Решение № 676 от 10.11.2024, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 676 гр. Разград, 09.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20243330100597 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с чл.

240 ЗЗД и чл. 9 ЗПК вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

С искова молба от „БАНКА ДСК" АД с ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул. „Московска" № 19, срещу Г. С.

Я. с ЕГН-********** от с. Д***, се моли да се признае за установено съществуването на парично вземане на ищеца срещу ответника, произтичащо от договор за кредит от 17.03.2017 г., за сумите: 11133,73 лева, представляващи главница ведно със законната лихва върху вземането, считано от 07.04.2023 г. до окончателното изплащане; 2761,10 лева – договорна лихва за периода от 17.12.2017 г. до 16.03.2023 г.; 1959,16 – лихвена надбавка за периода от 17.12.2017 г. до 16.03.2023 г., както и 939,31 лева за заплатена ДТ и 100,00 лева за юр. възнаграждение. Претендира разноските по исковото производство.

Ищецът твърди, че вземането му произтича от Договор за кредит от 17.03.2017 г. между “Сосиете Женерал Експресбанк” АД и ответника, с който му е предоставен кредит в размер на 12500 лева с краен падеж, посочен в него.

На 07.04.2023 г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. По образуваното заповедно производство по описа на PC Разград, съдът издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т.2 от ГПК и изпълнителен лист в полза на ищеца за вземания на банката, произтичащи от договора за сумите, посочени в петитума. Въз основа на издадения ИЛ било образувано изпълнително дело при ЧСИ Д. Д.. Предвид обстоятелството, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, съдът указал на ищеца, че на основание чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК в едномесечен срок от датата 1 на уведомяване може да предяви иск за установяване на вземането си. Така ищцовото дружество обосновава правния си интерес.

Ответникът чрез особения си представител изразява становище за редовност на ИМ, допустимост на исковете, а по основателността се сочи, че са вероятно основателни. Сочи, че в тежест на ищеца е да установи наличието на облигационно отношение, забава, вземанията си по размер за посочените периоди, както и условия за настъпване на предсрочна изискуемост. Сочи, че като особен представител не може да се ангажира други доказателства.

След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства, съобразявайки приложимия закон, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С Договор за кредит Експресо № 3 21004766130 от 17.03.2017 г. влялото се в „БАНКА ДСК" АД преобразувано дружество „ЕКСПРЕСБАНК" АД с ЕИК 813071350, с предишно наименование “Сосиете Женерал Експресбанк” АД (съгласно вписано на 30 април 2020 г. в Търговския регистър и РЮЛНЦ вливане на Експресбанк АД в Банка ДСК ЕАД, „Банка ДСК" АД с общ правоприемник на прекратената с вливането „Експресбанк" АД и поема всички нейни права и задължения), в качеството на кредитор е предоставило на ответника Г. С. Я. в качеството му на кредитополучател потребителски кредит в размер на 12500,00 лв. със срок на издължаване на кредита 60 месеца, с падежна дата за плащане на месечните вноски по главница и лихва 17-то число на месеца, с краен падеж за плащане на кредита 17.03.2022 г., при номинален фиксиран лихвен процент 6,79%, при просрочени погасителни вноски - лихвен процент съгласно чл. 9.1 в размер на 12,79%, след настъпване н а предсрочна изискуемост 6 пункта над номиналния лихвен процент върху цялата главница, ГПР 10,18 %. В сумата са включени такса по кредита в размер на 262,50 лева и разходи за групова застраховка, изчислявани 2,05 % годишно върху остатъка от главницата по кредита.

Кредитополучателят се е задължил да върне предоставената сума в уговорените срокове ведно с дължимите лихви и застраховка „Живот" към кредита на 60 равни ежемесечни вноски, всяка от които в размер на 258,51 лева и падеж всяко 17-то число на всеки месец, считано от

17.04.2017 г. съгласно погасителен план, представляващ Приложение № 1 към договора за кредит. Кредитополучателят имал задължение съгласно чл. 3 на част II от договора за кредит да погасява кредита при условията на сключения договор - на ежемесечни равни по размер погасителни вноски съгласно т. 7 на част I от договора.

Според заключението по назначената ССЧЕ ищецът е предоставил на ответника сумата по отпуснатия кредит в размер на 12500 лева по банковата му сметка. Платената сума от ответника по процесния кредит е 2 332,83 лв.С тази сума са погасени такса за одобрение - 262,50 лв. и 8 бр. вноски по погасителния план в размер на 2070,33 лв., които по отделни компоненти, са както следва: главница - 1 366,27 лв., редовна лихва в размер на 539,07 лв., застраховки - 162,74 лв. и лихва просрочие в размер на 2,25 лева. Към 17.03.2022 г. са останали непогасени главница в размер на 11133,73 лева и договорна лихва през периода от 17.12.2017 г. до 17.03.2022 г. в размер на 2828,32 лева. Към датата на подаване на заявлението дължимите суми са следните: главница в размер на 11133,73 лева договорна лихва в размер на 2828,32 лева, обезщетение за забава за периода 17.12.2017 г. - 17.03.2022 г. в 2 размер на 1767,74 лв. и законна лихва в периода 17.03.2022 г. до 06.04.223 г. 1213,85 лева. В с.з. вещото лице изяснява, че по погасителен план дължимата възнаградителна лихва е в размер на 1773,42 лева. Обяснява разликата с това, че когато кредитът е прехвърлен, ищецът започнал да начислява лихвата на различна база. Относно обезщетението за забава за периода 17.12.2017 г. 17.03.2022 г. сочи, че е в размер на 1731,78 лева и неправилно е посочен приложимия лихвен процент.

Депозирано е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.

По образуваното заповедно производство ЧГД № 651/2023 г. по описа на PC Разград съдът издал Заповед № 363/11.04.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК и Изпълнителен лист № 223 от 11.04.2023 г. в полза на ищеца за вземания на банката, произтичащи от Договор за кредит Експресо № 321004766130 от 17.03.2017 г., а именно: 11 133,73 лв. (единадесет хиляди сто тридесет и три лева и седемдесет и три стотинки) главница ведно със законната лихва, считано от 07.04.2023г. до окончателното изплащане на сумата; 2 761,10 лв. (две хиляди седемстотин шестдесет и един лева и десет стотинки) договорна лихва за периода 17.12.2017г. – 16.03.2023 г.; 1 959,16 лв. (хиляда деветстотин петдесет и девет лева и шестнадесет стотинки) лихвена надбавка за периода 17.12.2017 г. – 16.03.2023 г.; 939,31 лв. (деветстотин тридесет и девет лева и тридесет и една стотинки) законна лихва за забава за периода 17.03.2023 г. 06.04.2023 г.; 335,87 лв. (триста тридесет и пет лева и осемдесет и седем стотинки) разноски по делото и 100 лв. (сто лева) юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ. Със съобщение по ЧГД предвид обстоятелството, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, съдът указал на ищеца, че на основание чл.

415, ал.1, т.1 от ГПК в едномесечен срок от датата на уведомяване може да предяви иск за установяване на вземането си.

Въз основа изложеното от фактическа страна, съдът прецени следното от правна страна:

Предявените искове са процесуално допустими, предявени по реда на чл. 415, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 2 от ГПК след издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК в производството по ЧГД № 651/2023 г. по описа на PC – Разград.

Въз основа на приетата по-горе фактическа обстановка, сключването на процесния договор за кредит, ведно с твърдените от ищеца права и задължения по него, както и предаването на сумата на ответни ка се установяват от събраните писмени доказателства. Установява се безспорно съществуването на твърдяното от ищеца облигационно правоотношение по договора за потребителски кредит. Настъпил е и крайният падеж на задължението по договора, както е уговорено между страните. При извършената служебна проверка не се установи наличие на нищожни и неравноправни клаузи в процесния потребителски кредит, спрямо който намират приложение разпоредбите на ЗПК. Договорът е сключен в писмена форма по ясен и разбираем начин. В процесния договор е посочена чистата стойност на кредита, ГПР, фиксираният годишен лихвен процент по кредита, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, ден на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна 3 вноска. Размерът на договорната лихва и ГПР също не надвишава законовите ограничения по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Съобразно посоченото от вещото лице и събраните доказателства дължимите суми са както следва: главница в размер на 11133,73 лева и договорна лихва през периода от 17.12.2017 г. до 17.03.2022 г. в размер на 1773,42 лева, обезщетението за забава за периода 17.12.2017 г. - 17.03.2022 г. е в размер на 1731,78 лева. В този смисъл исковете по отношение на договорната лихва и обезщетението за забава до изтичане срока на договора са частично основателни до размерите съответно от 1773,42 лева и 1731,78 лева, като за разликата по предявените суми следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани. Доколкото според в.л. дължимата законна лихва върху главницата от изтичане срока на договора до подаване на заявлението е в по-голям размер, следва да се уважи предявения размер от 939,31 лева.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължат заплащане на направените от ищеца разноски съразмерно на уважените искове. Доказани са разноски в следния размер: за заплатена държавна такса в размер на 684,16 лева, от които 348,29 лева в исковото производство и 335,87 лв. в заповедното, възнаграждение за особен представител в размер на 1000 лева и възнаграждение за вещото лице в размер на 450,00 лева, или общо в размер на 2234,16 лева. По заповедното са уважени разноски за възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съразмерно на уважената част ответникът дължи заплащане на 2060,98 лева, от които 4 0 4 , 3 2 лева по заповедното (от които за юрисконсултско възнаграждение в размер на 92,76 лева, а останалите 311,56 лева за ДТ), както и 1656,66 лева по настоящото производство, от които за ДТ в размер на 311,57 лева, а останалите за другите разноски (не се претендира юрисконсултско възнаграждение).

Така мотивиран, Районен съд – Разград

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.

415 от ГПК, вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 9 ЗПК вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в отношенията между страните, че ответникът Г. С. Я. с ЕГН-*** от с.

Д***, дължи на ищеца “Банка ДСК” АД с ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1036, район Оборище, общ. Столична, обл. София, ул. "Московска” № 19, представлявано от всеки двама от Т. Х.-К., Д. И. Д., Д. Н. Н.-И., С. Л. С., Б. Ф. С., М. Р. К. и Ц. Н. Д., следните суми, за които има издадена Заповед № 363 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 11.04.2023 г. и Изпълнителен лист № 223 от 11.04.2023 г. по Частно гражданско дело № 651 по описа за 2023 г. на Районен съд – Разград, както следва: 11 133,73 лв. (единадесет хиляди сто тридесет и три лева и с73 стотинки, представляващи дължима главница по Договор за кредит Експресо № 321004766130 от 17.03.2017 г., сключен от ответника с влялото се в „БАНКА ДСК" АД преобразувано дружество „ЕКСПРЕСБАНК" АД с ЕИК 813071350, с предишно наименование „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД (съгласно вписано на 30 април 2020 г. в Търговския регистър и РЮЛНЦ вливане на Експресбанк АД в Банка ДСК ЕАД, „Банка 4