Определение № 7321 от 28.12.2023, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7321 гр. Бургас, 28.12.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20222120107005 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искове по чл.76 от ЗС, предявени от “Х-ТС“ АД и “ТХ Р.Х.“ ЕООД, а при условията на евентуалност – и по чл.75 от ЗС за първото от тях, против Х. Д. М. и М. Е. М..

Ищците твърдят, че първият от тях е собственик на недвижим имот – ПИ с идентифика-тор .............. по КККР на град С., обл.Б., одобрени със Заповед № ........................... на Изп. директор на АГКК, с последно изменение, засягащо ПИ от 17.01.2020г., адм. адрес: гр.С., обл.Б., м.“К.“, с площ от 1 611 кв. м., придобит по реда на масовата приватизация през 2000г., както и че с договор от 01.05.2016г. го е дал под наем на втория. Сочат и че на 29.04.2022г. са установили, че владението на “Х-Т-С“ АД, респективно – държането на “ТХ Р.Х.“ ЕООД са били отнети от ответниците, кои-то са започнали да го подготвят за ползване, твърдейки да са негови собственици, оградили са го с телена мрежа с бетонни колове, насипали са пръст, повдигнали са и са подравнили ни-вото му, като са извършили и други строителни дейности: електрически табла, кабели и подземни комуникации, не са допускали техните представители в него. Излагат съображения, че се касае за отнемане на владението и държането върху имота по скрит начин. Молят Съдът да постанови решение, с което да осъди М.и да им го предадат.

“Х-Т-С“ АД претендира предаване на владението на процесния имот и при усло-вията на чл.75 от ЗС.

Ответниците оспорват исковете. Считат същите за процесуално недопустими – като заведени след изтичане на преклузивния 6-месечен срок. По същество – излагат съображения, че ищците никога не са владели процесния недвижим имот. Твърдят, че същият е закупен от М. през 2017г. и 2018г. от трети лица, които са го придобили по реституция, както и че им е бил предоставен за ползване от тях още преди това. Сочат, че първоначално са държали в него строителни материали, а след 2019г. – за летните сезони на 2020г., 2021г. и 2022г., са го преустроили на паркинг, експлоатиран от М.. Предвид това, искат от Съда производствотото по делото да се прекрати, евентуално – претенциите да се отхвърлят, като неоснова-телни.

Съдът – като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните, намира следното:

Не се спори между страните, а и от приложените по делото писмени доказателства се 1 установява, че през 2000г. “Х-Т-С“ АД е придобило по реда на масовата приватизация къмпинг ”К.” в гр.С.. Впоследствие дружеството го е отдавало под наем на “ТХ Р.Х.“ ЕООД, като първият договор, сключен от тях, за терен с площ от 217 400 кв. м. и находящите се в него търговски и туристически обекти, е от 01.02.2009г., а послед-ният – от 01.05.2016г.

Само въз основа на документите обаче не може да бъде направен категоричен извод да-ли процесният имот с идентификатор .............. попада в територията на къмпинга, тъй като същите датират отпреди въвеждането на КККР.

Според показанията на свидетелите на ищците П. Е. и М. М., имо-тът се намира в края на очертанията на къмпинга, но не е била ограден, като през периода от 2000г. до 2017г. е бил ползван основно за паркинг.

Двамата сочат, че през 2017г. владението, съответно държането, на ищцовите дружества върху къмпинга е било отнето от трети лица, във връзка с което е водено дело, а след влизането в сила на съдебното решение, през месец юли 2021г. е бил извършен въвод в него.

Свидетелят Е. твърди, че тогава е минал покрай спорния имот и той не е бил огра-ден, но е имало около 20 кв. м. с нахвърлян чакъл. Посетил го е отново на 29.04.2022г., заед-но със свидетелката М., и тогава са видели поставени само колчета с опъната лента, а по-късно е била изградена и телена ограда.

По делото е приложен препис от решението по гр. дело № 9467/2017г. на РС Бургас, с което са уважени исковете по чл.76 от ЗС на “ТХ Р.Х.“ ЕООД срещу ”Д.Е.Д” ЕООД и ”Д.Г.” ООД за връщане на държането върху отнетия му в периода от 19.06. до началото на месец август 2017г. туристически обект – къмпинг ”К.”, нахо-дящ се в землището на гр.С., м.“К.“ и включващ: ПИ с идентификатор ....., с площ 30 092 кв. м., ПИ с идентификатор ....., с площ 128 кв. м., ПИ с иденти-фикатор ...., с площ 359 кв. м., и ПИ с идентификатор ...., с площ 2 320 кв. м., всички по КККР на гр.С., ведно със сградите в тях.

Процесният ПИ не е бил включен в предмета на делото.

Представено от ответната страна е Решение № 834 от 20.09.2011г. на ОСЗ С., с което той е възстановен, в стари реални граници, на наследници на М.К.К., както и три броя нотариални актове – от 19.12.2017г., 26.07.2018г. и 13.12.2018г., с които М. М., по време на брака си с Х. М., го е закупила – по 1/3 ид. част с все-ки от тях, от Р.Я.Щ., действаща чрез пълномощник Д. Д.К..

От показанията на свидетеля К.К. – син на Д. К. и племенник на Р.Щ., се установява, че през периода 2011г. – 2017г. процесният имот е ползван инцидентно от него и близките му за паркинг, чистен е периодично от тях, но не е бил огра-ден. След продажбата му на ответниците, М. го е почистил и заградил. Свидетелят сочи и че спорове с ищците, досежно терена, никога не е имало.

От показанията на свидетеля И.К. се установява, че през месец януари 2020г., когато е закупил жилище в сграда, построена от ответниците в съседен имот, процесният ве-че е бил ограден с телена мрежа на бетонни колове и е бил чакълиран. С разрешение на М. е ползван от неговото и други семейства за паркиране. Свидетелят сочи и че през лятото на 2021г. имотът е бил платен паркинг – обстоятелство, което се потвърждава и от предста-вените с отговора писмени доказателства, във връзка с регистрацията, експлоатацията и поддръжката на съответното фискално устройство. Заявява и че в него е изградена ВиК шахта и има ел. табла – така и писмените доказателства, във връзка с присъединяването към електропреносната мрежа от края на 2020г.

Съгласно чл.76 от ЗС /главен иск/, в ладелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, може в шестмесечен срок да иска връщането й от лицето, което я е отнело, а разпоредбата на чл.75 от ЗС /за евентуалния иск/ предвижда, че владението на недвижим имот, което е продължило непрекъснато повече от 6 2 месеца, може да бъде защитено срещу всяко нарушение , като искът може да се предяви в 6-месечен срок.

Т. е., владелчески иск по чл.75 или чл.76 от ЗС може да се предяви в 6-месечен срок от деня на нарушението, респективно – отнемане на владението, който по своя характер е прек-лузивен и с изтичането му отпада притезанието на владелеца – обстоятелство, за което съдът следи служебно. /Решение № 861/08.12.2008г. по гр. дело № 3175/2007г. на ВКС, ГК, I г. о./

В случая, от показанията на свидетелите Е. и М. – с оглед и документацията по приватизационната сделка, безспорно се установява, че в периода от 2000г. до лятото на 2017г. процесният имот е бил считан от ищците за част от къмпинг ”К.” в гр.С., макар да не е бил ограден, като те са осъществявали фактическа власт върху него, ползвайки го като паркинг за летовниците. Междувременно през 2011г. той е бил реституиран на трети лица и инцидентно ползван за паркиране на техни автомобили. Тъй като възстановените собственици не са го оградили, напълно е възможно спорадичното нарушаване на владението на “Х-Т-С“ АД върху него да не е било установено от ищците. През лятото на 2017г. владението и държането върху застроената част на къмпинга /други ПИ/ са били отнети от двете дружества чрез насилие – от служители на ”Д.Е.Д” ЕООД и ”Д.Г.” ООД, а “ТХ Р.Х.“ ЕООД е предявило иск по чл.76 от ЗС срещу тях, съответно – спря-ло е да осъществява контрол и върху процесния /обслужващ/ имот. През следващата – 2018г., ответниците са закупили ПИ с идентификатор .............., установили са трайно фактичес-ката си власт върху него, предадена им от продавачите, и явно са я демонстрирали. Оградили са го, почистили са го, чакълирали са го. През 2019г. статутът му е бил променен по инициа-тива на М.. В края на 2020г. и началото на 2021г. същият е бил присъединен към елек-троснабдителната и водопреносната мрежи, а през летния сезон се е ползвал като платен пар-кинг от фирмата на М.. Свидетелите Е. и М. са дългогодишни служители на ищцовите дружества и съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК Съдът не кредитира показа-нията им в частта, в която твърдят, че на 29.04.2022г. са установили наличието на поставени колчета с опъната лента в имота, както и тези, на първия от тях, че през лятото на 2021г. про-цесният терен не е бил ограден, които са и в противоречие с останалия, събран и коментиран доказателствен материал по делото. Отделно от това, служебно известно на настоящия съде-бен състав е, че в РС Бургас има образувани множество дела по владелчески искове, предяве-ни от двете дружества против различни лица – с идентични твърдения, поради което е твърде вероятно свидетелите им да не излагат правилно възприятията си, досежно различните ПИ.

При това положение, следва да се приеме, че указният в закона преклузивен шестмесечен срок за предявяване на исковете по чл.75 и чл.76 от ЗС е изтекъл още през 2019г., много преди депозиране на исковата молба, въз основа на която е било образувано настоящото дело – на 28.10.2022г. Претенциите са процесуално недопустими. Определението, с което е даден ход по същество на делото следва да бъде отменено и производството по същото следва да се прекрати.

На основание чл.78, ал.4 от ГПК, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците направените по делото разноски – платени адвокатски възнаграждения в размери от по 1 200 лв.

Водим от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколното определение от 15.11.2023г., с което е даден ход по същество 3 в производството по делото.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 7005/2022г. на РС Бургас, образувано по искове по чл.76 от ЗС, предявени от “Х-Т-С“ АД и “ТХ Р.Х.“ ЕООД, при условията на евентуалност и по чл.75 от ЗС за първото от тях, против Х. Д. М. и М. Е. М., като недопустимо.

ОСЪЖДА “Х-Т-С“ АД, с ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр.С., кв.”Б.”, ул.”Н.К.” № .., и “ТХ Р.Х.“ ЕООД, с ЕИК: ...., седалище и адрес на управление: гр.С., бул.”В.” № .., да заплатят на Х. Д. М., ЕГН: **********, и М. Е. М., ЕГН: **********, двамата със съдебен адрес: гр.Б., ул.”И.Б.” № ., ет.. – чрез адв. Т. Илиева, направените по делото разноски – по 1 200 лв. на всеки от тях за платените адвокатски въз-награждения.

Определението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в едноседмичен срок от съобща-ването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4