Решение № 33 от 07.03.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Варна, 07.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20253000500368 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК вр. чл. 294 ГПК.

С решение № 371/25.06.2025 г., постановено по гр. д. № 12 58/2024 г.

Върховният касационен съд е отменил въззивното решение на АпС – Варна, постановено по в. гр. д. № 445/2023 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд със задължителни указания по приложението на закона.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на Ш. А. Х., К. Р. А. и А. Р. А., чрез адв. Д. И., против решение № 999/14.08.2023 г. по гр. д.

№ 101/2022г. на ОС – Варна, постановено при участие на Национален осигурителен институт и Р.Й.И., в качеството й на ЕТ „Д-р Р. И. – амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ – Медика 55“ като трети лица-помагачи на страната на ищците, с което са отхвърлени предявените от въззивниците против „Транс логистик 1“ ЕООД искове с правно основание чл. 200 КТ за заплащане на всеки един от тях на сумата от 1 по 25 000 лева, съставляваща част от сумата от 50 000 лева, претендирани обезщетения за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от смъртта на наследодателя им Р. А. Х., починал на 08.08.2019 г., в резултат на злополука, приета за трудова с разпореждане № 5104-0348/02.10.2020 г. на НОИ, ведно със законните лихви върху главниците, считано от 08.08.2019 г.

Наведените в жалбата оплаквания са за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, постановено при допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. С подробни доводи по съществото на спора се оспорват направените от първоинстанционния съд изводи за пороци, водещи до нищожност на решението на ТЕЛК и издаденото въз основа на него разпореждане № 5104-03-48/02.10.2020 г., с което настъпилата смърт на наследодателя им е призната за трудова злополука, които изводи са обусловили и крайния извод на съда за неоснователност на исковете им.

Излагат се доводи и по останалите елементи от фактическия състав на предявените искове – претърпени вреди и следващия се размер на дължимите им се обезщетения. Отправеното до съда искане е за отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковите претенции, ведно с присъждане на законната лихва от датата на увредата, както и направените по делото разноски.

В срока по чл. 263 ГПК са депозирани писмени отговори от насрещната страна – „Транс логистик 1“ ЕООД и от третото лице-помагач Национален осигурителен институт, с които жалбата се оспорва като неоснователна.

При настоящото разглеждане на спора в о.с.з. въззивната жалба, съответно отговорите, се поддържат.

Третото лице – помагач Р.Й.И., в качеството й на ЕТ „Д-р Р.И. – амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ – Медика 55“, не е подала отговор по чл.263 ГПК, не е изразила становище по жалбата при разглеждането й в о.с.з.

За да се произнесе по спора, въз основа на събраните по делото доказателства, приложимия закон и съобразно разпоредбите на чл.269 ГПК и чл. 294 ГПК, съставът на АпС – Варна, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Обжалваното решение е постановено по предявени от Ш. А. Х., К. Р. А.

2 и А. Р. А. против „Транс логистик 1“ ЕООД частични искове с правно основание чл. 200 КТ за осъждане на ответника да им заплати сумите от по 25 000 лв. – част от сумите от по 50 000 лв., претендирани обезщетения за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на Р. А.

Х., бивш жител на с. Цонево, общ. Дългопол, обл. Варна, настъпила на 08.08.2019 г. и приета за трудова злополука с разпореждане № 5104-03-48 от 02.10.2020 г. на длъжностно лице в Националния осигурителен институт, ТП – Варна, ведно със законната лихва от 08.08.2019 г.

Така предявените искове са основани на фактически твърдения, че въззивниците са наследници на Р. А. Х., ЕГН **********, бивш жител на с.

Цонево, общ. Дългопол, обл. Варна, починал на 08.08.2019 г. По силата на трудов договор от 18.06.2018 г., последният бил назначен на длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил над дванадесет тона“ в ответното дружество. С допълнително споразумение от 02.01.2019 г. към трудовия договор, Р. Х. бил преназначен на длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил дванадесет и повече тона“. При изпълнение на трудовите си задължения, същият осъществявал транспорт извън територията на Република България. На 30.07.2019 г. натоварил алуминиево фолио от гр. Велики Преслав с камион марка „Скания“ с рег. № *** и прикачено ремарке с рег. № **, който бил технически изправен. Пътуването на Р. Х. от гр. Велики Преслав до местоназначението му в Белгия протекло нормално, спазвайки работното време и почивките. След това се отправил към Холандия, където на 05.08.2019 г. натоварил саксии за цветя, които трябвало да докара в гр. Варна. На 08.08.2019 г. около 22:30 ч., след като преминал граничния контрол на ГКПП „Дунав мост-Русе“ Р. Х. починал внезапно. От НОИ ТП-Варна било извършено разследване на злополуката, за което бил съставен протокол № 5101-036-183/11 от 12.05.2020 г., а въз основа на влязло в сила експертно решение № 229/25.06.2020 г. на ТЕЛК към „УМБАЛ Св. Марина-Варна“ ЕАД, с разпореждане № 5104-03-48 от 02.10.2020 г. на Националния осигурителен институт, ТП – Варна, е прието, че смъртта на Р. А. Х. е в резултат на трудова злополука. Твърдят, че вследствие на внезапната смърт на наследодателя им са претърпели необратими емоционални болки и страдания, подробно описани. Считат, че с оглед признаването на инцидента за трудова злополука и на основание чл. 200 КТ работодателят му – ответното дружество носи отговорност за обезщетяване на така претърпените от тях неимуществени 3 вреди.

С подадения в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор „Транс логистик 1“ ЕООД е оспорило предявените срещу него искове с възражения за тяхната неоснователност. Изложени са подробни доводи за нищожност и незаконосъобразност на експертно решение № 2229/25.06.2020 г. на ТЕЛК към „УМБАЛ Св. Марина – Варна“ ЕАД, въз основа на което е било издадено и разпореждането по чл.60 КСО. Сочи, че същите не са му били връчване.

Отрича инцидентът да има характера на трудова злополука, тъй като смъртта не е настъпила вследствие на внезапно увреждане на здравето. В условие на евентуалност, ако злополуката бъде призната за трудова се поддържа, че претендираните обезщетения не отговарят на критерия за справедливост по см. на чл. 52 ЗЗД, както и че същите следва да бъдат редуцирани с получените от ищците във връзка със смъртта на наследодателя им обезщетения, еднократна помощ и наследствени пенсии. Направено е и възражение за съпричиняване от страна на починалия, който не е информирал работодателя си, че страда от заболяванията /захарен диабет и сърдечно-съдова болест с поставен стент/, както и че същият не е спазвал минимално необходимото време за междудневна почивка и престои.

На основание чл. 219 ГПК, по почин на ищците, са конституирани трети лица – помагачи – Национален осигурителен институт и ЕТ „ Д-р Р.И. – амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ – Медика 55“.

Към настоящия момент между страните не е спорно, а това е установено и от приетите по делото доказателства - удостоверение за наследници и допълнително споразумение № 00000044/02.01.2019 г. към трудов договор № 00000024, че ищците са наследници по закон (низходящи и съпруга) на Р. А.

Х., починал на 08.08.2019 г., който към датата на смъртта си е бил в трудово правоотношение с

„Транс логистик 1“ ЕООД, заемайки длъжността

„Шофьор тежкотоварен автомобил дванадесет и повече тона“. Не е спорно и обстоятелството, че смъртта му е настъпила в резултат на сърдечен удар по време, в което същият е изпълнявал трудовите си задължения. В тази връзка от ангажираните по делото доказателства е установено, че на основание чл. 58, ал. 1 КСО е било извършено разследване на злополуката, за резултатите от което е съставен протокол № 5101-03-183#11 от 12.05.2020 г., в който са 4 отразени обстоятелствата по инцидента - около 22:35 ч. на ГКПП „Дунав Мост“ – Русе – трасе „вход“ за влизане в Република България се явил т. а.

„Скания“ с рег. № ***, с прикачено ремарке рег. №**; автомобилът бил управляван от Р. А. Х.; след приключване на съвместния румъно-български граничен контрол, Р. Х. се отправил към кабината на товарния автомобил, за да продължи пътуването си, но преди да отвори вратата на кабината на автомобила, се свлякъл и паднал на земята; в 22:50 ч. на мястото пристигнал медицински екип от Центъра за спешна медицинска помощ; в 23:04 ч. Р. А. Х. бил откаран в „УМБАЛ Канев“ АД в гр. Русе, където, въпреки предприетите реанимационни действия, починал; съгласно амбулаторен лист за преглед на пациент в КБД/ СО № 015814 е поставена диагноза „Внезапна сърдечна смърт“, МКБ 146.1. Комисията е приела, че през периода от 30.07.2019 г. до 08.08.2019 г. трудовото натоварване на Р. Х. е било непостоянно и съизмеримо с пропътуваните километри през работните дни на седмица. Установено било, че са спазени условията на режима на труд и почивка от страна на пострадалия. В заключение Комисията е приела, че съобразно своята компетентност, не може да вземе отношение относно връзката между настъпилата смърт и извършваната работа от Р. А. Х. и е предоставила събраните данни за вземане на решение от ТЕЛК.

С експертно решение № 2229 от 25.06.2020 г. Териториалната експертна лекарска комисия към „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Света Марина““ ЕАД е поставила диагноза на починалото лице – „Внезапна сърдечна смърт, вследствие сърдечна тампонада от руптура, на аневризма на лява камера при ИБС. Подостър задно-септален миокарден инфаркт при КАС-едноклонова болест с тромбоза (с реканализация) на RCA.

Захарен диабет тип 2, за който е приемано перорално лечение.“. На основание чл. 73, ал. 1, т. 1 от Наредбата за медицинската експертиза е приета причинна връзка между настъпилата смърт, причината за същата, пи отчитане на захарния диабет като рисков фактор, и условията на труд – трудова злополука с нетравматично увреждане. Въз основа на това решение е било постановено разпореждане № 5104-03-48 от 02.10.2020 г. по чл. 60, ал. 1 КСО, с което декларираната от Ш. Х. злополука вх. № 5101-03-183 от 30.08.2019 г. на ТП – Варна на НОИ, станала с Р. А. Х. на 08.08.2019 г., е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО.

Именно въпросът дали обстоятелствата, при които е настъпила смъртта 5 на наследодателя на въззивниците, определят същата като трудова злополука по см. на легалната дефиниция на чл. 55 КСО, съответно налице ли е действителен и влязъл в сила акт за нейното установяване, са били основните спорни въпроси и при предходното разглеждане на спора.

Действащата нормативна уредба предвижда специален ред за установяването на трудовата злополука – чл. 57 и сл. КСО, в което производство компетентният административен орган издава акт по чл. 60, ал.

1 КСО - разпореждане, с което приема наличието или липсата на трудова злополука. В исковото производство по чл. 200 КТ съдът не е компетентен да изследва дали увреждането на здравето/настъпването на смъртта на работника съставлява трудова злополука, а е обвързан от приетото в акта по чл. 60, ал.1 КСО. Инцидентният контрол по валидността и законосъобразността на този акт е допустим при условията на чл. 17 ГПК, отчитайки обстоятелството, че работодателят е участник в административното производство.

Съгласно приетото в отменителното решение на касационната инстанция, към момента на постановяване на предходното въззивно решение Експертно решение № 2229 от 25.06.2020 г. на ТЕЛК и разпореждане № 510403-48 от 02.10.2020 г. на НОИ не са влезли в сила, тъй като с подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор на „Транс логистик 1“ ЕООД надлежно е било предприето тяхното обжалване, компетентен по което да се произнесе е съответният административен съд. В тази връзка са и дадените задължителни указания за извършване на следващите се процесуални действия по изпращането на жалбите на компетентния съд. След изпълнение на същите, по делото са постъпили писма с вх. № 7121/03.10.2025 г. и вх. № 7122/03.10.2025 г. от Административен съд – Варна, с които са представени влезли в сила определения, видно от които е, че образуваните по подадената от „Транс логистик 1“ ЕООД жалба срещу решение № 2229/25.06.2020 г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Св. Марина“ - адм. д. № 1567/2025 г. и по жалбата на дружеството срещу разпореждане № 5104-03-48/02.10.2020 г. на длъжностно лице в ТП – Варна на НОИ – адм. д. № 1608/2025 г., са прекратени, като жалбите са изпратени за произнасяне от компетентните административни органи – НЕЛК /чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето/, съответно Директора на ТП – Варна на НОИ /чл. 117 КСО/. Към момента на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция липсват постановени актове, касаещи предприетото от „Транс логистик 1“ ЕООД обжалване. С решение № 2153-036 155/18.08.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Варна производството по обжалването на разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО е спряно до приключване обжалването на решението на ТЕЛК.