Решение № 1327 от 18.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1327 гр. Пловдив, 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Ивета М. Димитрова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20245330205322 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление

№ 24-1030003004/10.05.2024г, с което на З. В. Г. е наложена глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.

21, ал.1 ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседание се сочат конкретни пороци на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски. По-конкретно се сочи, че :

-неправилно било установено авторството на деянието;

-по делото оставало неясно с какво превишение е управлявал водачът, след приспадане на законоустановения толеранс;

-оспорва се спазването на условията за законосъобразно използване на АТСС.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

ПО ОСНОВАНИЯТА ЗА ИЗМЕНЯНЕ НА НП.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното НП намери, че са налице основания за неговото изменяне по следните съображения:

Наказателното постановление е издадено за това, че на 27.02.2024 г., 22:50 в гр. П, на бул. „***“ № **, с посока на движение от юг към север, З. В.

Г. управлява лек автомобил Х.С. с рег. № ***, с регистриран ползвател фирма *** ЕООД, със скорост 104 км/час, при максимална разрешена скорост за движение в населено място от 50 км/час, отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 %. Наказуема скорост 101 км/час. Наказуемо превишение 51 км/час.

Съдът намира, че изложената в НП фактическа обстановка се опровергава частично от събраните по делото доказателства .

На първо място по делото се установява по несъмнен начин, че на процесните дата и час, на сочения в НП пътен участък, МПС с рег.№ **** се е движело със засечена скорост 104 км/час. В тази връзка съдът съобразява приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

Основателно е обаче възражението във връзка с приложението на законоустановения толеранс съгласно чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г.

Тук следва да се съобрази, че съгласно представения по делото протокол за последваща проверка допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия при скорост над 100 км/час е +/- 3 %. Именно този толеранс е отбелязан като приложен в АУАН и НП.

2

Незаконосъобразни са обаче математическите изчисления при приспадане на толеранса. В статичното изображение е отбелязана измерена скорост 104 км/час. 3% от тази величина се равняват на 3,12 км/час. След приспадане на толеранса се получава 100, 88 км/час.

При преглед на предвидените санкции в чл. 182, ал.1 ЗДвП е видно, че законът борави с цели числа на наказуемата скорост. В противен случай ненаказани биха останали стойности на скоростта между 10 км/час и 11 км/час, 40 км/час и 41 км/час и други. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.

747, ал.3 от Закона за измерванията.

Поради изложеното получената скорост от 100,88 км/час следва да се закръгли към цяло число, като при спазване на принципа за гарантиране правото на защита на наказаното лице, закръглянето следва да се извърши по най-благоприятния за него начин, а именно към по-ниското цяло число- 100км/час, като именно тази скорост следва да се приеме за наказуема.

При наказуема скорост от 100 км/час, наказуемото превишение се явява 50 км/час, а не 51 км/час.

Съгласно чл.182, ал.1 ЗДвП нарушителят се наказва:

-т. 5. за превишаване над 40 км/час - с глоба 600 лв.;

-т.6 за превишаване над 50 км/час - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/час превишаване над км/час глобата се увеличава с 50 лв.

В случая предвид констатираната действителна величина на наказуемото превишение, което е точно 50 км/час, приложимата санкционна норма се явява чл. 182, ал.1, т.5 ЗДвП, а не чл. 182, ал.1, т.6 ЗДвП, за която е наказан деецът, доколкото в приложното поле на чл. 182, ал.1, т.6 попадат само превишения, които надхвърлят 50 км/час, но не и тези, които са равни на 50 км/час.

Съгласно трайната съдебна практика в случаи като процесния, когато се установи, че:

- действителната величина на наказуемото превишение е по-ниска от вменената с АУАН и НП,

-поради което на дееца се следва по-лека санкция по смисъла на чл. 182 3

ЗДвП, се касае за типичен случай на закон за по-леко наказуемо нарушение , без съществено изменение на обстоятелствената част ( доколкото установената промяна във фактите е изцяло благоприятна за дееца), поради което Районният съд следва да изпълни правомощията си по ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 като преквалифицира нарушението и намали размера на наложената глоба от 700 лева на 600 лева и да отмени наказанието лишаване от права

Така Решение № 930 от 10.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 721 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 509/ 21 март 2022 година на Административен съд-Пловдив, ХІХ състав,к. а. н. дело № 228/2022 год., Решение № 508/ 21 март 2022 година на Административен съдПловдив, ХІХ състав, к. а. н. дело № 239/2022.

В тази връзка следва да се съобрази и трайната практика на ВКС, че не представлява съществено изменение на обстоятелствената част, респективно не налага изменение на обвинението ( каквото е недопустимо в процеса по ЗАНН) установяването на различни фактически положения, които обаче са изцяло в полза и по-благоприятни за наказания субект.

Така Решение № 122/28.05.2018 година, Второ наказателно отделение, К.Н.Д.412/18 г. на ВКС, Решение №200/21.12.2020 по дело №895/2020 на ВКС, Решение № 287 от 30.06.2014 г. по нак. д. № 796/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 304/12.04.2018 г., второ наказателно отделение, наказателно дело № 1066/2017 г. по описа на ВКС., Решение № 288/ 09 юли 2012 година касационно по н.д. № 904 по описа за 2012 година на ВКС, Решение № 13 от 26.07.2013 г. по нак. д. № 2137/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение №88/15.09.2020 по дело №301/2020 на ВКС.

В този смисъл и практиката на Административен съд Пловдив- Решение №538/29.3.2022г. на Административен съд Пловдив по КАНД 294/2022г.

ПО ПАСИВНАТА ЛЕГИТИМАЦИЯ НА НАКАЗАНИЯ СУБЕКТ.

Изцяло неоснователно е възражението срещу пасивната легитимация на наказания субект.

Съгласно чл. 188, ал.1 ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него 4 нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.

Практиката по прилагане на тази норма е безпротиворечива, като трайно се приема, че тя въвежда две самостоятелни категории пасивно материално правно легитимирани лица да понесат отговорност за извършеното нарушение на режима на скоростта:

- собственикът на МПС или регистрираният ползвател на същото, ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател;

- лицето, на което МПС реално е предоставено за управление.

Така Решение № 2179 от 30.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 1679 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.

Основанията за понасяне на отговорност от двете категории субекти обаче са различни.

Отговорността на собственика и на вписания в СРМПС ползвател е презумпционна. По силата на изричната законодателна воля, тя представлява отклонение от общия принцип за личната отговорност по ЗАНН. За нейното възникване е достатъчно само по себе си установяване на нарушение с МПС и вписване в СРМПС, като не е необходимо да се установи, че управлението реално е извършено от вписаното в свидетелството за регистрация лице.

От друга страна, отговорността на лицето, на което е предоставено МПС е лична, като основание за ангажиране отговорността му е доказаният факт, че МПС е било предоставено в негова фактическа власт към момента на нарушението, което предполага, че то е извършено именно от него.

Установяването на нарушения на режима на скоростта в повечето случаи с т а в а автоматизирано, без присъствието на човешки фактор или очевидци, поради което доказването чрез преки доказателства на действителния водач се явява затруднено до степен на невъзможност.

Именно заради това законодателят е предвидил облекчен ред за установяване самоличността на наказания субект, дори да се ангажира отговорността на лицето, на което е предоставено МПС, а не на собственика. Напълно достатъчно е това лице да бъде посочено в декларацията по чл. 188 ЗДвП , попълнена от собственика, като гаранция за истинността на декларирането е 5 наказателната отговорност, което се носи по чл. 313 НК за невярно деклариране.

Същевременно правата на посоченото в декларацията лице не се ограничават по никакъв начин, доколкото същото запазва възможността още преди съставянето на АУАН на свой ред да попълни декларация по чл.

188 ЗДвП, в която да посочи лицето, на което е предоставило МПС в датата и часа на извършване на нарушението. Противно на възражението на защитата, наличието на такава възможност следва по един недвусмислен начин от използваната бланка-образец за декларация по чл. 188 ЗДвП, от която е видно, че тя може да се подава не само от собственика, но и от ползвател на МПС. Наличието на тази възможност следва и от обстоятелството, че отговорността на лицето, на което е предоставен автомобила е лична, тоест следва да бъде установено по несъмнен начин, че именно той е управлявал автомобила, за разлика от презумпционната отговорност на собственика.

В съдебно заседание защитата се позовава на практика на Административен съд-Пловдив, според която само собственикът може да декларира, на кого е предоставено МПС, но попълване на последваща декларация е недопустимо. Тази практика се споделя от настоящия случай, но тя касае хипотезата на чл. 189, ал.5 ЗДвП при издаден ЕФ, а не хипотезата на реализиране на отговорността на дееца по чл. 188 ЗДвП с АУАН и НП.

Действително в чл. 189, ал.5 ЗДвП е посочен утежнен фактически състав, при реализирането на който собственика може да снеме отговорността от себе си, включващ:

-подаване на декларация по чл. 188 ЗДвП и