Определение № 1340 от 21.03.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1340 гр. София, 21.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Маргарита Георгиева

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Маргарита Георгиева Касационно гражданско дело № 20238002104797 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от П. М. Д., представляван от адв. М. Д., срещу въззивно решение № 2652/23.05.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 13071/2021 г. по описа на Софийския градски съд, в частите, с които като е отменено решение № 20148667/29.06.2021 г. по гр. д. № 74297/2018 г. на Софийския районен съд, е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата Е. П. Д., М. П. Д. и В. П. Д. на майката Л. В. Д., при която е определено и местоживеенето им. Определен е режим на лични отношения на бащата П. Д. с детето Е. Д., както следва: първите дванадесет срещи между детето и бащата да се проведат в детски контактен център в [населено място],[жк], [улица], ет.4, офис 1, всяка събота на всяка нечетна седмица в годината в интервала между 10.00 ч. и 18.00 ч., а ако поради заболяване на детето контактите не могат да се осъществят, същите да се реализират в първата събота след възстановяване на детето, наред с първоначално определените; от този период се изключва един месец през лятото, който съвпада с платения годишен отпуск на майката Л. Д.; контактите да се осъществяват с продължителност, определена от посоченото лице за контакт или експерт, като предварително се уведомят страните за продължителността на съответните срещи. Майката е задължена да организира воденето и вземането на детето до и от контактния център лично или чрез упълномощено от нея лице. След провеждане на 12-те срещи бащата има право да вижда и взима детето Е. Д., както следва: всяка четна седмица, според поредния й номер в годината, от 18.00 ч. в петък, а ако детето е на училище - след края на учебните занятия, до 09.00 ч. в понеделник на следващата седмица, а ако детето е на училище - до началото на учебните занятия (режимът не се прилага за времето от 10.00 ч. на 7 юли до 10.00 ч. часа на 8 юли на всяка година и един месец през лятото, когато майката ползва 1 платения си годишен отпуск); тридесет дни през лятото по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката, които могат да бъдат разделени на два пъти по петнадесет дни; майката се задължава до 30 април на съответната година да уведомява писмено бащата кога ще ползва платения си годишен отпуск през лятото, а ако не направи това в посочения срок, бащата има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми писмено майката до 31 май на съответната година; всяка четна година от 10.00 ч. на 24 декември до 18.00 ч. на 26 декември; от 10.00 ч. на 30 декември на всяка нечетна година до 18.00 ч. на 1 януари на следващата четна година; всяка четна година от 10.00 ч. на Разпети петък до 18.00 ч. на Светлия понеделник; всяка нечетна година през пролетната училищна ваканция на децата - от 09.00 ч. на първия ден до 18.00 ч. на последния й ден; всяка четна година през есенната и междусрочната училищни ваканции - от 09.00 ч. на първия ден на всяка до 18.00 ч. на последния ден; всяка година за времето от 10.00 ч. на 15 юни до 10.00 ч. на 16 юни; всяка нечетна календарна година за 3 март, 6 май и 6 септември – от 09.00 ч. до 20.00 ч.; всяка четна календарна година за 1 май, 24 май и 22 септември - от 09.00 ч. до 20.00 ч.

Определен е режим на лични отношения на бащата П. Д. с децата М. П. Д. и В. П. Д., както следва: всяка четна седмица от годината от 18.00 ч. в петък, а ако детето е на училище - след края на учебните занятия, до 09.00 ч. в понеделник, а ако детето е на училище - до началото на учебните занятия (режимът не се прилага за времето от 10.00 ч. на 7 юли до 10.00 ч. часа на 8 юли на всяка година и един месец през лятото, когато майката ползва платения си годишен отпуск); тридесет дни през лятото по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката, които могат да бъдат разделени на два пъти по петнадесет дни, майката се задължава до 30 април на съответната година да уведомява писмено бащата кога ще ползва платения си годишен отпуск през лятото, а ако не направи това в посочения срок, бащата има право да определи дните, през които ще взема децата, като уведоми писмено майката до 31 май на съответната година; всяка четна година от 10.00 ч. на 24 декември до 18.00 ч. на 26 декември; от 10.00 ч. на 30 декември на всяка нечетна година до 18.00 ч. на 1 януари на следващата четна година; всяка четна година от 10.00 часа на Разпети петък до 18.00 ч. на Светлия понеделник; всяка нечетна година през пролетната училищна ваканция на децата - от 09.00 ч. на първия ден до 18.00 ч. на последния й ден; всяка четна година през есенната и междусрочната училищни ваканции - от 09.00 ч. на първия ден на всяка до 18.00 ч. на последния ден; всяка година за времето от 10.00 ч. на 15 юни до 10.00 ч. на 16 юни; всяка нечетна календарна година за 3 март, 6 май и 6 септември – от 09.00 ч. до 20.00 ч.; всяка четна календарна година за 1 май, 24 май и 22 септември - от 09.00 ч. до 20.00 ч.

Бащата има право да вижда и взима трите деца на 20.10 (рождения ден на Е.), 29.05 (рождения ден на М.) и 07.08 ( рождения ден на В.) за времето от 11.00 ч. до 16.00 ч. всяка нечетна година, а ако в този ден децата посещават учебна и/или извънучебна дейност - след приключване на съответните занятия за три часа. Осъден е П. Д. да заплаща по 200 лв. месечна издръжка за всяко дете, считано от датата на подаване на исковата молба. На Л. Д. е предоставено ползването на семейното жилище в [населено място],[жк], [жилищен адрес] като същата е осъдена да заплаща на П. Д. месечен наем от 300 лв., считано от влизане в сила на решението в частта за предоставяне ползването на семейното жилище до настъпване 2 на основание за изменение или прекратяване на ползването.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението си касаторът сочи, че са налице основанията по чл.280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол по следните въпроси: 1) при равни други условия, следва ли установено родителско отчуждение да обоснове предоставяне на родителските права на отчуждения родител; 2) какви мерки следва да приеме съда за преодоляване на установено родителско отчуждение; 3) длъжен ли е съдът да се съобрази решението си по отношение на родителските права и режима на лични отношения с готовността на родителите да изпълняват мерки за преодоляване на родителското отчуждение; 4) задължен ли е съдът да събира доказателства с оглед охрана интереса на детето във всеки един момент от развитието на производството пред инстанцията по същество, когато спорът касае страна, за чийто интерес съдът следи служебно, според приетото с ТР №1/2013г. на ОСГТК разрешение 5) при извършваната от съда задължителна преценка на интересите на детето по критериите по чл. 59, ал. 4 СК и § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД, трябва ли да се вземат предвид всички конкретни обстоятелства, установени по делото, имащи значение за тази преценка; следва ли съдът да обсъди и вземе предвид желанията и чувствата на децата; 6) следва ли съдът да установи степента на родителско отчуждение за правилното решаване на въпросите по чл. 59 СК; 7) длъжен ли е съдът да възприеме заключението на вещото лице - психолог или следва да го обсъди заедно с другите доказателства по делото; 8) допустимо ли е съдът да възложи на експерт определянето на продължителността на срещите между дете и родител; 9) какви са критериите за определяне на режим на лични отношения на детето с родител; 10) при промяна на родителските права може ли съдът да си служи с предположения, или е длъжен да се мотивира единствено със събраните по делото доказателства. Сочи се практика на ВС и на ВКС, на която според касатора въззивното решение противоречи.

Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение (чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК), като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС по спора.

Ответната страна по жалбата - Л. Д., чрез адв. Красен П., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното:

Въззивният съд, обсъждайки поотделно и в съвкупност всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, вкл. представените социални доклади, е счел, че е в най-добрия интерес (включващ в най-широк смисъл добруването и благоденствието) на трите деца Е., М. и В., и с оглед конкретните обстоятелства по делото, родителските права да бъдат упражнявани от майката и при нея да се определи местоживеенето им. Посочил е, че и 3 двамата родители изразяват желание и готовност да упражняват родителските права и притежават съпоставим родителски капацитет. При никой от тях не са констатирани преки или косвени данни за рискови фактори за отглеждането на децата. Посочено е, че майката е с по - висок месечен доход, а при бащата доходът е с непостоянен размер, но доходите им позволяват без затруднения да покриват както собствените си нужди, така и тези на децата, включително и разходите за извънкласни занимания и таксите за обучение в частно учебно заведение на двете по- малки деца. Относно възможността родителите да разчитат на помощ от трети лица е отчетено, че бабата и дядото по майчина линия живеят в друг град, но децата са прекарвали голяма част от неучебното си време при тях, познават ги, споделят с ентусиазъм и радост за времето, прекарано при тях и разполагат с приятелска среда там.

Децата поддържат връзка и с баба си по бащина линия, но станалия инцидент в семейното жилище през м.май 2022 г., предизвикан от бащата, на който и тя е присъствала, е довел до загуба на доверието на детето Е. в нея. Посочено е, че и двамата родители са полагали грижи за трите деца при тяхното отглеждане по време на съвместното съжителство. След раздялата на страните основните грижи за децата се полагат от тяхната майка, като са постановени мерки за закрила и срещу бащата е издадена заповед за незабавна защита. Бащата е спазвал стриктно мерките и е осъществявал контактите с децата по споразумение с майката в контактен център. Според приетата във въззивното производство експертиза, след м.май 2022 г. се отчита отдръпване на детето Е. от бащата, констатира се отчуждение, отричане на бащината фигура и отказ за контакти. Касае се за отчуждение, което клони към средна степен, при която детето отказва контакт, а при осъществяването му продължава да се противопоставя (последното е отразено в наблюдението при експертното изследване, в което голямата дъщеря на страните е отказала присъствие на среща с бащата и е поискала да изчака в съседна стая). Въз основа на заключението на психолога, отразеното в социалните проучвания и изслушванията на две от децата по делото, е установен смесен характер на причините за настъпилото отчуждение. Става въпрос за криза на развитието, през която детето преминава, както и за сходни с тези на майката личностни характеристики, идентификация с ролята на жертва на майката, емоционална и доверителна връзка с този родител, съпреживяване на проблемите й и потребност да я защитава. Привличането на децата на страната на майката не може да се свърже с нейно целенасочено и съзнателно поведение. Във връзка с установяване на факторите, повлияли за негативното отношение на Е., съдът е съобразил споделеното от нея по време на социалното анкетиране и във въззивното производство, че по време на престоя й в дома на бащата, той нарушавал личното й пространство, не й давал свобода и самостоятелност; проверявал телефона й, демонстрирал, че има записваща със звук и картина камера, което създало убеждение в момичето, че е следено от бащата. В неговия дом й се налагало да „майчинства“ по отношение на по-малките деца – дали се чувстват добре, дали плачат или вършат нещо нередно. Обсъждайки наложените мерки за незабавна защита и продължителността на процеса по това дело, съдът е приел, че те не са свързани с целенасочено поведение на майката, целящо да компрометира връзката на децата с бащата, тъй като не би могло да се отрича правото на майката да търси защита на свои права и още повече, че с влязлото в сила 4 решение е констатиран акт на домашно насилие, осъществен от бащата срещу майката.