Решение № 6877 от 14.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6877 гр. София, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110135912 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба, уточнена с молба от 17.07.2025 г., на И. М.

П., представляван от адв. Д. Б., срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, за признаване на установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми: 8 869, 56 евро /с левова равностойност 17 347, 35 лв./ – главница, 724, 19 евро /с левова равностойност 1 416, 39 лв./ – договорна лихва, 344, 24 евро /с левова равностойност 673, 27 лв./ – наказателна лихва и 590, 66 евро /с левова равностойност 155, 23 лв. / – съдебни разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 21.03.2012 г. по гр.д. № 13018/2012 г. по описа на СРС, 38 с-в.

С молбата от 17.07.2025 г. е оттеглен предявеният иск за установяване нищожност на изп.д. № 20128610401338.

В исковата молба се твърди, че въз основа на изпълнителен лист от 21.03.2012 г. по гр.д. № 13018/2012 г. по описа на СРС, 38 с-в, е образувано изп.д. № 20128610401338 по описа на ЧСИ Д. В.. Ищецът твърди, че последното извършено изпълнително действие било на 01.12.2015 г., а на 15.07.2019 г. изпълнителното дело било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. През 2019 г. вземането по процесния изпълнителен лист било прехвърлено на ответника и било образувано ново изп.д. № 20198610401284 по описа на ЧСИ Д. В.. Според ищеца образуването на ново изпълнително дело не прекъсва давността, както и наложения запор на 27.08.2019 г.

Според ищеца вземанията за издадения изпълнителен лист са погасени по давност.

Моли за уважаване на иска. Претендира разноски, вкл. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, подаден чрез юрисконсулт М. М.. Ответникът възразява срещу 1 допустимостта на иска, но излага съображения, които не се отнасят до твърденията на ищеца. Сочи, че като ЧСИ Д. В. е загубил правоспособност по реда на чл. 31 ЗЧСИ изп.д. № 20198610401284 е продължило под № 14830/2021 г. по описа на ЧСИ Г. К., тъй като ЧСИ К. също е загубил правоспособност делото е продължено под № 15162/2025 г. по описа на ЧСИ С. А.. Поддържа, че вземанията установени с влязла в сила заповед за изпълнение, какъвто е настоящия случай, се погасяват с петгодишна погасителна давност. Счита, че погасителната давност е започнала да тече на 26.06.2015г. и същата е прекъсвана многократно, когато по изп.д. № 1338/2012 г. по описа на ЧСИ В. са насрочвани описи на движими вещи: на 17.12.2015г., 15.11.2016г. и 18.10.2017г. На 14.08.2019г. е образувано ново изпълнително производство по изп.д. № 1284/2019 по описа на ЧСИ В.. На 23.08.2019г. са наложени запори върху банковите сметки на длъжника, ищец в настоящото производство, както и на 16.09.2021 г. След като делото било прехвърлено на ЧСИ К. и било образувано изп.д. № 14830/2021 г. бил наложен запор на банкова сметка на 21.07.2023 г., били подавани множество молби с искания за налагане на изпълнителни действия, по които били заплатени и съответните такси. Твърди и че при преценка на основателността на предявения иск, съдът следва да съобрази и спирането на течението на давностните срокове на основание Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Като писмено доказателство е представен изпълнителен лист, издаден на 21.03.2012 г. по гр.д. № 13018/2012 г. на СРС, по силата на който И. М. П. е осъден да заплати на „Обединена българска банка“ АД сумата от 17 347,35 лв. – главница, ведно със законната лихва за периода от 14.03.2012г. до окончателното плащане, сумата от 1 416,39 лв. – договорна лихва за периода от 15.03.2011г. до 13.03.2012г., сумата от 673,27 лв. – наказателна лихва за периода от 15.03.2011г. до 13.03.2012г., както и сумата от 1 155,23 лв. – разноски по гражданското дело. На гърба на изпълнителния титул е посочено, че за принудителното събиране на процесните притезания е било образувано изп. д. № 20128610401338 по описа на ЧСИ Д. В.. В хода на производството не са ангажирани материалите по изпълнителното дело, но от приетите с исковата молба писмени доказателства е видно, че в неговите предели – на 26.06.2012 г. е наложен запор върху вземанията на длъжника към „Първа инвестиционна банка“ АД. От отразените данни на гърба на изпълнителния лист се установява, че изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с постановление от 15.07.2019 г., както и че последното изпълнително действие датира от 01.12.2015 г.

За удовлетворяване притезанието на взискателя и по молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД на 04.08.2019 г. е образувано и изп. д. № 1284/2019 г. по описа на ЧСИ Д. В.. В сезиращата молба е инкорпорирано искане да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение и уведомление до длъжник за извършената цесия между „Обединена българска банка“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД. На изпълнителния орган е възложено извършването на имуществено проучване, включващо справки относно открити банкови сметки на името на длъжника, като при установяването на такива изпълнителният орган е овластен да наложи запор.

Към молбата е приложен Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.01.2018 г., сключен между „Обединена българска банка“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, по силата на който първото дружество прехвърля пет портфолиа от вземания на 2 ответника, индивидуализирани в Приложение № 1 – Списък на вземания, срещу покупна цена, която не е отбелязана в сделката. Сред приложенията към иницииращата молба е и уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от „Обединена българска банка“ АД, адресирано до ищеца, като липсват данни същото да е достигнало до адресата.

В изпълнение на молбата по чл. 426, ал. 1 ГПК са извършени справки за имущественото положение на длъжника относно наличието на трудово правоотношение, вземания за пенсия, както и открити на негово име банкови сметки.

На основание чл. 78 ЗЧСИ са изготвени сметки за дължимите авансови такси по ТТРЗЧСИ, като е издадена и фактура на стойност от 380 лв. с вкл. ДДС, удостоверяваща тяхното заплащане. Установява, че принудителното изпълнение е насочено към вземанията на длъжника по откритите му банкови сметки в „Първа инвестиционна банка“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД, „Юробанк България“ АД и „Обединена българска банка“ АД, като запорните съобщения са връчени на третите задължени лица на 27.08.2019 г. и 28.08.2019 г.

На 04.09.2021 г. в деловодството на изпълнителния орган е постъпило искане да бъде наложен запор върху вземанията на ищеца към „Те-Дже Зираат Банкасъ – клон София“. Към молбата е представено и платежно нареждане, удостоверяващо извършен превод в размер на 18 лв. по специалната банкова сметка на съдебния изпълнител за дължимата такса по т. 9 ТТРЗЧСИ. В изпълнение на въпросната молба е изпратено запорно съобщение до кредитната институция, като липсват конкретни данни относно момента на връчването на запорното съобщение. От анализа на събраните доказателства може да се направи обоснован извод, че запорът е наложен в периода от 16.09.2021 г. /датата, на която е генерирано запорното съобщение/ до 15.10.2021 г., в който момент е постъпил отговор по чл. 508, ал. 1 ГПК, че длъжникът не е титуляр на банкови сметки в „Те-Дже Зираат Банкасъ – клон София“ и не е сключвал договори за наем на сейф.

На 14.07.2023 г. ответното дружество е депозирало ново искане принудителното изпълнение да се насочи върху вземанията на длъжника към „Общинска банка“ АД.

Към молбата е приобщено платежно нареждане от 28.06.2023 г. за преведена по сметка на съдебния изпълнител сума в размер на 18 лв. Установява се, че на 24.07.2023 г. поисканият изпълнителен способ е приложен, но съгласно данните от третото задължено лице ищецът не е титуляр на банкови сметки в кредитната институция.

От събраните писмени доказателства е видно, че на 03.10.2023г. взискателят е поискал ново имуществено проучване относно регистрирани на името на длъжника банкови сметки. Като приложение към молбата е представено платежно нареждане за заплатена такса по т. 31 ТТРЗЧСИ на стойност от 16 лв. Искане с идентично съдържание е отправено и на 25.10.2024 г., ведно с доказателства за заплатени авансови такси. Върху сезиращата молба липсват предоставени указания от съдебния изпълнител, не са налице данни в изпълнение на молбата да са предприети изпълнителни действия.

На 16.05.2025 г. в деловодството на изпълнителния орган е постъпило искане да бъде наложен запор върху вземанията на ищеца към „Уникредит Булбанк“ АД, а на 20.06.2025 г. с молба е възложено извършването на ново имуществено проучване на длъжника относно наличието на открити банкови сметки, трудово правоотношение или вземания за пенсия, като при установяването на такива имуществени обекти съдебният изпълнител е овластен да предприеме съответното изпълнително действие.

3

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Доколкото правният интерес представлява абсолютна процесуална предпоставка, обуславяща съществуването и надлежното упражняване правото на иск, за която съдът следи служебно, то следва да бъдат изложени мотиви досежно допустимостта на настоящото производство. Предявяването на установителен иск за погасяването на вземане, за което е издаден изпълнителен лист, е допустимо, независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство - /в този смисъл Определение № 477 от 07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3407/2019 г. на IV г. о. на ВКС, Определение № 410/20.09.2018 г. по ч. гр. д. № 3172/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о., Определение № 513/24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/2016 г., І т. о., Определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о./. Наличието на изпълнителен титул и оспорване на предявения отрицателен установителен иск за дължимостта на вземането по изпълнителния титул, винаги обуславя наличието на правен интерес за ищеца от предприетата защита.

Неоснователно се явява възражението на ответника за недопустимост на производството, доколкото същият разполагал с друго правно средство за защита – в частност с чл. 423 ГПК. Цитираната разпоредба предвижда процесуално средство за защита на длъжника срещу издадена заповед за изпълнение чрез възражение пред въззивния съд, което е допустимо единствено при наличието на някоя от посочените в чл. 423, ал. 1 ГПК хипотези, при които длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането. Разглежданият случай не се явява такъв, доколкото липсват каквито и да било фактически твърдения в тази насока в исковата молба. При това положение и въведените в исковата молба твърдения за издаден в полза на ответника изпълнителен титул за горепосочените суми, за чието събиране е иницииран изпълнителен процес, то предявеният иск се явява допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск, който намира правната си квалификация в чл. 439 ГПК. Основателността на исковата претенция е обусловена от установяването в условията на пълно и главно доказване от ищеца, че в полза на ответника е издаден изпълнителен лист за процесните суми, въз основа на изпълнително основание, както и твърдените положителни факти, в това число и правопогасителното си възражение, че е изтекла предвидената в закона погасителна давност за вземанията. В доказателствената тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението, респективно настъпването на факти, обуславящи спирането или прекъсването на предвидения давностен срок.