Решение № 136 от 11.08.2026, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Дулово, 11.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай К. Кънчев при участието на секретаря Христина М. Стоева като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Гражданско дело № 20243410100755 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба с правно основание чл.79 от ЗС във вр. с чл. 124, ал.1 от ГПК, подадена от М. М. М. с ЕГН **********, починал в хода на настоящото производство и заместен на основание чл.227 от ГПК от наследниците си по закон - неговата съпруга Ю. Ш. М. с ЕГН ********** и децата му А. М. М. с ЕГН ********** и М. М. М. с ЕГН **********.

Предявен е положителен установителен иск за собственост срещу ответниците А. Д. Н. с ЕГН ********** и Ф. М. Н. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ****.

Ищците молят съда постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че са собственици по силата на изтекла в полза на техния наследодател 10-годишна придобивна давност на реална част от 300 кв.м., придаваема в източната част на техния Поземлен имот с идентификатор **** по КККР на ***.

Представят писмени доказателства. Претендират разноски. Правят искане за събиране на гласни доказателства и за назначаване на експертиза.

Ищците твърдят че са собственици по наследство на недвижим имот (Поземлен имот с идентификатор ****), находящ се в ***, ***, с трайно жилищно предназначение, а именно: 1590 кв.м. реални части от поземлен имот с планоснимачен *** по регулационния план на са. *** от 1980г. за който е отреден УПИ ***., при граници: улица ***, УПИ с №№*** ведно с построените в него полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 170 кв.м., полумасивна жилищна пристройка със застроена площ от 20кв.м. и паянтова второстепенна сграда със застроена площ от 34 кв.м., ведно с правото на собственост върху имота, участващ както следва 85 кв.м. в УПИ ****, видно от нотариален акт за договор за дарение на недвижим имот с 1 рег.****г. на нотариус рег. №*** на Нотариалната камара, вписан в Агенцията по вписванията с рег. №****г. Имота им бил придобит по наследяване от родителите на първоначалния ищец М. М. М., като нотариалния акт за собственост бил представен пред нотариус при нотариална заверка на договора за дарение на недвижимия имот. В този имот имало построена жилищната сграда през 1955г., и през всичките тези години, те са ползвА. ползвА. имота си. Съседен на техния имот е недвижимия имот на ответниците, съставляващ Поземлен имот с идентификатор ****.

В края на месец ноември 2024г. ответниците трасирА. свой поземлен имот с идентификатор ****, трасирА. и спорните 300кв.м. като тяхна собственост и изявили собственически претенции. Считат, че твърдението на ответницие, че те са собственици на процесните 300кв.м. е неоснователно, защото те никога не са осъществявА. владение над тях.

Поддържат, че имотните граници са били материално фиксирани на терена с тухлен зид и мрежа, които ответниците са премахнА. самоуправно в края на 2024 г. след извършено трасиране.

Считат, че за процесните 300 кв.м. е изтекла в тяхна полза придобивна давност, и че са станА. собственици на тези квадратни метри на основание осъществено от тях давностно владение в продължение на повече от 10 години.

Ищците в съдебно заседание чрез процесуалният представител адв.П. Н. от АК-Варна, поддържат исковата си молба. В устните състезания по същество процесуалният представител на ищците направи устно искане за изменение на иска, като настоява квадратурата на претенцията да бъде увеличена от 300 кв.м. на 642 кв.м. Претендират разноски по списък по чл. 80 от ГПК. Представена е писмена защита с изложени в нея съображения за основателността на предявения иск.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците, са депозирА. писмен отговор с който оспорват изцяло предявения установителен иск кактo неоснователен.

Навели са възражение, че с влязло в сила Решение № *** г. по гр. дело № **** г. по описа на на РС – Дулово са признати за собственици по давност на Поземлен имот с идентификатор **** с площ 2908 кв.м., включващ и спорния терен от 300 кв.м. Заявяват, че дори и да е упражнявана фактическата власт върху процесните 300 кв.м., тази част не може да бъде призната за собственост на ищците, поради забраните на чл.19, ал.1 т.5 от ЗУТ и чл.200 от ЗУТ, тъй като тя няма никакво лице към улица и е по-малка от 500 кв.м.

Предвиденото в чл.200, ал.2 от ЗУТ изключение намира приложение само в хипотеза на присъединяване към съседен имот по реда на чл.17 ЗУТ при първоначално урегулиране на територията.

Искат от съда да отхвърли предявеният иск като неоснователен.

Претендират разноски. Представят писмени доказателства. Правят искане за събиране на гласни доказателства.

Ответниците в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв.

П. Н. от АК-Силистра,поддържатт писмения си отговор. Заявяват, че възможността на ищците да оспорват представените от ответниците официални актове – КНА и съдебното решение е преклудирана. Поддържат, че на място никога не е имало ограда, а стопанска бразда, а упражняваната от наследодателя на ищците фактическа власт е имала характер на обикновено временно ползване по силата на роднинска устна заменка. Молят за 2 отхвърляне на иска и за присъждане на разноски. Представена е писмена защита с изложени в нея съображения за неоснователността на предявения иск.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

За да установи юридическия статус на двата съседни поземлени имота – този на ищците и този на ответниците и тяхната собствеността, съдът извърши детайлен преглед на представените по делото и приети писмени доказателства в тяхната хронологична последователност:

Нотариален акт за договор за дарение на недвижим имот № **** г. , издаден от нотариус К.К (рег. № *** на НК). С този акт наследодателят на ищците – М. М. М. – е придобил собствеността върху 1590 кв.м. реални части от УПИ XII, пл. № *** по тогавашния регулационен план на с. ***, ведно с построените в него жилищни сгради.

Уведомително писмо и Приходна квитанция № **** г., издадени от ОбНС-Дулово. От тях се установява, че дядото на първоначалния ищец – М.С.Н, е заплатил сумата за придобиване на държавно дворно място от 430 кв.м., придадено по регулация към тогавашния парцел ***.

Удостоверение за данъчна оценка изх. № **** г. на ***, легитимиращо данъчната оценка на имота на ищците (ПИ ****) в общ размер на 8603.10 лева.

Влязло в сила на 27.07.2024 г. Решение № *** г. , постановено по гр. дело № **** г. по описа на Районен съд – Дулово. С това съдебно решение, постановено в производство срещу ***, ответниците по настоящото дело – А. Д. Н. и Ф. М. Н. – са признати за собственици на основание давностно владение на Поземлен имот с идентификатор **** по КККР на с. ***, с площ от 2908 кв.м.

Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание съдебно решение **** г. на нотариус К.К. С този констативен акт ответниците са узаконили в режим на СИО собствеността си върху ПИ **** с площ от 2908 кв.м., индивидуА.зиран по одобрената със Заповед № *** г. на ИД на АГКК кадастрална карта.

Протокол за трасиране, означаване и координиране от 26.10.2024 г. , ведно с Трасировъчен план и координатен регистър в координатна система ККС2005, изготвени от лицензирания геодезист инж. Р.С. Документът удостоверява, че по молба на ответниците е извършено официално заснемане и материА.зиране на границите на ПИ **** по координатни точки 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12 и 13 в присъствието на собствениците.

Официална Скица на поземлен имот № **** г. , издадена от СГККСилистра, отразяваща кадастралните граници, площта от 2908 кв.м. и носителите на вещни права върху ПИ ****.

Удостоверение за наследници изх. № **** г. на ***, установяващо, че встъпилите ищци са законни наследници на починА.я на 16.02.2025 г. М.

М. М..

3

Въз основа на писмените доказателства и извършен личен оглед на място, вещото лице инж. Д. В. В. е изготвило заключение по възложената му и назначена по делото съдебно-техническа експертиза.

От заключението на вещото лице се установява следното:

Границите на ПИ **** (собственост на ответниците) по кадастралната карта от 2015 г. съвпадат изцяло с регулационните граници на УПИ *** по регулационния план на с. ***, общ.Дулово, от 1980 г.

По силата на действащата КККР, източната част на имота на ответниците (ПИ ****) навлиза в обработваната от ищците площ с люцерна общо с 642 кв.м.

Тази застъпена реална площ от кв.м. по силата на стария регулационен план от 1980 г. се разпределя като придаваеми части към съседните парцели: точно 300 кв.м. са придаваеми към УПИ *** (имота на ищците); кв.м. към УПИ *** и кв.м. към УПИ ***.

Вещото лице изрично подчертава, че на терена в източната и южната граница на ПИ **** липсва материА.зирана ограда, а спорното пространство е заключено между кадастралната линия и стопанската бразда по точки 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 9, 10, 11 и 12 от комбинираната скица, която е неразделна част от заключението.

Заключението на вещото лице е прието без възражения на страните и без да е оспорено от тях.

Проведените разпити на водените от страните свидетели и дадените от ответниците обяснения по реда на чл. 176 от ГПК изясняват характера на упражняваната фактическа власт.

В съдебно заседание на 27.10.2025г. ответниците А. Д. Н. и Ф. М. Н. дават подробни обяснения във връзка с предмета на делото по реда на чл. 176 от ГПК. Те изясняват, че ограда на място никога не е имало, а преди 3-4 години са предоставили процесното пространство за ползване на своя братовчед М.

М. М. (наследодателя на ищците) по силата на изрична, устна уговорка между роднини за замяна. М. е получил правото да обработва тези квадратни метри, а в замяна е предоставил на ответниците своя земеделска земя извън плана – т.нар. „чаир“. Договорката е била с временен характер – за срок от 3-4 години, за да могат да стопанисват парцелите си по-удобно.

Изявленията на ищците се потвърждават изцяло от свидетеля С.Я.Х(племенник на ищците). Същият дава показания, че в периода от 2021г. до 2025 г. лично е наел и обработвал това спорно пространство като наемател на М., плащайки му наем от 80-100 лв. Свидетелят обаче разкрива ключовия факт, че през есента на 2025 г. е заплатил наема за същите тези квадратни метри вече на ответника А. Д. Н., тъй като замяната е била прекратена след узаконяването на имота.

В показанията си свидетелите А.Я и Е.Б(двете без родствени връзки със страните) също потвърждават, че на място е имало само бразда, а ползването на тези 300 кв.м. от страна на наследодателя на ищците М. М. М. е почивало единствено на устната размяна на земите между братовчедите.

Дори доведените от ищците свидетели С. Д. и Х.Р потвърждават в разпита си за съществуването на тази роднинска „размяна на местата“.

В хода на устните състезания по същество адв. Н. направи устно искане за изменение на иска по чл. 214, ал. 1 от ГПК, настоявайки квадратурата на 4 претенцията да бъде увеличена от 300 кв.м. на 642 кв.м.

Съдът намира това искане за абсолютно процесуално недопустимо:

При установителните искове за собственост върху реална част от недвижим имот, нейните пространствени очертания имат индивидуА.зираща функция – определят самия предмет на спора (петитума).

На основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, изменение на иска чрез въвеждане на нов предмет или едновременна замяна на предмета и основанието в етапа на съдебните прения е изцяло преклудирано. Допускането на увеличение на площта повече от два пъти (от 300 кв.м. на 642 кв.м.) в самия край на производството би лишило ответната страна от правото на отговор по чл. 131 от ГПК и би накърнило правото на защита.

Ето защо искането се явява недопустимо и се оставя без разглеждане от настоящия съдебен състав с мотивите на настоящото решение, като съдът дължи произнасяне по същество в диспозитива единствено по първоначалния обхват от 300 кв.м.

В депозираната по делото от ищците писмена защита, процесуалният им представител наред с развитите съображения за основателност на предявеният иск за 300 кв.м., е заявил че поддържа направеното по реда на чл. 193 от ГПК оспорване на представените от ответниците констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание съдебно решение **** г. на нотариус К.К и влязло в сила на 27.07.2024 г. Решение № *** г., постановено по гр. дело № **** г. по описа на Районен съд – Дулово.