Решение № 193 от 26.04.2023, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 429/2022
- Вид
- Решение № 193
- Подписан
- 26.04.2023
- Състав
- ЯВОР ДАНАИЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл.129, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.324, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.243 ал.1 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 193 гр. В.Т., 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ЯВОР ДАНАИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Гражданско дело № 20224100100429 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 432 от КЗ.
Ищецът А. А. С., действаща чрез своята майка и законен представител Д. П. С., чрез пълномощника им адвокат С. Н. И. в исковата си молба твърди, че на 09.08.2021г. в град В.Т., на ул. „М.Г.“ било реализирано ПТП от водача на л.а. „О.“ с рег. № ***, при което пострадала. Посочва, че същият е виновен за настъпване на произшествието, тъй като е управлявал автомобила при условията на ограничена видимост със скорост, несъобразена с пътните условия. За случая било образувано досъдебно производство, прекратено от РП В.Т. с постановление от 25.02.2022г. на основание чл.243 ал.1 т.1 НПК вр. чл.24, ал.1, т.9 от НПК. Твърди, че в резултат на произшествието получила описаните в исковата молба телесни увреди – закрито счупване на фронтална и дясна теменни кости; травматичен епидурален кръвоизлив в дясната половина на главния мозък; охлузни рани на дясна лакента става, в дясната поясно-кръстна област и на двете колена; кръвонасядане в лявата поясно-кръстна област. Излага, че виновният за същото водач на лек автомобил „О.“ попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди се покрива от застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица при ответника и че е предявила застрахователната си претенция пред него, но не е съгласна с предложения й размер на застрахователно обезщетение. Сочи, че причината за това е изключително дългия и болезнен период на възстановяване, който не бил приключил и към датата на подаване на исковата молба. Твърди, че преживява отново и отново инцидента и не може да го преодолее, което й носи единствено отрицателни емоции, чувство на страх и безпомощност.
Прави искане за осъждане на ответника да й заплати обезщетение за действително претърпените от нея неимуществени вреди вследствие на настъпилото ПТП в размер от 43 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на уведомяване на ответника за 1 настъпилото застрахователно събитие до окончателното изплащане. Претендира за направени по делото разноски.
Ответникът ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД гр.София, чрез пълномощника си адвокат Т. Т. е подал писмен отговор на исковата молба, в който заема становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорва твърдения в исковата молба механизъм на ПТП и наличието на противоправно поведение и вина у водача на л.а. „О.“ за настъпването му. Твърди, че настъпването му е изцяло по вина на пострадалата. Евентуално, оспорва процесният пътен инцидент да е настъпил по изключителна вина на водача на застрахования при него автомобил, като твърди принос на пострадалата, която пресичала пътното платно без да се огледа или съобрази поведението си с останалите участници в движението, не е преминала по обозначено за това място на платното за движение. Оспорва иска по размер, както и акцесорната претенция за лихва и началния момент, от който същата се претендира.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достига до следните фактически и правни изводи:
Безспорно между страните по делото е обстоятелството, че ПТП е настъпило в момент, в който ответникът е имал качеството на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена за лек автомобил марка „Опел“, модел „М.“ с рег № *** - застрахователна полица №BG/***, валидна до 23.10.2021г. Страните не спорят датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото събитие – 18.01.2022г.
Ответникът е образувал щета № 0411-500-0001-2022г. по застрахователна претенция.
С писмо от 04.05.2022г. до ищеца, ответникът го уведомява, че определното обезщетение за неимуществени вреди възлиза на сумата 7000 лв., определено по правилата на чл.52 от ЗЗД и при съпричиняване на вредата от страна на пешеходката.
По делото е представен констативен протокол за ПТП № 278 от 09.08.2021г., в който като обстоятелства и причини за ПТП е посочено, че водачът на лек автомобил О. рег. № *** не се съобразява с пътен знак А 19 и блъска внезапно навлязлата на платното за движение ищца А. А. С..
Образувано е ДП № ЗМ-784/2021г. на РУ В.Търново за престъпление по чл.343, ал.1, б.“Б“, вр. чл.324, ал.1 вр. чл.129, ал.2 от НК, което е прекратено, тъй като на основание чл.343, ал.2 от НК пострадалата е заявила желанието си наказателното производство да бъде прекратено.
По делото е представена и епикриза на А. А. С. от неврохирургично отделение на МОБАЛ В.Търново, от която се установява, че ищцата е на 10.08.2021г. претърпяла спешна операция с цел евакуация на хематом и декомпресия. Според данните от съдебномедицинско удостоверение от 17.08.2021г. на д-р Н. Г., при прегледа е установена закрита черепно-мозъчна травма /счупване на челна кост, кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка, оперативно отстраняване на кръвоизлива/, охлузна рана и кръвонасядане на десен хълбок и кръвонасядане на ляв хълбок, кръвонасядане по гръден кош, по дясно рамо, охлузни рани по десен лакът и двете колена.
Според заключението на изслушаната по делото съдебно медицинска експертиза, ищцата е получила описаните в съдебномедицинското удостоверение травми. В резултат на тези травми ищцата е претърпяла болки и страдания, като първите 2-3 седмици същите са били със значителен интензитет и постепенно са затихнали и отшумели към настоящия 2 момент в рамките на около 12 месеца. При такъв вид черепто-мозъчни травми срока на лечение и възстановяване е около 12-14 месеца, а за останалите травми - около 25 дни.
Според вещото лице прогнозата е добра, но при риск от епилепсия се пие лекарството „Конвулекс“, който е противогърчово средство. Поради това и вероятността за пълно излекуване е голяма, но нова може да се каже по категоримен начин около 2 месеца след спиране на това лекарство, което е предписано на ищцата /по данни на майката/ до края на тази година.
Според заключението на съдебната автотехническа експертиза, от техническа гледна точка, причините за настъпване на процесното ПТП са: от една страна неадекватната преценка на пътната обстановка от страна на водача на л.а. Опел, който оправлява автомобила с несъобразена скорост по пътен участък, сигналициран с пътен знак А19 „Деца“, който е разположен в близост до училище и детско заведение, в който е възможна поява на деца върху пратното за движение и наличие на препядствия, ограничаващи видимостта му към тротоара, и от друга – пресичането на платното за движение по улицата на необозначено за целта място от страна на 9-годишна пешеходка, при спокойно бягане и отклонено внимание от пътната обстановка.
Свидетелят П.П. – вуйчо на ищцата, е визял детето в Спешна помощ, където й се е вило свят и е повръщала, имала и външно охлузвания. Наложила се операция на черепа.
След операцията не можела да вижда няколко дена и имала оток на лимфите. Майка й се грижела за нея, и споделяла за паниката на детето от това, че не може да вижда. Детето викало на майка си: „Мамо, не мога да виждам“, „Мамо, какво ще правим сега?“, „Ще оживея ли?“, „Къде се намираш сега?“. Според свидетеля възтановяването на детето още не било приключило - трябвало да пие задължително 6 месеца лекарства, защото имало вероятност да получи епилепсия. Лекарства пиела и до ден днешен. Било я срам да ходи на училище, защото била с обръсната глава; страхувала се от хората да не я докоснат по главата, и до момента изпитвала панически страх от докосване на главата й, пазела я постоянно. В училище й се подгравали, че е луда. Имала 20 см. белег на главата и всеки ден ходела с шапка с козирка. Така около половин година била зле психически и физически – била отпаднала, виело й се свят. След това състоянието й се е подобрило, всеки месец ходели на преглед в Плевен за експертно мнение.
Свидетелката Ж.П. – баба на ищцата, която е била с детето и майка му в болницата след ПТП, описва състоянието му – детето не помнело нищо, операцията за отстраняване на хематома била спешна; след операцията била обинтована с подуто око, нищо не виждала; не пускала майка си дори и в тоалетната да отиде, защото много се страхувала. След операцията останал огромен белег на главата й, била остригана. Купили й шапки, защото й казвала „Бабо, не искам да избизам; много съм грозна“. Месеци наред не излизала от къщи и към момента продължавала да пие лекарства – бабата била инструктирана като детето дойде при нея на село Б., в колко часа кое лекарство да й даде.
Съдът възприема показаниятана свидетелите по отношение на преживените от детето след ПТП болки и страдания, като безпристрастни, обективни и добросъвестно дадени;
3 същите освен, че са са безпротиворечиви, изцяло кореспондират едни с други.
Свидетелят С. Х., който е участавал при ПТП на 09.08.2021г., посочва, че при папането детето си е ударило главата, но не било припадало. Свидетелят заявава, че видял детето когато било на 60 см. от колата му и тогава задействал спирачната уредба.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявените искове се явяват основателни. По делото е установен фактическият състав на непозволено увреждане от страна на водача на лекия автомобил „Опел“, както и предпоставките на чл. 432 от КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя за заплащане на причинените от водача неимуществени вреди по предявения иск, който се явява доказан по основание.
От събраните по делото доказателства се установяват в пълнота и по несъмнен начин признаците от фактическия състав на непозволеното увреждане – фактът на настъпване на твърдяното от ищеца пътнотранспортно произшествие, предизвикано от водача на застрахования при ответника лек автомобил, настъпилите вследствие на произшествието имуществени вреди, както и причинността между ПТП и настъпилите вреди.
От заключението на автотехническата експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно изготвено, почиващо на знанията и опита на експерта и се установява, че основната причина за настъпване на ПТП е неадекватната преценка на пътната обстановка от страна на водача на л.а. Опел, който оправлява автомобила с несъобразена скорост по пътен участък, сигналициран с пътен знак А19 „Деца“, който е разположен в близост до училище и детско заведение, в който е възможна поява на деца върху пратното за движение и наличие на препядствоя, ограничаващи видимостта му към тротоара. Вещото лице и в съдебно заседание подробно и изчерпателно описва и изброява опитните правила и специализирана литература, която е използвал при изготвяне на експертизата, които разкриват безпристрастност, задълбоченост и пълнота на направените в нея заключения.
Причинно-следствената връзка между ПТП и причинените на ищцата неимуществени увреждания се установява недвусмислено както от допуснатата автотехническа експертиза и показанията на разпитаните по делото свидетели.
Въз основа на гореизложеното съдът приема, че са налице всички предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на прекия извършител относно причинените неимуществени вреди, а оттам и отговорността на ответното дружество, произтичаща от действащия към момента на инцидента договор по застраховка „Гражданска отговорност“, сключен за процесния л.а. марка „Опел“, модел „М.“ с рег № *** - застрахователна полица №BG/***, валидна до
23.10.2021г.., който автомобил е управляван от виновния за настъпване на ПТП-то водач.
Касателно размера на претендираните неимуществени вреди, съдът намира следното:
За определяне размера на причинените неимуществени вреди, съдът съобрази приетото в Постановление на Пленума на ВС № 4/23.12.1968 г. понятие за „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД и необходимостта от преценка на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид при определяне размера на 4 обезщетението - характерът на уврежданията, обстоятелствата, при които са настъпили, евентуалното допълнително влошаване здравословното състояние на пострадалото лице, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр.
Разпечатката съдържа 33 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cd9ceccf-21c1-44a6-8735-0d8624f78a93