Решение № 91 от 18.05.2026, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Бургас, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Р. Ж. Темелкова

Членове:

Кремена Ил. Лазарова

Албена Янч. Зъбова Кочовска при участието на секретаря Марина Д. Димова в присъствието на прокурора Л. Г. П. като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20262000500026 по описа за 2026 година

С решение № 32/20.01.2026 г. по гр.дело № 2021/2025 г. по описа на Трето гражданско отделение на ВКС по реда на чл.303 ГПК е отменено влязлото в сила въззивно решение № 67/23.10.2009 г., поправено с решение № 4/18.01.2010 г., постановени по в. гр. д. № 75/2009 г. на Бургаския апелативен съд в частта, с която след частична отмяна и потвърждаване на решение № 79/01.08.2008 г., поправено с решение № 20/23.03.2009 г. и решение № 88/09.10.2012 г., постановени по гр. д. № 732/2006 г. на ОС Сливен, на основание чл. 28 и сл. ЗОПДИППД (отм.), в полза на държавата е постановено отнемането на незаконно придобито имущество, както следва: от А. А. М. и В. М. М. на:- 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. С., одобрена със заповед № РД 18-31/19.04.2006 г., представляващ поземлен имот №750 в кв. 199 по плана на гр.С., в ж.к „К.“, ул. „Х. В.“ №*, с площ от 255 кв. м. и построената в източната част на имота жилищна сграда, при описани граници;-недвижим имот със стопанско предназначение, със застроена площ от 154,32 кв.м.(магазин „Червило“), със съответния процент ид.ч. от отстъпеното право на строеж, находящ се на партерния етаж на сграда в гр.С., на бул. „Ц.

О." №*, построена в имот №5232, кв.165 по плана на ЦГЧ, с идентификатор на самостоятелния обект – ***, при описани граници; от А. И. М. и М. А. М.- на: 1000/2000 ид. ч. от поземлен имот, находящ се в м.Б., общ. Е., с идентификатор *** по КК, одобрена със заповед № РД 18-04-23 от 27.01.2006 г. на началника на АК – Велико Търново, представляващ дворно място с площ 2 069 кв. м, ведно с построените в този имот едноетажна масивна жилищна сграда с идентификатор ***, едноетажно масивно жилище с идентификатор *** и едноетажна масивна сграда с идентификатор ***, при граници, описани в нотариален акт №179/15.05.2006 г., т. ІІ, рег.

№1723, д. № 370/2006 г. на нотариус Й. Ц. с район на действие РС – Елена;

-решението на АС-Бургас е отменено в частта за присъдените за производството такси и разноски.

1

Делото е върнато на Бургаския апелативен съд за ново разглеждане в отменената част с дадени задължителни указания за: изследване и излагане на надлежни мотиви дали от събраните доказателства се установява или не изискваната от ЕСПЧ причинна връзка между придобиването на процесните активи и престъпната дейност на лицето А. М. и свързаните с него лица-В. М. М., М. А. М. и А. И. М., както и за произнасяне по въпроса за дължимите такси и разноски по делото и за тези, направени в отменителното производство, съобразно крайния изход по спора между страните.

За да постанови частичната отмяна на решението на БАС, ВКС е съобразил констатираното с решение от 21.05.2024г. на ЕСПЧ по делото „М. и други срещу България“(по жалби на А. М., В.

М., А. М. и М. М.) нарушение на правата на молителите по чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС, изразяващо се в това, че въззивният съд – като инстанция по съществото на правния спор, не е изложил достатъчно убедителни мотиви за наличието на причинна връзка между придобиването на процесните имущества (отнетите активи) и престъпната дейност или друго противоправно поведение на осъденото лице А. М., респ. свързаните с него лица – В. М. (съпруга)и родителите му А. М. и М. М.. Съобразил е също даденото с решението на ЕСПЧ указание, че нарушението на правата на жалбоподателите налага преразглеждане от решаващия съд на въпроса за наличие/отсъствие на предпоставките за отнемане на имущество от тях, при което новото разглеждане на делото се явява необходимо.

В жалбата на ответниците по делото: А. М., В. М., А. М. и М. М., подадена чрез процесуален представител срещу Решение № 79/01.08.08г., поправено с Решение №20/23.03.09г. и с Решение №88/09.10.12г., постановено по гр.д.№732/06г. по описа на Сливенски ОС, досежно посочените по- горе три недвижими имота са изразени следните оплаквания за неправилност на крайния съдебен акт, а именно:

По отношение на първия имот-1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***, представляващ поземлен имот №750 в кв. 199 по плана на гр.С., в ж.к „К.“, ул. „Х.

В.“ №*, с площ от 255 кв. м. и построената в източната част на имота жилищна сграда, доводите са както за липса на мотиви, така и за несъобразяване на данните от мотивираното искане на КУИППД(Комисията), че цената на имота по нотариален акт е 3868,90лв., което отговаря на 32,24 МРЗ за страната към момента на придобиването; че според данните по делото от експертното заключение се установят доходи на А. и В. М.и за същата година в размер от 39 201,89 лв., отговарящи на 326,68 МРЗ за страната към момента на придобиване, като страната поддържа, че двамата са имали доказани финансови възможности(законни средства) да го закупят и не може да се направи обосновано предположение, че е придобито със средства от престъпната им дейност; че не е налице и изискването на чл.9 от Закона така придобитото да е на значителна стойност(над 60 000лв.),след като според експертното заключение на СТЕ, имотът е с пазарна стойност 18 594 лв. към 16.06.06г.; оспорва се и начинът на определяне на разходите за издръжката на семейството на горните две лица.

По отношение на втория имот -със стопанско предназначение, със застроена площ от 154,32 кв.м.(магазин „Червило“), със съответния процент ид.ч. от отстъпеното право на строеж, находящ се на партерния етаж на сграда в гр.С., на бул. „Ц. О.“ №*, построена в имот №5232, кв.165 по плана на ЦГЧ, с идентификатор на самостоятелния обект – ***, се излагат съображения, че имотът е закупен със законни средства, защото е придобит от В. М. за сумата от 346220 лв. с договор за приватизационна продажба чрез търг с явно наддаване на 18.11.05г., като цената е заплатена с кредит от ОББ АД в размер от 300 000лв. – целеви-отпуснат за закупуването на процесния магазин, а относно разликата от 46 220 лв. съдът не е изложил мотиви за незаконен произход, а е посочил общия извод за несъответствие на приходите на семейството с направените по- големи разходи за издръжката му, (абстрактни статистически разходи, увеличени и с покупката на този имот).

Акцентира се и върху законния приход на средства от „запис на заповед“ за сем. А. и В. М.и за сумата от 150 000лв., по силата на който Ат.М. са задължава да заплати на Ф. С. П. тази сума на 22.05.10г., както и предвид разписката от 22.05.03г., подписана от Ат.М. за получена в заем горната сума, която ще върне на посочената дата, оспорени по делото от ищцовата страна, които съдът не е счел доказващи заема с незаконосъобразните според страната съображения, че липсва подпис на 2 заемодателя, с който да се установява волята на две лица за сключване на договор за заем и защото документът няма достоверна дата по отношение на Комисията. Страната счита, че двата документа- запис на заповед и разписка, са достатъчни да установят правоотношението, което между страните не е спорно и се потвърждава от заемодателя, разпитан по делото като свидетел; оспорват се и изводите на съда, че събраните по делото писмени доказателства не са достатъчни да установят и реализиран приход за Ат.М. в размер от 150 000лв.от продажбата на 600бр. прасета през 2003г.

По отношение на третия имот- 1000/2000 ид. ч. от ПИ в м.Б. общ. Е., с идентификатор ***, представляващ дворно място с площ 2 069 кв. м, ведно с построените в този имот едноетажна масивна жилищна сграда с идентификатор ***, едноетажно масивно жилище с идентификатор *** и едноетажна масивна сграда с идентификатор ***, при граници, описани в нотариален акт №179/15.05.2006 г., т. ІІ, рег. №1723, д. № 370/2006 г. са изложени следните съображения:

Неправилна преценка за липса на средства със законен произход за придобиването на имота от Ат.М. през 2000г., почиваща на неправилно изчисление на разходите за издръжка на семейството, като базиращи се на справка от НСИ и неправилна преценка на приходите на ответника, при съвкупен анализ на събраните в тази връзка доказателства и включително като е отчетена получена в заем сума от 100 000 г. марки, но не в началото на годината, както е заявил заемодателят Н. С. И., разпитан като свидетел по делото, а с незаконосъобразно приетата от съда за достоверна дата 29.11.2000г.;оспорва се и изводът, че когато имотът е дарен през 2006г. от сина на баща му- А. М., последният е знаел, че е придобит от престъпна дейност, т.к. е роднина по права линия на проверяваното лице и това предположение за знание не е оборено.

В отговора(възражение) на въззивната жалба, подаден от КУИППД, възраженията на ответниците се сочат за неоснователни. Необосновани са според ищеца възраженията за неправилно определени разходи за издръжката на семейството на А. и В. М., а приложената в тази връзка методика на вещото лице не е и била оспорвана в първа инстанция.Счита за неконкретни доказателствата за получавани в дарение суми от 200,500 и хиляда щ.долара.

Сочи, че дадените в заем от св. Н. И. суми през 2000г. не следва да бъдат взети предвид при преценката за наличие на законни средства в полза на купувача на 1000/2000 ид.ч. от недвижимия имот и постройките в м. Б., Община Е. т.к. са предадени на Ат.М. след оспорваната сделка от м. юли 2000г., а и този свидетел не е разполагал с такива средства, че да ги отдаде в заем.

Оспорват се и съображенията на жалбоподателите по отношение на останалите два имота, отнети им с решението на Сливенски ОС, предмет и на настоящото обжалване. Касателно имота в кв. К. се твърди неоснователност на доводите за неправилно определени разходи на семейството и съпоставяне на същите със законните му приходи, а по отношение на магазин „Червило“ се твърди, че независимо от признанието за получен от семейството на А. и В. М.и кредит от 120 000 лв. от ОББ-АД през 2003г., той не следва да се отнесе към доходите за издръжката на семейството на ответниците, нито към разходите им за закупуването на други недвижими имоти поради своето естество и предназначение- той е целеви, отпуснат конкретно за изграждането на масивна жилищна сграда с РЗП от 438 кв.м. в ПИ 751 в кв.199 в кв. К. на гр.С..

Счита данните от проверката на продавача Община – Сливен за произхода на средствата на купувача по сделката за магазин „Червило“ за неотносими към дължимата в настоящото производство проверка за това и намира записа на заповед и разписката за получени от св. П. суми в заем от М.и за надлежно оспорени откъм съдържание и дата на съставяне.

Споделя съображенията на първата инстанция в контекста на постановеното отнемане на незаконно придобито от ответниците имущество.

Изразеното в съдебно заседание пред АС-Бургас становище на Прокуратурата чрез прокурор П. от АП-Бургас е в поддръжка на доводите на КУИППД(Комисията) и за неоснователност на въззивната жалба на ответниците в горепосочените части, изключая в тази за отнемането на 1/2 ид. ч. от ПИ с идентификатор ***, представляващ поземлен имот №750 в кв. 199 по плана на гр.С., в ж.к „К.“, ул. „Х. В.“ №*, с площ от 255 кв. м. и построената в източната част на имота жилищна сграда, за която според данните от експертното заключение по 3

СИЕ са били налични средства у ответниците с установен законен източник за възмездното придобиване.

Решението на първата инстанция(№79/ 01.08.08г.), срещу което е насочена жалбата на ответниците, е постановило отнемане на горепосочените три имота, което е мотивирано с липсата на законни средства за придобиването им, т.к. приходите на А. и В. М. за проверявания период от 1993- 2006г. възлиза на общо 620 559,72 лв., а разходите им за същия период, включващи средства, необходими за издръжка на семейството на база данни от НСИ, разходите за покупката на недвижими имоти, за извършване на подобрения в тях и за покриване на вноските по кредитите възлизат на общо 753 230,61лв. С оглед установената липса на законен източник на доходи и като е приложил разпоредбата на чл.4, ал.1 от Закона, предполагаща при това положение причинна връзка между характера на престъпната дейност, респективно генерираните от нея приходи и придобиването на имущество, съдът е приел,че посочените имоти подлежат на отнемане в полза на държавата, като е намерил за налични предпоставките за това, визирани в чл.4,чл.,8 и чл.9 от ЗОПДИППД(отм.).