв., което може да се регистрира като първична стопанска операция както с извлечение от банкова сметка и платежно нареждане, когато плащането е по банков път, така и с издаден от дружеството ПКО, когато сумата е получена в брой в касата му.

Цитираната от длъжностното лице норма на чл.21 ал.4 т.5 Наредба № 1 казва, че при вписване на промени по раздел Капитал, за вноската в капитала се представя банков документ. Банковият документ обаче не е единственото годно по ГПК писмено доказателство, макар да е с най – голяма достоверност, защото наред с него, както се посочи, съществуват и други писмени документи, които се издават при внасяне на парична сума в патримониума на търговско дружество.

Това ограничение в наредбата - за начина на доказване /удостоверяване/ на плащане на вноска в капитала, не кореспондира на обема на делегираните права с чл.31 ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ, защото нормата казва, че наредбата определя образците на заявления, посочва изчерпателно приложенията към тях за всеки вид вписване, заличаване или обявяване съгласно изискванията на 5 закона, както и формата на електронните документи, като в нея се съдържат и образци за съставяне на документи, но законодателят не е делегирал правото при изготвяне на наредбата да се определя вида годни писмени документи, с които е допустимо удостоверяването на извършено плащане тогава, когато за това не е въведено законово изискване. Ето защо следва да се приеме за основателен доводът на жалбоподателя, че за ООД/ЕООД чл.21 ал.4 т.5 от Наредба № 1 за приложението на ЗТРРЮЛНЦ противоречи на нормативен акт от по – висока степен, като това е чл.540 от ГПК, доколкото ТЗ е материален закон и не съдържа никакви позитивни правила за реда и начина на внасяне на вноска в капитала при ООД/ЕООД, както и за нейното доказване.

При АД/ЕАД законодателят с чл.166 ал.1 от ТЗ е въвел материално – правно изискване при учредяване на тези дружества паричните вноски по набиране на капитала да се правят по набирателна банкова сметка, открита от управителния съвет, съответно от СД, на името на дружеството. Това е позитивно разписано материално правило, за което чл.21 ал.4 т.5 от Наредба № 1 намира приложение, но то не може да се приложи по аналогия и поради празнота към ООД/ЕООД както при учредяването му, така и при последващи вноски в капитала, защото липсва празнота /чл.120 от ТЗ/ и защото има съществени различия между тези дружества, макар и двете да са капиталови, които различия предопределят различния режим на учредяване и не позволяват аналогичност в случая: ООД/ЕООД се считат за дружества на личното съдействие с близки взаимоотношения между съдружниците и могат да се учредят с много малък капитал от минимум 2 лв., за чието набиране не е необходима банкова сметка, докато АД/ЕАД си остават чисто капиталови дружества, макар вече да са само с поименни акции. Наличието на чл.166 ал.1 от ТЗ оправдава изискването на чл.21 ал.4 т.5 от Наредба № 1, но само при учредяване и вписване на промени в капитала относно АД/ЕАД, не и при ООД/ЕООД.