Решение № 3807 от 05.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3807 гр. София, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20241100512908 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 3.07.2024 г., постановено по гр.д.№ 43390/ 2023 г. на Софийски районен съд, ГО, 40 състав, АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“- гр. София /БУЛСТАТ 000695089/ е осъдена да заплати на Г. В. М. /ЕГН **********/ и А. С. М.

/ЕГН **********/ на основание чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД сумата 19 287.80 лв., представляваща обезщетение за настъпили имуществени увреждания по притежавания от тях лек автомобил „Сузуки СХ4“ с рег. № ****, бял цвят, дата на първа регистрация: 2016 г., в резултат от паднало дърво на 23.06.2022 г. около 08:57 ч., на пътното платно на път III- 1003 на кръстовището с ул.„Цар Симеон“, с. Мърчаево, представляващ част от републиканската пътна мрежа, ведно със законната лихва от 23.06.2022 г. до окончателното плащане, и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 3 110.91 лв.- разноски по делото, като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер от 19 287.80 лв. до пълния предявен размер от 24 999 лв., предявен като частичен иск от вземане в общ размер на 25 482.71 лв. Със същото решение АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ /БУЛСТАТ 000695089/ е осъдена да заплати на Г. В. М. /ЕГН **********/ на основание чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД сумата 3 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от паднало дърво на 23.06.2022 г. около 08:57 ч., върху управлявания от ищцата лек автомобил „Сузуки СХ4“ с рег. № ****, бял цвят, дата на първа регистрация: 2016 г., движещ се по пътното платно на път III- 1003 на кръстовището с ул.„Цар Симеон“, с.

Мърчаево, представляващ част от републиканската пътна мрежа, ведно със законната лихва от 23.06.2022 г. до окончателното плащане, и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 698.91 лв.- разноски по делото, като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер от 3 500 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищците Г. В. М. и А. С. М. са осъдени да заплатят на ответника 1

Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата 585.98 лв.- разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“- гр.

София /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която са уважени претенциите на ищците по чл.49 ЗЗД и в частта за разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемите страни Г. В. М. и А. С. М. /ищци по делото/ оспорват жалбата и молят постановеното от СРС решение като правилно в обжалваната част да бъде потвърдено, като претендират разноски за въззивното производство.

Предявени са искове с правно основание чл.49 вр. чл.45, ал.1 ЗЗД и чл.86 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно в обжалваната част, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявените от Г. М. и А. М. срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ искове по чл.49 вр. чл.45, ал.1 ЗЗД като основателни и доказани- чл.272 ГПК.

Безспорно се установява въз основа на събраните по делото доказателстваписмени и гласни доказателства и експертно заключение на автотехническа експертиза, че на 23.06.2022 г. притежаваният от ищците Г. В. М. и А. С. М. лек автомобил „Сузуки СХ4“ с рег.№ **** /бял цвят/ бил увреден вследствие падането на клон от дърво върху него по време на движението му по път III- 1003 на кръстовището с ул.„Цар Симеон“, с. Мърчаево, представляващ част от републиканската пътна мрежа, при управлението му от ищцата Г. В. М., при което били увредени тавана на купето, капак, стъкла и др. Обстоятелствата относно настъпването на процесния инцидент са отразени в съставения непосредствено след това от служител на ОПП- СДВР протокол за ПТП и не са оспорени от ответника, като възражения срещу изложените от ищците в тази връзка фактически твърдения не са направени в подадения от него писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК.

Спорни между страните са въпросите относно наличието на предпоставките на чл.49 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответната агенция, в частност- наличието на противоправно виновно бездействие на лицата, на които същата е възложила дейността по поддържане на зелената система, граничеща с републиканската пътна мрежа в района на с. Мърчаево, както и дали падналото дърво е било здраво, дали падането му е резултат от непреодолима сила или случайно събитие, а също и дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на автомобила Г.

М..

Отговорността по чл.49 ЗЗД е за вреди, причинени виновно от лица, на които е 2 възложено извършването на работа, като вината се изразява в умишленото или по непредпазливост причиняване на вредата. В някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането. За възложителя бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила и от характера на възложената работа. Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е противоправно бездействието, то на сочения делинквент, респ. на възложителя на работата в настоящия случай, следва да е предписано нормативно задължение за действие.

Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.2 от Закона за пътищата /ЗП/, републиканските пътища са изключителна собственост на държавата, като се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура“- според чл.19, ал.1, т.1 ЗП. Съгласно чл.21, ал.3, т.19 ЗП, Агенцията извършва целенасочени и периодични инспекции за пътна безопасност по републиканските пътища, а според чл.30, ал.1 осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища.

Легална дефиниция на понятието "поддържане на пътищата" е дадена в & 1, т.14 от ДП към ЗП, според която това е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. В Наредба № РД-02-20-19 от 12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството /обн. ДВ- бр.91 от 20.11.2012 г., в сила от 20.11.2012 г./ са регламентирани видът, обхватът, техническите изисквания, норми и правила и периодичността на работите за поддържане и текущ ремонт на пътищата, както и изискванията към организацията и технологията за тяхното изпълнение. В чл.2, ал.1 от същата е посочено, че поддържането на пътищата включва комплекс от дейности и системни грижи за осигуряване на необходимите условия за непрекъсната безопасна и нормална експлоатация на пътя, за предпазване на пътищата от преждевременно износване, за охрана, за осъществяване на мерките за защита на пътните съоръжения и принадлежности, както и за реда за водене на техническата отчетност на пътищата. В чл.3, ал.1 е разпределена отговорността по поддържането и текущия ремонт на пътищата, като е посочено, че поддържането и текущият ремонт на пътищата се организират и осъществяват от собствениците или администрацията, съответно юридическите лица, управляващи пътищата, като за републиканските пътища това задължение тежи върху Агенция "Пътна инфраструктура". Съгласно чл.10, ал.1 от Наредбата, текущото поддържане на пътищата включва комплекс от всекидневни дейности, които имат за цел да осигурят техническото състояние на пътя, пътните съоръжения и принадлежности в съответствие с действащите нормативни актове и техническите спецификации за строителни продукти. Нормата на чл.25, ал.6 ЗП предвижда, че за предотвратяване на опасността от падащи дървета, които могат да застрашат сигурността на движението по републиканските пътища или живота и здравето на хората, с решение на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" се допуска премахването им в площите, попадащи между обхвата на пътя и ограничителната строителна линия, като за решението се уведомява Изпълнителната агенция по горите. Според чл.48 ППЗП, организирането на дейностите по поддържане на пътищата е задължение на Агенция "Пътна инфраструктура" за: а) републиканските пътища извън границите на урбанизираните територии; б) платното (платната) за движение на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии за населените места с население до 100 000 души; при постигната взаимна договореност между агенцията и общините тези 3 дейности могат да се осъществяват съвместно.

Анализът на тази нормативна регламентация налага извод, че вменените на горепосочените субекти задължения включват мероприятия по поддържане и обследване на пътните участъци от републиканската пътна мрежа и тяхната профилактика, включая премахването на изсъхнали и болни дървета, застрашаващи сигурността на движението по републиканските пътища или живота и здравето на хо р а т а . Бездействието на служителите на ответната пътна агенция при осъществяването на тези нейни задължения поражда отговорността й за всички преки и непосредствени вреди от паднали клони и дървета върху гражданите и тяхното имущество, вкл. леки автомобили. Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ като юридическо лице осъществява дейностите по чл.25, ал.6 ЗП и чл.2, ал.1, чл.3, ал.1 и чл.10, ал.1 от цитираната наредба и чрез своите служители или други лица, на които е възложил изпълнението им. В случая именно бездействието на последните е довело до неизпълнение на задълженията по цитираните нормативни разпоредби, поради което и на основание чл.49 ЗЗД ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ носи отговорност за причинените вреди.

Неоснователен е доводът на жалбоподателя- ответник, че падането на дървото, увредило притежавания от ищците Г. М. и А. М. лек автомобил, се дължи на проявлението на непреодолими обстоятелства, каквито са наличието на „обилен дъжд, силен вятър и разразила се буря“, което води до невъзможност отговорността му за обезвреда да бъде ангажирана.

Непреодолимата сила /каквато са природните бедствия- земе-тресения, наводнения и др. подобни/, която изключва отговорността на длъжника /вкл. деликтната отговорност/, се характеризира с извънредност, непредвидимост и непреодолимост, т.е. в тази категория попадат събития, които не са могли да бъдат предвидени и не могат да бъдат предотвратени в рамките на дължимата от служителите на ответника грижа за добро-съвестно изпълнение на задълженията им по поддръжка на републиканската пътна мрежа. В случая според заключението на изслушаната в първоинстанционното производство комплексна лесо-техническа и метеорологична експертиза- по време и на мястото на инцидента е имало умерен вятър със средна скорост 7 м/с, с условия за пориви със скорост над 15 м/с, което се квалифицира като „доста силен вятър“, но не като буря /квалификация, изискваща средната скорост на вятъра да е над 26 м/с/ или като природно бедствие. Описаният умерен до силен поривист вятър бил придружени с дъжд, който не бил интензивен, като тези природни явления съвкупно не биха могли да предизвикат падане на процесното дърво /над 40- годишна топола/, ако е било здраво. Въз основа на събраните в процеса доказателства- гласни доказателства /св. показания на св. С. В.приятел на ищците, който отишъл на мястото на инцидента непосредствено след настъпването му и огледал падналото дърво/ и експертно заключение на лесотехническа експертиза, се установява, че процесното дърво /над 40- годишна топола, при турнус на сеч за тополите от 20 години/ не било здраво, а имало гъбично заболяване в кореновата система, което довело до загниването й и падане на дървото при описаните по- горе метеорологични условия, които нямат извънреден характер и не съставляват непреодолима сила, поради което и основание за освобождаване на ответната агенция от деликтна отговорност в случая липсва.