Решение № 6041 от 30.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6041 гр. София, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско дело № 20251110145456 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на „**********“ ЕАД срещу К. П. И., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните задължения за топлоснабден имот, находящ се в гр. ***********, с абон. № 377896, а именно: сумата от 1 387.06 евро /евровата равностойност на 2 712.85 лв./ – цена на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2022 г. до м. 04.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 18.02.2025 г. до окончателното плащане; сумата от 174.21 евро /евровата равностойност на 340.73 лв./ – мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 13.02.2025 г.; сумата от 45.46 евро /евровата равностойност на 88.92 лв./ – цена на услугата дялово разпределение за периода от м. 05.2022 г. до м. 04.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 18.02.2025 г. до окончателното плащане; сумата от 9.68 евро /евровата равностойност на 18.93 лв./ – мораторна лихва за периода от 16.07.2022 г. до 13.02.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 9658/2025 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че е било налице през процесния период договорно отношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди с ответника в качеството му на собственик, към което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за исковия период топлинна енергия за имота, като ответникът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от „********“ ЕООД по реда за дялово разпределение. Излага, че ответникът е изпаднал в забава.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът К. П. И. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва наличието на договорно 1 правоотношение с дружеството, във връзка с което изтъква, че представеният нотариален акт доказва фактите към определен момент, но не доказва, че той е собственик на имота през исковия период. Оспорва договора между етажната собственост и „********“ ЕООД като неподписан от председателя на етажната собственост или упълномощен представител и като представен без нотариална заверка. Оспорва автентичността на протокола от общото събрание на етажните собственици поради наличието в него на неподписани поправки и дописвания, като излага възражения и срещу обективираните в него решения. Счита, че представените фактури и извлечение от сметка са негодни доказателства. Оспорва количеството на реално потребената топлинна енергия в имота през процесния период, във връзка с което възразява, че липсват доказателства за годността на измервателните уреди и за редовни отчети. Моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „********“ ЕООД твърди, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с действащите нормативни актове, а исковете са основателни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 9658/2025 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на предпоставката по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

С оглед очертаното в исковата молба основание на предявените искове съдът намира, че те са с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 139, ал. 2, пр. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За основателността на исковата претенция за цената на доставената топлинна енергия е необходимо ищецът да докаже пълно и главно следните факти: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните; количеството на реално доставената по договора топлинна енергия за процесния период и нейната цена; изискуемост на вземането.

По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на 2 собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие.

В случая страните не спорят, а и се установява от Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание обезщетение по ЗТСУ, че К. П. И. е признат за собственик на процесния имот. Не се твърди от ответника и не се доказва от него да се е разпоредил с имота или с някаква част от него преди или по време на исковия период.

Следователно възражението му, че е недоказано през периода да е бил негов собственик, е неоснователно.

Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало и съществувало през процесния период облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, по силата на който ответникът отговаря изцяло за задълженията за доставената в апартамент № 31, находящ се в гр. ********, с абон. № 377896, топлинна енергия и който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „**********“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.

За установяване факта на доставяне през исковия период на топлинна енергия в имота на ответника и нейната цена са представени общи фактури от ищеца и писмени доказателства от третото лице – помагач и е прието заключение на съдебно-техническа експертиза.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно, компетентно и обосновано, се изяснява следното: За процесния период редовно са отчислявани за сметка на ищеца технологичните разходи на абонатната станция, в която се намира имот с абон. № 377896, като по този начин е формирана топлинната енергия за разпределение в сградата – етажна собственост. Топломерът в абонатната станция през исковия период е бил изправен, тъй като е преминавал проверки, които, макар и понякога да са извършени след законовия срок, всеки път са приключвали със заключение за съответствие. За исковия период остойностяването на потребената топлинна енергия в имота е извършвано на база прогнозни стойности с годишно изравняване от фирмата за дялово разпределение „********“ ЕООД. През периода в имота е имало 4 бр. радиатори с индивидуални разпределители на разходите за отопление с дистанционно отчитане и лира в банята без индивидуален разпределител на разходите за отопление, за която от фирмата за дялово разпределение е начислявана служебна топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е начислявана по показанията на 2 бр. водомери за топла вода в имота. Начислявана е и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, която е била изчислявана по нормативно установена формула и е разпределяна между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, като изчисленията са правилно извършени. Вещото лице Т. посочва, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с нормативните разпоредби.

Съдът приема, че заключението на съдебно-техническата експертиза се отнася именно 3 за процесния имот, който е собственост на ответника, независимо от установеното от вещото лице обстоятелство, че при ищеца и при третото лице – помагач се води, че той се намира в различен вход – във вх. 3, а не във вх. 1. В хода на експертното изследване вещото лице е установило, че във вх. 1, в който дяловото разпределение през исковия период е извършвано от „*******“ ЕООД, изобщо няма топлоснабден имот, който да е номериран като апартамент № 31, респ. такъв има единствено във вх. 3, в който дяловото разпределение през периода е извършвано от „********“ ЕООД. В представените от „********“ ЕООД отчетни документи, неоспорени от ответника, е вписано, че апартамент № 31 се намира във вх. 3, т.е. във входа, в който именно това дружество е извършвало дяловото разпределение, като документите носят подпис на клиента. Обстоятелството, че притежаваният от И. имот по актуалната номерация се намира във вх. 3, а не във вх. 1, както е посочено в документа за собственост, косвено се потвърждава и от обстоятелството, че постоянният и настоящият му адрес е в гр. *********. Предвид всичко това и доколкото от писменото доказателство на л. 16 може да се направи извод, че е извършвана промяна в номерацията на блока през годините, съдът приема, че имот с абон. № 377896, за който се отнасят заключението на съдебно-техническата експертиза, представените от ищеца общи фактури и представените от третото лице – помагач писмени доказателства, е именно притежаваният от ответника имот. Този извод намира опора и в обстоятелството, че в представения от ищеца списък на етажните собственици /л. 21 – 22/ срещу апартамент № 31 и срещу името на ответника е посочен брой на радиаторите в имота и на монтираните върху тях индивидуални разпределители на разходите за отопление, съответстващ на броя им, установен от вещото лице в хода на извършване на съдебно-техническата експертиза въз основа на документи, представени от „********“ ЕООД, т.е. от дружеството, извършвало дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, в която се намира имот с абон. № 377896.

Доверявайки се изцяло на заключението на съдебно-техническата експертиза, намиращо опора в представените от „********“ ЕООД документи за извършеното дялово разпределение, съдът приема, че в случая е доказана реалната доставка на топлинна енергия в процесния имот.

Възраженията на ответника срещу извлечението от сметка, фактурите, протокола от общо събрание на етажната собственост и договора с „********“ ЕООД са ирелевантни за изхода на делото, защото задължението за заплащане на цена на доставена топлинна енергия следва от факта на реално доставяне на такава в имот, за който ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия – обстоятелства, които бяха установени по делото, а не от факта на издаване или неиздаване от ищеца на фактури и извлечение от сметка, нито от наличието на договор с фирма за дялово разпределение, сключен въз основа на валидно взето решение на общото събрание на етажната собственост.

След като по делото е доказано съществуването през исковия период на валидно договорно правоотношение между страните с предмет доставка на топлинна енергия в процесния имот, както и действителното доставяне на такава, то искът срещу ответника за 4 нейната цена се явява доказан по основание. Обстоятелството какво количество топлинна енергия е доставено в имота е от значение единствено за доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му предвид разпоредбата на чл. 162 ГПК.

Доколкото от заключението на съдебно-техническата експертиза се изяснява, че сумата за доставената топлинна енергия включва и сума за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, следва да се посочи следното: