Решение № 236 от 12.08.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. Смолян, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20265400500263 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

С решение № 75/14.05.2026 г. по гр.дело № 737/2025 г. Маданският районен съд ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между А. Б. М. и „К.“ ЕАД-гр. С., че сключеният между А. М. и „К.“ ЕАД Договор за потребителски кредит № 312***/10.02.2025 г., е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК, поради нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

С решението на следващо място е ОТХВЪРЛЕН предявеният от „К.“ ЕАД-гр. С. иск срещу А. М. да му заплати сумата от 264,65 евро главница, представляваща чистата стойност на кредита /главница/ по Договор за потребителски кредит № 312***/10.02.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението.

Присъдени с решението и разноски, като „К.“ ЕАД гр. С. е осъдено да заплати на А. М. сумата от 71,27 евро разноски за държавна такса по първоначалния иск по гр. д. № 737/2025 г. на РС-Мадан; както и на адв. М. О. сумата от 180 адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, за осъществено процесуално представителство по предявения първоначален иск по гр. д. № 737/2025 г. РС Мадан; както и сумата от 180 евро адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, по насрещния иск по същото дело.

1

Срещу решението в ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕН искът му за осъждане на А. Б. М. да му заплати 264,65 евро главница, представляваща чистата стойност на кредита /главница/ по Договор за потребителски кредит № 312***/10.02.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното погасяване на задължението, е подадена допустима въззивна жалба от „К.“ ЕАД-гр.С., чрез юрк.А. И., с искане да бъде отменено в тази част и искът да бъде уважен.

Дружеството претендира и за разноските пред двете инстанции по този иск.

В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не се явява представител. Въззивната жалба се поддържа с изпратена писмена молба чрез юрк. А. И..

С отговор по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата А. Б. М., чрез пълномощника адв.М. О., оспорва жалбата и моли да се присъди на същия адвокат възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв в размер на 200 евро за процесуално представителство пред въззивния съд.

В съдебно заседание въззиваемата М., редовно призована, не се явява. Отговорът се поддържа посредством изпратено чрез адв.М. О. писмено становище.

Въззивният съд намира, че решението в обжалваната отхвърлителна част е правилно и следва да се предвид изложените от Маданския районен съд мотиви на осн.чл.272 ГПК. По оплакванията в жалбата съобразява следното:

Чл.23 ЗПК предвижда, че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

В случая сумата, която е отпусната от дружеството-кредитодател и която е получена от А. М., наречена “размер на кредита“ възлиза на 4 100 лв., видно от т.3 на Приложение № 1 към договора за потребителски кредит № 312***/10.02.205 г. Остатъкът от 936,20 лв. по същата т.3, влизащ в сбора на т.нар. от дружеството „общ размер на предоставения кредит“, е застрахователна премия, както изрично е посочено в тази т.3.

Договорът за кредит с необжалваната и влязла в сила част от настоящото решение на Маданския районен съд е обявен за недействителен, като основанията за това са противоречието му с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в ГПР не е включена същата тази застрахователна премия, като сключването на договора за застраховка е задължително условие за получаване на кредита; както и отразяването на премията като общ размер на кредита, а не като разход по него.

В §1, т.1, изр.1 ДР на ЗПК е уредено, че „общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са 2 известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Съгласно т.3 на същия §1, „общ размер на кредита" е максималният размер (лимит) или общата сума, предоставяна по договора за кредит. При свързаното обсъждане на тези разпоредби е пределно ясно, че застрахователната премия представлява за кредитополучателя разход, защото се плаща срещу получаване на застрахователна защита, макар ползващо се лице да кредитодателат, която е свързана с договора за кредит.

В същия смисъл е напр. Определение № 1566 от 12.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1146/2023 г., II т. о.,, изясняващо, че "…Съществено значение има изискването в договора за кредит да се посочат данни като например годишният процент на разходите, броят и периодичността на погасителните вноски, както и евентуално задължението за плащане на нотариални такси, изискваните обезпечения и застраховки; Понятието "общи разходи по кредита на потребителя" обхваща всякакви видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, съответно разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, също се включват в тези разходи (решение по дело С686/19 СЕС); Понятието "общи разходи по кредита на потребителя" се отнася едновременно до разходите, свързани с получаване на кредита, и разходите, свързани с неговото използване във времето.“

В същия смисъл е напр. Решение № 116 от 29.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 1921/2025 г., I т. о., според което: „Чистата стойност на кредита, подлежаща на връщане, се формира по размер след отчитане на реално получената от длъжника сума и приспадане от нея на реално платените по недействителния договор суми, включително за лихви и други разходи.“ Сключването на застраховката е било задължително условие за отпускането на кредита; освен това, изобщо не става дума за стоково финансиране и е напълно несъстоятелно приравняването на застраховката по договора към „стоков кредит“ и към случаите, когато с част от отпусната главница се рефинансира друг кредит.

С необжалваната част от решението със сила на пресъдено нещо е установено, че сключването на застраховката е било задължително условие за отпускане на кредита, и този въпрос не може да се пререшава. За пълнота на изложението обаче следва да се изтъкне и че: При главница от 4100 лв. и възнаградителна лихва от цели 50%, не би могло да се приеме, че А.

М., която е финансово затруднена, доброволно би се нагърбила да плаща още и сума от 936,20 лв. за застрахователна премия, която отгоре на всичко да се олихвява с огромната възнаградителна лихва от 50 %, за застраховка, която е сключена в полза на кредитодателя като ползващо се лице и 3 застрахователното обезщетение е в размер на остатъчния баланс по кредита към датата на настъпване на застрахователното събитие със застрахования, включително лихвата по кредита за посочения в застрахователния сертификат от 10.02.2025 г. период. Наред с това, кредитът е необезпечен. Всичко това води до категоричния извод, че с размера на застрахователната премия не е финансирана кредитополучателката, а последната е заставена да ползва застрахователната услуга, за да може изобщо да и се отпусне кредитът.

На осн.чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъдено да плати на осн.чл.38, ал.2 ЗАдв на адв.М. М. О. възнаграждение в размер на 130 евро за защита във въззивното производство.

По изложените съображения Смолянският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 75/14.05.2026 г. по гр.дело №

737/2025 г. на Маданския районен съд в обжалваната част, с която е ОТХВЪРЛЕН предявеният от „К.“ ЕАД-гр. С. иск за осъждане на А. Б. М. да му заплати сумата от 264,65 евро главница, представляваща чистата стойност на кредита /главница/ по Договор за потребителски кредит № 312***/10.02.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението.

В останалите части решението не е обжалвано и е влязло в сила.

ОСЪЖДА „К. ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "В." * (сграда *), ет. *, Бизнес център "Б.", да заплати на адв. М. М. О., Булстат ******, от АК-Смолян, сумата от 130 евро/ сто и тридесет евро/ адвокатско възнаграждение за защита във въззивното производство, определено по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв.

Решението не подлежи на обжалване заради ограничението по чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4