Решение № 205 от 26.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Пловдив, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20245300502948 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл.439 от ГПК и чл.117 ал.2 от ЗЗД.

Образувано е по подадена въззивна жалба от З. М. М., ЕГН **********, чрез адв.Д. С., срещу „*********, против Решение № 3599/16.08.2024г., постановено по гр.д.№ 4120/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, XV гр.с., с което е отхвърлен предявения отрицателен установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че не дължи на „******** ЕАД, ЕИК ******, сумата от 1713,24 лв., представляваща законна лихва за периода 18.06.2009 г. – 12.02.2016 г. върху главница от 2485,14 лв., за която сума е издаден в полза на „********, изпълнителен лист от 29.07.2010 г. от Софийски градски съд по т. д. № 1797/2010 г., предвид подлежащо на изпълнение Решение № 798 от 18.06.2009 г. на арбитър *****, което вземане е прехвърлено на „*********, както и е осъден да заплати на „*******, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 150 лв.– разноски по делото. Моли да бъде отменено и вместо това да се 1 постанови друго, с което да се отхвърли изцяло исковата претенция.

Въззиваемата страна „********, чрез юрк. С. К., депозира писмен отговор, че жалбата е неоснователна.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от З. М. М. против „******** ЕАД е заведена искова молба, ведно с писмени уточнения от 24.03.2023г. и 28.02.2024г., неразделна част към нея, с която посочва, че на 29.07.2010 г. бил издаден изпълнителен лист по т. д. № 1797/2010 г. от Софийски градски съд, предвид подлежащо на изпълнение Решение № 798 от 18.06.2009 г., по силата на който ищецът следвало да заплати на „********“ ЕООД сума в размер на 2485,14 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 18.06.2009 г., до окончателното погасяване на сумата, както и разноски в общ размер на 150 лева. За събиране на посоченото вземане било образувано изп. дело № 46/2011 г. по описа на ЧСИ ********, с район на действие СГС, по което били извършени следните изпълнителни действия: на 25.02.2011 г. – молба за образуване на изпълнителното дело, на 08.04.2011 г. – наложен запор на банковата сметка на длъжника, на 08.04.2011 г. – изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена на 21.04.2011 г., на 01.06.2012 г. – запор на трудовото възнаграждение, на 24.10.2013 г. – запор на трудовото възнаграждение, на 24.02.2015 г. – запор на банковата сметка, на 06.03.2015 г.

– запор на трудовото възнаграждение.

Заявява се, че по изпълнителното дело са постъпили следните суми: на 17.12.2013 г. – 84,66 лв., на 07.04.2015 г. – 41,34 лв., на 09.06.2015 г. – 58,70 лв. и на 07.07.2015 г. – 132,94 лв. Изтъква се, че след 06.03.2015 г. не били извършвани изпълнителни действия, като с Постановление от 05.08.2019 г. изп. дело било прекратено.

С договор за цесия от 08.08.2018 г. „*******“ ЕООД прехвърлило на ответника вземанията по издадения изпълнителен лист. На 11.11.2019 г. ответникът образувал изп. дело № 2230/2019 г. по описа на ЧСИ ********, с район на действие Окръжен съд – Пловдив, като по същото били извършени следните изпълнителни действия: на 02.12.2019 г. бил наложен запор на 2 трудовото възнаграждение и запор на банковите сметки на ищеца, на 04.05.2020 г. бил наложен запор на вземания на ищеца, на 14.02.2022 г. бил наложен запор на банковите сметки на ищеца и на 16.02.2023 г. била изпратена покана за доброволно изпълнение, получена от ищеца на 22.02.2023 г.

Въвежда възражение, че процесното вземане е погасено по давност, поради което е недължимо. По-конкретно, посочва, че последното действие по изп. дело № 46/2011 г. на ЧСИ Б********, с район на действие СГС, годно да прекъсне погасителната давност е от 06.03.2015 г., а следващото такова е от 02.12.2019 г. През посоченото време бил изтекъл срок, по-дълъг от три години, поради което сумата в размер на 1713,24 лв., представляваща законна лихва за периода 18.06.2009 г. – 12.02.2016 г. е недължима.

Ответникът „**********“ ЕАД е депозирал Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който посочва, че между ищеца и „*********“ ЕООД е възникнало правоотношение по силата на сключен Договор за кредит № 1001090732, вземането по който е цедирано на ответното дружество по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.08.2018 г. Твърди, че въз основа на процесния изпълнителен лист, на 25.02.2011 г. било образувано изп. дело № 46/2011 г. по описа на ЧСИ ********, като с молбата за образуване предишният взискател „*********“ ЕООД възложил на съдебния изпълнител правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. Поддържа, че предвидената в закона погасителна давност за вземането не е изтекла, като се изтъкват обстоятелства, които според ответника са довели до нейното прекъсване.

Сочи, че след като изп. дело № 46/2011 г. по описа на ЧСИ ******* е било прекратено, ответникът е изтеглил процесния изпълнителен лист и въз основа на него „*********“ ЕАД е образувало на 11.11.2019 г. ново изп. дело № 2230/2019 г. по описа на ЧСИ *****. Посочва също, че с молбата за образуване взискателят е направил искане за опис на движими вещи, което счита, че прекъсва погасителната давност за вземането, доколкото демонстрира активно поведение на кредитора. Уточнява, че с молбата са възложени на съдебния изпълнител и правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. Счита предявените искове за неоснователни, тъй като в хода на процесното изпълнително дело са извършвани множество изпълнителни действия.

Към делото са приложени Договор за цесия от 08.08.2018г., с 3 приложение 1 и приложение 6, както и в цялост заверени копия от изп.д.№ № 46/2011 г. по описа на ЧСИ *******, с район на действие СГС, и изп.д.№ 2230/2019 г. по описа на ЧСИ ********.

Районният съд, за да отхвърли предявения иск на осн. чл.439 от ГПК, излага основни съображения, че в конкретния случай претенцията на ищеца е за недължимост на законна лихва върху отразения в изпълнителния лист размер на главница, като спорът по делото се свежда до това изтекла ли е предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесното вземане за законна лихва и от кога същата тече. Посочено е, че вземането, за което е издаден изпълнителният лист от 29.07.2010 г., е установено с влязло в сила решение, поради което и е приложима петгодишната погасителна давност съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, която предвижда, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Позовава се на трайната съдебна практика, в разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, според която под „решение“ се има предвид всеки акт на съда (влязло в сила решение или заповед за изпълнение). Според същата, давността е тригодишна само в случаите, когато в законова норма е предвидена такава (напр. при издаден изпълнителен лист въз основа на запис на заповед – с нормата на чл. 531, ал. 1 вр. с чл. 537 от ТЗ е регламентирана тригодишна давност от падежа за погасяване на исковете по записа на заповед срещу издателя. Районният съд е наблегнал, че не споделя становището на процесуалния представител на ищеца, поддържано в открито съдебно заседание от 18.01.2024 г., а именно – че предмет на иска е недължимост на законна лихва за забава, която не е установена с влязло в сила решение, поради което същата се погасява с тригодишна давност. В тази връзка акцентира, че предявената по делото претенция за недължимост на законна лихва за процесния период е изчислена върху главница в размер на 2485,14 лева, която главница е отразена в изпълнителен титул – изпълнителен лист от 29.07.2010 г., издаден от Софийски градски съд по т. д. № 1797/2010 г., предвид подлежащо на изпълнение Решение № 798 от 18.06.2009 г. на арбитър ********, за събиране на което вземане е образувано изпълнително дело.

Затова и претенцията за мораторна лихва произтича от вземането за главница, чието основание вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание.

4

Районният съд посочва също, че по делото не е спорно, а и от събраните писмени доказателства се е установило, че кредиторът „********“ ЕООД се е снабдил с изпълнителен лист от 29.07.2010 г., включително и за законната лихва върху главницата от 2485,14 лева, считано от датата на постановяване на Решение № 798 от 18.06.2009 г., а именно – 18.06.2009 г., до окончателното погасяване на задължението. Изложените от ищеца твърдения свързват недължимостта на процесната сума с образувано изпълнително дело пред ЧСИ, въз основа на издаден изпълнителен лист. Съгласно представения по делото изпълнителен лист от 29.07.2010 г., видно е, че главницата е присъдена, ведно със законната лихва от датата на постановяване на съдебното решение /18.06.2009 г./, до окончателното погасяване на задължението, тоест лихва е присъдена. Доколкото такова вземане се претендира от ответника, видно от приложеното по делото копие от изп. дело № 2230/2019 г. по описа на ЧСИ ********, Районният съд е наложил правен извод, че ищецът има правен интерес да установи недължимостта на това акцесорно вземане. Тъй като по делото липсват данни за датата на влизане в сила на подлежащото на изпълнение решение, въз основа на което е издаден процесният изпълнителен лист, то Районният съд е приел като дата на влизане в сила – датата на издаване на изпълнителния лист, а именно 29.07.2010 г.

Налага и следващият извод, че от тази дата започва да тече петгодишна погасителна давност относно вземането, предмет на изпълнителния лист.

Мотивира, че за събиране на вземането е образувано на 25.02.2011 г. изп. дело № 46/2011 г. по описа на ЧСИ ********** на КЧСИ, като след образуване на изпълнителното производство давността по отношение на вземането е спряла да тече, в който смисъл намират приложение постановките, дадени с Постановление № 3/1980 г. на Пленума на ВС, съгласно което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Посоченото постановление е намерило приложение в отношенията между страните до приемане на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което и погасителната давност за вземането е започнала да тече от 26.06.2015 г. Позовава се и на разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, затова че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г.

5 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

Районният съд се позовава и на задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) – насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Посочено е, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. На следващо място в мотивите на решението е уточнено, че ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни 6 способи.