Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 68 от 19.04.2023, Районен съд - Мездра

Съд
Районен съд - Мездра
Дело
Гражданско дело 329/2022
Вид
Решение № 68
Подписан
19.04.2023
В сила
28.11.2024
Състав
Иванка Николова Кожухарова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.227 б."в" · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. М., общ. М., обл. Враца, 19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – М., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Н. Кожухарова при участието на секретаря Евгения Хр. Попова като разгледа докладваното от Иванка Н. Кожухарова Гражданско дело № 20221450100329 по описа за 2022 година

Л. П. В. от грС чрез адв.К. Т. АК гр.Враца е предявила иск против Т. П.

Д. от грС за отмяна на договор за дарение обективиран в нот.акт № ............................... год. на нотариус ..................... с рег.№ 593 НК,район на действие РС гр.М.,по силата на който Л. П. е дарила на Т. П. ½ ид.ч. от съсобствения недвижим имот УПИ 11111111111111111111 по плана на гр.Р. с административен адрес гр.00000000000000000 с площ от 1000 кв.м.,ведно с построените в имотга жилищна сграда,стопанска сграда и гараж и всички подобрения при съседи: 0000000000000000000000000000009 поради отказ на надарения да дава на дарителя издръжка, от която той се нуждае.Претендират се и разноски.

В исковата молба се твърди,че около 4 години финансовото положение на дарителката се влошило,а също така и здравословното й състояние,което води до допълнителни средства.Същата живее под наем.Канила е ответницата многократно за помощ,но същата е отказвала.

В срока по чл.131 от ГПК от адв.П. Ц. АК гр.Враца пълномощник на ответницата Т. П. е постъпил отговор с който оспорва предявения иск.Оспорва и представеният от ищцата договор за наем.Твърди се ,че ищцата не е искала издръжка от ответницата..Претендират е и разноски.

Искът е с правно основание чл.227 б.“в“ от ЗЗД.

Събрани са писмени и гласни доказателства.

1

Съдът,след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,приема за установено следното:

Страните поделото са сестри .През 2009 год. ищцата дарила на ответницата своята ½ ид.ч. от УПИ 11111111111111111111 по плана на гр.Р. с административен адрес гр.00000000000000000 с площ от 1000 кв.м.,ведно с построените в имота жилищна сграда,стопанска сграда и гараж и всички подобрения при съседи: 0000000000000000000000000000009 с нот.акт №............................... год. на нотариус ..................... с рег.№ 593 НК,район на действие РС гр.М.,като е запазено правото на ползване и живеене на тяхната майка.Твърди се,че преди около 3-4 години финансовото състояние на ищцата се влошило,както и здравословното й състояние,което довело до допълнителни средства и помощ за поддръжка на дома, здравето иживота й.Освен,че живее под наем,се налага да търси помощ от свои познати,тъй като ответницата след многократни покани,категорично отказва да и осигури необходими жизнени средства и помощ,поради което е предявила и настоящия иск.

От показанията на св.Георгиев се установява,че е съсед на страните по делото в гр.Р..Ключа от имота бил в него и той е поддържал къщата.Миналата година ищцата му поискала пари на заем,като казала,че е искала от сестра си,но тя и била отказала.Ищцата била закъсала със здравето.Същият и дал 2000 лв.Л. си идвала на Р.,докато сестра й Т. не взела ключа от него.Това било през 2022 год.Св.П. съпруга на свидетеля Георгиев установява същите обстоятелства.Според свидетелката ищцата имала диабет и високо кръвно.

Дарението е едностранна, безвъзмездна сделка и не създава на дарения никакви задължения да издържа или да помага /гледа/ дарителя си, т. е. с осъществяването на дарствения акт не възниква автоматично задължение за надарения да издържа дарителя. За да възникне това задължение е необходимо да са настъпили нови факти извън правопораждащия, сочещи че дарителят е изпаднал в нужда и е поискал издръжка от дарения. Именно от този момент моралното задължение на дарения се трансформира в правно и неговото неизпълнение е скрепено със санкция – отмяна на дарението.

Режимът по чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД е основан на виновно отменително основание – непризнателност, изразяваща се в отказ на дарения да даде издръжка на дарителя, от която той се нуждае. Докато дарителят не поиска 2 издръжка от надареното лице, макар трайно и за продължителен период от време да се е нуждаел от такава, то задължението на надарения остава морално и неизпълнението му не представлява основание за отмяна на дарението по чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД. Отказът на дарения да даде издръжка следва да бъде положително установен, като се изяснят всички обстоятелства, които са във връзка с него.

Фактическият състав на основанието по чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД включва следните три групи обстоятелства: 1) изпадане на дарителя в нужда;

2) отправено искане до надареното лице; 3) отказ на последното да даде исканата издръжка.

По отношение на първото обстоятелство, в закона липсва легална дефиниция на понятието "нужда от издръжка", при наличие на която и при отказ на надарения да дава издръжка за дарителя, за дарителя възниква субективното потестативно право да иска отмяна на дарението чрез иска по чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД. В теорията и трайната съдебна практика по приложението на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД се приема, че нуждата от издръжка следва да се преценява с оглед фактическите обстоятелства при всеки конкретен случай, като съдът следва да вземе предвид личността на дарителя, неговите конкретни битови и здравословни нужди, индивидуални потребности, социална среда, както и условията на икономическия живот в страната. Приема се и че е необходимо нуждата да не е инцидентна, а да има траен характер. Както се приема в Решение № 145 от 01.11.2017 г. , постановено по гр. д. № 786/2017 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о. нуждата от издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД се установява при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или може да ползва за съответните месеци /определени в цифрова величина/ и конкретна сума, която му е необходима за покриване на специфичните му нужди, като нуждата се обосновава от извода, че дарителят не е в състояние сам да се издържа от притежаваните от него средства и имущества. Нуждата от издръжка на дарителя може да се изразява в недостиг на парични средства за покриване на най-разнородни потребности – например за прехрана, дрехи, покриване на консумативни разходи, медицинско лечение, квартира и пр. Тя може да е още и в необходимост от непосредствена грижа, помощ, включително и от болногледач. Нуждата трябва да е трайна и да съществува към датата на поканата или към датата на формиране на сила на присъдено 3 нещо по делото.

Вторият елемент на фактическия състав на иска по чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД е дарителят да е поискал издръжката, от която се нуждае. Формата на поканата е без значение, като същата може да бъде както устна, така и писмена (Решение № 435 от 02.11.2011 г. , постановено по гр. д. № 1370/2010 г. по описа на ВКС, IV г. о.). Тя, също така, може да касае цялостно подпомагане на издръжката на дарителя или само отделни негови нужди (за плащане на консумативи, за закупуване на лекарства – Решение № 293 от 14.07.2011 г. , постановено по гр. д. № 1302/2010 г., на ВКС, IV г. о.).

Наличието на покана се доказва с всички доказателствени средства (писмени и гласни), като в тежест на ищеца е да установи, че е отправил покана и че същата е достигнала до знанието на ответника. Искането на дарителя към надарения за помощ при покриване на всички или част от потребностите, за които не разполага с финансови средства или има нужда от гледане, по съществото си е искане за даване на издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, б.

"в" ЗЗД. В съдебната практика, освен това се приема, че исковата молба има и характер на покана до ответника за даване на издръжка – така решение № 222 от 10.07.2000 г. на ІІ ГО ВКС, доколкото е осъществен факт с правно значение в хода на висящ исков процес, който съдът е длъжен да вземе предвид по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Ако липсва отправена покана преди предявяване на иска, следва да се отчете, че предявеният иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД съдържа искане за издръжка от надарения, което следва да се вземе предвид съобразно изискванията на чл. 235, ал. 3 от действащия ГПК (Решение № 222/10.07.2000 г., по гр. д. № 1349/99 г., на II г. о.; Решение № 322/09.04.2009 г., по гр. д. № 656/2008 г., на IV г. о.; Решение № 293/14.07.2011 г., по гр. д. № 1302/2010 г., на IV г. о.; Решение № 473/20.01.2012 г., по гр. д. № 263/2011 г., на IV г. о.).

Третият елемент на фактическия състав на иска по чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД е надареният да е отказал да дава поисканата от него издръжка. За да е налице отказ от даване на поисканата издръжка не е необходимо същият да е изричен и категоричен. Отказът може да се изразява и в бездействието на надарения, който заявява, че ще предостави средства, но не ги предоставя. За установяването на отказа са допустими всички доказателствени средства.

Доколкото се касае до отрицателен факт – неполучаване на издръжка, което е равнозначно на отказ да се даде издръжка, в тежест на ответника е да 4 установи, че е предоставил исканата му издръжка чрез предоставяне ползването на дарения имот, или на друг имот, чрез заплащане на консумативни разноски на дарителя, заплащане за лечение, даване на парични средства или подпомагане в натура и т. н. При иск за отмяна на дарение на основание чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД не е налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя, каквото е задължителното разрешение, дадено в Тълкувателно решение № 1/2013 от 21.10.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГК на ВКС.

С оглед тези принципни постановки, произтичащи от разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б"в" ЗЗД , доктрината и съдебната практика относно иска за отмяна на дарението в процесната хипотеза, е видно, че моралното задължение на надарения се трансформира в правно задължение за даване на издръжка при настъпване на определени в закона нови обстоятелства като правно-релевантни факти – изпадане на дарителя в трайна нужда и липсата на средства или имущество за посрещането и, както и отправено от негова страна до надарения и получено от последния искане за даване на издръжка.

Неизпълнението на това правно задължение от страна на надарения, т. е. недаването на поисканата от дарителя издръжка, поражда правото на последния да поиска отмяна на дарението. Това е така, доколкото целта на договора за дарение – да се облагодетелства едно лице с конкретно имущество, съпоставена с правната симетрия и равнопоставеността на субектите в облигационната връзка, не допуска когато дарителят изпадне в материално затруднение (нужда), което би посрещнал без проблеми, ако разполагаше с подареното имущество, да не получи насрещна материална престация под формата на издръжка и подпомагане. Ето защо, докато дарителят не поиска издръжка от надарения, независимо от обективната му трайна нужда от такава, задължението на надарения си остава морално и неизпълнението му не е скрепено със санкция (Решение № 975/04.11.2008 г., по гр. д. № 4052/2007 г., на I г. о.; Решение № 153/20.02.2009 г., по гр. д. № 1225/2008 г., на I г. о.; Решение № 177/14.04.2011 г., по гр. д. № 209/2010 г., на IV г. о.).

В конкретния случай, с оглед твърденията и възраженията на страните 5 и представените от тях доказателства, от фактическа страна се установява, че през 2009 г. ищцата Л. В. е дарила на сестра си – ответница по делото Т. Д. ½ ид.ч. от УПИ 11111111111111111111 по плана на гр.Р. с административен адрес гр.00000000000000000 с площ от 1000 кв.м.,ведно с построените в имота жилищна сграда,стопанска сграда и гараж и всички подобрения при съседи: 0000000000000000000000000000009, като е запазено правото на ползване на имота на Василка В. б.ж. – майка на страните по делото.От доказателствата по делото се установява,че през 2019 год. ищцата е постъпила в болнично заведение МБАЛ „ Св.Иван Рилски“ ЕАД грС – Клиника по ревматология.Изписана е с диагноза псориатичен артрит.С Експертно решение на ТЕЛК № ---------------------- год. и е определена 50 % трайно намалена работоспособност, като противопоказни са тежък физически труд, но може да изпълнява професията си системен оператор.През 2022 год. отново е постъпвала в МБАЛ „ Св.Иван Рилски „ ЕАД грС.Установено е,че същата е живяла във ведомствено жилище до 2012 год., а през 2021 год. е картотекирана като трайно нуждаеща се.Приложен е и договор за наем с физическо лице на жилище в грС с месечен наем от 450 лв., както и документ за трудовото й възнаграждение.,което възлиза средномесечно в размер на 1 199.67 лв.