Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 994 от 01.04.2026, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 740/2026
Вид
Определение № 994
Подписан
01.04.2026
Състав
Иван Режев

Цитирани разпоредби

  • чл. 135, ал. 5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 203 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 118, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 118, ал. 2, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 119, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 39, ал. 1 · Закон за защита на личните данни
  • чл. 39, ал. 2 · Закон за защита на личните данни
  • чл. 82 · Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (Текст от значение за ЕИП)

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 994 гр. С., 01.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И.Р. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20265530100740 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на -, с която по същество е предявен иск по чл. 39, ал. 2 ЗЗЛД, във вр. с чл. 82, §1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), за осъждането на - -, да му заплати 1023 евро за обезщетение на причинените му неимуществени вреди от неправомерно обработване на личните му данни, и законна лихва върху тази сума от нарушението до изплащането й, както и сторените по делото разноски. Посочената от - друга правна квалификация на иска му по чл. 45 и сл. ЗЗД, не обвързва съда (Опр. 468-2015-IV г.о. ВКС, Опр. № 5/24.01.2020 г. по гр.д. № 55/2019 г. на 5-членен състав на ВКС и ВАС).

След като се запозна с делото и - -, С. районен съд намери, че настоящото дело не му е подсъдно, а мотивите за този правен извод са следните:

Според трайната практика по чл. 135, ал. 5 АПК на ВКС и ВАС, нормата на чл. 79, §1 от посочения Регламент (ЕС) 2016/679 предоставя компетентност на съдилищата на държавата - членка, в която администраторът или обработващият лични данни има място на установяване, да разглеждат спорове, които са свързани със защита при нарушение на правилата за съхранение и обработване на лични данни. А относно реда за разглеждането им - нормата на чл. 82, §6 от същия Регламент (ЕС) 2016/679 препраща към 1 вътрешното право на държавата-членка. А според действащата разпоредба (от същото право – б.р.) на чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД, при нарушаване на правата му по същия Регламент ЕС 2016/679 и ЗЗЛД, субектът на лични данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на АПК. А възможността му да иска и обезщетение за претърпените от него вреди вследствие на неправомерното им обработване от администратора или обработващия личните му данни, е изрично предвидена в алинея 2 на същия законов текст (чл. 39, ал. 2 ЗЗЛД). Поради това и исковете по чл. 39, ал. 2 ЗЗЛД, във вр. с чл. чл. 82, §1 от Регламент (ЕС) 2016/679 за обезщетение на претърпени неимуществени вреди от неправомерно обработване на лични данни, какъвто е предявен по делото от -, са подсъдни на административните съдилища по реда на АПК (Опр. № 5/24.01.2020 г. по гр.д. № 55/2019 г. на 5-членен състав на ВКС и ВАС). Ето защо, С. районен съд намери, че не е компетентен да се произнесе по предявения от - иск по чл.

39, ал. 2 ЗЗЛД, във вр. с чл. чл. 82, §1 от Регламент (ЕС) 2016/679. Според нормите на чл. 39, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗЗЛД и чл. 82, §6 от Регламент (ЕС) 2016/679, компетентен да го разгледа е С. административен съд по реда на АПК (чл. 203 и сл. АПК, Опр. № 5/24.01.2020 г. по гр.д. № 55/2019 г. на 5членен състав на ВКС и ВАС).

Ето защо, С. районен съд намери, че настоящото дело не му е подсъдно (чл. 118, ал. 1 ГПК). С оглед изложеното, -, същото е подсъдно на С. административен съд (чл. 118, ал. 2, изр. 1 ГПК). Тази подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка, за която поради това съдът следи служебно (чл.

119, ал. 1 ГПК). Поради това настоящото дело следва да бъде прекратено пред С. районен съд и изпратено на надлежния по правилата на подсъдността, родово компетентен С. административен съд (чл. 118, ал. 2 ГПК).

Воден от горните мотиви, С. районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА пред себе си производството по настоящото гражданско дело номер 740 по описа за 2026 г. на С. районен съд и го ИЗПРАЩА на надлежния по правилата на подсъдността, родово компетентен С. административен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано от - с частна жалба пред С.

2 окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на същия.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________

3