Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 19 от 12.07.2023, Районен съд - Ихтиман

Съд
Районен съд - Ихтиман
Дело
Наказателно дело от общ характер 221/2023
Вид
Присъда № 19
Подписан
12.07.2023
В сила
31.01.2024
Състав
Радослава Маринова Йорданова

Цитирани разпоредби

МОТИВИ

КЪМ ПРИСЪДА № 19 от 12.07.2023г. ПО НОХД № 221/2023г. по описа на ИРС, І състав

Районна прокуратура – Самоков, ТО-Ихтиман е повдигнала обвинение срещу Г. К.

С., ЕГН ********** от гр. София, за това, че на 03.07.2022г., около 14,46 ч. в района 21-ви км от АМ „Тракия“, землище на с.Вакарел, обл.Софийска, от търговски обект – бензиностанция „Ихтиман-1101“ е отнел чужди движими вещи – 58,841 литра дизелово гориво, на стойност 233,01 лева, собственост на „*“ ЕАД с ЕИК * със седалище в гр.София, от владението и без съгласието на МОЛ – Д. * с намерение противозаконно да ги присвои, като за целта е използвал моторно превозно средство – л.а. марка „*“, модел „Кю 7“ с рег.номер * – престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.1, вр.чл.194, ал.1 НК, както и за това, че на 03.07.2022г.около 14,46 ч. в района на 21-ви км от АМ „Тракия“, в платното за движение посока към гр.Пловдив, землище на с.Вакарел, обл.Софийска е управлявал л.а. марка „*“, модел „Кю 7“, като си е служил с табела с регистрационен номер „*”, която не е издадена от съответните немски власти – престъпление по чл.345, ал.1, пр.2 НК.

Подсъдимият Г. С. в присъствието на адв. М. Г. – САК, заявява, че желае производството да бъде разгледано по реда на глава ХХVІІ НПК, тъй като признава изцяло фактите, изнесени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират нови доказателства за тези факти. В последната си дума пледира за налагане на наказание пробация.

Представителят на РП-Самоков, ТО-Ихтиман поддържа повдигнатото обвинение, като счита, че то е доказано както от обективна, така и от субективна страна. Предлага на подсъдимия за извършеното престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 НК да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, а за престъплението по чл. 345, ал. 1 НК – лишаване от свобода за срок от 11 месеца, като съдът на основание чл. 23, ал. 1 НК да му определи общо наказание в размер на една година и шест месеца, което да бъде изтърпяно ефективно.

Адвокат Х. навежда доводи за това, че е неправилна правната квалификация на деянието, доколкото С. е възстановил причинената вреда, поради което и следва да му бъде наложено наказание за извършено престъпление по чл. 197, т. 4 НК. В този случай, тъй като предвиденото наказание е без долна граница, предвид направеното признание на фактите, съдът следва да приложи чл. 55 НК, тъй като този текст е по-благоприятен за дееца и в този случай да му наложи наказание „пробация“.

Съдът счете, че са налице основанията на чл. 370 и сл. НПК и признанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва признанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът след преценка на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и писмените доказателства по досъдебно производство № 134/2022 г. на РУ на МВР-Ихтиман по реда на чл. 14 и 18 НПК приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 03.07.2022г., около 14,30 часа подс. Г. С. тръгнал от гр.София по АМ“Тракия“, управлявайки лек автомобил „* Кю 7“, с рег. № * в посока гр.Пловдив. С. поддържал висока скорост и шофирал рисково, за което бил подаден сигнал в ОДМВР – София и препратен на патрул, който се е намирал на 45-ти км на АМ“Тракия“.

1

Малко преди 15,00 часа подс. С. отбил на бензиностанция „ЕКО“, находяща се в района 21-ви км от АМ „Тракия“, землище на с.Вакарел, обл.Софийска и спрял до колонка №1.

Към автомобила се приближил св.***, който бил на работа на бензиностанцията. С. казал на * да зареди: „100 до горе“. Когато тръгнал да зарежда, * видял, че колата не е бензинова и се върнал при водача, който му казал да зареди от скъпия дизел до горе. В изпълнение на дадените му указания св. * заредил автомобила с 58,841 литра дизелово гориво, на стойност 233,01 лв., затворил капачката на резервоара и се отправил към магазина. В този момент подс. С. потеглил с автомобила и напуснал бензиностанцията в посока гр.Пловдив без да си плати зареденото гориво.

Св.* сигнализирал на тел. 112 за извършената кражба на гориво, който сигнал бил препратен и на дежурният екип, който се е бил позиционирал на АМ“Тракия“ , на тунел „Траянови врата“.

Полицейските служители * и * предприели действия по спиране и проверка на автомобила марка „* „Кю 7“ с немска регистрация, за който били получили сигнал за рисково шофиране и кражбата на гориво от бензиностанция „ЕКО“, след като забелязали въпросният автомобил, движещ се в посока към тях. Въпреки, че подали светлинен и звуков сигнал, подс. С. не се подчинил и преминал покрай полицейските служители с висока скорост.

Няколко дни след кражбата на гориво, св. *, разпознал подс. С., чиято снимка се излъчвала по телевизионните новини във връзка с причинен тежък пътен инцидент, че е същото лице, което не си платило зареденото гориво.

Съдът приема, че така изложените факти в обстоятелствената част на обвинителния акт обосновават един възможен извод за виновността на извършителя, няма противоречия между тях и не са наведени съмнения в така повдигнатото обвинение. Фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт са изведени от показанията на свидетелите * *, * * и * *, които са подкрепени както от признанието на подсъдимия, така и от събраните писмени доказателства – справки, заключението на съдебно-техническата експертиза, протоколи за оглед на веществени доказателства.

Така от приложеното и прочетено по реда на чл. 283 НПК писмо на МВР ДМОС /л.94 от досъдебното производство/ е установено, че поставеният регистрационен номер на л.а. марка „*“, модел „Кю 7“ „*”, не фигурира в базата данни и е неизвестен за немските власти.

Освен това от справката АИС-Пътна карта /л. 24-25 от досъдебното производство/ е установено и движението на автомобила, който в 14,37 часа е бил засечен на изхода на гр.

София, а в 14,50 часа – непосредствено преди бензиностанция „Еко“ на АМ „Тракия“.

При анализа на доказателствата настоящият състав счете, че признанията на подсъдимия, подкрепени от информацията, възпроизведена чрез посочените по-горе доказателствени средства, следва да бъдат поставени в основата на доказателствената съвкупност като надежден доказателствен източник за съществените релевантни факти – че именно подс. С. е управлявал лекия автомобил „* Кю 7“, с номера, които не са издадени от съответните власти и чрез който е отнел около 58 литра дизелово гориво, собственост на „*“ ЕАД.

Подсъдимият Г. К. С., ЕГН **********, е роден на 07.08.1986г. в гр. София, живущ в гр. София, българин, с българско гражданство, неженен, със средно образование.

От справката за съдимост на С. се установява, че той е осъждан, а от справката за криминална проявеност – че е регистриран за извършването на множество престъпления от общ характер.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

2

По отношение на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 НК:

От събраните в хода на досъдебното производство доказателства и признанията на подсъдимия несъмнено се установи от обективна страна, че за на 03.07.2022г., в района 21ви км от АМ „Тракия“, землище на с.Вакарел, обл.Софийска, от търговски обект – бензиностанция „Ихтиман-1101“ е отнел чужди движими вещи – 58,841 литра дизелово гориво, на стойност 233,01 лв., собственост на „*“ ЕАД, от владението и без съгласието на МОЛ – Д. *, с намерение противозаконно да ги присвои, като за целта е използвал моторно превозно средство – л.а. марка „*“, модел „Кю 7“ с рег.номер *.

Авторството на деянието е установено от показанията на св. *, които са подкрепени от справката за движение на автомобила, а и косвено от показанията на полицейските служители, на чийто сигнал С. не е спрял в района на тунел „Траянови врата“.

Подс. С. е осъществил кражбата, използвайки лекия си автомобил, като е го е заредил посредством св. *, като по този начин е установил фактическата власт над зареденото гориво и не е заплатил неговата стойност, т.е. е осъществен и квалифициращия признак на чл. 195, ал. 1, т. 4 НК.

От субективна страна, съдът намира, че деянието е извършено при пряк умисъл – С. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното – че отнема зареденото гориво и е искал настъпването на противоправния резултат – да го присвои.

При повдигането на обвинението на С. и предаването на съд обаче прокурорът не е съобразил обстоятелството, че той е възстановил причинената на „*“ ЕАД щета, видно от вносна бележка от 13.03.2023 г. /л. 159 от досъдебното производство/ и при внасянето на обвинителния акт не е приложил привилегирования състав на чл. 197 НК.

Този текст на закона предвижда намалена наказателна отговорност в отделни хипотези на основните състави на кражбата, ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатата вещ бъде върната или заместена.

В случая се установи, че отнетото гориво е заплатено, т.е. вещта е заместена и то преди приключване на досъдебното производство. Затова и съдът приложи привилегирования текст на кражбата като призна С. за виновен в извършване на престъпление по чл. 197, т. 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 НК.

По отношение на престъплението по чл. 345, ал. 1 НК

Съдът намери, че от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и признанията на подсъдимия също е доказано несъмнено както от обективна, така и от субективна страна, че С. си е служил с табела с регистрационен номер „*”, която не е издадена от съответните немски власти, докато е управлявал л.а. марка „*“, модел „Кю 7“.

Съставът на чл. 345 НК предвижда наказание лишаване от свобода до една година или глоба от петстотин до хиляда лева за всяко наказателноотговорно лице, което си служи с контролни знаци, издадени за друго моторно превозно средство, или със знаци, неиздадени от съответните органи.

Съвкупността от преки (показанията на св. * относно разпознаването на С. като водач на лекия автомобил “* Кю 7” и протокола за оглед на видеозаписа от видеокамерата на бензиностанцията) и косвени (показанията на св. * и *) доказателства несъмнено доказват, че С. е осъществил състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение от обективна страна.

От субективна страна съдът приема, че подсъдимият е действал при пряк умисъл – той е знаел, че поставените на управлявания от него лек автомобил регистрационни табели не са издадени по надлежния ред от компетентните немски власти, но въпреки това си е послужил с тях.

3

ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:

С оглед обстоятелството, че производството протече по реда на глава 27 НПК при признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, при което на основание чл. 373, ал. 2 НПК съдът следва да определи наказанието при условията на чл.

58а от Наказателния кодекс .

Следва да се има предвид, че чл. 58а НК не изключва приложението на чл. 55 НК, стига в наказателното производство да са разкрити изключителни или многобройни смекчаващи отговорността, така че и най- лекото, предвидено в особената част на НК наказание се оказва несъразмерно тежко. В чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидена изричната възможност за прилагането на ч л . 55 НК, ако се явява по-благоприятен закон според конкретните обстоятелства по делото и спрямо конкретен деец / Тълкувателно решение № 2 от 19.06.2015 г. по тълк. д. № 2 / 2015 г. на Върховен касационен съд, ОСНК/.

Във всички случаи обаче, за да се приложи чл. 55 НК съдът е необходимо да направи извод за наличието на подобни изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.

Такива в настоящия случай обаче не на налице.

На първо място, отегчаващо отговорността обстоятелство е обремененото съдебно минало на С., като очевидно предходно налаганите му наказания не са изиграли нужния възпитателен и предупредителен ефект спрямо него.

По отношение на деянието по чл. 197, т. 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 НК съдът съобрази, че предвид стойността на управлявания от С. автомобил, очевидно за него не би представлявало затруднение да заплати зареденото гориво, т.е. отнемането е проява на арогантност и незачитане на установения в страната правов ред. Смекчаващо вината обстоятелство единствено е сравнително ниската стойност на предмета на престъплението, което не е изключително.